Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. Габрово 19.06. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито заседание
на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ
: В. Генжова
И.Димова
при секретаря В. Килифарева като разгледа докладваното
от съдията Генжова в.гр.д. № 128 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 41/06.02.2019г., постановено по гр. д. № 2097/2018г., Габровският районен съд е отхвърлил
предявеният от Т.Г.И. *** против Прокуратурата на Р.България иск с правно основание
чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 15 000
лв., представляващи неимуществени вреди от
повдигнато обвинение в периода 28.03.2002г. до 04.02.2016г. по досъдебно
производство № 580/2001г. на РП-Пловдив, прекратено с постановление от
04.02.2016г. на осн. чл. 243,ал.1,т.2 НПК, ведно със законната лихва върху тази
сума от 04.02.2016г. до окончателното й
погасяване, като неоснователни и недоказани.
В законния срок
против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Т.И., чрез
пълномощника й адв. В.П. – САК. В жалбата се твърди, че направените от
първоинстанционния съд фактически и
правни изводи са неправилни и необосновани.
Неправилно съдът
приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо
ищцата не е влязло в сила, поради невръчването му на едно от посочените за
пострадали лица и поради това не може да бъде ангажирана отговорността на
държавата.Твърди, че този извод противоречи на трайната съдебна практика,
цитирана в жалбата, както и на задължителната такава , обективирана в т. 4 на
ТР № 4/22.05.2005г. на ОСГК. Достатъчно било прекратителното постановление на
прокуратурата да бъде съобщено на лицето, което претендира вредите, и то да не е поискало наказателното производство
да продължи. В случая, било установено, че постановлението за прекратяване е
съобщено на ищцата И., поради което бил
осъществен фактическият състав на чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Наред с това твърди,
че постановлението за прекратяване на наказателното производство в досъдебната
фаза има незабавен ефект. Актовете на органите на досъдебното производство не
влизат в законна сила, не са
„неотменими” и не се ползвали със сила на пресъдено нещо.
Освен това твърди,
че съдът, след като е установил невръчване на постановлението за прекратяване
на пострадалото лице е следвало да спре производството на осн. чл. 229 ГПК и да
даде възможност постановлението за
прекратяване на бъде съобщено на ощетеното лице. Сочи практика на ВКС в този
смисъл.
Твърди, че изложените от съда мотиви за неоснователност на иска по ЗОДОВ, тъй като
е изтекла давността за наказателно преследване е необоснован.От мотивите на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство се установявало, че
то е извършено на основание чл. 243,ал.1,т.2 НПК – поради недоказаност на
обвинението, а само за пълнота на мотивите
е посочено, че е изтекъл и посоченият в чл. 81 НК давностен срок за
водене на разследване срещу обвиняемото лице.
Твърди, че в
първоинстанционното производство са доказани всички обстоятелства доказващи основателността на
иска. Подробно са разгледани събраните по делото доказателства.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Ответникът оспорва
жалбата. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен
и обоснован.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, то е правилно по своя краен извод.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3
пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. С оглед така очертания фактически състав, по делото
следва да бъде доказано от ищцата, че е налице съдебен акт, с който по
отношение на нея -лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните
по-горе органи, е прекратено образувано наказателно производство и от тези
действия на правозащитните органи, като пряка и непосредствена последица са му били причинени вреди. Отговорността на
държавата е пряка и обективна т. е. носи се независимо дали вредите са
причинени виновно или не.
Ищцата релевира в исковата си
молба, като вредоносно поведение от страна на Прокуратурата на РБ, повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото, че ищцата е
привлечена като обвиняема за престъпление по 209,ал.1 във вр. с чл. 26,ал.1 НК.
По делото е представено постановление за прекратяване на наказателно
производство на РП- Пловдив от 02.02.2016 г. по Дознание. 580/2001 г. по описа
на ОД”Полиция” – Пловдив. Представеното постановление няма данни да е обжалвано
от ищцата, поради което същото е влязло в сила спрямо нея.
Не е спорно, че
постановлението за прекратяване на досъдебното производство не е връчено на
пострадалото лице Р. П..
При тези фактически
установявания, първоинстанционният съд е приел, че не е налице първата
предпоставка за уважаване на предявеният по чл. 2, ал.1,т.3 ЗОДОВ иск, а именно
да е налице влязъл в сила акт, за прекратяване на наказателното производство
против лицето, търсещо обезщетение, поради обстоятелството, че прекратително
постановление на прокурора не е връчено на пострадалото лице... Извода му е
неправилен.
