МОТИВИ към НОХД
№2342/2009 г.:
Обвинението е
против подсъдимия А.Т.Б. *** за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК.
Подсъдимият
се обвинява за това, че на 08.11.2009 г. около 22,10 ч.
по ул.”С. К.”
в гр.Пазарджик управлявал моторно превозво средство- лек автомобил „О. А.” с ДК №. с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,83 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза.
В
хода на съдебното следствие подсъдимият А.Б. се признава за виновен. Дава
подробни обяснения.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 прие за установено следното:
На 08.11.2009 г.
свидедетелят С. И., служител в РУ на
МВР
Пазарджик, бил дежурен автопатрул. Около 22.00 часа той се движел по ул.”С. К.” в
гр.Пазарджик. Свидетелят И. забелязал лек автомобил
„О. А.” с ДК №.., криволичещ
по пътното платно. Полицейският служител спрял посочения автомобил на ул.”С. К.” и
установил, че той се управлява от подсъдимия А.Б..
Свидетелят И. констатирал, че подсъдимият Б. е в
явно нетрезво състояние, миришел на алкохол и имал завален говор. Затова свидетелят И. се обадил за
съдействие на колегите си от служба „КАТ” при РУ-МВР Пазарджик. На ул.”С. К.” пристигнал
свидетелят А. Ш.,
автоконтрольор. Той изпробвал подсъдимия Б. за
наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с инв. №0085.
Индикаторът отчел концентрация на алкохол 2,08 на хиляда. Свидетелят Ш. съставил на подсъдимия Б.
АУАН №3886/08.11.2009г. и му издал талон за медицинско изследване. Подсъдимият Б.
подписал акта без възражения като отразил, че е пил бира.
Видно от
заключението на изготвената химическа експертиза №1340/09.11.2009г.
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Б. е
1,83 промила.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите С. И., А. Ш., както и писмените
доказателства приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият А.Т.Б. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на чл.343Б, ал.1 от НК, на 08.11.2009
г. около 22,10 ч. по ул.”С. К.” в
гр.Пазарджик управлявал моторно превозво средство- лек автомобил „О. А.” с ДК №. с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,83 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава, и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си - действал е при пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Б. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид
характеристичните данни на същия, които са позотивни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало,
направените самопризнания, изразеното критично отношение и съжаление за
извършеното, добрите характеристични данни, а като отегчаващи вината - високата
концентрация на алкохол, както и други нарушения на ЗДвП.
При превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36
от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на
подсъдимия А.Т.Б. за извършеното престъпление от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С
оглед личността на подсъдимия съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието
му не е необходимо наказанието да се изтърпи ефективно.
Затова
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от три години.
На
основание чл.343г от НК съдът прие, че подсъдимият А.Т.Б. следва
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
При определяне размера на това наказание съдът взе
предвид отчетената висока концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство фактът, че подсъдимият има
наложени едно наказание за други нарушения на ЗДП. Съдът прие, че подсъдимият
следва да бъде лишен от право да управлява МПС при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което съдът определя този срок в рамките на
десет месеца.
С
оглед постановената присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия А.Б. да заплати направените по делото разноски в размер на 25 лева,
платими в полза на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: