№ 479
гр. Варна, 01.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Мария Кр. Маринова
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500283 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Ф.,
гражданин на Федерална република Германия, чрез адв. А. Д. от АК-София,
насочена срещу решение № 389/12.04.24г. по гр. д. № 641/23г. на ОС-Варна, с
което е бил отхвърлен иска му против Д. С. К. от гр. Варна, за заплащане на
сумата от 45 000 евро, представляващи сбора от сумите: 13 000 евро, 3 000
евро, 4 500 евро, 4 000 евро, 5 000 евро, 3 000 евро, 1 500 евро, 2 000 евро,
2 000 евро, 2 000 евро, 3 000 евро, 2 000 евро, дадени по договори за заем, на
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от
45 000 евро, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й плащане; и въззивникът е осъден да заплати на ответницата
направените по делото разноски в размер на 9 050 лева. В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие
на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Счита се, че чрез документите, доказващи извършването на общо 12
банкови превода от ищеца по банкова сметка на ответницата, за чието
основание е записано „заем“, се установява предаването на сумите.
Останалите елементи на договора за заем могат да бъдат установявани и чрез
свидетелски показания, което е било извършено по делото. В тази връзка е
направен анализ на гласните доказателства и въз основа на показанията на св.
Р. Николов се счита, че е било установено предаването на сумите от ищеца
като за заеми на ответницата за закупуване на имот в България, за заплащане
на таксите по това закупуване и за издръжката й по време на пандемията,
когато тя не е можела да упражнява професията си. Уговорката между
страните е била сумите да бъдат връщани след възобновяване на
упражняването на професията от ответницата след Ковид-пандемията. Тези
показания съответствали и на представената по делото кореспонденция,
1
водена между страните чрез социалните мрежи. Същата не била обсъдена от
съда, което представлявало процесуално нарушение. При това положение
доказателствената тежест за насрещно обратно доказване е била върху
ответницата, която не го е осъществила чрез ангажираните от същата
доказателства по делото. Претендира се отмяна на решението и уважаване на
предявените искове като основателни и доказани, ведно с присъждане на
направените по делото разноски в исковото и обезпечителното производство,
включително и за въззивната инстанция.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Д. С. К. чрез адв. Т. С. от АК-София, с която същата е
оспорена като неоснователна. Сочи се, че ищецът не е доказал по делото нито
реалното предаване на сумите, нито съгласие/обещание за тяхното връщане,
т.е. не са били доказани елементите на всеки един от договорите за заем, които
ищецът твърди, че са били сключени между страните. Съобразно посочена
съдебна практика се поддържа, че е налице ограничение за доказването чрез
свидетелски показания на договори за заем на стойност над 5 000 лв., при
липсата на изрично съгласие от ответника за използването на такива
доказателствени средства. Счита се, че първоинстанционният съд е
осъществил правилен анализ на събраните по делото доказателства и
основателно не е кредитирал показанията на св. Р. Николов. За негодно
доказателство се счита извадката от интернет-кореспонденция, тъй като
същата е оспорена, водена е на неразбираем език и при неясен превод, както и
не е установена самоличността на лицата, между които се води. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските за
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Съдът констатира, че дължимата ДТ за въззивното обжалване възлиза
на общо 1 760.25 лв. (половината от дължимата ДТ за първоинстанционното
производство, която е 4% от 88 012.35 лв. /левовата равностойност на 45 000
евро/). Към въззивната жалба е представен документ за внесена ДТ чрез
банков превод на сумата от 900 евро. Същевременно при направената справка
от счетоводството на ВАпС се установи, че действително постъпилата сума по
посочения банков превод, е в размер на 1 755лв. При това положение на
въззивника следва да се укаже, че в 1-седмичен срок от съобщението следва
да представи доказателства за внесена ДТ по сметка на ВАпС в размер на още
5.25 лв. На страната следва да се укаже, че при неизпълнение в срок,
въззивното производство ще бъде прекратено в частта му, касаеща
обжалването на отхвърлителното решение по последния предявен иск за
връщане на сумата от 2 000 евро като дадени по договор за заем чрез
извършен банков превод от 07.12.21г.
Същевременно, с оглед предмета на делото (разрешаването на
2
граждански спор, по иск на ищец с местоживеене (обичайно
местопребиваване) в Германия против ответник с местоживеене в България, за
връщане на парични суми, дадени по договори за заем, сключени за периода
от 04.12.19г. до 07.12.21г. чрез извършени банкови преводи, в чието основание
е било записано „заем“), съдът извърши проверка на своята компетентност и
преценка относно приложимото материално право.
В тази връзка съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 4, § 1 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (при
липсата на някоя от хипотезите на чл. 1, § 2, чл. 24, чл. 25 и чл. 26 от същия
регламент), поради което е компетентен да разреши настоящия спор.
Съобразно чл. 4, § 2 и съображение 19, изр. 2 от Регламент (ЕО) №
593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година
относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), когато
договорът не попада в обхвата на § 1 или когато елементите на договора биха
могли да попаднат в обхвата на повече от една от букви а)—з) от § 1,
договорът се урежда от правото на държавата, където е обичайното
местопребиваване на страната, която дължи характерната за договора
престация. По отношение на договора за заем характерната по договора
престация е тази на заемодателя и приложение следва да намери правото на
държавата, където се намира неговото обичайно местопребиваване,
преценявано към момента на сключване на договора (съобразно чл. 19, § 3 от
регламента). В случая това е материалното право на Федерална република
Германия.
