О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, …………..2023г.
Варненският административен съд – Х-ти касационен състав, в закрито заседание на …………………………… януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ к. адм. нак. дело № 2214 по описа на Варненския
административен съд за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК, вр.чл.144 АПК, вр. чл.63д ЗАНН.
Постъпила е молба вх.д. № 18515/12.12.2022г. от адв. М.Ц., процесуален
представител на Б.Д.В. ***, за допълване на Решение № 1605/02.12.2022г. по
КНАХД № 2214/2022г. в частта за разноските, като бъде осъдена ТД на НАП-Варна
да заплати на М.Д.Ц., разноски за представителство по НАХД № 1719/2022г. по
описа на ВРС, съобразно представения пред въззивния съд договор за
осъществяване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, както и за
изменение на Решение № 1605/02.12.2022г. по КНАХД № 2214/2022г. в частта за
разноските, посредством увеличение размера на присъденото адвокатско
възнаграждение до размера от 500 лева за безплатна правна помощ по чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗА.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, ТД на НАП-Варна изразява становище за
неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на молителя и приложените по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Решение № 1605/02.12.2022г. по КНАХД № 2214/2022г. е постановено на
02.12.2022г., а молбата за допълването му е подадена на 12.12.2022г. Съгласно
чл.248 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Решението е необжалваемо, молбата за допълването му е подадена от надлежна
страна и в месечния срок, поради което е ДОПУСТИМА.
По същество молбата е частично основателна.
С Решение № 1605/02.12.2022г. по КНАХД № 2214/2022г., Варненският
административен съд, Х-ти тричленен състав, е отменил Решение № 1062 от
02.08.2022 г., постановено в производството по НАХД № 1719/2022 г. по описа на
Районен съд Варна, вместо него, е отменил Наказателно постановление №
627580-F635366 от 11.03.2022 г., издадено от и.д. Директор на дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание разпоредбата на чл.
183, ал. 1 ЗДДС, на Б.Д.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 113, ал. 9, във вр. с чл. 183, ал. 1 ЗДДС.
Със същото решение, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 38, ал. 1, т.
3 ЗА, вр.чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция към датата на
сключване на договор за правна защита и съдействие серия Б №
**********/09.10.2022г.), в полза на адв. М.Д.Ц., личен номер **********, е
определено за сметка на ответната страна и е присъдено адвокатско
възнаграждение, в размер на 300,00лв. (триста лева).
По искането за допълване на Решение № 1605/02.12.2022г. по КНАХД №
2214/2022г:
Съдът намира молбата за допълване на решението за основателна.
С касационната жалба, страната е направила искане за отмяна на въззивното 1062
от 02.08.2022 г., постановено в производството по НАХД
№ 1719/2022 г. по описа на Районен съд Варна, като в пледоарията по
същество в проведеното на 01.06.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивното
производство и с молбата по настоящото дело с вх.д. № 17296/21.11.2022 г. е
направено искане за присъждане на разноски в касационното производство и за
присъждане на разноски по въззивното производство пред ВРС. В проведеното на
01.06.2022 г. открито съдебно заседание, адв. Ц. е представила договор серия Б
№ **********/30.05.2022г. за осъществяване на безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗА във връзка с осъществено процесуално представителство по НАХД №
1719/2022 г. по описа на Районен съд Варна /л. 13/ от същото дело.
Така изложената фактическа обстановка сочи своевременно заявяване на
претенцията за направените пред въззивния съд разноски, както пред ВРС, така и
пред настоящата касационна инстанция, което сочи, че съдът следва да присъди
направените пред първата инстанция в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА разноски.
Размерът на същите следва да бъде определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2, вр.
чл. 18, ал. 2 НМРАВ в редакцията действаща към ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.,
върху материален интерес от 1000 лева, а именно 300,00 лева.
