РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на осемнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7413 по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание 432 ал. 1 от КЗ вр. чл.45 и
чл.86 от ЗЗД.
Ищците Г.К.М., Д.Г.К.
и И.Г.К., последните двама действащи чрез своята майка и законен представител Г.М.
– първата ищца, всички от с.Гръдец, твърдят, че са
пострадали от ПТП , в резултат на което са получили телесни увреждания , болки
и страдания. Посочват, че виновен за ПТП е водачът на л.а. Опел Векнтра , К.К., чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника. Предявяват искове срещу застрахователя на
гражданската отговорност на виновния водач за сумите: от 70 000 лв. за Г.К.,
100 000лв. за Д.К. и 40 000лв. за И.К., като претендираните
суми представляват обезщетение за неимуществени вреди от ПТП . отделно ищцата М.
претендира и имуществени вреди в размер на 719,52лв. Претендират четирите суми ведно
с лихвата за забава от 12.11.2016г. до окончателното им изплащане. Претендират
разноските по делото.
Ответникът
Застрахователно дружество „Б.И.” АД оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва твърдените травми, оспорва да са причинени от процесното
ПТП, оспорва извършването на деликт от застрахования
при него водач. Намира размера на исковете
за неимуществени вреди за прекомерно завишени и несъобразени с конюнктурата в
страната. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищците, като твърди, че са пътували без
поставени предпазни колани и така са се поставили в превишен спрямо нормалния
риск. Отделно от това прави възражение за съпричиняване
като твърди, че ищците са се качили в автомобил управляван от неправоспособен
водач, което обстоятелство също ги е поставило в значителен спрямо нормалния
риск. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение. Претендира за
разноски.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
С определение от 17.01.2018г.
по НОХД № 110/2017г. на РС Котел е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което К.К. К., ЕГН **********
от гр.Сливен е признат за виновна в това, че на 03.05.2016 г., по път І-7, на
около 1 км. Преди с.Мокрен, общ.Котел в посока към възел „Петолъчката“ , при
управление на л.а. Опел Вектра с ДК № ******, нарушил
правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице: на Г.К.М. - изразяваща се във фрактура на лява подбедрица, което е довело до трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник; на Д.Г.К. – изразяваща се поотделно и
съвкупно във фрактури на бедрената и подбедрената /трибиалната / кости, което е довело до трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник, с което е осъществил състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 4, буква а, вр. ал.1 б. б вр. с чл. 342, ал. 1
от НК.
От назначената и
изслушана от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза се установява следният механизъм на ПТП: На 03.05.2016
г., около 11,55 часа по първокласен път 11111-7, км. 222, в посока от гр. Котел
към пътен възел „Петолъчката“ на около 1 км преди с. Мокрен в десен завоя се е
движил л.а. „Опел Вектра“ с per.
№ ******, управляван от К.К. К.с начална скорост
около 95 км/ч, при навлизане в завоя, която е била около критичната за завоя 97
км/ч. Поради тази причина е настъпило странично занасяне и автомобилът се е
насочил наляво и е навлязъл в лентата за насрещното си движение. В същото време
срещу него в посока към гр. Котел се е движил процесният
л.а. л.а. „Фиат Пунто“ -хечбек,
с per. № ******, управляван от К.Н.Н.със скорост около 73 км/ч. Тъй като л а. Опел Вектра е навлязъл в лявата лента бързо е настъпил челен кос
удар между предните челни части на тези два автомобила. Ударът е настъпил на
около 29 м от ориентира изцяло в лентата на л.а. Фиат Пунто,
предназначена за движение в посока към гр. Котел. След удара и настъпилите
деформации двата автомобила са се установели не далече от място на удара, като
са се отблъснали взаимно на не повече от 1м. Поради по- големия ексценгрицитет на ударния импулс л.а. Фиат Пунто се е завъртял в посока на часовниковите стрелки на
около 90 градуса и се е установил напречно на пътя в своята си пътна лента.
Вещото лице автоексперт посочва, че причината за
създаване на опасната ситуация и настъпване на произшествието е в действията на
водача на л.а. „Опея Вектра“ с per.
№ ******, К.К. К., допуснал движение със скорост
около критичната за десния завой, при която не е могъл да управлява адекватно
автомобила си, който е навлязъл в лентата за насрещното движение, където е
ударил насрещния л.а. Фиат Пунто. Водачът на л а. Фиат Пунто
не е имал възможност да предотврати удара и ПТП. Водачът на л.а. Опел Вектра е имал възможност да прецени условията за движение в
десния завой и да намали скоростта си преди да навлезе в десния завой.
Вещото лице автотехник посочва, че от представената техническа
документация е видно , че към момента на ПТП ищците са пътували на задната
седалка в л.а.“ Фиат Пунто“ per.
№ ******, управляван от К.Н.М.. При извършеният оглед са били установени
следните деформации на автомобилното купе на този автомобил: следи от
осъществен ..челен удар“ за л.а.ДК № *****, като предната дясна част намерена
деформирана - 20 см. , деформация на лявата предна част, счупено предно стъкло,
деформирана и счупена рейка, деформация на дясна врата (не се отваря), предна
дясна гума - срязана, тежка деформация в предната част, предна лява въздушна
възглавница - задействана.
Двете вещи лица
посочват, че лекият автомобил, в който са пътували ищците, е претърпял челен
удар с настъпили деформации в предната му част. Като се имат в предвид
механизма и интензивността удара (определен от вещото лице - автоинженер), местоположението на пострадалите към момента
- на задната седалка в автомобила и получените от тях по вид, тежест и
локализация, определено може да се счита, че към момента на ПТП ищците са
пътували необезопасени с предпазен колан, а пострадалите деца - Д.К. на 6г. и И.К.
на 4г. не са били поставени за обезопасяване в детски автомобилни столчета. В
следствие на нанесения челен удар, под въздействието на възникналите мощни
инерционни сили, телата на пътуващите на задната седалка внезапно са се
изместили в предна посока , като те са получили удар в намиращите се пред тях
твърди , тъпи предмети от които са изградени детайлите вътре в автомобилното
купе, а тялото на детето И. се е изместило и достигнало предното стъкло на
автомобила и при счупване на последното е получило голяма рана на скалпа на
главата.
Вещите лица са
категорични, че в процесния случай обезопаснтелните колани са били необходими. Те определено са
щели да доведат ако не до избягване на процесиите увреждания, то до по- малко
на брой увреждания и с по-малка тежест.
Вещото лице автоексперт посочва, че лек автомобил „Фиат Пунто“ per. № ***** , управляван
от К.Н.М. с рама: ZFA17600000033674, фабрично е снабден с триточкови предпазни
колани на предните две седалки и на дясната и лявата задна седалка, а средната
задна седалка е снабдена с двуточков предпазен колан.
Както всички автомобили , така и процесният лек
автомобил фабрично не е снабден с детски обезопасителни
столчета за превозване на деца. Последните се закупуват от водача и
допълнително се монтират на задната седалка. Предпазният или обезопасителен колан е средство за пасивна защита,
предназначено за задържане да водача и пасажерите на мястото където седят при
случай на внезапно спиране, при удар на автомобила в твърда среда или при
авария или внезапно спиране. Използването на предпазните колани предотвратява
придвижването на намиращите се в автомобила хора по механизъм на развилите се
мощни инерционни сили и ограничават възможността телата им да достигнат до
интериора на купето или до съседните седалки и пътниците. При някои модели
автомобили предпазният колан гарантира и навременното отваряне на въздушната
възглавница. Поради известното макар и малко разтягане на коланната
лента, предпазният колан при рязко издърпване лентата поглъща част от
кинетичната енергия на тялото на пътника.
Изслушаната
съдебна медицинска експертиза с вещо лице ортопед-травматолог установява
следното за всеки от ищците:
Досежно ищцата Г.К., на 24г. към датата на ПТП:
В следствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука на 03.05.2016г. ищцата К. е получила „Счупване
на костите на лявата подбедрица“. Такова счупване често
се среща при пътуващи в автомобил и претърпели ПТП. Фрактурите се дължат на
внезапно нанесени удари от твърди тъпи и ръбести предмети от които е изградено
вътре автомобилното купе. Вещото лице е категоричен , че фрактурите на ищцата
са с доказан произход. Полученото счупване на костите на лявата подбедрица е довело на пострадалата Г.К.М. трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок около 6 месеца.
Въз основа на
представената медицинска документация вещото лице уточнява, че ищцата е
получила спешна медицинска помощ и лечение в Ортопедичното отделение при МБАЛ „
Д-р И. Селимински“ гр.Сливен. Постъпила в увредено
общо състояние, без спомен за случилото се, с болки в лявата подбедрица и невъзможност да движи и стъпва на левия си
крак. Извършени са били хематологични, рентгенови, ехографски изследвания и консултации с хирург, ортопед,
неврохирург и анестезиолог. След извършените консултативни прегледи освен описаните
по-горе увреждания, други травми не са били констатирани. Придружаващи
заболявания при пострадалата не са били установени. След проведена предоперативна подготовка, на 06.05.2016г. пострадалата е
била оперирана. Под обща анестезия е било извършено открито наместване на
счупените кости и фрактурите стабилизирани с плаки и
винтове. Допълнително е поставена гипсова лонгета.
Включена е била инфузионна, антиботична,
антикоагулантна, седативна
и обезболяваща терапия. След гладко протекъл следоперативен период, пострадалата
е била изписана от болницата на 10.05.2016г. , след което лечението й е продължило
амбулаторно с предписан режим и антикоагулантно и
обезболяващо лечение. Общо лечебният и възстановителен период при ищцата е
преминал за срок от 6 месеца.
През посочения
период, пострадалата е търпяла болки и страдания, като през първите 2 месеца
непосредствено след злополуката и около 30 дни в началото на проведената
рехабилитация, болките са били с
интензивен характер. Извън посочените периоди, болките са имали периодичен
характер в зоната на фрактурите - най вече при преумора на левия долен крайник,
както и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, когато
пострадалата е била принудена да ползва седативни и
обезболяващи средства. Наред с претърпените болки по време на първите 4 месеца
ищцата се е предвижвала трудно с помощта на патерици, което и е довело
затруднения при обслужването. От процесната злополука
вече са изминали 2 години. Към настоящия момент, според вещото лице, напълно е възможно
ищцата да търпи спорадични (единични) болки при обща преумора, които болки
обаче бързо ще отзвучават след употреба на аналгетици.
След личен
преглед на ищцата вещото лице е установило, че здравословното състояние на
пострадалата Г.К.М. е стабилизирано. В средно-долната част на лявата подбедрица, както и по външната част на глезена има
остатъчни белези от извършените костни операции. Счупените кости са зараснали
окончателно. Металните остеоснитези все още не са
извадени. Понастоящем ищцата се предвижва самостоятелно, без помощни средства,
но с леко накуцваща походка на ляво. Движенията на съседните на фрактурите
стави вече са в пълен обем и сила. В материалите по делото липсват клинични и
документални данни по време на лечение ищцата да е претърпяла негативни
последици или усложнения от процесиите фрактури. На ищцата предстои нова
операция за изваждане на металните плаки и винтове,
които операции ще доведат на пострадалата болки и страдания за срок около 30
дни и нов курс раздвижване.
Вещото лице
посочва, че след като се е запознал с приложените по делото отчетни документи
на името на ищцата Г.М., е установил, че извършените разходи съвпадат с периода,
когато тя е провела лечението на уврежданията от процесното
ПТП. Ищцата М. е извършила разходи за оперативни консумативи (метални остеосинтези) – 500 лв. и за лекарства - общо 107,13лв. Тези
разходи са правомерно извършени, тъй като оперативните консумативи и закупените
лекарства са били задължителни за провеждане на лечението на процесиите
фрактури, а от друга страна тези разходи не се заплащат от НЗОК. НЗОК заплаща
извършената стационарна и оперативна дейност на лечебното заведение по
съответната клинична пътека.
По отношение на
малолетната ищца Д.Г.К., на 6 г. :
Вещото лице
посочва, че следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на
03.05.2016г. малолетната ищца е получила „ Фрактура на лявата бедрена кост.
Фрактури на костите на лявата подбедрица.“ Такива костни
увреждания често се срещат при пътуващи в автомобил и претърпели ПТП.
Фрактурите се дължат на внезапно нанесени удари от твърди, тъпи и ръбести
предмети, от които е изградено вътре автомобилното купе. Фрактурите на детето Д.К.
са с доказан произход. Всяка една от получените фрактури на левия долен крайник
са довели на пострадалата Д.К. трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок около 7 месеца.
Въз основа на
представената медицинска документация вещото лице уточнява, че ищцата е
получила спешна медицинска помощ и лечение в Ортопедичното отделение при МБАЛ „
Д-р И. Селимински“ гр.Сливен. Постъпила в увредено
общо състояние, с временна загуба на съзнание за кратко време, със силни болки
и деформации в лявото бедро и лявата подбедрица, с
патологична подвижност и охлузване на предната повърхност на подбедрицата. Извършени са били хематологични,
рентгенови , ехографски изследвания и консултации с
хирург, ортопед, неврохирург, педиатър и анестезиолог, но освен уврежданията , описани
по-горе , други травми не са били констатирани. След проведена предоперативна подготовка, на 05.05.2016г.
пострадалата е била оперирана. Под обща анестезия е било извършено открито
наместване на счупената бедрена кост и стабилизиране на фрактурата с права
плака и винтове. Счупените кости на лявата подбедрица
са били наместени и гипсирани. Включена е била инфузионна,
антибиотична и обезболяваща терапия. След гладко
протекъл следоперативен период, детето е било изписано от болницата на
10.05.2016г. и лечението е продължило амбулаторно, като е предписан режим и
обезболяващи лекарства. Счупените кости на лявата подбедрица
са зараснали за срок до 4 месеца, а счупената бедрена кост - за 6 месеца. След
този период детето е започнало раздвижване и постепенно натоварване на левия
крак. Общо лечебният и възстановителен период при ищцата е приключил за срок от
7 месеца.
През този период
детето е търпяло болки и страдания, като
през първите 3 месеца непосредствено след злополуката и около 30 дни в началото
на проведената рехабилитация, болките са били с интензивен характер. Извън
посочените периоди, болките при детето са били с периодичен характер и са
продължили така до навършването на 1 година, считано от деня на ПТП.
Наред е
претърпените болки в продължение на 5 месеца, детето не е можело свободно и
самостоятелно да се предвижва, нуждаело се е от чужда помощ при обслужването
му. От процесната злополука вече са изминали 2
години. Към настоящия момент малолетната ищца има много рядко болки при обща
преумора на левия крак, но тези болки бързо се премахват , след като детето
приеме обезболяващи лекарства.
При извършения
на ищцата личен преглед вещото лице е установило, че здравословното състояние
на пострадалата Д.Г.К. е стабилизирано. На външната повърхност на лявото бедро
има остатъчен белег от костна операция с дължина 13см. Левият долен крайник при
детето продължава да е в състояние на мускулна хипотрофия.
Счупените кости на лявото бедро и подбедрицата са
зараснали окончателно. Металната синтеза от зарасналата бедрена кост все още не
е извадена. Същата може да бъде извадена само оперативно , която операция ще
доведе на детето допълнителни болки и страдания за срок около 30 дни и нов курс
рехабилитация.
Към настоящият
момент детето се предвижва самостоятелно, без помощни средства, но с щадяща
походка от останалия страх. В материалите по делото липсват клинични и
документални данни по време на лечение детето да е претърпяло някакви негативни
последици или усложнения от процесиите фрактури.
От представените
по делото отчетни документи на името на ищцата Д.К. вещото лице е установило,
че са извършени разходи в периода , когато детето е провело лечение на травмите
от процесното ПТП. За Д.К. са били извършени разходи за
оперативни консумативи (метални остеосинтези) в размер на 400 лв. и за лекарства общо в размер на 59,57лв.
Вещото лице е категоричен, че тези разходи са правомерно извършени, тъй като
оперативните консумативи, както и закупените лекарства по време на
амбулаторното лечение са били задължителни за правилното провеждане на лечението
на процесиите фрактури. Вещото лице уточнява ,че НЗОК заплаща на лечебното
заведение само стационарната и оперативна дейност по съответната клинична
пътека. Всички останали разходи, като претендираните,
се заплащат от пациентите, или когато са деца - от родителите .
По отношение на
малолетния ищец И.Г.К., на 4 г.:
В следствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука на 03.05.2016г. ищецът е получил „Открита
(екстриктна) рана от типа на „скалп“ на окосмената
теменна част на главата с размери 10 см. на 12 см.“. Такова увреждане често се среща при пътуващи в
автомобил и когато са претърпели ПТП. То най-често се дължи на въздействието на
остри предмети вътре в автомобилното купе, или от тангенциално порязване от
стъклен фрагмент на счупеното стъкло на автомобила. В случая детето е получило
не само порязване , а и откъсване на част от кожата (от скалпа), което винаги води до остатъчен кожен дефект.
