№ 907
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102658 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото е иск на К.В. М., ЕГН**********, с адрес гр. Обзор,
ул. „***“ №* №8, с правно основание чл.23, ал.1 от СК, за признаване за
установено в отношенията на ищеца с В. П. С., ЕГН**********, с адрес
гр.Варна, ул. „***“ №*, ет.*, ап.*,че ищецът е изключителен собственик на
следния недвижим имот:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2553.42.1.61 по
КК и КР на град Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 04.10.2021г., с
предназначение: Жилище, апартамент №61, находящ се на тринадесети етаж
в сграда с идентификатор 10135.2553.42.1, с предназначение: жилищна
сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.2553.42, с адрес на имота: гр.Варна, район „Приморски“, ул. „****“,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 79.52 кв.м.,
състоящ се от: две спални, дневна, кухня-бокс, баня, тоалет, входно антре,
черно антре, тераса, при граници по акт за собственост: тревни площи, ап.
№62, тревни площи, ап.№60, стълбищна площадка, а съгласно схема на
СГКК-гр.Варна при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
10135.2553.42.1.62, 10135.2553.42.1.60, под обекта: 10135.2553.42.1.56, над
обекта: няма, ведно с принадлежащото таванско помещение № 11, с площ от
6.48 кв.м., при граници по акт за собственост: таванско помещение № 12,
таванско помещение № 10, коридор, тревни площи, както и 1.6812 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 10135.2553.42, придобит на основание договор за покупко-
1
продажба, обективиран в НА №128, том IV, рег. №6667, дело №591/2007г. на
нотариус при ВРС,
поради пълна трансформация на лични средства за закупуването му на
26.07.2007г. за сума, платена със средства от лична банкова сметка на ищеца
в „ДСК“ АД гр. Обзор, натрупани от продажбата на съсобствен с трети лица
поземлен имот на 27.03.2007г.
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, сключили брак
през 1998г., прекратен с решение от 30.11.2020г. по гр.д. №9080/2020г. на
ВРС. През време на брака с договор за покупко-продажба,отразен в НА
№128/26.07.2007г., том IV, рег. №6667, нот. дело №591/2007г. на нотариус
при ВРС, съпрузите закупили гореописания апартамент №61 на ул. „****“
№*.
Въпреки законовата презумпция ищецът твърди, че продажната цена от
41 254.60лв. била заплатена изцяло с негови лични средства, поради което и
на осн. чл.23 от СК правото на собственост било трансформирано в лично
негово, като становището си основава на следните обстоятелства:
По силата на договор за доброволна делба, сключен на 31.01.2005г. в гр.
Несебър, вписан като акт №76, том I, вх. рег.№400/31.01.2005г. в Службата по
вписванията при РС-Несебър, ищецът получил в общ дял с В. К. М.а- майка и
Н. И.-сестра на правото на собственост върху земеделски недвижими имоти –
две ниви, лозе и овощна градина, находящи се в землището на с.Кошарица,
общ. Несебър. На 27.03.2007г. ищецът и двамата му съсобственици В. М.а и
Н. И. продали на „Венера 2“ ООД един от доброволно поделените през 2005г.
имоти – овощна градина, с площ от 3001кв. м. по скица – за сумата от 287
507лв. Купувачът платил цената изцяло и в брой в деня на сделката, което
било вписано и в НА за нея. След като получили парите съсобствениците си
разпределили сумата, като ищецът и сестра му Н. И. получили по 122 000лв.
всеки, а останалата част получила майка му В. М.а. Това разделяне на сумата
било по общо съгласие и в изпълнение на волята на майката нейните две деца
да получат по-голяма част от парите от нейната.
В деня преди продажбата на овощната градина ищецът открил на
негово име една депозитна банкова сметка в „евро“ в Банка ДСК АД, филиал
Обзор. А след като била сключена сделката и били получени и разпределени
средствата от нея,ищецът депозирал неговия дял от 122000лв. с
равностойност 62 000евро (след превалутиране) по въпросната му
новооткрита сметка. По тази сметка не е имало постъпления на други суми.
Съответно продажната цена от 41 254.60лв. за придобиване на спорния
апартамент №61 на 26.07.2007г. била платена чрез банков превод от същата
сметка на ищеца в Банка „ДСК“ АД, филиал Обзор, тоест от личните средства
на ищеца от продажбата на съсобствената му овошна градина. Това плащане
било отразено в самия НА, обективиращ продажбата на апартамента, както и
в извлечение от сметката на ищеца (дебит 21 000евро на 26.07.2007г.).
Останала само разлика от 151.80лв., която ищецът платил на продавачите в
брой.
2
В първо о.с.з. и по повод отговора на исковата молба ищецът променя
твърденията си относно продажната цена. Признава наличието на
относителна симулация в НА №128/26.07.2007г. в частта за цената. Твърди,
че вписаната в НА цена от 41 254.60лв. е симулативна и прикриваща
реалната такава от общо 47 000евро. И новата сочена реална цена от
47 000евро обаче поддържа да е заплатена с лични средства на ищеца от
банковата му сметка в гр. Обзор, като 21 100евро от нея – чрез директния
превод от неговата сметка по сметката на продавачите в деня на сделката, а
другите 26 000евро – чрез изтеглянето им от ищеца в деня на продажбата и
предаването им на ръка на продавачите в същия ден (л.93, абз.1 от делото).
По този начин счита, че цялата продажна цена от била заплатена изцяло
с личните на ищеца средства, поради което и на осн. чл.23 от СК
собствеността била трансформирана в лично негова. Което моли за
установяване от съда.
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, с който
не оспорва допустимостта на иска. Не оспорва брачното правоотношение
между страните по делото от 1998г. до 2020г. Не оспорва закупуването на
26.07.2007г. на процесния апартамент със сочения от ищеца НА №128. Не
оспорва, че сума от 21 000евро е била преведена на 26.07.2007г. от банкова
сметка с титуляр ищеца в полза на продавачите (като факт).
Предявеният иск обаче оспорва изцяло със следните доводи: Реалната
цена за закупуване на процесния имот не била вписаната 41 254.60лв., а била
57 000евро и в този смисъл договорът бил относително симулативен в частта
относно цената, което се извеждало от данъчната оценка на имота
41 254.60лв, от по-високата му пазарна цена и от обичайната практика в
договорите да се вписват по-ниски цени за заплащане на по-ниски данъци и
такси. Освен това както сумата от 41 254.60лв., така и разликата до пълните
57 000евро били семейни средства от „спестявания и дарения“ от родителите
на ответницата и от майката на ищеца. По-конкретно сочи, че за периода
1999г. - 2006г. нейните родители й дарили общо 36 000лв., в първите години
– по 3 000лв. на година, а през последните – по 7 000лв. на година, всеки път в
края на летния сезон; че средствата били от отдаване под наем от родителите
на стаи от къщата им в гр. Обзор; че цялата сума послужила за закупуване на
жилището във Варна. А
отделно волята на свекървата (майката на ищеца) била да надари семейството
(а не лично ищеца) с горницата от 26 165лв. над дела на ищеца от продадения
наследствен имот в Несебър, като благодарност за грижите на ответницата за
свекърва й през годините.
Отделно в периода от 2003г. до 2017г. ищецът изобщо не бил работил,
не е реализирал трудови доходи, като семейството се е издържало единствено
от получаваното от ответницата трудово възнаграждение и оказваната помощ
от родителите й. В този период само тя е полагала грижи за домакинството и
за двете родени от брака деца. Именно незаинтересоваността на ищеца и
отказът му да участва в семейните разходи и в грижите за дома и децата е
3
довела и до развода. В този смисъл счита, че приносът й в придобиването на
собствеността на процесното жилище се изразява освен с вложените семейни
спестявания, така и в осигуряваната от нея издръжка на семейството през
посочения период, както и в полаганите единствено от нея грижи в
домакинството и отглеждането и възпитанието на двете деца В. М. и П. М.а.
Приносът на ответницата в този смисъл не може да бъде пренебрегнат и
омаловажен и да бъде признато, че семейното жилище е придобито
единствено с принос на ищеца посредством трансформация на лични пари.
На следващо място оспорва ищецът да е получил сума от 122 000лв. по
договора за продажба на съсобствената му овощна градина на 27.03.2007г.,
оспорва цената за продажбата й да е била 287 507лв., оспорва съгласието на
майката на ищеца да получи толкова малка част от продажната цена за сметка
ищеца и сестра му. Счита че превишението над евентуално полагащия се дял
на ищеца от 95 835.67лв. до общо 122 000лв. всъщност са общи семейни
пари, които съпругът просто е държал. Евентуално същата разлика от
26 164.33лв. следвало да се счита за отплата от майката на ищеца в полза на
ответницата за това, че бившата съпруга полагала във времето грижи и за
свекърва си, в това число че плащала всичките й битови разходи, осигурявала
й храна, слагала й инжекции с инсулин ежедневно и други. Подобни грижи
ответницата полагала и относно бабата на ищеца, която известно време
живеела с младото семейство.
На следващо място твърди, че тъй като влогът на ищеца в Банка „ДСК“
АД бил открит на 26.03.2007г. през време на брака, на осн. чл.19, ал.1 СК
(отм.) влогът имал изцяло семеен характер, без значение от вписания титуляр.
На следващо място сочи, че процесният апартамент бил закупен изцяло
за семейни нужди, като ищецът многократно заявявал пред близки и познати,
че жилището е „подарък за съпругата“.
И още – всички разходи след закупуване на жилището и стопанисването
му във времето, включително извършени ремонти и обзавеждане през 2013г.,
се плащали само от ответницата с нейни или на нейните родители средства.
Поради което и при евентуално закупуване на имота с пари на ищеца, това се
компенсирало с множество изразходвани средства и усилия, от ответницата,
по повод поддържане и ремонтиране на имота, при преценка на приноса.
По същество моли за цялостно отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е и се потвърждава от приетия препис на решение на ВРС, че
страните по делото са бивши съпрузи, сключили брак през 1998г., прекратен с
решение от 30.11.2020г. по гр.д. №9080/2020г. на ВРС.
Няма спор и е видно от удостоверенията за раждане, че съпрузите
имали две родени през брака деца – В. (28.05.1999г.) и П. (30.03.2007г.)
Няма изричен спор, като се установява и от представените на л.16-20 от
делото документи, че по силата на договор за доброволна делба, сключен на
4
31.01.2005г. в Несебър, вписан като акт №76, том I, вх. рег.№400/31.01.2005г.
в Службата по вписванията при РС-Несебър, ищецът е получил в общ дял с В.
К. М.а - майка и Н. И. - сестра на правото на собственост върху земеделски
недвижими имоти – две ниви, лозе и овощна градина, находящи се в
землището на с.Кошарица, общ. Несебър; че след това на 27.03.2007г. ищецът
и двамата съсобственици В. М.а и Н. И. са продали на „Венера 2“ ООД един
от доброволно поделените през 2005г. имоти – овощна градина, с площ от
3001кв. м. по скица – за сумата от 287 507лв., която купувачът платил цената
изцяло и в брой в деня на сделката, което било вписано и в НА за нея.
Безспорно е и се потвърждава от преписа на НА №128/26.07.2007г., том
IV, рег. №6667, нот. дело №591/2007г. на нотариус при ВРС, че на тази дата и
с тази сделка съпрузите В. и К.М.и закупили процесния апартамент №61, на
13-ти етаж в сграда с идентификатор 10135.2553.42.1, адрес гр.Варна, район
„Приморски“, ул. „****“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, със ЗП 79.52 кв.м. Посочената в
НА №128/26.07.2007г. цена е 41 254.60лв., при данъчна оценка на жилището
в същия размер, като цена била платена напълно преди подписване.
От представеното на л.22-23 от делото движение по сметката на иищца
К.М. в „Банка ДСК“ АД, филиал Обзор, се установява, че сметката е била
открита на 23.03.2007г. с вноска от 50евро, след което на 27.03.2007г. е била
направена втора вноска от 62 000евро. Следват различни транзакции, някои
от които също на значителни суми. От същата сметка, на 26.07.2007г. е бил
направен превод в полза на М. Е. К. за сума в размер на 21 100евро и с
основание „покупка на недвижи имот“.
На л.26 е представено удостоверение за валутните курсове „купува“ и
„продава“ евро към левове на „Банка ДСК“ АД, към 27.03.2007г. и
26.07.2007г.
На л.79-85 от делото са приложени преписи от трудовата книжка на В.
П. С. (М.а) в потвърждение на трудовия й стаж във времето.
Видно от представените справки от ТД на НАП – Бургас, през пеирода
от 1998г. до 2017г. ищецът К.М. трайно е реализирал доходи, макар и в
неголеми размери. За периода 2004г.-2008г. доходите му са били 220-240лв.
на месец, отделно и по 55лв. самоосигуряване. От 2010г. вписаните му доходи
са били около 420лв. на месец, а вече през 2015-2017г. М. е работел към
„Пристанище Варна“ ЕАД с вписани доходи средно около 800-2000лв. на
месец.
Видно от представените справки от ТД на НАП – Варна, през пеирода
от 1999г. до 2007г. ответницата В.С. (М.а) също трайно реализирала доходи,
макар и в неголеми размери, средно около 200-220лв. на месец.
От заключението по приетата първа СОцЕ, което съдът счита обективно
и мотивирано, се изяснява, че средната пазарна стойност на исковото жилище
№61, на 13-ти етаж в сграда с идентификатор 10135.2553.42.1, адрес гр.Варна,
район „Приморски“, ул. „****“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, със ЗП 79.52 кв.м.,
възлиза на 94 000лв.
От заключението по приетата повторна СОцЕ, което съдът също счита
обективно и мотивирано, се изяснява, че средната пазарна стойност на
5
жилище №61, на 13-ти етаж в сграда с идентификатор 10135.2553.42.1, адрес
гр.Варна, район „Приморски“, ул. „****“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, със ЗП 79.52
кв.м., възлиза на 114 850лв.
В първото о.с.з. на двете страни бяха допуснати по още един свидетел
на всяка страна (освен другите за обстоятелствата, посочени в акта по чл.140
ГПК) конкретно за доказване на реалната цена за закупуване на процесния
имот, при отчитане на приетото за безспорно между тях в първо о.с.з, че
вписаната цена е симулативна, а реалната е по-висока от нея (л.98 вр. л.93-
гръб от делото). Но във второ о.с.з. ищецът чрез процесуалния му
представител изрично се отказа от допуснатия му свидетел конкретно за
доказване реалната продажна цена (л. 142-143 от делото), след като по-рано в
процеса не изпълни указанията на съда за своевременно индивидуализиране
на въпросния свидетел.
Показанията на св.К. А. (допусната на ответницата само за доказване на
реалната продажна цена по сделката от 26.07.2007г.) съдът кредитира изцяло
(за това обстоятелство), като напълно непосредствени и като обективни. От
тях се установява, че свидетелката е била брокер по сделката за закупуване на
процесния апартамент. Първоначалната цена била 60 000евро, но след
договаряне с продавачите (руски граждани) с участие на свидетелката била
договорена окончателна цена от 57 000евро. Точно същата цена е била
вписана и в изготвения и липсващ в момента на делото предвариелен
договор, който „сключихме в апартамента на руснаците“. Там купувачите
дали депозит, а на деня на сделката платили останалата част. В нотариалния
акт била вписана цена по данъчна оценка, но реалната била 57 000евро.
Показанията на св. Д. М. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
базирани на лични впечатления за част от обстоятелствата. От тях се
изяснява, че свидетелката (леля на ищеца) и други лица от семейството били
извършили доброволна делба на наследствени ниви, след което ги продали на
дружество „Венера 2“ от Пловдив през 2007г. Общата цена била около
450 000 евро, като делът на бащата на ищеца (починал) бил разпределен
между К.М., сестра му и майка му. Пред свидетелката майката В. М.а е
заявила, че иска децата й (ищеца и сестра му) да вземат голяма част от парите,
за да си купят жилище, а за майката да остане малка сума. Така К.М. и сестра
му си разделили сумата от 125 000лв. поравно, а за майката останала
горницата. К.М. и други от съсобствениците вложили парите в сметки в
„Банка ДСК“. Майката на ищеца - В. М.а, през време на брака, била в добро
състояние и се грижела сама за себе си, поддържала и градината, като за
диабета й си поставяла инжекции. В. М.а приела радушно В. С. (М.а) в
семейството, но последната не и обратното.