Постановлението за
прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК,
които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК
- постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е
било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от
по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т.
1 и т. 2
подлежат на проверка по реда на глава тридесет и
трета "възобновяване на наказателни дела" (чл. 419, ал. 1 НПК).
От цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на
наказателното постановление, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати
лица по чл. 243, ал. 3 НПК,
защото може служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е
обжалвано. Следователно, стабилитета на постановлението за прекратяване на
наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г.
на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на
лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да
продължи и то да завърши с оправдателна присъда. В този смисъл е и трайната
съдебна практика залегнала в редица решения на ВКС, цитирани и във въззивната
жалба.
Правилен е обаче
вторият довод изложен от първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, а именно, че давността за наказателно
преследване спрямо ищцата И. е изтекла и е основание за отпадане на
отговорността на държавата по ЗОДОВ, съобразно разбирането залегнало в т. 8 на ТР № 3/ 22.04.2005г. на ВКС по т. гр.д. №
3/2004г. на ОСГК.
Установено е, че образуваното
против И. досъдебно производство е
продължило над 13 години : - образувано е против ищцата Т.И. на 28.03.2002г. и
е прекратено на 02.02.20016г.
Видно от мотивната част на
постановлението за прекратяване, че решаващият прокурор е изложил мотиви
относно липсата на събрани в
производството достатъчно доказателства, които да сочат категорично и
безсъмнено, че ищцата И. е извършила престъпление по чл. 209, ал.1 НК. Също
така прокурорът е посочил, че към момента на прекратяването е изтекла, както
специалната, така и абсолютната давност по чл. 81,ал.3 НК, поради което е
невъзможно да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства, респективно да бъдат
събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението. При тези мотиви,
прокурорът е прекратил досъдебното производство на осн. чл.243,ал.1,т.2 НПК.
Постановлението за
прекратяване е било съобщено на ищцата Т.И. и в законния срок не е било
обжалвано от нея, включително не е направено искане от нея наказателното производство да продължи
по реда на чл. 21,ал.2 във вр. с чл. 21 с т. 2 и 3 НПК и чл. 288, ал.2 НПК, с
цел постановяване на оправдателна присъда.
При тези данни и съобразно
изложеното в т. 8 от цитираното по-горе ТР, извършените преди изтичане на
давността процесуални действия са били законни, което не дава право на
обезщетение, по специалният ред предвиден в ЗОДОВ, тъй като предпоставката за
отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи.
Това, че е изтекла давността, изключваща наказателната отговорност, не дава
право на обвиняемия да иска заплащане на вредите претърпени до изтичане на
давността, защото извършените действия от правозащитния орган до този момент са били законни.Настоящият
случай е точно такъв, тъй като давността е изтекла много след образуване на
досъдебното производсто.
Доколкото в мотивите на
постановлението за прекратяване е обсъден подробно въпроса за изтеклата давност
за погасаване на наказателното преследване спрямо Т.И., и че именно по тази причина е невъзможно да бъдат
изяснени всички факти и обстоятелства, респективно да бъдат събрани достатъчно
доказателства в подкрепа на обвинението, то е без значение посоченият в същите
мотиви цифрово текст от закона, касаещ само едната от двете изложени от
прокурора основания за прекратяване на досъдебното производство.Само на това
основание, предявеният ис по чл. 2, ал.1,т.3 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен
изцяло, както правилно е постановил и районният съд.
С оглед изложеното, настоящата
инстанция намира, че не следва да обсъжда наведените доводи за доказаност от
обективна страна на претърпените от ищцата неудобства, по повод повдигнатото и
обвинение по чл. 209 НК.
На
основание изложеното, въззивният съд намира , че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд - потвърдено.
Тъй като въззивната жалба не е уважена, то и на
жалбоподателката не се дължат разноски за тази инстанция, а ответника по жалба
не е поискал присъждане на такива, поради което разноски не се присъждат.
Жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ГОС д.т. по въззивната жалба в
размер на 5 лв. на осн. чл. 9а във вр. с чл. 2а, т. 1 вр. чл. 18, ал. 1 Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/06.02.2019г., постановено по гр. д. № 2097/2018г.на
Габровския районен съд.
ОСЪЖДА Т.Г.И., ЕГН
**********,*** да заплати държавна такса
за въззивно обжалване в размер на 5 лв. /пет лева/ по сметка на Габровски
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател
:
1.
Членове
:
2.