М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 32/2017 г. по описа на КРС
По
отношение на подсъдимия П.Н.Н. е повдигнато обвинение
и е внесен обвинителен акт за това, че на
01.10.2016 г. в гр. К., обл.
П. по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на повече от едно лице,
а именно- на П.В.И.- Н., ЕГН ********** е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето-
зачервяване на лицето и контузия на главата и кръвонасядания
на лявата подбедрица; на Д.И.И.,
ЕГН ********** е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето- кръвонасядания
на кожата на лявата мишница- престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл. 3-то и т.12, предл.1-во във вр. с чл.130, ал.2
от НК.
На основание чл.254 ал.1, чл.256 ал.1 и чл.376 ал.1 и
ал.2 от НПК делото е насрочено за разглеждане по реда на глава 28 от НПК, тъй
като са налице предпоставките за приложение на 78а от НК.
Районна
прокуратура гр. К., представлявана в с.з. от прокурора Димитрина Шекерева поддържа внесения обвинителен акт. Счита, че
съобразно събраните по делото доказателства, вината на подсъдимия в извършване
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение е безспорно и категорично
доказана. Пледира за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и налагането на наказание глоба, в размер над минималния,
определен от закона.
Подсъдимият Н., лично и със защитника
си адв. У. оспорват фактическите положения, отразени
в обвинителния акт. Подсъдимият разбира обвинението и не се признава за
виновен. Възползва се от правото си да не дава обяснения.
Съдът, след преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Н.Н.,
ЕГН ********** е роден на *** ***, П. обл. ****,*****.“***.
Жител и живущ ***, П. обл*******. Не е осъждан.
Пострадалата П.В.И.- Н., ЕГН **********
е родена на 18.03.19087 г. в гр. К.. ****,********.*****Жител и живуща ***. Не
е осъждана.
Пострадалата Д.И.И.,
ЕГН ********** е родена на *** г. в с. Б., П. обл. *****,******,*****.****.“***.
Жител и живуща ***. Не е осъждана.
Производството по
делото е насрочено за разглеждане по реда на глава 28 от НПК, поради което съдът
разгледа делото в рамките на фактическите положения,
отразени в постановлението на РП К. и след преценка на доказателства, събрани
по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.10.2016 г., около обяд подс.
Н. *** и потеглил с личния си автомобил „Ситроен“, модел „*****“ с ДК № *****към
магазин „Технолукс“, находящ
се в гр. К.. На път за магазина той решил да премине по улица „А.К.“ в гр. К.,
като идвал от източна посока и се движил на запад. В началото на улицата бил
поставен преносим знак за извършване на ремонтни дейности, както и забранителен
такъв- „влизането
забранено“, тъй като на улицата
имало бетон помпа, която извършвала дейност по наливане на бетонна плоча в къща
от южната страна на посочената улица, а стабилизаторите на машината заемали по-
голямата част от платното за движение. Освен извършваните дейности по изливане
на бетон, а впоследствие и прибиране на стабилизаторите и приключване на
работата, машината издавала изключително силен шум. Машината била управлявана
от св. Р.А.- оператор.
Машината, а и цялостната ситуация на
посочената улица, както и поставените пътни знаци, били ясно видими и възприети
още първоначално от обв. Н.. Въпреки това обаче,
същият предприел маневра за преминаване
по улицата, като за да избегне бетон помпата, с дясната част на автомобила си,
вкл. двете десни гуми се качил на тротоара.
По същото време и на същото място, на северния тротоар
на улица „А.К.“, се намирала пострадалата П.И.- Н., която държала за ръка
малолетния си син. Детето наблюдавало с интерес извършваната от машината
дейност, като вниманието и на двамата било изцяло погълнато от нея.
При покачването
и преминаването върху тротоара на управлявания от обв.
Н. автомобил, същия преминал в непосредствена близост до Н. и детето й, като
същата възприела автомобила едва в последния момент, когато бил в
непосредствена близост до нея и дете, тъй като бетон- помпата вдигала силен
шум, а и не очаквала лек автомобил да се покачи върху тротоара. Освен това
същата била възприела преди това, че улицата била затворена за движение със
забранителен знак. Десните колела на автомобила преминали на сантиметри от
крака на жената, което я принудило бързо да изтласка детето си назад към
оградата на намиращата се в близост къща. Едновременно уплашена и ядосана от
станалото, при преминаването на автомобила в непосредствена близост покрай нея
и то без да намали скоростта, Н. потропала по задната част на автомобила с ръка и извикала по адрес на преминаващия автомобил, в опит
да го спре. От това действие на пострадалата- удар с ръка, не произтекли
каквито и да било вреди за автомобила, нито останали следи. Подс. Н. обаче
внезапно натиснал спирачки и спрял автомобила, като десните му колела
останали върху тротоара. Още при слизането си от колата, се обърнал гневно към
жената, за да й търси сметка за нанесения при преминаването му удар с ръка в
задната част на автомобила, нарекъл я „ Боклук, простачка, кукумявка и пикла“, попитал я защо не се отместила и „…за каква се
мислиш?“ Притеснена от поведението му, жената отговорила, че улицата е
затворена, а детето се стискало за оградата и силно се разплакало, възприемайки
ставащото.
С приближаването си към пострадалата Н., подс. Н. я ритнал в областта на глезена и й ударил силен
шамар по лявата буза. Н. била зашеметена от станалото и агресивното поведение
на подсъдимия, като се опасявала и за детето си, което още повече се
разстроило, след като видяло нанесените върху майка му удари.
При насочването на подсъдимия към автомобила му, Н. го
попитала какво иска от нея, тъй като смятала, че именно той, единствен, носи
вина за възникналата рискова ситуация. При отправянето на този въпрос към него,
подс. Н. се обърнал към Н., тръгнал със заплашително
изражение към нея и заявил „…ей сега ще ти кажа какво искам…“. Пострадалата се
уплашила от израза и поведението му, от директното насочване към нея с
неоставящ място за съмнения вид и отправената в този смисъл заплашителна реплика,
които според нея сочели на намерение за физическо посегателство, още повече, че
секунди преди това била брутално изритана и ударена. Н. се опасявала от нови
удари и посегателства, поради което решила да избяга и се насочила към дома си,
намиращ се в близост.
В този момент, нейната майка- св. Д.И., също излязла
на улицата, защото от дома си възприела част от ставащото и най- вече плача на
детето. Видяла подсъдимият в непосредствена близост до дъщеря си и се опитала
да я защити, като застанала между двамата. Подсъдимият поискал да я избута, за
да достигне до дъщеря й, като за целта я хванал за лявата й ръка, стиснал я
силно и болезнено, изместил я със сила, като в резултат на това успял да
достигне П.Н. и й зашлевил силен шамар по дясната буза. Същевременно
продължавал да държи св. И., за да й попречи да помогне на дъщеря си или да му
попречи да я удари.
От стискането и дърпането на св. Д.И. се скъсал ръкава
на блузата, с която същата била облечена. През цялото време подсъдимият отправял
нецензурни изрази по адрес на Н.. Вследствие на нанесения удар пострадалата Н.
изпитала остра болка, страната й се зачервила, дясното й ухо „изпищяло“ и
впоследствие заглъхнало, а обиците й паднали на земята.
След като се разправил по описания начин с двете жени,
Подсъдимият се качил в автомобила си и отишъл в магазин „Технолукс“,
намиращ се срещу края на улица „А.К.“, като паркирал пред него. Това негово
действие също било възприето от св. Н., която от мястото, на което се намирала
имала пряка видимост към магазина.
Цялата сцена се разиграла пред очите на малкия син,
респ. внук на пострадалите, който впоследствие в продължение на седмици
разказвал, че майка му била „пребита“. Детето продължавало да се държи за
близката ограда и да плаче от уплаха.
Афектирана от разигралата се сцена, съпроводена с
брутално физическо посегателство, Н.
споделила станалото със съпруга си- св. Б.Н.- служител на Районно
Управление ***, който си почивал в дома си след работа. Същият сезирал органите
на Районно Управление ***, за извършване на проверка. Сам, св. Н. отишъл пред
магазина и спрял личния си автомобил пред този на подсъдимия, за да потърси
сметка за държанието спрямо съпругата и тъщата му. В проведения с подсъдимия
разговор, последният заявил на Н., че съпругата му била виновна, защото не се
изместила от пътя му и била „агресор“,
визирайки потропването по стъклото.
След около 30 мин. пред посочения магазин пристигнали
служители на Районно Управление *** по подадения сигнал. На подс. Н. бил съставен АУАН за
нарушения на чл.6 т.1 от ЗДВП, чл.15 ал.1 от ЗДвП и чл.157 ал.8 от ЗДвП. Н. бил
задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
От заключението на назначената в досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза и след извършено освидетелстване се
установило, че на пострадалите П.В.И.-Н. и Д.И.И. са
били причинени леки телесни повреди, а именно: на П.И.- Н. били причинени
зачервяване на лицето, контузия на главата, кръвонасядания
по лявата подбедрица. Описаните травматични
увреждания били причинени по механизма на удари с твърд или върху твърд тъп
предмет и е било възможно и вероятно да са получени по посочения от
пострадалата начин- при нанесени удари с ръце по лицето и с крак в областта на
лявата подбедрица. На пострадалата Н. било причинено
болка и страдание без причиняване разстройство на здравето. На пострадалата Д.И.
били причинени кръвонасядания на кожата на лявата
мишница, като описаните травматични увреждания били причинени по механизма на
удари с твърд или върху твърд тъп предмет и е било възможно да са получени по
посочения от пострадалата начин- при стискане и дърпане с ръка. Било и
причинено болка и страдание без разстройство на здравето.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, показанията на
свидетелите П.И.- Н., Д.И., Г.А., Б.Н., Р.А., В.Б., Н.А., А.Т.,
Ц.М. и А. Г., заключението на
изготвената съдебно- медицинска експертиза, както и приобщените писмени
доказателства- от материалите по преписка № 2570/2016 г. на РП К.-
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, протокол за
освидетелстване, ведно с приложен към него фотоалбум на постр.
П.И.- Н., протокол за освидетелстване, ведно с приложен към него фотоалбум на постр. И., фиш от ЦСМП- 3 бр., АУАН, заповед за задържане
на лице, справка за съдимост, справка АИС БДС, характеристична справка.
Приетата от съда фактическа обстановка, идентична с
изложените фактически положения в обвинителния акт на прокурора, се установява
безспорно и категорично от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи
се в показанията на свидетелите П.И.- Н., Д.И., Г.А., Б.Н., Р.А., Н.А., А.Т., Ц.М. и А. Г.. Сред посочените свидетели са налице
такива с роднински връзки помежду си- пострадалите И.- Н. и И., които са съотв. дъщеря и майка и св. Н.- съпруг на пострадалата И.- Н..
Тези отношения, както и качеството на двете свидетелки на пострадали съдът не
установи да са се отразили на обективното пресъздаване на обстоятелствата от
предмета на доказване. От една страна И.- Н. и нейната майка са очевидци и
участници в процесния инцидент, същите имат преки и
непосредствени възприятия от случилото се, като депозират подробни и
последователни показания в тази връзка. Безспорно установяват нанесете телесни
увреждания, техния автор и причината за тяхното нанасяне. Показанията им, в
частта касаеща съществените елементи от фактическия
състав на извършеното престъпление се подкрепят и от обективните,
последователни и пряко относими към делата показания
на свидетелите Р.А., Н.А., А.Т., Ц.М. и А. Г.. Св. А.
и Г. установяват безспорно нанесеното телесно увреждане на И.- Н.. Свидетелите
Николови описват обстановката по време на процесния
инцидент- при работещата бетон- помпа и поставените пътни знаци, един от които
забраняващ преминаването по ул. „А.К.“, поради извършване на строителна
дейност. Св. М. дава показания за спряна червена кола на тротоара на процесната дата, както и разразила се разправия между
обвиняемия и пострадалите. От друга страна, показанията на пострадалите се
потвърждават и от показанията на св. Н., който не е очевидец на процесния инцидент, но свидетелства за предадените му от
пострадалите обстоятелства за нанесените телесни повреди, както и се явява
очевидец тяхното състояние, и на действията на обвиняемия след това. За тези
обстоятелства, а и за предприетите действия по повод подадения сигнал пред РУ
на МВР К. дава показания св. А.- полицейски служител. Показанията на изброените
по- горе свидетели съдът ползва изцяло при постановяване на присъдата си, тъй
като намира същите за обективни, последователни и пряко относими
към обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Показанията на св. Б., в частта им, в която същата отрича
нанесени удари от страна на подс. Н. по отношение на
пострадалите, съдът не кредитира. В тази част показанията на свидетелката
противоречат на останалите, събрани по делото доказателства- гласни, писмени и
заключение на съдебно- медицинска експертиза. Съдът намира, че показанията на
посочената свидетелка в частта им относно съдържанието на разменените реплики
между подсъдимия и пострадалите по време на процесния
инцидент се явяват житейски нелогични, при положение, че всички останали
свидетели дават показания за издаван силен шум от бетон- помпата, което е
пречил да се чуе разговор. Така дори и св. А.- шофьор на машината, който се е
намирал в непосредствена близост до подсъдимия и пострадалите описва само
видените от него действия, но не и разменените между тях реплики, тъй като било
много шумно. Нелогични се явяват твърденията на св. Б. в тази връзка, че от
значително по- далечно разстояние от шофьора на бетон- помпата е чула
съдържанието на разговора между пострадалите и подсъдимия. С оглед изложеното,
съдът не ползва показанията на св. Б. в посочените по- горе части. Досежно останалите обстоятелства от показанията на
свидетелката и доколкото същите съответстват на останалите доказателства по
делото съдът ги кредитира.
Подс. Н. се е възползвал от правото си да не дава обяснения
в хода на съдебното производство. Доколкото обаче производството по делото се
провежда по реда на глава 28 от НПК, чл.375 и сл. от НПК, съдът следва да
обсъди дадените от подс. Н. обяснения на досъдебното
производство. Обясненията му в по- голямата им част не противоречат на
установената от съда фактическа обстановка. Същият обаче отрича изцяло да е
нанесъл установените телесни повреди на пострадалите. Съдът намира, че в тази
част обясненията от досъдебното производство на подс.
Н. се явяват единствено израз на неговата защитна позиция, доколкото в противна
насока са останалите, кредитирани от съда писмени, гласни доказателства и
заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза. Обстоятелството, че
подс. Н. като водач на МПС е навлязъл по улицата,
която е била временно затворена за движение, поради извършвани строителни
дейности, както и че се е движил частично по тротоара на улицата, и че е бил
заварен пред магазин „Технолукс“ от пострадалата И.- Н.
и нейния съпруг, както и от по- късно дошлите полицейски служители се
потвърждава от събраните по делото и кредитирани от съда доказателства, поради
което в тази част обясненията на подсъдимия съдът ползва.
От заключението на назначена и изготвена е съдебно- медицинска
експертиза се установява, че при инцидента на 01.10.2016 г. на П.В.И.-Н. и Д.И.И. са били причинени леки телесни повреди, а именно: на П.И.-
Н. били причинени зачервяване на лицето, контузия на главата, кръвонасядания по лявата подбедрица.
Описаните травматични увреждания били причинени по механизма на удари с твърд
или върху твърд тъп предмет и е било възможно и вероятно да са получени по
посочения от пострадалата начин- при нанесени удари с ръце по лицето и с крак в
областта на лявата подбедрица. На пострадалата Н.
било причинено болка и страдание без причиняване разстройство на здравето. На пострадалата
Д.И. били причинени кръвонасядания на кожата на
лявата мишница, като описаните травматични увреждания били причинени по
механизма на удари с твърд или върху твърд тъп предмет и е било възможно да са
получени по посочения от пострадалата начин- при стискане и дърпане с ръка.
Било и причинено болка и страдание без разстройство на здравето. Описаните травматични
увреждания на П.И.- Н. и на Д.И. са довели до причиняване на болка и страдание,
без причиняване на разстройство на здравето /по смисъла на чл.130 ал.2 от НК/.
Заключението на изготвената поделото съдебно- медицинска експертиза, която
установява настъпилия съставомерен резултат съдът
ползва изцяло, тъй като същата е изготвена от вещо лице с необходимите
специални знания в областта на медицината. Същото е отговорило точно, ясно и
безпристрастно на поставените му въпроси, чиито отговори касаят пряко
обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Приобщените по делото писмени доказателства са събрани
по реда на НПК и в изискуемата от закона форма, касаят предмета на доказване по
делото, поради което съдът ги ползва изцяло при постановяване на присъдата си.
Предвид изложеното, съдът намира, че подс. Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл.
3-то и т.12, предл.1-во
във вр. с чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 01.10.2016
г. в гр. К., обл. П. по хулигански подбуди причинил
лека телесна повреда на повече от едно лице, а именно- на П.В.И.- Н., ЕГН **********
е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание
без разстройство на здравето- зачервяване на лицето и контузия на главата и кръвонасядания на лявата подбедрица;
на Д.И.И., ЕГН ********** е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето- кръвонасядания на кожата на лявата мишница,
поради което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
Изпълнителното
деяние е обвиняемият е осъществил, като е нанесъл на постр.
И.- Н. удар с ръка /шамар/ първоначално по лявата буза и я ритнал в областта на
глезен, а впоследствие нанесъл удар с ръка /шамар/ и по дясната буза, като
същевременно стискал силно за лявата ръка постр. И.,
за да не му пречи да достигне до дъщеря и, както съдът е приел в изложената от
него фактическа обстановка.
Пряка
и непосредствена последица от нанесените от подс. Н.
удари са причинените телесни увреждания по двете пострадали, а именно- на П.И.-
Н. били причинени зачервяване на лицето, контузия на главата, кръвонасядания по лявата подбедрица,
а на пострадалата Д.И. били причинени кръвонасядания
на кожата на лявата мишница. Така причинените увреждания осъществявали
признаците на телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК. Налице е причинно-
следствена връзка между поведението на обвиняемия и настъпилия вредоносен
резултат, а именно установените травматични увреждания по двете пострадали.
Налице е квалифициращия
признак по т. 4 предл. 3-то на чл. 131 ал. 1 от НК,
тъй като подсъдимият е причинил телесна повреда на повече от едно лице- на две
лица пострадалите П.И.- Н. и Д.И..
Налице е и квалифициращия
признак хулигански подбуди по т. 12 на чл. 131 ал. 1 от НК. По делото се
събраха категорични доказателства, че пострадалите и подсъдимия не са се
познавали и между тях не е имало нито лични, нито други конфликти. Извършеното
потропване върху колата на подсъдимия от страна на постр.
И.- Н. не може се счете за причина и да обуслови действия с такъв интензитет и
настойчивост, каквито е предприел подс. Н. спрямо
пострадалата и нейната майка. Самите
пострадали са били изненадани от действията му, именно защото не са проявили
отношение към него, което да даде повод за нападението. Затова съдът счита, че
е налице квалифициращия белег, елемент от субективната страна на деянието-
хулигански подбуди. Чрез поведението си подсъдимият не е изразил отношение на
оскърбление, обида или друго чувство, провокирано от пострадалите, а е
демонстрирал явното си неуважение към човешката личност, телесната
неприкосновеност, общественото спокойствие и ред. Израз на това са и
отправените обиди и ругатни. Всичко това е израз на отсъствието на уважение от
страна на подсъдимия към обществените норми и правила, неприкосновеността на
човешката личност и неприкосновеност и спокойствие на гражданите. С тези си
действия подсъдимият е нарушил не само телесната неприкосновеност на
пострадалите, но и обществения ред и спокойствие. Извършеното от него е на
обществено място, пред други граждани, сред които и дете.
Деянието
обвиняемият е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл- предвиждал е,
че в причинна връзка от действията му ще настъпят определени телесни увреждания
за пострадалия, съзнавал е обществената опасност на извършваното и е целял
настъпването на престъпния резултат.
За
престъплението, в което е обвинен подсъдимият законът предвижда наказание до
една година лишаване от свобода или пробация.
Обвиняемият не е осъждан и към момента на извършване на процесното
деяние не е освобождаван от наказателна отговорност. От извършеното от него не
са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване по делото. Затова
съдът прие, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК и освободи Н. от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба.
Предвиденият
от закона размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв.
Съдът намира, че справедливото и достатъчно за осъществяване целите за
персонална и генерална превенция, в случая е налагането на административно
наказание глоба над минималния размер от хиляда лева, а именно в размер на две
хиляди лева. Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Подсъдимият е с добри характеристични
данни- семеен е, трудово ангажиран и не е криминално проявен. Извън посочените
смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът взе предвид като отгечаващи такива упоритостта, която е проявил подс. Н. при нанасяне на няколко телесни увреждания по
отношение на постр. И.- Н., което е довело и до
причиняване на телесна повреда на опиталата се да я защити св. И.- нейна майка.
В тази насока следва да се отчете и извършеното нарушение от страна на
подсъдимия на правилата на ЗДвП, което е довело до процесния
инцидент. Поради изложеното, за извършеното от подс. Н.
съдът му определи административно наказание глоба в размер от 2000 лева.
С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се осъществят
индивидуалната и генерална превенции, като ще се въздейства преди всичко
предупредително и превъзпитателно по отношение на подсъдимия, за да спазва
установения правов ред в държавата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид
установената вина на подс. Н. в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, съдът остави в негова
тежест направените по делото в размер на 135,24
лева, представляващи възнаграждение
на вещо лице за изготвяне на съдебно- медицинска експертиза.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