Р  Е  Ш  Е  Н  И  E   

№ 45

гр. Айтос, 19.04.2019 година

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

Айтоският районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 93 по описа  за 2 019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ***, представлявано от управителя Е.Я., чрез пълномощник адв.Б.В. – БАК против Наказателно постановление (НП) № 02-0001774 от 05.02.2019 г., издадено от Директора Дирекция „Инспекция по труда“-Б., с което за нарушение на  чл. 153, ал.2 КТ и на основание чл.416, ал. 1 вр. с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. С тези доводи моли НП да бъде отменено. Алтернативно и в случай на безспорно установяване на извършеното нарушение, моли за преквалифициране на деянието като такова по чл.415 „б.в“ от КТ и съответно за изменение  размера на наложената санкция.  

Жалбоподателят, редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от адв.В. – БАК, която поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

Дирекция „Инспекция по труда“ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят в качеството на работодател не е изпълнил задължението си по чл.153 КТ и по тази причина правилно е била ангажирана отговорността му.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че жалбоподателят „***“ ЕООД стопанисва Завод за кабелни инсталации за автомобили, находящ се в с.Л., общ.Р., както и обстоятелството, че М.О.И., разпитан и в качеството на свидетел е работник в посочения завод .

На 12.10.2018г служителите на Д „ИТ“ –Б., актосъставител И.П.Д. и свидетелите по акта А.З.Д. и Д.И.И. извършили последваща проверка на място в завода на дружеството. Целта била да се   установи дали са изпълнение предписанията, дадени от контролните органи при предходна проверка. По време на проверката на произволно избрани работници били раздадени за попълване справки на осн.чл.402, ал.1, т.3 КТ. На 17.10.2018 година,  21.11.2018 година и на 18.12.2018 година за приключване на проверката при преглед на графиците и присъствените форми се установило, че лицето М.И., заемащ длъжността „***“, полагал труд през календарната седмица от 01.10.2018 г. до 08.10.2018 г. като не му е осигурена междуседмична почивка в размер на 36 часа. От графиците, при съпоставката им се устоновило, че е осигурена почивка на роботника в размер на 30 часа, което според проверяващите съставлялвало нарушение на  разпоредбата на чл.153 от КТ.

Жалбоподателят бил поканен на 18.12.2018г. да се яви в Д „ИТ“ - Б. за представяне на изисканите му документи и за съставяне на АУАН.

На 18.12.2018г г в Д „ИТ“-Б. се явил упълномощен представител на „***“ ЕООД – Е.Е.А., в чието присъствие се съставил и бил връчен АУАН. В графата за възражения такива не били вписани. Писмено възражение постъпило по-късно – на 10.01.2019г, извън срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

Бъз основа на АУАН на 05.02.2019г, Директорът на Д„ИТ” – Б. издал обжалваното НП № 02-0001774/05.02.2019г, с което на жалбоподателя „***“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер  1 500 лв, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ, за извършено нарушение по чл.153, ал.2 КТ. Видно от  съдържанието на санкционния акт, неговата обстоятелствена част, АНО е възприел изцяло фактическите констатациите и правната квалификация на нарушението, отразени в АУАН.

НП е  редовно връчено на жалбоподателя по пощата, с писмо с обратна разписка с дата на получаване 12.02.2019г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

При така описаната фактология св.И.П.Д. съставила АУАН  на жалбоподателя за нарушение на  чл. 153, ал.2 от КТ, тъй като работодателят не осигурил непрекъсната междуседмична почивка не по-малко от 36 часа на лицето М.О.И., изпълняваща дейността „***“ в завода на дружеството - жалбоподател, като нарушението е било установено по представените в посочения смисъл в Дирекция ИТ, документи, свързани с разпределението на работното време и положения труд от работещите в Дружеството.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива, както и гласните – при пълно кореспондиране в показанията на разпитаните свидетели, включително тези, ангажирани от жалбоподателя  - Е.А. и М.И..  При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения при издаването на АУАН и НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП, видно от представено по делото Заповед за компетентност. Същото е в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Целият провопораждащ фактически състав на разпоредбата на  чл.153, ал.2 от КТ е описан ясно и недвусмислено, както в акта, така и в НП. Съгласно  чл. 153, ал. 2 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г.) при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. По делото безспорно се установява от фактическа страна, че свидетелят М.И. полагал труд в периода от 01.10.2018г. до 08.10.2018 г., като на 06.10.2018г. е работил  втора смяна от 15:00 часа до 24:00 часа, а на 08.10.2018г. – съответно първа смяна от 06:00 часа до 15:00 часа, те. при осигурена седмична почивка на работника 30 часа, което безспорно е нарушение на посочената императивна разпоредба, и в този смисъл, застъпени съждения в жалбата няма как да бъдат споделени. Според  чл. 153, ал. 2 КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. В отклонение от тази норма дружеството жалбоподател не е осигурило непрекъсната седмична почивка на М.Иб в размер на 36 часа. В цитираната норма на  чл. 153, ал. 2 КТ се предвижда задължение на работодателя да осигури „почивка“ на работниците. Обстоятелството, че впоследствие е била осигурена на работника почивка от 69 часа, е ирелевантно за съставомерността на нарушението, а и не представлява основание за прилагане на чл. 415в от КТ, доколкото за възстановяване на работната сила законът изисква своевременно осигуряване на седмична почивка. С оглед естеството на нарушението, не би могло да се приеме, че то е отстранено, каквото изискване е предвидено в цитираната норма.

 

Следва да се има предвид, че нарушението на  чл. 153, ал. 2 от КТ е формално, а не резултатно и за да е довършено следва да е налице бездействие от страна на работодателя, за да възникне административнонаказателната отговорност. Наказуемото деяние не предполага наличието на вредни последици, за да е възможна тяхната липса или маловажност да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. Действително може от него да не са произтекли вредни последици за работника, но този факт не води автоматично до извода, че нарушението е маловажно. Нарушението е формално и настъпването на вредни последици не е елемент от фактическия му състав. Следователно този институт, съдът намира неприложим в хипотезата. Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани със спазване на трудовото законодателство, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може да се приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай. Същото следва да се вземе предвид при определяне размера на наложеното наказание. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

За извършеното нарушение на  чл. 153, ал. 2 от КТ в чл. 414, ал. 1 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 1500 лв., тоест в предвидения в закона минимален размер, като съдът не разполага и с възможност за намаляване на същия, като го намира и за справедлив в случая, предвид конкретиката на казуса. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото е била наложена на дружеството е „имуществена санкция“ в минималния предвиден размер в санкционната норма - 1500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява и обосновано. С така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на дружеството, в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0001774 от 05.02.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б., с което на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ***, представлявано от управителя Е.Я., за нарушение на  чл. 153, ал.2 КТ и на основание чл.416, ал. 1 вр. с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: