Решение по дело №3027/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 376
Дата: 2 март 2020 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20197050703027
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                          №……..………/………………………………2020г.                                                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна,I касационен състав, в публично съдебно заседание на  30.01.2020г., в състав:                                                                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА                                   ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

                                   ИСКРЕНА ИМИТРОВА      при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к.адм.д.№ 3027/2019г.,по описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:          Производството е с правно основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.                    

Образувано е по подадена касационна жалба от Х.С.Б. против Решение № 1700/24.09.2019 г., постановено по НАХД № 2739/2019 год. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0819-001351/16.04.2019г. на Началника на група към сектор Пътна полиция“ при Областна дирекция гр. Варна на Министерство на вътрешните работи, с което на Х. С.Б. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата.

 В касационната жалба се излагат твърдения, че въззивното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, довели и до неговата необоснованост, както и при  неправилно прилагане на материалноправни норми. Релевирани са доводи, че районният съд не е съобразил нарушението, допуснато от АНО по съставяне на АУАН след регламентирания в чл.34 от ЗАНН срок. Така също не е съобразил обстоятелството, че за допуснатото нарушение е образувано и досъдебно производство, което е предпоставка за прекратяване на АНП, по арг.чл.33 от ЗАНН. Излага подробни доводи и за нарушения, допуснати при предаването на медицинския протокол, издаден на 24.09.2018г., а предаден за изследване на ръка на следващия ден. Според касатора, съдът изобщо не е коментирал мотивите, изложени във въззивната жалба, поради което и не се е произнесъл по тях.  Искането е след като бъде отменено въззивното решение, да бъде отменено и обжалваното НП.

В открито съдебно заседание, редовно призован, касаторът Х.С.Б.  се представлява от представител по пълномощие, който поддържа жалбата. 

Ответникът по касационната жалба - Началник на група към сектор Пътна полиция“ при Областна дирекция гр. Варна на Министерство на вътрешните работи, редовно призован, не се явява, не се  представлява. Представени са писмени бележки, в които касационната жалба се оспорва и е въведено искане за отхвърлянето й.     

Представителят на Окръжна Прокуратура-Варна, изразява становище за основателност на жалбата.        

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211,ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.                         

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция, и при служебната проверка по реда на чл.218,ал.2 от АПК,приема следното:

За да постанови изложения по-горе резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 24.09.2018г. жалбоподателят управлявал в обл. Варна  на път по посока с. Баново- с. Слънчево лек автомобил с рег № *******, след употреба на алкохол. Възприел в решението си, че това е установено посредством  извършена хим. експертиза, според която в кръвта на жалбоподателя има 0,8 промила алкохол.  Според съда правилно административнонаказващият орган е приложил  закона, след като е констатирал извършеното нарушение и е наложил санкция по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма,  произнесъл се при изяснена фактическа обстановка, събрал е доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата обстановка описана в АУАН и НП отговаря на обективната действителност. Въззивният състав е намерил, че правилно АНО е определил нарушената законова разпоредба- чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. Единствения отговор, произнесен от съда на възраженията в жалбата е, че не споделя твърдението на жалбоподателя, че химическата експертиза не е изготвена съгласно предвидения в закона ред. Аргументирал се е с приложените по делото доказателства, като е упоменал заключението на вещото лице, което е възприел за  точно, пълно и детайлно. Правният резултат е обоснован и от извода, че в хода на административнонаказателното производство не са  допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

При задължителната служебна проверка по реда на чл.218,ал.2 от АПК, настоящият касационен състав установи, че Районният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. В настоящото производство като свързано с касационните основания бе събрано писмо от РП-Варна, от което се установява, че с оглед състоялото се ПТП е образувано ДП №322/2018г. Това обстоятелство е станало известно на съда и страните още в хода на въззивното производство, чрез обясненията на актосъставителя, който заявява, че то не е приключило и към настоящия момент. Този факт е следвало да бъде обсъден от съда в аспекта на разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, според която когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство  се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Съдът не е изследвал наличието на визираните в този текст предпоставки, сочещи на основание за прекратяване на АНП независимо, че още преди решаване на делото  е събрал данни, чрез свидетелските показания за образувано ДП. Не е събрал доказателства дали наличието на досъдебно производство е било известно на АНО и в тази светлина да обсъди предпоставките на чл.33 от ЗАНН в аспекта на задължението му за прекратяване на АНП.  

При липсата на каквито и да е негови фактически констатации в тази връзка и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, настоящият състав намира, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на обжалваното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва конкретно да обсъди представените в настоящото производство нови писмени доказателства заедно с останалите доказателства по делото и доводите на страните и въз основа на това да направи обоснован извод досежно законосъобразността на АНП.

Този касационен състав възприема за неоснователно другото, наведено в касационната жалба твърдение за нарушение на чл.34 от ЗАНН, което според него неправилно въззивния съд не кредитирал. Към преписката е събрана докладна записка от 10.06.2019г., съставена от актосъставителя В.В. Същата представлява официален удостоверителен документ, чиято материалнодоказателствена сила не е оборена в хода на въззивното производство. От нея се установява, че Протокол № 1482/25.09.2019г. за извършената химическа експертиза на кръвта на жалбоподателя е станала известна на В. на 11.04.2019г. Едва от тази дата за актосъставителя, Х. Ст.Б. е придобил качеството нарушител именно защото тогава е установено наличието на алкохол в кръвта от 0,80 промила. При тази фактическа установеност, съставянето на АУАН №959851 от същата дата не е нарушение на чл.34 от ЗАНН, съобразно който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Допуснатото нарушение е такова на съдопроизводствените правила, което освен отмяната на решението, налага и връщането му пред въззивна инстанция за разглеждане от друг състав.         Воден от горното и на осн.чл.221,ал.2,предп.второ от АПК,АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, I касационен състав                                                                                        Р Е Ш И  :                                                                               ОТМЕНЯ Решение № 1700/24.09.2019г.,    постановено по НАХД № 2739/2019 год. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0819-001351/16.04.2019 г. на Началника на група към сектор Пътна полиция“ при Областна дирекция гр. Варна на Министерство на вътрешните работи, с което на Х. С.Б. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата.     

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.  

Решението не подлежи на обжалване или протест.                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:1/                                                                                                                            

 

   2/