О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр.Пловдив, 10.09.2019г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в ЗАКРИТО заседание на 10
септември…през…две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емилия Брусева
ЧЛЕНОВЕ:
Радка Чолакова
Катя Пенчева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….въззивно частно търговско
дело №502 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на с
чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.
С определение №302/10.05.2019г.,
постановено по т.д. №322/2018г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, е прекратено
производството по делото, поради недопустимост на предявените от П.Л.У.,с ЕГН ********** искове с правно основание чл.74 от ТЗ за
отмяна на решения на ОС на „А.“ ООД, ЕИК.., взети на 21.11.2018г. и е постановено
връщане на исковата молба. Първоинстанционният съд е постановил още: „На
основание чл.29 ал.4 от ГПК, след влизане в сила на настоящото
определение на особения представител на „А.“ ООД, ЕИК .. – адвокат Р.З.
***, да се изплати сумата от 400лв. от общо внесения депозит /800лв./, а
останалата част от депозита, сумата от 400 лв., да се върне на ищеца по
посочена от него банкова сметка“.
Срещу така постановеното определение в
прекратителната му част е подадена частна жалба вх.№5194/11.06.2019г. от ищеца
- П.Л.У.. Счита,
че определението е неправилно и незаконосъобразно и излага подробни доводи и
съображения в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното определение.
По така подадената частна
жалба е постъпил отговор от третото лице – помагач на страна на ответника –
Д.М., с който същата се оспорва изцяло.
Срещу така постановеното
определение в частта, с която първоинстанционният съд е постановил на
особения представител на „А.“ ООД, ЕИК . – адвокат Р.З. ***, да се
изплати сумата от 400лв. от общо внесения депозит /800лв./, а останалата част
от депозита, сумата от 400 лв., да се върне на ищеца по посочена от него
банкова сметка е подадена частна жалба. №4369/16.05.2019г. от адв. З.. Изложени
са подробни съображения за неправилност на определението в обжалваната част.
Иска се в тази част определението да бъде изменено/отменено и да се разпореди
на особения представител да се изплати внесеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в пълен размер.
След като се запозна с приложените по
делото доказателства, въззивният съд намира частната жалба, подадена от ищеца П.Л.У. за допустима, като подадена в срок, съдържаща
необходимите реквизити и насочена спрямо съдебен акт, който подлежи на
самостоятелно обжалване.
Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
Производството по т.д. №322/2018г. по
описа на Окръжен съд Пазарджик, е образувано по предявен иск от
П.Л.У. по чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците
на „А.“ ООД, ЕИК.., взети на
21.11.2018г.
За да постанови обжалваното определение,
окръжният съд е приел отсъствие на положителната процесуална предпоставка за
упражняване правото на иск по чл.74 от ТЗ, съответно недопустимост на този иск,
поради липсата на качеството на ищеца на съдружник към момента на взимане на
атакуваните решения на ОСС, взети на 21.11.2018г. Мотивирал се е
с прекратяване на членственото правоотношение на ищеца към предходен момент -
на датата 06.11.2017г., на която дата на дружеството – ответник е връчено
изявление на взискател по изпълнително производство по чл.517 ал.3 от ТЗ. В
тази насока се е позовал на данните по делото за образувано изп. д. №
276/2017г., при ЧСИ В. Б., рег. №., с взискател Д. Н.Д.и длъжник – П.У.,
предвид представеното Постановление
№97/09.03.2018г., изд. от ЧСИ В.Б.. Съгласно мотивната част на
цитираното Постановление в рамките на изпълнителното производство е наложен
запор върху дружествените дялове на длъжника П.У. в „А.“ ООД /което е видно и
от вписванията в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството/, на дружеството е връчено
изявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника – длъжник
в дружеството със съобщение изх.№5484/03.11.2017г. и по изп. дело липсват данни
за постъпили суми в предвидения от закона тримесечен срок, изтекъл на
06.02.2018г. С Постановлението, на основание чл.517 ал.3 от ГПК, взискателят е
овластен да предяви иск срещу „А.“ ООД за неговото прекратяване по реда на
чл.517 ал.3 от ГПК. Решаващите изводи на съда за връчване изявлението на
взискателя на ответното дружество именно на дата 06.11.2017г. са изведени от
представено от третото лице-помагач удостоверение изх. №479/21.01.2019г. на ЧСИ
В. Б;;. В същото е посочено, че изявлението на взискателя по чл.517 ал.3 от ГПК
за прекратяване участието на ищеца като съдружник в „А.“ ООД е получено в дружеството
на датата 06.11.2017г., чрез връчването му на самия ищец П.У., в качеството му
на управител.
При тези данни неоснователни са доводите на жалбоподателя, развити в
първата част от жалбата, че висящността на образувано исково производство по
чл.517 ал.3 от ГПК изключва факта на прекратяване на членственото
правоотношение в дружеството. Основателни са втората част от съображенията за
неправилност на обжалваното определение, свеждащи се до оспорване редовността
на връчване на изявлението на взискателя на ответното дружество по реда на
чл.517 ал.3 от ГПК. Следва да се отбележи и че в допълнителната искова молба,
както и в представеното становище по повод становището на третото лице –
помагач, ищецът е въвел насрещни твърдения за качеството му на съдружник към
момента на провеждане на въпросното ОСС. При това положение, като е приел
недопустимост на иска, позовавайки се единствено на данните, съдържащи се в
удостоверение изх. №479/21.01.2019г. на ЧСИ В. Б., първоинстанционният съд не е
проявил дължимата активност, с оглед служебното му задължение за проверка
допустимостта на иска, да събере категорични данни относно това – надлежно ли е
връчено изявлението на взискателя по чл.517 ал.3 от ГПК на ответното дружество.
Окръжният съд е следвало да изиска от ЧСИ
Б.конкретни доказателства относно връчването на това изявление /препис от
съобщението с което е връчено или по възможност - препис от самото изпълнително
дело/, за да обоснове собствена преценка за наличието на надлежно връчване.
Като не е сторил това, а се е обосновал само с представената от съдебния
изпълнител информация че изявлението е изпратено и връчено на дружеството, чрез
управителя му У. /при изрични възражения на самия У. в тази насока/,
първоинстанционният съд е постановил неправилно прекратително определение,
което следва да се отмени и делото да се върне на същия съд и състав за по -
нататъшни процесуални действие, съобразно дадените указания.
По подадената от адв.
З. частна жалба вх. №4369/16.05.2019г. срещу тази част от определението, с която
първоинстанционният съд е постановил на особения представител на
„А.“ ООД – адвокат Р.З. да се изплати сумата от 400лв. от общо внесения
депозит 800лв., а останалата част от депозита, сумата от 400 лв., да се върне
на ищеца:
Поради наличие на противоречие в интереси между представляван и
представител /тъй като ищецът е вписан като управител на ответното дружество/,
констатирайки този факт, с определение №852/27.11.2018г., съдът е преценил, че
първоначалните разноски за възнаграждението на особен представител следва да се
поемат от ищеца и е задължил последния да внесе сумата от 800лв. – минимално
предвиденото адвокатско възнаграждение съгласно Наредба №1/2004 за минималните
адв. възнаграждения. Ищецът е изпълнил тези указания, след което, с определение
№3/03.01.2019г. съдът е назначил за особен представител на ответното дружество
адв. З.. Същият е подал отговор на исковата молба.
В мотивите на обжалваното определение, по повод постъпила молба вх.
№3239/11.04.2019г. от особения представител на ответника „А.“ ООД - адвокат З., съдът е посочил, че с оглед изхода на делото -
неговото прекратяване, от общо определения и внесен депозит – 800лв., следва да
бъде изплатена половината сума, а именно - 400лв., а останалата част да бъде
върната на ищеца, след влизане на сила на определението. Така постановеното от
първоинстанционния съд е обусловено от влизането в сила на прекратителното
определение, а същото се отменя от настоящата инстанция, при което частната
жалба на адв. З. се явява без правен интерес. В този смисъл същата следва да се
остави без разглеждане, а производството по тази частна жалба – прекратено.
Водим от изложеното, Пловдивският
апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №302/10.05.2019г.,
постановено по т.д. №322/2018г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е
прекратено производството по делото, поради недопустимост на
предявените от П.Л.У.,с ЕГН ********** искове с правно
основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на ОС на „А.“ ООД, ЕИК .., взети на
21.11.2018г. и е постановено връщане на исковата молба.
Връща делото на окръжен съд – Пазарджик
за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията в
мотивната част на определението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.
№4369/16.05.2019г., подадена от адв. Р.З.,***, срещу определение №302/10.05.2019г., постановено по т.д.
№322/2018г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, в частта, с която е постановено, след влизане в сила на определението, на
особения представител на „А.“ ООД, ЕИК .. – адвокат Р.З. ***, да се
изплати сумата от 400лв. от общо внесения депозит /800лв./, а останалата част
от депозита, сумата от 400лв., да се върне на ищеца по посочена от него банкова
сметка – като недопустима и прекратява производствотопо същата.
Определението в прекратителната му част, съдържащо
произнасяне по частна жалба вх. №4369/16.05.2019г., подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му /на адв. Р.З./, а в останалата му част - не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: