Решение по дело №1596/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1174
Дата: 7 октомври 2022 г. (в сила от 7 октомври 2022 г.)
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20223100501596
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1174
гр. Варна, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501596 по описа за 2022 година
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито съдебно заседание на 6.10.2022г
в състав ПРEДСЕДАТЕЛ : ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
сложи за разглеждане в.гр.д.№ 1596 по описа за 2022г,
докладвано от съдия ГЕОРГИЕВА, за да се произнесе, съобрази :

Производството е образувано по реда на чл.435 ал.2 т.6 ГПК, по повод подадена
въззивната жалба вх.№ 13916/13.06.2022г от К. И. К. ЕГН ********** в качеството му на
наследник на починалия в хода на изп.производство длъжник СВЕТЛОЗАР И. К. ЕГН
**********, чрез адв.М. Ив.Димитрова-Добрева, срещу разпореждане № 389/28.04.2022г на
ЧСИ Петя И., рег.№ 883, за отказ да прекрати производството по изп.д.№ 20168830400058,
на осн.чл.433 ал.1. т.8 ГПК
В жалбата се излага, че с молба вх.№ 08997/ 21.04.2022г е поискал прекратяване на
изп.дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като били наведени оплаквания за редица
незаконосъобразни действия, извършени от ЧСИ в рамките на изп.производство.
Счита същото за незаконосъобразно поради противоречие с материалния и
процесуалния закон и затова моли за неговата отмяна.
Излага следните основания:
1/ били допуснати редица нарушения на материалния и процесуалния закон, които
били наведени в молбата за прекратяване и които не били взети предвид от ЧСИ, а именно:
1.1. Бонка Й. К.а е незаконосъобразно конституирана като длъжник по изп.дело,
което водело и до незаконосъобразното конституиране на нейните наследници чрез
отправяне на ПДИ изх.№ 4459/30.03.2022г до К. И. К., а това водело и до
1
незаконосъобразност на извършването на каквито и да е било изп.действия спрямо тези
лица;
1.2. През м.01.2020г била изпратена ПДИ до Бонка К.а като наследник на длъжника
Светлозар Ив.К., съгласно ИЛ, която не е била връчена по предвидените в ГПК способи.
Видно от изп.дело, нямало данни за лично връчване на ПДИ или изпълнение на
изискванията на чл.47 ГПК.
Незаконосъобразно ЧСИ не бил назначил и особен представител на длъжника,
съгл.чл.430 ГПК, в който смисъл е и TP № 2/26.06.2015г по тълк.д. № 2/2013г на ОСГТК на
ВКС.
1.3. нарушена била изричната разпоредба на чл.429 ал.2 изр.2 на ГПК, съгласно която
„когато наследникът не е приел наследството, СИ определя срока по чл.51 от ЗН, като
съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно
вписано". Такъв срок не е бил предоставен на наследника Бонка Йорд.К.а, нито взискателят
е доказал, че наследството на длъжника по горепосоченото изп.дело е било прието от нея.
Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за
задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството
на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. В този см. Определение №
315/23.06.2015г по ч.гр.д.№ 3092/2015г на ВКС-I ГО, постановено в производство по чл.274
ал.3 ГПК. Неизпълнението на това задължение и конституирането на наследника като
длъжник по изп.дело без определяне на срока по чл.51 ЗН е незаконосъобразно действие на
ЧСИ.
Съгласно константната съдебна практика неизпълнението на процедурата по чл.51
ЗН в рамките на изп.производство би могло да обуслови имуществена отговорност за ЧСИ и
е основание за отмяна на предприетите от него изп.действия.
1.4. Поради липсата на надлежно връчена ПДИ наследникът Бонка Й.К.а не е имала
възможност да узнае за конституирането си по изп.дело, нито е имала възможност да
упражни правото си на отказ от наследството на своя наследодател, а по изпълнителното
дело не са представени от страна на взискателя доказателства установяващи приемането на
наследството. Неизпълнението на задълженията на ЧСИ в нарушение на чл. 429 ал.2 изр.2-
ро и чл.432 ал.1 т.З ГПК са довели до незаконосъобразното конституиране на наследника
Бонка Йорданова К.а, съответно и на нейните наследници, както и до незаконосъобразност
на всички действия, предприети по отношение на тези лица.
2/ Изп.действия, описани в обжалваното разпореждане и отчетени като валидни от
ЧСИ с оглед основанията на чл.433 ал.1 т.8 ГПК били поискани от взискателя и извършени
от СИ едва след смъртта на незаконосъобразно конституираната като длъжник Бонка Й.К.а.
Ако се приеме, че изп.действия са били насочени спрямо Бонка Й.К.а-наследник на
длъжника Светлозар Ив.К. на 1.10.2019г, на която дата взискателят „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД е отправил молба до ЧСИ за нейното конституиране като наследник, счита,
че същото е последното валидно извършено изп.действие.
Всички действия, предприети след смъртта на Бонка Йорданова К.а, поч. на
9.02.2021г, не били валидни съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС и не
прекъсвали срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Според разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК изп.производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изп. действия в продължение на 2 год. Съгласно
задължителните разяснения по т.10 от TP № 2/26.06.2015г по тълк.д.№ 2/2013г на ОСГТК на
ВКС "Не са изп.действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело, изпращането и
връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
2
въз основа на влязлото в сила разпределение и др."
При това прекратяването на изп.производство настъпва ех lege, а двугодишният
преклузивен процесуален срок започва да тече от последното валидно действие по
принудително изпълнение
В конкретния случай срокът започвал да тече от искането за конституиране на
наследника Бонка К.а на 1.10.2019г и е изтекъл на 1.10.2021г, към която дата не били
поискани или извършени ВАЛИДНИ изпълнителни действия.
Постъпилото на 27.09.2021г искане от взискателя за извършване на „по-нататъшни
действия по удовлетворяване на вземането от наследника Бонка К.а, изпращането на покана
на 4.11.2021г и насрочването на опис на движими вещи на 20.12.2021г са невалидни и не
водели до прекъсване на срока, тъй като не само че същата не е била надлежно
конституирана като длъжник по изп.дело, но и била вече починала.
Тези оплаквания не били обсъдени от ЧСИ и не били взети предвид при издаване на
обжалваното разпореждане за отказ да прекрати изп.производство.
Поради изложеното моли за отмяната на обжалваното разпореждане на ЧСИ Петя И.
рег.№ 883 с район на действие ОС-Варна, като бъде прогласено настъпилото на 1.10.2021г
прекратяване на изп.дело.

По делото е постъпил писмен отговор от взискателя АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД ЕИК *********, представлявано от изп.директор Ю.Юргакиева, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, в който изразява становище за неоснователност на жалбата, в която
основният довод се състои в това, че поради незаконосъобразното конституиране в изп.дело
на наследодателя му Бонка Йовачева, това води незаконосъобразно конституиране и на
нейните наследници.
След установяване на смъртта на длъжника Светлозар Ив.К. ЕГН **********,
поч.10.01.2017г, и подадената молба от взискателя вх.№ 19058/1.10.2019г за
конституирането на наследника му Бонка Йорданова К.а ЕГН **********, изпратената ПДИ
до същата изх.№ 546/10.01.2020г, не е била връчена по предвидените в ГПК способи.
Считат, че разпоредбата на чл.429 ал.2 ГПК, съгласно която „когато наследникът не е приел
наследството, СИ определя срока по чл.51 от ЗН, като съобщава изявлението на наследника
на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано". Такъв срок не бил даден на
наследника Бонка К.а, нито пък кредиторът бил доказал, че наследството било прието от
нея. На тези основания, считат че, наследодателя Бонка Йовачева е незаконосъобразно
конституирана. съответно и на нейните наследници. Счита изложените доводи за
неоснователни.
Чл.57 от ЗН изрично предвижда, че когато наследникът умре, преди да е приел
наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да
приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да
се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния. Към
подадената молба не е представен вписан по реда на чл.52 във връзка с чл.49 ЗН отказ на К.
И. К. ЕГН ********** от наследството на Светлозар И. К..
На сл.място се излага становище, че не били извършвани изпълнителни действия в
периода 01.01.2021г.-02.10.2021г срещу Бонка Й.К.а, освен отправена покана.
3
Предвид многократно подаваните молби от страна на взискателя не са налице
основанията, предвидени в чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
На 29.05.2019г е била подадена молба за конституирането на наследника Бонка
Йорданова К.а и изпращане на ПДИ до нея.
На 1.10.2019г е била подадена молба за конституирането на Бонка Йорданова К.а и
изпращане на ПДИ.
На 27.09.2021г е била подадена молба за извършването на справка в БНБ и
налагането на запор на последната новооткрита сметка.
На 22.03.2022г е била подадена молба за конституирането на наследник от следващ
ред К. И. К. ЕГН **********.
От подадените молби е видно, че кредиторът не е бездействал, като не бил поискал
извършването на изп.действия в продължение на две години,.
Поради изложеното моли за оставяне без уважение подадената жалба от адв.М.
Ив.Димитрова като пълномощник на К. ИВ.К. като неоснователна.
Претендира присъждането на сторените разноски във вид на юриск.възнаграждение в
размер на 100лв съгл.чл.37 от ЗПП във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ.
В случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
и същите са в размер над минималния адв.хонорар, прави възражение за прекомерност, на
осн.чл.78 ал.5 ГПК

По делото е приложено писмено становище от ЧСИ Петя И., рег.№ 883, което по
аргументи възпроизвежда становището на въззиваемата страна, а именно:
1/ Въззивникът се позовава на факта, че длъжник по посочения ИЛ № 77/10.11.2016 е
Светлозар И. К. ЕГН **********, починал на 10.01.2017г.
Излагат съображения, че след установяване на смъртта на длъжника, взискателят е
отправил молба с вх.№ 19058/1.10.2019г за конституиране на наследника му Бонка
Йорданова К.а ЕГН **********, като изпратената ПДИ до същата изх.№ 546/10.01.2020г не
била връчена по предвидените в ГПК способи, тъй като не й назначен особен представител.
Относно горното счита, че назначаване на особен представите е възможност
предоставена от закона. Няма правна норма, която да задължава ЧСИ да назначи особен
представител. А дори да й е бил назначен такъв, той не би могъл на направи отказ от
наследство, тъй като това са лични права, които могат да бъдат упражнявани само от техния
носител.
По отношение доводите на жалбоподателя за неспазване разпоредбата на чл.429 ал.2
от ГПК - ЧСИ не бил дал срок по чл.51 ЗН на наследника Бонка К.а, нито пък кредиторът
бил доказал, че наследството е било прието от нея, счита, че за неоснователни.
Нормата на чл.57 ЗН изрично предвижда, че когато наследникът умре, преди да е
приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да
приеме това наследство, само ако е приел и наследството на своя наследодател; той може да
се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.
Към подадената молба не е представен вписан по реда на чл.52 ЗН във вр.чл.49 ЗН
отказ от К. И. К. ЕГН ********** от наследството на Бонка Йорданова К.а.
4
На сл.място се твърди, че не били извършвани изп.действия в периода 1.01.2021 -
2.10.2021г срещу Бонка Й.К.а, освен отправената покана. В същото време се сочи, че с
поканата от 27.09.2021г бил насрочен опис на движими вещи на 20.12.2021г.
Счита, че не са налице основанията, предвидени в чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Взискателят е
подавал молби многократно по изп.дело:
- на 29.05.2019г за конституиране на наследника Бонка Й.К.а и изпращане на ПДИ.