Показанията на св. П. Н. съдът цени като обективни и като базирани на
лични впечатления за част от относимите обстоятелства. От тях се
установява, че след брака К. и В. М.и живеели в бащината къща на съпруга, а
майката В. М.а била на долния етаж. Последната сама се грижела за себе си и
домакинството си, като дори поддържала отоплението на цялата къща. До
2004г. К.М. бил моряк и имал много добри доходи, а след това поел
спиртоварната на баща му; отдавал под наем къща на туристи през ляото;
6
превозвал туристи; добавял си доходи. След майчинството В. С. (М.а)
започнала работа на половин ден в кметството, с помощта на близки на
съпруга й, по-късно намерила работа във Варна. След започване на работата й
във Варна К.М. поел изцяло грижите за момчето им. Не знае свидетелят
съпругата да се е грижела за майката на ищеца, защото тя не е имала нужда от
чужда помощ. Освен финансово, което е правил само К.. През 2007г. К.М. и
негови роднини продали техни наследствени ниви в с. Кошарица, а няклко
месеца след това с парите М. платил за закупения апартамент във Варна на
„****“ №*. Точна цена свидетелят не знае, но предполага че била около 40-
50 000евро, като цялата била платена с парите от продадените ниви на К.М.,
според разказаното от него. Родителите на В.С. от 2007г. и досега живеят в
къщата им в края на гр. Обзор. Свидетелят не знае те да са имали странични
доходи, освен от пенсии и от пчелин с около 20-40 кошера. Отделно Бащата
на В. бил загубил средства в „Югоагент“. К.М., след смъртта на баща му,
продължил да отдава под наем част от къщата им на туристи през лятото.
Показанията на св. Н. С. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
базирани на лични впечатления за част от обстоятелствата. От тях се
изяснява, че свидетелката (майка на ответницата) и съпругът й години наред
от 1999г. са давали на ръка на В.С., в края на летния сезон, по 3 000лв., а след
2004г. – по 7 000лв., с които помагали на младото семейство да си купи
жилище. В първите години давали средства и на другата им дъщеря, а след
като тя си хупила жилище във Варна – само на В.. Парите били изцяло от
спестявания от отдаване под наем на къщата им в гр. Обзор през лятото и от
продаване на пазара на мед от всичките 60-70 техни кошера. В.С. се е грижела
за свекърва си В. М.а, като й слагала инжекции, плащала сметките й,
пазарувала й, перяла й. Макар че В. М.а нямала нужда от помощ В. редовно й
помагала. Поради това В. М.а лично и пред свидетелката Н. С. заявявала, че е
доволна от В. и че иска да даде пари на младото семейство, с които да си
купят апартамент. К. и В. М.и закупили такъв през 2007г. за цена от
57 000евро чрез брокер с лично име К.. През годините и К.М. и В.С. са
работели и са изкарвали средства за семейството. Когато В.С. започнала
работа във Варна синът й бил по-голям и през деня за него са се грижели
свидетелката и съпругът й, както и К.М.. Според свидетелката В.С. никога не
е оставала да пренощува при сестра си във Варна. Свидетелката знае и че със
съпруга й са изгубили някакви пари в „Югоагент“, но това било много
отдавна.
Показанията на св. Г. С. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
базирани на лични впечатления за част от обстоятелствата. От тях се
изяснява, че от 1999г. до 2003г. свидетелката и сестра й – отв. В.С., са
получавали от родителите им по около 3 000лв. на всяка, които били изцяло
от спестявания от отдаване под наем на къщата им в гр. Обзор през лятото и
от продаване на пазара на мед от всичките 50-100 техни кошера. След като
2004г. св. Г. С. си купила жилище във Варна, родителите давали на В.С. вече
по около 7 000лв. на година. Самото даване било винаги в края на летния
сезон, лично и на ръка, включително пред свидетелката. През 2007г. К. и В.
М.и си закупили жилище във Варна за цена от 57 000евро, но в договора
7
цената била записана по данъчна оценка. Една част била платена в брой, а
друга – по банков път, в деня на сделката. Една част от парите са били от
продажбата на наследствен имот на К.М., но за тях ищецът, лично пред
свидетелката и съпруга й, бил казал, че ги дава за жилище за семейството от
благодарност за децата. Друга част от парите, според казаното от сестрата на
свидетелката, била от даренията от родителите им всяка година в края на
лятото. В.С. се грижела много за свекърва си В. М.а. Макар че В. М.а нямала
нужда от помощ В. редовно й помагала. Поради което последната била дала
на семейството сума около 26 000лв. За дома, за семейството и за децата на К.
и В. М.и се грижела основно сестрата на свидетелката, макар че и К. помагал.