По искането за изменение на Решение № 1605/02.12.2022г. по КНАХД № 2214/2022г:
В молбата си вх.д. № 18515/12.12.2022г. адв. М.Ц. налага твърдения, че
постановеното по настоящото дело решение следва да бъде изменено, тъй като
присъденият с него размер на дължимото в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско
възнаграждение следва да бъде определен съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 4
НМРАВ в размер от 500 лева, съобразно редакцията ДВ, бр. 88 от 2022 г.
Съдът намира искането за изменение на Решение № 1605/02.12.2022г. по КНАХД
№ 2214/2022г. за неоснователно.
Адвокатът е самозаето лице и довереник на жалбоподателя по специално мандатно
правоотношение. Видно е, че касационната жалба е подадена чрез адв. М.Ц. на
30.08.2022 г., на която дата същата е депозирана в деловодството на ВРС. Освен
това от представения пред ВРС договор за правна защита и съдействие серия Б №
**********/30.05.2022г. и приложеното с въззивната жалба пълномощно от
26.04.2022 г. (л. 7 от въззивното дело) е видно, че първоначално учредения
мандат включва процесуално представителство пред всички инстанции (включително
и настоящата). Поради това съдът приема, че към 26.04.2022 г., съответно към 30.05.2022г. и
към дата 30.08.2022 г. (датата на касационната жалба) вече е съществувало мандатно правоотношение
между жалбоподателя и адв. Ц. с оглед касационно оспорване на Решение № 1062 от 02.08.2022 г., постановено
в производството по НАХД № 1719/2022 г. по описа на Районен съд Варна. С
представения по делото договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/18.11.2022г.
за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА /л. 28/
само е оформено вече съществуващото правоотношение между жалбоподателя и
адвоката – повереник. Понеже договорът за правна защита и съдействие е бил
действащ преди измененията на НМРАВ с ДВ, бр. 88 от 2022 г., приложима в случая
е редакцията на наредбата към ДВ, бр. 68 от 2020 г.
На второ място съдът счита, че при определяне
размера на дължимото в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско
възнаграждение е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 18, ал.
2 НМРАВ, а не както се твърди в молбата на адв. Ц. – чл. 18, ал. 4 НМРАВ.
Съгласно чл.
18, ал. 2 НМРАВ в редакцията ѝ към ДВ, бр. 68 от 2020 г., ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл.
18, ал. 2 НМРАВ в редакцията ѝ към ДВ, бр. 68 от 2020 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Доколкото с
отмененото НП № 627580-F635366 от 11.03.2022 г., на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, приложима е именно
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 НМРАВ (ДВ, бр. 68 от 2020 г.). Същата препраща
към размерите на чл. 7, ал. 2 от наредбата (ДВ, бр. 68 от 2020 г.), като
съгласно т. 2 при интерес от 1000 до 5000 лв. размерът е 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. Това означава, че присъдения с Решение №
1605/02.12.2022г. по КНАХД № 2214/2022г. размер на дължимото по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение от 300 лева е определен съобразно
приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 18, ал. 2 НМРАВ и искането
за изменение на решението се явява неоснователно.
Въз основа на гореизложеното, на основание чл.
248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 1605/02.12.2022г. постановено
по КНАХД № 2214/2022г. по описа на Варненски административен съд, Х-ти
тричленен състав, КАТО
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр.
София да заплати на адвокат М.Д.Ц. *** адвоката: **********, с адрес: гр.
Варна, бул. „Съборни" 17, ет. 1, ап. 2 сумата в размер на 300 (триста)
лева, представляваща разноски в производството по НАХД № 1719/2022 г. по описа
на Районен съд Варна за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат М.Д.Ц. ***
адвоката: **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Съборни" 17, ет. 1, ап. 2 за
изменение в частта за разноските на Решение № 1605/02.12.2022 год. постановено
по настоящото к.а.д. № 2214/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна.
Съгласно чл. 248, ал. 3 изр. ІІ-ро ГПК определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.