Според вещото лице травматичната увреда на детето И.К.
е с доказан произход. Получената рана с остатъчен дефект са довели до разстройство
на здравето неопасно за живота, както и до остатъчен козметичен дефект в
окосмената част на главата.
Пострадалият е
получил спешна медицинска помощ и лечение в Неврохирургичното
отделение при МБАЛ „ Д-р И. Селимински“ гр.Сливен.
Постъпил в задоволително общо състояние, без да е губил съзнание, но с обнобилацио и мудни рефлекси, без гадене и повръщане, с
еднакви зеници, с голяма кървяща рана от типа „скалп“ - до черепната кост - с
размери 10 на 12 см. Извършени са били хематологични,
рентгенови, ехографски изследвания и консултации с
неврохирург, педиатър и анестезиолог, но освен мекотъканната
увреда на главата, други увреждания при детето не са
били констатирани. След проведена кратка предоперативна
подготовка, детето е било оперирано по спешност. Под обща анестезия е била
извършена хирургична обработка на раната, капитонаж и
опит да се покрие кожния дефект, тъй като част от покривната кожа е липсвала.
След операцията е останал кожен дефект с размери 3 на 3 см. Включена е била инфузионна, антибиотична и
обезболяваща терапия. След гладко протекъл следоперативен период, детето е било
изписано от болницата на 09.05.2016г. и лечението е продължило амбулаторно с превръзки
и обезболяващи лекарства. Тъй като раната е била с остатъчен кожен дефект, част
от черепната кост е останала открита, затова на ищеца са провеждани периодични мазеви превръзки в продължение на 2 месеца, с цел да се
постигне намаляване на кожния дефект. Хоспитализиран е
отново в МБАЛ гр.Сливен в периода от 24.07.2016г. до 28.07.2016г. Приет е с
диагноза „Кожен дефект на рана в окосмената част на главата - с остатъчен
диаметър от 4 см.“ Извършена му е втора операция на 25.07.2016г. Направена е била кожна пластика, с която е бил
покрит кожния дефект чрез т.н. разместване на триъгълни ламба.
След изписването от болницата - на 28.07.2016г. лечението е продължило
амбулаторно с превръзки. Общо лечебният и възстановителен период при детето И.К.
е приключил за срок от 3 месеца. През този период ищецът е търпял болки и
страдания, като през първите 2 месеца по време на многобройните превръзки ,
болките са били с интензивен характер. Извън посочените периоди, болките при
детето са били със спорадичен характер. Вещото лице посочва, че наред с
претърпените болки в продължение на 3 месеца детето се е нуждаело от грижи при
обслужването му и при провеждане на периодичните превръзки.
При извършения
личен преглед вещото лице е установило, че към настоящия момент , 2 години след
инцидента, детето няма болки в зоната на раната. Общото му здравословно
състояние е възстановено. Само от претърпяната голяма кожна рана на главата е
останал траен груб козметичен кожен белег.
Във връзка с
търпените от ищците неимуществени вреди, съдът допусна до разпит св.А., майка
на ищцата Г.М.. Свидетелката си спомня, че като видялата тримата ищци след
катастрофата, те били в тежко състояние, пищяли и викали от болка. Останала с
тях в болницата около 10 дни, слагала им подлоги и памперси, хранела ги. След
това продължила да се грижи за тях. Носела Д. на ръце 75 дни докато била в
гипс. Дъщеря й 3 месеца не стъпвала на крака си, след това й предписали
патерици. На Д. дали столче, с което да се учи да ходи след като й махнали
гипса. За И. посочва, че 4 месеца бил с бинт на главата. Сега на мястото на
раната имало белег и там коса не му растяла. Твърди, че като започне да скача,
на И. му ставало лошо. Не му позволявали да играе на слънце и да рита топка.
Сега го било страх и колело да кара. Д. искала да ходи на народни танци, но не
можела. Веднъж отишла, но кракът й се надул. Твърди, че има видима разлика в
двата крака на Д., тъй като левият й крак се надува. Детето леко накуцвало. Не
искало да ходи с къси панталони, защото му се виждали белезите. Ходело с
по-дълги поли, мажели качето му постоянно. Твърди, че децата се страхували да
се возят в автомобили, не искали да ходят в центъра на селото.
Св.Куцаров, си
спомня, че след катастрофата Г. била припаднала в колата. И. бил целият в кръв,
липсвала кожа на главата му. Д. била със счупен крак, който се подул, докато
дойде линейката. Посещавал ги всеки ден в болницата и си спомня, че се
оплаквали. Установява, че Г. преди катастрофата работела, занимавала се с
дърводобив, но сега вече не можела да работи. Ходела , но куцала Д. също куцала.
На главата на И. останало голямо петно. Той ходел с дълга коса и с шапка.
Притеснявал се от белега на главата си, криел го. Белезите на Д. по крака също
се виждали и тя се притеснявала от това, ходела с анцуг, срамувала се. Имало
видима разлика в дължината на двата й крака - единият бил по-къс от другия.
Детето искало да танцува, но не можело. Свидетелят счита, че катастрофата се
отразила и психически на децата- станали плашливи, не искали да пътуват с
автомобил.
В съдебно заседание,
след разпита на свидетелите вещото лице ортопед уточнява, че при Д. не е налице
скъсяване на крайника. Детето се страхува да стъпи на крака си, като това се
обяснява с психическата травма, но вещото лице счита, че походката ще се
възстанови. Подуването на крачето се обяснява с
извършената хирургическа интервенция. При стоене на крак по-дълго време, от
нарушеното кравоснабдяване /нарушен венозен поток/ се
появявал оток в крака.
Страните не
спорят, че увреждащият автомобил е имал активна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника в деня на инцидента.
На 23.05.2016г.
ищците са предявили претенция за заплащане на обезщетение за вреди пред
ответника. Такова не им е определено и изплатено.
Въз основа на така
възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират
обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач, 6/ да са спазени
изискванията на чл.380 от КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Въз основа на влязлото в сила определение /което има
последиците на присъда/ по НОХД № 110/2017г. на РС гр.Котел съдът приема, че
водачът на л.а. „Опел Вектра“ К.К.
е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие, в резултат на
което на ищците са причинени телесни увреждания . Деянието е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината -
непредпазливост. В определението на наказателния съд е установена пряката
причинно-следствена връзка между виновното противоправно
поведение на водача и получените от пострадалите телесни увреждания. Телесните
увреди на малолетния ищец И.К. и причинно следствената връзка между тях и противоправното деяние на водача се установяват от приетата
по делото СМЕ. Налице са елементите на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено
виновно (непредпазливо) и противоправно, вреди за ищците
по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
Възражението на
ответника за съпричиняване досежно
неизползването на обезопасителен колан от ищцата Г.М.
и на столчета за децата Д. и И. К.е основателно. От изслушаната комплексна
експертиза категорично се установи, че същите не са ползвали такива. Установи
се също, че с оглед механизма на ПТП и реализирания удар между автомобила, в
който са пътували ищците и увреждащия автомобил, обезопасителните
колани са били необходими. Те определено са щели да доведат ако не до избягване
на процесиите увреждания, то до по- малко на брой увреждания и с по-малка
тежест. В следствие на
нанесения челен удар, под въздействието на възникналите мощни инерционни сили
телата на пътуващите на задната седалка ищци внезапно са се изместили в предна
посока , като те са получили удар в намиращите се пред тях твърди , тъпи
предмети от които са изградени детайлите вътре в автомобилното купе, а тялото
на детето И. се изместило и достигнало предното стъкло на автомобила и при
счупване на последното е получил голяма рана на скалпа на главата. Ако ищецът И.К.
е пътувал обезопасен в столче, то той не би получил нараняването на главата.
Двете ищци също не биха получили счупване на левите крайници, ако ищцата Д.К.
беше пътувала в столче , а ищцата Г. М.- с поставен колан. Тъй като освен
челния удар, е налице и въртене на автомобила, в който са пътували ищците, то
съдът допуска, че при взети мерки по обезопасяване с колан и столчета, ищците
пак биха могли да получат телесни увреди, но много по-леки от тези, които сега
са получили. Няма данни водачът на л.а. Фиат Пунто да
е получил телесни увреждания – такива не са вписани в констативния протокол за
ПТП. При тези данни съдът определя 1/3 съпричиняване
от ищците към вредоносния резултат. Не се установи водачът на л.а. Фиат Пунто да е бил неправоспособен водач и в този смисъл това
възражение на ответника следва да се устави без уважение.