Поради това настоящият съд следва да предприеме служебно
процесуални действия по изясняване съдържанието на приложимото
материално право във Федерална република Германия (респективно ако е
налице самостоятелно законодателство на провинция Бавария, приложимо за
описания по-долу договор), а именно:
1. С кой нормативен акт и с кои правни норми, действали към
моментите, в които се твърди сключването на договорите – 04.12.19г.,
22.04.20г., 12.06.20г.13.08.20г., 19.10.20г., 23.11.20г., 18.01.21г., 09.03.21г.,
26.04.21г., 27.05.21г., 18.10.21г. и 07.12.21г., са уредени въпросите относно
договор за заем на парична сума, и по-точно:
- сключването и действителността на договор за заем на парична сума;
- формата за неговата действителност;
- тълкуването, изпълнението и последиците от пълното или частичното
неизпълнение на задълженията, включително определяне на размера на
вредите;
- дължи ли се законна лихва върху предоставените в заем суми при
липсата на уговорка за това и ако „да“ - от кой начален момент (от кога
3
заемополучателят изпада в забава) и в какъв размер;
- последиците от недействителността на договора.
2. Налице ли е задължителна съдебна практика относима към
тълкуването и приложението на посочените в т. 1 правни норми относно
договор за заем на парична сума, за който страната твърди, че е сключен само
чрез извършването на банков превод на паричната сума, с вписване на
основание за превода – „заем“.
Посочената по-горе информация следва да се изиска чрез
Министерство на правосъдието на Република България, Дирекция
„Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ от
съответната приемателна агенция във ФРГ по смисъла на чл. 2 от
Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави.
Съобразно предварително събрана от съда информация, размерът на
разноските за извършването на превод на немски език на заявката, която
следва да се изпрати на съответната приемателна агенция във Федерална
република Германия, възлиза на 60 лв., която следва да се заплати от
въззивника (той и ищец в исковото производство).
С оглед необходимото технологично време за получаване на изисканата
от съответната приемателна агенция във ФРГ информация, делото следва да
се насрочи в открито съдебно заседание през м. 12.24г.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА въззивника А. Ф., гражданин на Федерална република
Германия, чрез адв. А. Д. от АК-София, в 1-седмичен срок от получаване на
настоящото определение, да представи доказателства за внесена ДТ по сметка
на ВАпС в размер на още 5.25 (пет лева и двадесет и пет ст.) лв .
При неизпълнение на даденото указание в срок, съдът ще прекрати
въззивното производство в частта му, касаеща обжалването на
отхвърлителното решение по последния предявен иск за връщане на сумата от
2 000 евро като дадени по договор за заем чрез банков превод от 07.12.21г.
ДА СЕ ИЗИСКА чрез Министерство на правосъдието на Република
България, Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски
въпроси“, от съответната приемателна агенция, по смисъла на чл. 2 от
Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, във
Федерална република Германия, на информация относно приложимото по
настоящото в.гр.д. № 283/24г. по описа на Апелативен съд-Варна материално
право на Федерална република Германия (респективно ако е налице
самостоятелно законодателство на провинция Бавария, приложимо за
описания по-долу договор), а именно:
1. С кой нормативен акт и с кои правни норми, действали към
4
моментите, в които се твърди по делото сключването на договорите –
04.12.19г., 22.04.20г., 12.06.20г.13.08.20г., 19.10.20г., 23.11.20г., 18.01.21г.,
09.03.21г., 26.04.21г., 27.05.21г., 18.10.21г. и 07.12.21г., са уредени въпросите
относно договор за заем на парична сума, и по-точно:
- сключването и действителността на договор за заем на парична сума;
- формата за неговата действителност;
- тълкуването, изпълнението и последиците от пълното или частичното
неизпълнение на задълженията, включително определяне на размера на
вредите по такъв договор;
- дължи ли се законна лихва върху предоставените в заем суми при
липсата на уговорка за това и ако „да“ - от кой начален момент (от кога
заемополучателят изпада в забава) и в какъв размер;
- последиците от недействителността на договора.
2. Налице ли е задължителна съдебна практика относима към
тълкуването и приложението на посочените в т. 1 правни норми относно
договор за заем на парична сума, за който страната твърди, че е сключен само
чрез извършването на банков превод на паричната сума, с вписване на
основание за превода на сумата – „заем“.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника А. Ф., гражданин на Федерална република
Германия, чрез адв. А. Д. от АК-София, в 1-седмичен срок от получаване на
настоящото определение, да представи доказателства за внесена сума в размер
на 60 (шестдесет) лв. по депозитната сметка на съда за извършване на
превода на заявката на немски език.
При неизпълнение в срок и ако това причини неоснователно отлагане на
делото, съдът ще приложи нормата на чл. 92а от ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 04.12.24г. от 9:00ч.,
за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители, ведно с връчване на копие от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5