В първите години след сватбата им К. пътувал по корабите и имал добри
доходи, но след като преустановил останал без редовни доходи. След като
В.С. започнала да работи във Варна през 2005г., тя пътувала ежедневно от и
до Обзор, като е възможно и да е пренощувала при сестра си, но рядко. К.М. е
бил всеотдаен баща, много обича децата си и се е грижел за тях. Родителите
на свидетелката и на ответницата наистина са изгубили вложения в
„Югоагент“, но това било през 90-те годни. След загубата на средствата те
продължили да спестяват редовно и по малко, от наеми и от продажба на мед,
със средствата от което помагали на двете си дъщери.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.21, ал.1 и ал.3 от СК относно характера на придобитата
през време на брака съсобственост има обща презумпция за съвместен
принос, което налага страната, домогваща се да я обори, да докаже пълно и
главно изключителния неин принос в придобиването. Конкретно при
предявен иск по чл.23 СК спорът е относно произхода на средствата, вложени
за придобиване на правото на собственост върху имота. Ако от
доказателствата се установи, че към момента на възникване на конкретния
придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, е от
решаващо значение точно каква част от тях е вложена при придобиване на
собствеността. Този извод не може да се базира на предположение, а следва
да бъде цялостно и главно доказан от ищеца, тъй като целта е оборването на
презумпцията на закона. От друга страна доколкото предмет на доказване при
исковете за трансформация е влагането на лично имущество в придобиването
на вещта, а не общият принос на съпрузите към семейството, децата и към
цялото семейно имущество, то последните са извън предмета на исковете по
чл.23 СК, за разлика от исковете по чл.21, ал.3 от СК или по чл.29, ал.1 СК.
Обобщено в този смисъл е и съдбната практика – Определение
№129/13.03.2018г. на ВКС по гр. д. №2742/2017г., Определение
№427/30.10.2017г. на ВКС по гр. д. №1293/2017г., Определение №120 от
18.03.2020г. на ВКС по гр. д. №3538/2019г., и други.
От горното следва, че в тежест на ищеца по делото е да докаже пълно и
главно едноличната си собственост върху процесния имот, поради настъпила
пълна трансформация на лично имущество, възлизащи на пълната доказана по
делото стойност на придобиването му, на база въведените в случая твърдения.
8
А именно – че реалната цена за закупуване на исковия апартамент е различна
от записаната в договора и е точно 47 000евро; че 21 100евро от нея са били
платени на продавачите чрез банков превод от от личната сметка на ищеца в
„ДСК“ АД, клон Обзор; че останалата сума (сочени 26 000евро) са били
платени на продавачите чрез изтеглянето им от ищеца от същата негова
сметка в деня на окончателния договор и предаването им на ръка на
продавачите, пак в деня на продажбата; че цялата сума по този банковия влог
е набрана от продажба на лични наследствени имоти на ищеца на 27.03.2007г.
в размер на 122 000лв. (62 000евро), в това число общата воля на продавачите
по тази сделка е била за разпределение на средствата така че ищецът да
получи именно тези суми, макар да надвишават дела му; както и всички други
положителни твърдения, на които базира едноличната си собственост след
трансформация и респективно опровергава презумпцията на СК за съвместен
принос досежно исковия имот.
При цялостно доказване от ищеца на горните предпоставки, в тежест на
ответната страна по делото е да докаже всички положителни твърдения, на
които основава възраженията си, а именно – относителната симулация на
сделката от 26.07.2007г. в частта за цената и сочената реална такава от точно
57 000евро; соченият „семеен характер“ на продажната цена от 41 254.60лв. и
на разликата над тях до евентуално доказаните 57 000евро; в това число, че за
заплащане на цялата или част от цената послужили получени от ответницата
в периода 1999г. – 2006г. общо 36 000лв. по дарение от родителите й, които
те спестили; че за заплащане на част от цената послужила още и горницата от
26 165лв. над дела на ищеца от продадения наследствен имот в Несебър, като
благодарност за грижите на ответницата за свекърва й през годините, които тя
предоставила на семейството; евентуално – полаганите само от ответницата
лични и материални грижи за дом, деца и семейство в периода 2003г. до
2007г., евентуално до 2017г., при пълна дезинтересираност на ищеца.
Относно цената за закупуване на исковия имот е първият основен спор
по делото и той е от решаващо значение с оглед наличие или липса на пълна
трансформация на лично имущество на ищеца по делото, като по него съдът
приема следното: Първоначално ищецът обоснова иска си с твърдения за
цена в размер на 41 254.60лв., при които беше проведена процедурата по
чл.131 от ГПК и беше изготвен проектът за доклад по делото. В първото о.с.з.
ищецът промени позицията си и релевира твърдения за реална цена от
47 000евро. По делото обаче няма нито едно писмено доказателство касаещо
договореността при сключване на продажбата от 26.07.2007г. Не е налице и
пряко експертно доказателство за същата, тъй като и двете СОцЕ са със
заключения само за средната пазарна стойност на апартамент с подобни
характеристики, но не и за конкретно договорената такава между продавачите
и купувачите по сделката по НА №128/26.07.2007г. В този смисъл
заключенията могат да бъдат известен коректив за съответствието на една
цена с пазарната, но в никакъв случай да докажат изрична договореност
между съконтрагенти по конкретна сделка. А с оглед на това е и без значение
кое от заключенията би се кредитирало, с оглед че и двете посочени пазарни
цени са в рамките на около два пъти и половина над данъчната оценка
9
(описана в договора). При липсата на преки писмени или експертни
доказателства относно реалната договорена цена, в първото о.с.з. по делото и
на двете страни бе допуснат по един свидетел за доказване именно на
въпросната продажна цена. Но във второто о.с.з. ищецът чрез процесуалния
му представител изрично се отказа от допуснатия му свидетел конкретно за
това обстоятелство, след като по-рано в процеса не изпълни указанията на
съда за своевременно индивидуализиране на въпросния свидетел. С което на
практика ищецът остана без каквото и да било пряко доказателство за
сочената от него реална продажна цена (допуснатите с определението по
чл.140 от ГПК свидетели бяха за други релевантни обстоятелства, не и за
диссимулираната цена по сделката.) При това положение твърдението за
договорената цена от 47 000евро по сделката от 26.07.2007г. остана
недоказано, още по-малко пълно и главно, както се изискваше.