- на 1.10.2019г за конституиране на наследника Бонка Й.К.а и изпращане на ПДИ.
- на 27.09.2021г –за справка и налагане на запор върху последната новооткрита сметка на
длъжника.
- на 22.03,2022г за конституиране на наследника от следващ ред К. И. К. ЕГН **********.
От подадените молби е видно, че кредиторът не е бездействал и че не бил поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
СЪДЪТ намира подадената въззивна жалба за допустима- подадена е в срок и от
надлежна страна – жалбоподателят има качеството на универсален наследник, както на
своята майка Бонка Й.К.а, така и на своя брат – Светлозар Ив.К. – починалият длъжник.
По основателността на жалбата.
От фактическа страна се установява следното
Производството по изп.дело № 58/2016 е било образувано по заявлението на
взискателя „АСВ“ЕАД срещу СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ К., като е представен ИЛ №
777/10.10.2016г, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 491/16.10.2016г по ч.гр.д.№
880/2016г на РС-Провадия. По силата на същия длъжникът е осъден да заплати на
„АСВ“ЕАД сумите: 736,59лв- главница по договор за телекомуникационни услуги с кл.№
11996867001, сключен между „БТК“ЕАД, което вземане е било цедирано на настоящия
взискател; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-31.08.2016г до окончателното погасяване на задължението, сумата от
325лв – сторени разноски за съдебното производство. Претендирана, е и сумата в размер на
300лв за юриск. възнаграждение за изп.производство.
Съдържащите се в изп.дело документи не са подредени в техния хронологичен
порядък и затова съдът намира за уместно да направи своите фактически констатации при
проследяване извършените от взискателя и ЧСИ действия в тяхната времева
последователност.
С молба от 16.01.2017г взискателят е уведомил ЧСИ, че длъжникът е починал и е
поискал да бъдат издирени и конституирани неговите наследници, като по отношение
на наследниците Бистра Светлозарова Николова ЕГН ********** и Михаил-Юлиян
Светлозаров Николов Йенсен ЕГН**********, са били отправени искания за извършване
справки за налични банкови сметки и при открити такива да бъдат наложени запори върху
тях, както и да бъдат издирени налични трудови договори и съответно за запориране на
трудовите им възнаграждения.
По отношение на наследниците Лора Светлозарова К.а, Екатерина Светлозарова К.а,
Александрина Светлозарова К.а ЧСИ с Постановление изх.№ 17/1.02.2017г е прекратено
изп.производство поради представени откази на същите от наследството на починалия.
На 30.11.2017г с молба вх.№ 36375 от същата дата взискателят е поискал да бъде
изпратено съобщение до Михаил Юлиян Светлозаров Йенсен за насрочването на опис на
движими вещи в дома му, като и за извършването на опис на недвижимо имущество,
описано в молбата на л.173.
От данните по делото се изяснява, че и останалите двама наследници от първи ред
също са направили отказ от наследство и затова с молба вх.№ 01312/23.01.2019г
взискателят е отправил искане за установяване на следващия ред наследници на
5
починалия.
На л.189-192 е приложено изпратеното от Община Провадия писмо от 8.03.2019г,
входирано при ЧСИ под № 05306/14.03.2019г с приложено към него удостоверение за
наследници за лицата, които имат такова качество към датата на издаването му 8.03.2019, а
именно::
Бонка Йорданова К.а - майка
Бистра Светлозарова Николова –дъщеря
Михаил Светлозаров Йенсен - син
Александрина Светлозарова К.а - дъщеря
Екатерина Светлозарова К.а - дъщеря
Лора Светлозарова К.а - дъщеря
К. И. К.- брат.
С молба вх.№ 19058/1.10.2019г взискателят е посочил да бъде конституирана
БОНКА ЙОРДАНОВА К.А ЕГН **********, на която да се изпрати ПДИ.
На върнатия отрязък от ПДИ с изх.№ 546/10.01.2019г /л.183/ е отбелязано, че
посоченият адрес представлявал вход на 4-етажен блок; никой не отварял; съобщението
било залепено на входната врата; липсвали пощенски кутии.
С молба вх.№ 01630/28.01.2020г /л.196/ взискателят е поискал да бъде извършена
справка за актуалния работодател на длъжника Светлозар И. К. и при наличието на трудов
договор да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение.
В тази връзка в изпратената от НОИ справка за регистрирани трудови договори се
съдържа запис, че лицето е починало още на 10.01.2017г.
Следваща информация е постъпила от Банка“ДСК“АД с писмо, изпратено на
24.03.2020 и входирано при ЧСИ под № 06337 от 7.04.2020г /л.185/, от чието съдържание е
видно, че лицето Светлозар И. К. е починало и че по откритата на негово име банкова
сметка имало неизтеглени суми. Отправено е запитване дали банката да изпълни запора
върху тях или да бъдат изплатени на наследниците й.
С молба от 27.09.2020г вх.№ 20754 /л.186/ взискателят е поискал да бъде извършена
справка за банковите сметки и сейфове на Бонка Йорданова К.а и съответно да бъдат
запорирани последните две, най-скоро открити по време.
От данните по делото се установява, че Бонка Йорданова К.а е починала на
9.02.2021г.
На 4.11.2021г с изх.№ 16440 ЧСИ е изготвено отново ПДИ до Бонка К.а /л.188/, за
което няма данни да е било връчвано.
С молба вх.№ 06355/28.03.2022г /л.192/ взискателят е поискал да се установи
следващият по ред наследници на длъжника след като имало данни, че Бонка Й.К.а е
починала.
На 21.04.2022г е подадена молбата от К. И. К. за прекратяване на производството по
делото поради настъпила перемпция–неизвършване на процесуални действия в
продължение на повече от две години през периода 1.10.2019-2.10.2021г.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
С ТР № 2/26.06.2015г по т.д.№ 2/2013г на ОСГТК на ВКС, т.10 е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изп.действия в продължение на две години,
изп.производство се прекратява поради т.нар."перемпция", която настъпва екс леге, по
силата на закона,на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК /чл.330 ал.1 б."д" ГПК(отм.)/, като ЧСИ може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
6
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Според мотивите на ТР прекъсва давността предприемането на кое да е
изп.действие в рамките на определен изп.способ /независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на
взискателя, съгл.чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изп.действия и не прекъсват давността образуването на
изп.дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването
на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Заплащането на дължимите такси и реалното предприемане на исканите действия не
е задължително условие, предотвратяващо настъпването на перемпция. За прекъсването на
2-годишния срок е достатъчно взискателят да не е бездействал, като чрез отправените
искания поддържа висящността на изп.производство. Единствената последица от неговото
бездействие е прекратяването на изп.производство, което не го лишава от възможността за
образуването на ново такова, а санкцията се изразява в заплащането на такси за новото
производство.
С TP 2/2015г е отговорено и на въпроса какви са последствията при неплащането на
дължимите такси в изп.производство - ЧСИ я събира от длъжника, съгл.чл.79 ал.2 ГПК, в
случай, че длъжникът отговаря за тази такса. А когато длъжникът не отговаря за таксата,
ЧСИ може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл.410 ал.1 ГПК, независимо
от размера й.
В настоящия случай, доколкото съдържащите се в жалбата оплаквания касаят
действията на взискателя и ЧСИ след смъртта на длъжника Светлозар Николов ЕГН
**********, починал на 10.01.2017г, то съдът следва да прецени тяхната законосъобразност
след него момент в техния хронологичен ред.
На 16.01.2017г взискателят е уведомил ЧСИ, че длъжникът е починал и е поискал да
бъдат издирени и конституирани неговите наследници. Установява се, че през този период
всичките преки низходящи по права линия наследници на починалия /деца/ са направили
отказ от наследство.
На 23.01.2019г взискателят е отправил искане за установяване на следващия ред
наследници. От издаденото и валидно към м.03.2019г удостоверение за наследници е видно,
че същият има пряк възходящ по правя линия, т.е. майка, и такъв по съребрена от първа
степен, т.е. брат.
На 1.10.2019г взискателят е поискал да бъде конституирана майката на длъжника
БОНКА ЙОРДАНОВА К.А , на която да се изпрати ПДИ. Такава е била изготвената на
10.01.2019г, но от отразеното в нея отбелязване от дл.лице - връчител, се налага извод, че
ПДИ не е надлежно връчена на лицето.
Съобразно посоченото по-горе ТР не са изп.действия и не прекъсват давността
изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника.
Макар наследяването по закон да представлява универсално правоприемство и да
настъпва по силата на закона, следва да се отбележи, че по изп.дело липсват каквито и да
било нарочни актове от ЧСИ за конституирането както на наследниците на починалия
длъжник от първи ред, така и на следващата по ред Бонка Й.К.а, а впоследствие и на К. И.
К., което е от значение за правилното определяне кръга от субекти, върху които следва да
7
премине задължението на починалия длъжник.
При положение, че от преките низходящи на длъжника са били направени откази от
наследство и към наследяване следва да бъдат призовани лицата от последващите редове, е
необходимо да се преценява кои от хипотезите, визирани в нормите на чл.5-12 от ЗН, следва
да бъдат приложени.
Чрез изричното конституиране на наследниците на длъжника с нарочен акт, особено
що се отнася до всички последващи извън преките низходящи, би се избегнало допускането
на неясноти, грешки и процесуални нарушения. Както в случая с К. Ив.К.. Същият се явява
пряк наследник както на своята майка, така и последващ по ред наследник на своя брат,
което е свързано с различни правни последици : това може да предполага различна
наследствена маса и различен дял. Освен това, няма пречка наследството на единия да бъде
прието и същевременно да бъде направен отказ от наследството на другия.
Правилно е позоваването на въззиваемата страна на разпоредбата на чл.57 ЗН, която
изрично предвижда, че когато наследникът умре преди да е приел наследството или преди да
се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако
приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство,
макар да е приел наследството на последния.
Неправилен, обаче, е доводът, който въззиваемата страна-взискател черпи от
горепосочената норма - че към подадената молба от К. К. не бил представен вписан по реда
на чл.52 във връзка с чл.49 ЗН отказ от наследството на Светлозар И. К..
Ако бе представен такъв отказ от наследство /и в зависимост от чие/, това би го
изключило от кръга на наследниците на длъжника, което би било предпоставка за
недопустимост на подадената молба, респ. жалба, от негова страна поради отпадане
качеството му на универсален правоприемник по закон на починалите лица.
Затова към настоящия момент Кр.К. е процесуално легитимиран да подаде молбата,
респ.жалбата, и съответно да упражни процесуалните си права.
Това не изключва задължението на ЧСИ да даде определи подходящ срок на лицето
да заяви дали е приело или се е отказало от наследството на своята майка и дали е приело
или се е отказало от наследството на своя брат-длъжник.
Изложеното е свързано със спазване и на разпоредбата на чл.429 ГПК, определяща
субективните предели на ИЛ - същият, за да има действие и спрямо наследниците, е
необходимо последните да са били призовани, за да се установи дали са приели
наследството или не. По смисъла на чл.48 ЗН наследството се придобива с приемането му,
което съгл.чл.49 ал.1 може да стане с писмено заявление до РС или в хипотезата на ал.2 –
чрез конклудентни действия, т.е. такива, които несъмнено предполагат приемането на
наследството. В случай, че наследникът заяви пред ЧСИ, че не е приел наследството, то е
необходимо да му бъде определен срока по чл.51 ЗН, като ЧСИ съобщи изявлението му
пред РС за вписването му в особените книги.
В конкретния случай липсват данни да е била спазена и императивната разпоредба на
чл.432 ал.1 т.З ГПК за спиране на изп.производство в хипотезите на чл.229 ал.1 т.2 и ГПК -
при смърт на страна, и т.3 – при необходимост от поставяне под запрещение, като
единственото изключение от това правило е въведено само по отношение проданта на
недв.имот, за която вече е било направено обявление. Спирането следва да бъде
постановено с нарочен акт, доколкото същият като преграждащ хода на изп.производство
подлежи на самостоятелно обжалване. При постановен такъв акт не би могло да настъпи и
перемиране на двегодишния срок, след като по силата на закона през това време не могат да
бъдат извършвани никакви процесуални действия, както от страните, така и от ЧСИ, докато
не бъде установена и конституирана надлежната страна в изп. производство.
В настоящия случай липсват такива постановени актове от ЧСИ.
8
Що се отнася до последващото действие на взискателя от 28.01.2020г /л.196/ с искане
да се извърши справка за актуалния работодател на длъжника Светлозар Ив.К. и при
наличието на трудов договор да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение, в
която връзка е била изпратена справка от НОИ, че лицето е починало още на 10.01.2017г.
Същото е недопустимо,тъй като е насочено спрямо починало лице, за който факт самият
взискател е бил в известност още от 2017г и за това е уведомил и ЧСИ, като е отправил
искане за конституирането на неговите наследници по закон. Затова може да се мисли, че
молбата е била подадена единствено с цел да се докаже, че е било направено искане,
прекъсващо течението на срока за перемпция. В тази връзка не следва да бъдат отчитани и
действията, свързани с изпратеното от Банка“ДСК“АД писмо, постъпило при ЧСИ на
7.04.2020г /л.185/, че лицето Светлозар Ив.К. е починало и че по откритата на негово име
банкова сметка имало неизтеглени суми, като е отправено запитване дали банката да
изпълни запора върху тях или да бъдат изплатени на наследниците й.
При положение, че по делото липсват данни за надлежното конституиране и
призоваване на Бонка Й.К.а, която да заяви дали е приела или не наследството на своя син,
то и последващото действие от страна на взискателя, обективирано в молбата от 27.09.2020г
за извършване на справка за банковите сметки и сейфове на името на същата и за
запорирането на две от тях е без правна стойност доколкото се явява действие, насочено
срещу ненадлежна страна. Що се отнася до последващото действие на ЧСИ – изпращане на
ПДИ до Бонка К.а на 4.11.2021г /л.188/, от съдържанието на същата е видно, че не е била
връчвана. При това, е и недопустимо след като към него момент Бонка Й.К.а вече е била
починала, още на 9.02.2021г.
В обобщение на гореизложеното, макар да се констатират множество
незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ, който не е проявил съответната активност за
издирването на надлежната страна-наследник на длъжника, за неговото нарочно
конституиране в изп. производство при спазване разпоредбите на чл.423 ал.1 ал.3 и чл.429
ГПК, това не може да обоснове извод за настъпила перемпция поради бездействието от
страна на взискателя в продължение на повече от две години, за да бъде приложена
хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Следва да се посочи и това, че неспазването на процесуалните норми би могло да
доведе до неоснователното забавяне на изп. производство, а това от своя страна да бъде
предпоставка за ангажиране отговорността на ЧСИ по реда на чл.74 ЗЧСИ доколкото за
длъжника, респ.неговите правоприемници, би могло да генерира неоправдано натрупване на
лихви и разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба вх.№ 13916/ 13.06.2022г на К. И. К.
ЕГН ********** в качеството му на наследник на починалата в хода на производството на
9.02.2021г Бонка Й.К.а - наследник на починалия също в хода на производството длъжник
СВЕТЛОЗАР И. К., поч.16.01.2017г, срещу разпореждане № 389/28.04.2022г на ЧСИ Петя
И., рег.№ 883, за отказ да прекрати производството по изп.д.№ 20168830400058, на
осн.чл.433 ал.1. т.8 ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10