Между застрахователят и собственикът на МПС,
причинило ПТП, е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска
отговорност за процесния ден на ПТП. Последният е
основание за възникване на прякото право на ищците срещу застрахователя по
застраховка ГО на МПС. Видно от доказателствата по делото изискванията на
чл.380 от КЗ са спазени – ищците са предявили претенцията си за изплащане на
обезщетение пред застрахователното дружество, което е отказало изплащането.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги
се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в
конкретната държава.
Преценявайки
събраните по делото доказателства за преживените от ищците болки и страдания
във връзка с получените телесни увреждания и продължителността на
възстановителния период, социалния и физически дискомфорт
от последиците от телесните увреди, които ще ги съпътстват в живота им,
болките, които ще търпят при промяна на времето — като това е перманентно
състояние, изпитаните психически негативни преживявания, страх и стрес от
случилото се, във вр. с критериите в ППВС № 4/68 г. и
конюнктурата в страната към момента на увреждането — 2016 г., вкл. и водейки се
от съдебната практика по сходни случаи, съдът намира, че справедлива сума за
репариране на нанесените неимуществени вреди е 30 000 лв. за ищцата Г. М.,
45 000лв. за ищцата Д. К.и 27 000лв. за ищеца И.К..
Полученото
счупване на костите на лявата подбедрица е причинило
на пострадалата Г.К.М. болки и страдания, както и трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок около 6 месеца. Претърпяла е една
хирургическа намеса, била е обездвижена при хоспитализацията си за срок от 7
дни. Налагало се е да бъде обслужвана от нейни роднини и изцяло да зависи от
тях. През първите 4 месеца ищцата се е
предвижвала трудно с помощта на патерици, което отново е довело до затруднения
при обслужването. Не е могла да полага грижи за децата си. Понастоящем костите
са зараснали, но ищцата има накуцваща походка. Не работи, а от свидетелските
показания се установява, че не се чувства работоспособна. Изпитвала е болки и
страдания, като през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и около
30 дни в началото на проведената рехабилитация,
болките са били с интензивен характер. Сега продължава да изпитва болки,
но те са със спорадичен характер - при преумора на крака, при разваляне на
времето. Тези болки ще продължат и в бъдеще.
Ищцата Д.К. е
получила две фрактури на левия си долен крайник. Всяка
една от получените фрактури е довела до трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник на пострадалата за срок около 7 месеца. Претърпяла е една
хирургическа интервенция. Счупените кости на лявата подбедрица
са зараснали за срок до 4 месеца, а счупената бедрена кост - за 6 месеца, като лечебният
и възстановителен период при ищцата е приключил за срок от 7 месеца. В
продължение на 5 месеца ищцата не е могла свободно и самостоятелно да се
предвижва, нуждаела се е от чужда помощ при обслужването. През възстановителния
период ищцата е търпяла болки и
страдания, които са били интензивни през първите 3 месеца непосредствено след
злополуката и около 30 дни в началото на проведената рехабилитация. Извън тези
два периода, болките са били с периодичен характер и са продължили една година,
считано от деня на ПТП. Към настоящия момент болките са със спорадичен характер
- при натоварване на крака , при промяна на времето. Костите на кракът са зараснали, но поради
получената психическа травма ищцата не стъпва изцяло на левия си крайник, и в
резултат има накуцваща походка. Налице е визуална разлика между двата долни
крайника на ищцата, поради продължаващото
състояние на мускулна хипотрофия на левия крайник.
Белегът на крака в размер на 13 см. ще остане загрозяващ за цял живот и ще
предизвиква притеснения и срам у ищцата. Детето не може да бъде активно
физически, да посещава курсове по танци.
Ищецът И.К. е
получил открита рана на окосмената теменна част на главата с размери 10 см. на
12 см. Претърпял е две оперативни интервенции. Лечебният и възстановителен
период е приключил сравнително бързо - за 3 месеца, като през първите 2 месеца
ищецът е търпял болки и страдания с по-интензивен характер по време на
многобройните превръзки. Възстановен е от травмата, но на главата му е останал
видим и загрозяващ белег , който го притеснява. Налага се да носи шапки, за да
крие главата си. Не се чувства пълноценен – не играе на топка, не кара
велосипед, има страх от автомобили.