Напротив – макар да провежда насрещно доказване, изискващо само да
разколебае евентуално проведеното главно, ответницата ангажира
допуснатия й свидетел за диссимулираната цена. Показанията на св. К. А.
(конкретно в частта относно цената, само за която беше допусната тя), съдът
кредитира изцяло, като обективни и като напълно непосредствени, тъй като
свидетелката е била брокер по сделката за закупуване на апартамента и в това
качество е присъствала на договарянето между страните и на съставянето на
предварителен договор. Така от показанията се установява, че началната цена
е била 60 000евро, но след разговори с продавачите (руски граждани), с
участие и на свидетелката, била договорена окончателна цена от 57 000евро;
същата цена е била вписана и в изготвения и липсващ към момента на делото
предвариелен договор, който „сключихме в апартамента на руснаците“. Което
е достатъчно категорично да опровергае и без това недоказаните твърдения на
ищеца за цената и от друга страна мотивира верност на тезата на ответницата
относно цената от 57 000евро.
В допълнение към горното, ако като коректив (не и пряко доказателство
за цената) се вземат предвид показанията на четиримата свидетели, допуснати
с определението по чл.140 ГПК, ситуацията не се променя. Свидетелката Д.
М. изобщо не дава показания за стойността при закупуване на имота във
Варна (и изобщо за самата сделка), а св. П. Н. предполага, че цената е била
„около 40 000-50 000евро“, като от ищеца К.М. той знае, че М. е вложил
парите от продажбата на наследствена земя в жилището. Следователно дори
само дотук и без оглед показанията на св. Н. и Г. С., сочената от ищеца реална
цена на още едно основание остана изцяло недоказана. Обратно – показанията
на св. Н. и Г. С. (които не са недопустими в процеса, защото нормата на
чл.172 ГПК не въвежда забрана за гласни доказателства чрез близки на
страните) кореспондират с тези на св. Кр. А. досежно цената от 57 000лв.
И още нещо много важно – видно от представената от ищеца справка за
движение по сметката на К.М. в „Банка ДСК“ АД, филиал Обзор, на дата
26.07.2007г. има само един превод в полза на М. Е. К. за сума в размер на
21 100евро и с основание „покупка на недвижи имот“, както и изтеглени
61.25евро. Други 26 000лв. евро, изтеглени в брой от М. на тази дата или дори
на предишния ден, както твърди ищеца в първото о.с.з. по делото,
10
категорично няма в справката, което също косвено опровергава сочена
договорена цена от 47 000евро.
По горните съображения, анализирани поотделно и съвкупно,
твърдяната от ищеца реална продажна цена от 47 000евро остана напълно
недоказана, за сметка на доказателствено обоснованата насрещно твърдяна
цена 57 000евро. Което според част от съдебната практика, е напълно
достатъчно за отхвърляне на предявения иск за пълна трансформация.
Относно плащането на цената: Между страните няма спор, като е видно
и от представената от ищеца справка за движение по сметката на К.М. в
„Банка ДСК“ АД, филиал Обзор, и от съдържанието на НА
№128/26.07.2007г., и от гласните доказателства, че частта от продажната цена
в размер на 21 100 евро е била заплатена чрез директен превод от сметката на
ищеца в полза на М. Е. К., с основание „покупка на недвижи имот“. Съгласно
пар.4 от ПЗР на СК, имуществените отношения на съпрузите по заварени към
момента на влизане в сила на новия СК бракове (01.10.2009г.) се уреждат от
неговите правила. В настоящия случай бракът между страните е бил
прекратен през 2020г., поради което приложими за имуществените
отношения са нормите на новия СК. По силата на чл.21, ал.1 от СК
съпружеска имуществена общост възниква само по отношение на вещни
права, но не и досежно облигационни такива, включително произтичащи от
влог, за разлика от изричната норма на чл.19, ал.1 СК (отм.). Ето защо дори
само фактът, че ищецът е бил титуляр на банковата сметка, от която са били
преведени в деня на продажбата в полза на продавачите въпросните 21
000евро е достатъчен да обуслови преобразуване на лично имущество при
закупуване на вещта, до тази част от цената. Но дори противно на действащия
закон се приеме, че влогът следва произхода на средствата, горният краен
извод не се променя, защото е видно от банковото извлечение, че
действително сметката на ищеца в „Банка ДСК“ АД, филиал Обзор, е била
открита на 23.03.2007г. с вноска от 50евро, след което на 27.03.2007г. е била
направена втора вноска от 62 000евро. Датата 27.03.2007г. съвпада с деня на
който К.М. и съсобствениците му са продали на „Венера 2“ ООД един от
доброволно поделените през 2005г. имоти – овощна градина от 3001кв. м., за
сумата от 287 507лв., която е била платена в брой в деня на сделката, видно от
НА №48. Което прави напълно логичен изводът, че захранването на
27.03.2007г. на сметката на ищеца с 62 000евро е било чрез получените от
нега на същия ден пари от продажба на наследствена нива. За същото
свидетелстват и показанията на свидетелите, дори и тези на отв. В.С. (нейни
майка и сестра). Поради което в обобщение се явява обоснован за съда
изводът, че частта от продажната цена в размер на 21 100еверо е била платена
от купувачи на продавачи с лични средства на ищеца от продажбата на негови
наследствени ниви, в рамките на дела на ищеца в съсобствеността им.
За разликата над 21 100евро до твърдяните от ищеца 47 000евро обаче
ситуацията е коренно различна, на база доказателства по делото. Както беше
отбелязано по-горе, свидетелката Д. М. изобщо не дава показания за
конкретния начин на заплащане на цената при закупуване на жилището във
Варна, а св. П. Н. предполага, че цената е била „около 40 000-50 000евро“,
11
като от ищеца К.М. той знае, че М. е вложил парите от продажбата на
наследствена земя в жилището. Тези гласни доказателства са крайно
недостатъчни да оборят несъмнено презумпцията на чл.21, ал.3 от СК за
съвместния принос на съпрузите в тази част. Нещо повече – видно от
представената от ищеца справка за движение по сметката на К.М. в „Банка
ДСК“ АД, филиал Обзор, на дата 26.07.2007г. има само един превод в полза
на М. Е. К. за сума в размер на 21 100евро и с основание „покупка на недвижи
имот“, както и отделно изтеглени 61.25евро. Други 26 000лв. евро, изтеглени
в брой от М. на тази дата или дори на предишния ден, както твърди ищеца в
първото о.с.з. по делото, категорично няма в справката. Което още веднъж
ясно опровергава твърдението на ищеца, че частта над 21 100евро до
47 000евро от цената на имота е била платена след изтегляне на сумата в брой
на каса от сметката му, на 26.07.2007г., след което предаване „на ръка“ на
продавачите в същия ден.Съответно да се говори за пълно опровегано
законово предположение за общ принос,е изключено. Още повече при
значимото насрещно доказване в обратен смисъл чрез двамата анагажирани
от ответницата свидетели.
За разликата над 47 000евро до установените според съда от приетите по
делото доказателства 57 000евро – реална продажна цена – ищецът изобщо не
е твърдял и обосновал лично влагане на средства, поради което несъмнено в
тази част общата презумпция на чл.21, ал.3 от СК се прилага с пълна сила и
резултира в обикновена дялова семейна съсобственост след развода. Тоест
трансформация за тази част е категорично изключена.
Относно крайния изход по делото: Според част от съдебната практика, в
случаите на недоказано пълно преобразуване на лично имущество на ищеца
по иск за пълна трансформация, следва искът по чл.23, ал.1 от СК да се
отхвърли изцяло, тъй като няма предявен в евентуалност иск по чл.23, ал.2 от
СК. Друга част от съдебната практика приема, че макар първото да е
принципно вярно, ако все пак при разглеждане на делото съдът установи
сигурно преобразуване на поне част от личното имущество на ищеца, следва
да установи това, като до тази част уважи иска, а за останалата част го
отхвърли. По този начин съдът би се произнесъл в рамките на предявеното
вещно право, но установявайки само част от правата на ищеца. Така например
Определение №550/04.12.2018г. по гр.д. №1819/2018г. на 1-во ГО на ВКС, д-к
с. Светлана Калинова, постановено точно по този въпрос, Определение
№281/29.05.2018г. по гр.д. №4091/2017г. на 2-ро ГО на ВКС, и други).
Настоящият съдебен състав споделя последното разбиране, доколкото е в
интерес на правната сигурност – запретява бъдещи спорове за собствеността
на процесния имот и установява отношенията между страните в по-голямо
съответствие със събраните доказателства, отколкото би било при пълно
отхвърляне на иска.
Въз основа на така приетия процесуален въпрос и изложените по-горе
от съда мотиви по съществото на правния спор, съдът в заключение
преценява за доказана по делото трансформацията на лично имущество на
ищеца до размер на платената от лична сметка, с личен произход на
средствата, част от цена за придобиване на исковото жилище, в размер на
12
21 100евро от общо установена по делото цена от 57 000евро. За останалата
част презумпцията за съвместен принос остана необорена, поради което
собствеността между страните остава обикновена дялова – което следва да се
констатира само в мотивите, но не и с диспозитива, доколкото основанието за
собственост е различно по чл.23 СК. В заключение искът следва да се уважи
до 21 100/57 000 ид. ч., като за разликата се отхвърли.
По разноските: Предвид резултата по делото разноски следва да бъдат
присъдени и на двете страни, на осн. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, съразмерно със
съответно уважената (за ищеца) и отхвърлената (за ответницата) части.
За да бъдат присъдени съдебни разходи обаче същите следва да бъдат
доказани по надлежен начин пред съда, съгласно Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това се
налага в договора за правна помощ да бъде указан видът и начина на плащане
и след това, когато се претендира адв. възнаграждение, платено в брой, следва
да е налице разписка за полученото плащане, а когато се претендира такова,
платено по банкова сметка, следва да са представени документи за превода на
сумата от клиент (страна по делото) на адвокат във връзка с делото.
В настоящия случай видно от документа (л.155 от делото) е договорено
адвокатско възнаграждение за адвоката на ищеца в размер на 2 400лв., като от
тях 200лв. - платени в брой, а 2 200лв. е уговорено да бъдат платени по
банков път. Доказателства за реален банков на тази сума и на това основание
обаче не са приложени по делото до приключване на устните състезания по
делото, а и досега. Поради което и съдът приема за доказно, по ТР №6/2013г.,
реалното заплащане само на сумата в брой срещу разписка от 200лв. С оглед
на това и не следва да разглежда възражението за прекомерност.
Така разноските, признати на ищеца, са общо в размер на 887.41лв. Те,
съотнесени към уважената част от интереса, резултират в 328.50лв., които ще
следва да му бъдат присъдени.
За разноските на ответницата – при внимателния прочит на материалите
е видно, че нито в отговора, нито в първо о.с.з., нито преди хода на устнните
по делото състезания, ответницата не е отправила искане за разноски, нито
пък е представила списък по чл.80 от ГПК. Единствено непосредствено преди
хода по същество процесуалният представител на ответницата е релевирал, че
той осъществява защита по чл.38 ЗА, което не е оспорено, а след това е
поискал разноски по чл.38 ЗА. При това положение лично на ответницата не
се следват разноски, следват се само такива в полза на адвоката и по
правилата на чл.38 ЗА. С оглед интереса по делото (59 540.50лв.)
минималният адв. хонорар за случая по Наредба №1/2004г. възлиза на
2 316.22лв. Съобразно отхвърлената част от интереса той резултира в сумата
от 1458.81лв., която следва да бъде присъдена на адвоката на ответницата.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответницата В. П. С.,
13
ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ул. „***“ №*, ет.*, ап.*, че ищецът К.В.
М., ЕГН**********, с адрес гр. Обзор, ул. „***“ №* №8, е собственик на
21 100/57 000 ид. части от следния имот:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2553.42.1.61 по
КК и КР на град Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 04.10.2021г., с
предназначение: Жилище, апартамент №61, находящ се на тринадесети етаж
в сграда с идентификатор 10135.2553.42.1, с предназначение: жилищна
сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.2553.42, с адрес на имота: гр.Варна, район „Приморски“, ул. „****“,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 79.52 кв.м.,
състоящ се от: две спални, дневна, кухня-бокс, баня, тоалет, входно антре,
черно антре, тераса, при граници по акт за собственост: тревни площи, ап.
№62, тревни площи, ап.№60, стълбищна площадка, а съгласно схема на
СГКК-гр.Варна при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
10135.2553.42.1.62, 10135.2553.42.1.60, под обекта: 10135.2553.42.1.56, над
обекта: няма, ведно с принадлежащото таванско помещение № 11, с площ от
6.48 кв.м., при граници по акт за собственост: таванско помещение № 12,
таванско помещение № 10, коридор, тревни площи, както и 1.6812 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 10135.2553.42, придобит на основание договор за покупко-
продажба, обективиран в НА №128, том IV, рег. №6667, дело №591/2007г. на
нотариус при ВРС,
поради трансформация на лични средства за закупуването на тази
част от жилището, на 26.07.2007г., със сума, платена със средства от лична
банкова сметка на ищеца в „ДСК“ АД гр. Обзор, натрупани от продажбата на
съсобствен с трети лица поземлен имот на 27.03.2007г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 21 100/57 000 ид. части до
100% ид. части от правото на собственост върху следния имот:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2553.42.1.61 по
КК и КР на град Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 04.10.2021г., с
предназначение: Жилище, апартамент №61, находящ се на тринадесети етаж
в сграда с идентификатор 10135.2553.42.1, с предназначение: жилищна
сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.2553.42, с адрес на имота: гр.Варна, район „Приморски“, ул. „****“,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 79.52 кв.м.,
състоящ се от: две спални, дневна, кухня-бокс, баня, тоалет, входно антре,
черно антре, тераса, при граници по акт за собственост: тревни площи, ап.
№62, тревни площи, ап.№60, стълбищна площадка, а съгласно схема на
СГКК-гр.Варна при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
10135.2553.42.1.62, 10135.2553.42.1.60, под обекта: 10135.2553.42.1.56, над
обекта: няма, ведно с принадлежащото таванско помещение № 11, с площ от
6.48 кв.м., при граници по акт за собственост: таванско помещение № 12,
14
таванско помещение № 10, коридор, тревни площи, както и 1.6812 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 10135.2553.42, придобит на основание договор за покупко-
продажба, обективиран в НА №128, том IV, рег. №6667, дело №591/2007г. на
нотариус при ВРС,
поради трансформация на лични средства за закупуването на тази
част от жилището, на 26.07.2007г., със сума, платена със средства от лична
банкова сметка на ищеца в „ДСК“ АД гр. Обзор, натрупани от продажбата на
съсобствен с трети лица поземлен имот на 27.03.2007г.,
на правно основание чл.23 от СК.
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН**********, да заплати на К.В. М.,
ЕГН**********, сумата от общо 328.50лв. – рално доказани направени
разноски от ищеца в производството пред ВОС, според уважената част от
интереса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.В. М., ЕГН**********, да заплати на адв. Е.С. от ВАК,
сумата от 1458.81лв. – разноски за предоставена правна помощ по чл.38 ЗА,
съразмерно с отхвърлената част от интереса, на осн. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38,
ал.1, т.3 и ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15