Решение по дело №2110/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17193
Дата: 23 октомври 2023 г.
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20221110102110
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17193
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110102110 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу В. С. Р., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца
за сумата в общ размер на 1881,46 лева – главница, от която сумата 1822,96 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., и сумата 58,50 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане
на ищеца за сумата в общ размер на 257,60 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.07.2018 г. до 11.06.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът В. С. Р. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил
определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал
1
доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 37, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот
се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис”
ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2021
г. по ч. гр. д. № 38239 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. С. Р. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р. Р..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като недопустими, а в условията
на евентуалност – и като неоснователни. Възразява, че ответникът нямал обичайно
местопребиваване в България и същият още през 1990 г. се бил отказал от българското си
гражданство. Освен това претенциите, касаещи услугата дялово разпределение, били
недопустими, тъй като същите представлявали вземане на третото лице-помагач и ищецът
нямал право да предявява чужди права. Предявените искове били и неоснователни,
доколкото ответникът нямал качеството потребител на топлинна енергия, между страните
нямало сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, а страна в
облигационното отношение с „Топлофикация София“ ЕАД било трето за спора лице –
собственикът С.К. Р., на чието име била открита партидата. Твърди, че ищецът
неправомерно начислявал служебен разход на топлинна енергия, без да има основания за
това. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
вземанията. Оспорва ответникът да е изпаднал в забава както за заплащане на стойността на
топлинната енергия, така и за таксата за дялово разпределение, поради което не била
дължима и претендираната мораторна лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не оспорва предявените искове, като
изразява становище, че същите били основателни и доказани.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
2
представлява от юрк. Симеонова. Процесуалният представител поддържа исковата молба и
оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да уважи исковата
претенция. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК.
В съдебно заседание ответникът В. С. Р., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Р.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа
депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение
съобразно събраните по делото доказателства. Изразява становище, че ответникът няма
обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради което не е
ползвал процесния имот и не дължи заплащане на претендираните суми. В случай че
приеме, че същият има качеството потребител на топлинна енергия, моли съда да уважи
направеното възражение за погасяване на част от вземания по давност. Претендира
направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дейности по
третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване
№ 10, том ІІІ, рег. № 12689, нот. дело № 364 от 28.12.2016 г. по описа на нотариус
Маргарита Шамлиян, рег. 042, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че
на 28.12.2016 г. ответникът В. Р. – гражданин на Република Чехия, дарил на С.К. Р. следния
свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 37, находящ се в гр. София, АДРЕС.
Съгласно т. 2 от нотариалния акт дарителят В. Р., чрез пълномощника си А. С. Р., заявил, че
си запазва вещното право на ползване върху дарения имот, пожизнено и безвъзмездно.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № 4124 от 24.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“
ЕООД и етажната собственост, и протокол от 16.09.2002 г. от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяване на сградата на АДРЕС
съществували още към 2002 г.
Видно от протокол от 16.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици в
сградата на бл. 21, вх. Б взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД
за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
3
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като
приложение към посочения протокол списък на етажните собственици, за процесния
апартамент № 37 има положен подпис за ответника. Въз основа на взетото решение от
Общото събрание на 23.09.2002 г. бил подписан договор № 4124/24.09.2002 г. между
етажната собственост в бл. 21, вх. Б, в качеството на възложител, и „Техем Сървисис”
ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а
изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни
глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била
извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили
съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2)
експертизи.
С договор № Д-О-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от представени по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла
вода за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и два
формуляра за главен отчет съответно от 11.05.2019 г. и от 07.06.2020 г., за процесния имот
била начислявана топлинна енергия за отопление с 4 броя отоплителни тела с монтирани на
тях уреди за дялово разпределение, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване по данни от един водомер. Посоченото обстоятелство се потвърждава от
заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Формулярите за главен отчет
съдържат подпис за потребител.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е
предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
4
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че от ТР
„Земляне“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч.
Данните от общия топломер се отчитали ежемесечно към 24 часа на последния ден от
месеца съгласно нормативните правила. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.
„технологични разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за сметка
на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил
съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки
месец и същата следвало да се заплати от потребителя. Вещото лице установило по
представените от „Техем Сървисис” ЕООД формуляри за отчет, че в процесния апартамент
се разпределяла топлинна енергия за отопление от 4 броя отоплителни тела с монтирани на
тях уреди за дялово разпределение, за сградна инсталация според пълния отопляем обем на
апартамента и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Вещото лице
установило, че топлинната енергия за сградна инсталация била изчислена съгласно
методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването (отм.) и в зависимост от пълния отопляем обем на процесния имот – 116
куб. м. Количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода били изчислени
съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването
(отм.). За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми
за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по
фактури в размер на 1850,07 лева не включвала просрочени суми от предходни периоди.
Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № ****** било извършено
съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и възлизало
общо на -53,43 лева (за получаване) за целия исков период. Вещото лице установило, че
сумата за топлинна енергия за процесния имот била определена съгласно изискванията на
действащата нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия за периода.
Измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост през процесния период било извършвано от общ топломер за търговски цели.
Общият топломер в абонатната станция бил обект на метрологичен контрол и периодични
проверки от лицензирани лаборатории през м. 01.2018 г. и м. 07.2021 г., като било
5
установено, че същият е технически изправен. Съдът намира, че заключението на вещото
лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност,
поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и извършена справка в счетоводството на
ищцовото дружество. От заключението се установява, че няма данни за извършени от
ответника плащания на претендираните от ищеца суми. Според заключението общата
стойност на изравнителните сметки за процесния период била в размер на -42,02 лева и
представлявала сума за получаване. Вещото лице установило, че от изравнителните сметки
за връщане имало погасени задължения извън процесния период, а именно задължение по
фактура за м. 06.2020 г. в размер на 14,89 лева. Стойността на потребената топлинна енергия
с включени изравнителни сметки за исковия период и възстановена сума от корекция
възлизала на 1808,07 лева. Дължимите такси за дялово разпределение за процесния период
били в общ размер на 58,50 лева. Вещото лице изчислило, че законната лихва върху
претендираната главница, считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение
до 11.06.2021 г., била в размер на 246,08 лева – върху сумата за топлинна енергия и 11,52
лева върху стойността на услугата за дялово разпределение. Съдът намира, че заключението
на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ:
Основният спорен въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото, е имал
ли е ответникът качеството „клиент на топлинна енергия“ през исковия период за процесния
имот. Съдът намира, че на този въпрос следва да бъде отговорено отрицателно, като
съображенията за това за следните. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
6
и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. Следователно, по правило страна
(купувач) в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди са
собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху топлоснабдения имот и те
дължат цената на доставената топлинна енергия. При определени условия съгласно
задължителната съдебна практика клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тези въпроси са
разгледани в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г.,
ОСГК, ВКС.
Когато върху имота има учредено вещно право на ползване, се поставя въпросът как се
разпределя отговорността за задълженията за топлинна енергия между собственика и
вещния ползвател на топлоснабдения имот. Законът не урежда солидарната им отговорност,
поради което ищецът следва да потърси вземането си от един от тях. В съдебната практика
се приема, че в този случай клиент на топлинна енергия и страна в облигационното
отношение с топлофикационното дружество пак по правило следва да е титулярят на
вещното право на ползване. И това е така, защото съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на имота. Вещното право на ползване
дава изключително право на титуляря му да владее и ползва имота, като лишава
собственика от тези правомощия и той остава притежател само на т. нар. гола собственост.
Следователно, след като само вещният ползвател извлича ползите от вещта, е оправдано
именно той да понесе цялата тежест във връзка с ползването й. В подкрепа на това
становище е и разпоредбата на § 1, т. 2а ДР ЗЕ, която предвижда, че „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Когато обаче вещното право на ползване не се упражнява, тогава е налице изключение
от цитираното по-горе правило и отговорност за натрупаните задължения за топлинна
енергия следва да носи собственикът на имота. Щом вещният ползвател не извлича ползите
от вещта, няма основание от него да се претендират разходите, свързани с нейното ползване.
От приетите по делото писмени доказателства – нотариалния акт за дарение на процесното
жилище и направените справки от Национална база данни „Население“, се установява, че от
20.12.1990 г. настоящият адрес на ответника е в Република Чехия, като към датата на
сключване на договора за дарение В. Р. вече е бил чешки гражданин, освободен от
българско гражданство. Следователно, след 28.12.2016 г., когато ответникът е прехвърлил
правото на собственост върху процесното жилище в полза на трето за спора лице, същият е
загубил и качеството си „клиент на топлинна енергия“. След като ищецът представи
договора за дарение още с исковата молба следва, че същият е бил уведомен за промяната на
собствеността. В този случай съгласно чл. 61, ал. 2 от собствените му общи условия ищецът
е следвало служебно да открие партида на новия собственик съобразно представения акт за
собственост, като има право да събира от стария собственик само натрупаните до този
момент дължими суми. В настоящия случай това не е сторено. Партидата продължава да
7
бъде на името на ответника, макар че от 28.12.2016 г. същият вече не е собственик на
жилището. Въпреки дадената от съда възможност ищецът не ангажира доказателства, че
след прехвърлянето на имота В. Р. е изразил по някакъв начин желание партидата да
продължи да се води на негово име.

С оглед изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответникът не е имал качеството „клиент на топлинна енергия“
по отношение на топлоснабдения имот, поради което не дължи претендираните суми. Този
краен извод води до неоснователност на предявения иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, който следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. С оглед изхода на
спора по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ и предвид обстоятелството, че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
акцесорен на първия, то същият се явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане в своя полза на
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че
възнаграждение не е уговорено на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., тъй като доверителят
бил от кръга на близките на адвоката. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на свои роднини, близки или на друг
юрист. Това му право е установено със закон. В този случай е налице изключение от
правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да
докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на
страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Съгласно съдебната
практика в закона няма легална дефиниция на понятието „близки“ и за разлика от
останалите четири групи лица, на които адвокатът може да окаже безплатна правна помощ,
принадлежността към категорията „близки“ на страната не може да се установява с писмени
доказателства и на преценката на адвоката принадлежи правото да определи кои лица се
включват в тази категория. За да упражни адвокатът правото си да окаже безплатна
адвокатска помощ и съдействие на свой близък, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че оказва това безплатно
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. (вж. Определение № 95 от 19.02.2014 г. по ч.
8
т. д. № 1451/2014 г., ІІ Т.О., ВКС). Ищецът не е оспорил наличието на предпоставките по чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на ответника
възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За настоящото производство дължимото адвокатско възнаграждение
възлиза на 379,73 лева, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (в приложимата
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция). С оглед
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3
ЗАдв. ищецът „Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. К. Р.
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 379,73 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу В. С. Р. , ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1881,46 лева – главница, от която сумата
1822,96 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 58,50 лева, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването
на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 257,60 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 11.06.2021 г., които вземания са били
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2021 г. по
ч. гр. д. № 38239 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв.,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. Р. К. Р. , ЕГН **********, вписана в
регистъра на Софийска адвокатско колегия, със съдебен адрес гр. София, АДРЕС, офис-
партер, дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на
379,73 (триста седемдесет и девет лева и 73 ст.) лева.
9
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач
на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 38239 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10