Съдът отчита
също и търпените от ищците негативни емоционални и психологически изживявания
от ПТП.
След редукцията
в резултат на отчетеното съпричиняване на ищцата Г. М.се
дължат 20 000лв., на ищцата Д.К. - 30 000лв. и на ищеца И.К. –
18 000лв.
За разликата до
предявените размери исковете следва да се отхвърлят.
Искът
за имуществени вреди следва да се уважи . Установи се, че направените от ищцата
М.разходи са във връзка с лечението на ищците. Сумата от 719,52лв. също следва
да се намали с 1/3, като дължимата от ответника сума за имуществени вреди е 479,68
лв.
На
уважаване подлежат и акцесорните претенции за законна
лихва за забава върху присъдените главници. Предвид нормата на чл. 497 ал.
1 КЗ лихвата за забава се дължи от
датата, на която е изтекъл тримесечният срок за произнасяне по претенцията на
ищците . Поискана е в по-късен начален момент и с оглед на диспозитивното
начало следва да се присъди така както е заявено в исковата молба – от
12.11.2016г. до окончателното изплащане.
По разноските.
Ищците
са освободени от заплащане на такси и разноски. Процесуалният им представител
претендира присъждане на хонорар по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА ведно с ДДС.
Ответникът е
претендира 400 лв. разноски за експертиза и 13500 лв. адвокатски хонорар.
Ищците чрез своя процесуален представител оспорват размера на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерен.
Съдът
намира за основателно искането на процесуалния представител на ищците по чл.38
ал.2 от ЗАдв. За предоставената защита съобразно
размера на уважената част от исковете, на адв.П.К., САК
, се следва адвокатско възнаграждение в размер на 3084лв. с включен ДДС,
съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7 т.5 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноските съобразно
отхвърлената част от исковете. Възражението за прекомерност на претендираното от ответника
възражение е основателно. Делото не е със значителна фактическа и правна
сложност. Претендираното адвокатско възнаграждение от
13500лв. /или 14 400лв. с включен авансов данък/ следва да се намали до минимума, предвиден в
чл.7 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
6876лв. с ДДС. Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника се следват
разноски в размер на 4920лв.
Върху
присъденото обезщетение ответникът дължи държавна такса в размер на 2739,19лв.,
както и разноски за експертизите в размер на 165,62лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, ЕИК ******със
седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Г.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 20
000 лв., ведно с лихвата за забава от 12.11.2016 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие на 03.05.2016
г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени
виновно от застрахован при З. „Б.и.” АД
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач К.К. К., ЕГН **********, както и сумата 479,68 лв. , ведно с
лихвата за забава от 12.11.2016г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени от същото пътнотранспортно произшествие имуществени
вреди, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
имуществени и неимуществени вреди за разликата до първоначално предявените
размери, ведно със законната лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.и.”
АД, ЕИК ******със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана
от своята майка и законен представител Г.К.М., ЕГН **********, сумата от 30 000
лв., ведно с лихвата за забава от 12.11.2016 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие на 03.05.2016
г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени
виновно от застрахован при З. „Б.и.” АД
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач К.К. К., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер, ведно
със законната лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.” АД, ЕИК ******със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на
И.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от своята майка и законен
представител Г.К.М., ЕГН **********, сумата от 18 000 лв., ведно с лихвата за
забава от 12.11.2016 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за причинени от пътнотранспортно произшествие на 03.05.2016 г. неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени виновно от
застрахован при З. „Б.и.” АД по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите водач К.К. К., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
първоначално предявения размер, ведно със законната лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, ЕИК ******да
заплати на адв. П.К., САК на основание чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата сумата от 3084лв. с включен ДДС адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.К.М., ЕГН **********, Д.Г.К.,
ЕГН ********** и И.Г.К., ЕГН **********, последните двама представлявани от
своята майка и законен представител Г.К.М., ЕГН ********** да заплатят на З. „Б.и.”
АД, ЕИК ******разноски по делото в размер на 4920лв.
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, ЕИК ******да
заплати по сметката на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер
на 2894,81 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: