ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /11.02.2021 г.
Плевенски районен съд, VІІІ състав, в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
След като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 5508 по описа на ПлРС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на депозирана искова молба с правно основание чл.422 ГПК от
„П.и.б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изп.
директори Н. *** и С. ***, чрез процесуалния
си
представител юрисконсулт ***срещу В.С.М., ЕГН ********** с адрес ***.
С разпореждане с № 260535/19.01.2021 г. съдът е
дал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите
по исковата молба. Ищецът е предупреден и за последствията за неизпълнение на
указанията на съда.
Съобщението за дадените от съда указания е
редовно връчено на ищеца на 29.01.2021 г.
В дадения от съда срок,
изтекъл на 05.02.2021 г. /присъствен ден/, а и до настоящия момент нередовностите по исковата молбата не са отстранени, поради
което на основание чл.129, ал. 3 ГПК същата следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено.
Съгласно т.13 от Тълкувателно решение по
т.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, с прекратяване на производството по делото се
заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на
иска. В този смисъл последиците при прекратяване на производството по делото
следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше
предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК. По тези съображения при прекратяване на
производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената
заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист подлежи
на обезсилване. Това разрешение не се прилага при прекратяване на исковото
производство по чл.234 ГПК при постигната между страните спогодба, в който
случай последиците са като при влязло в сила съдебно решение, както и при
прекратяване на производство по установителния иск,
когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен
да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването
на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист
следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на
производството по иска.
Предвид гореизложеното следва издадената
по ч.гр.д.№ 1981/2020 г. по описа на РС-Плевен заповед за изпълнение
№1031/28.05.2020 г. и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист следва да
бъдат обезсилени.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Д Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5508/2020 г., по
описа на ПлРС, на основание чл. 129 ал.3 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч. гр. дело № 1981/2020г.
по описа
на РС - Плевен Заповед
№ 1031/28.05.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред ПлОС в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение до ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: