РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Благоевград, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр.
Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева
Гражданско дело № 20211210101551 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от В.Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител,
с рег.№795, район на действие Окръжен съд
гр. Б. Код по БУЛСТАТ: **********, с адрес
на кантората в гр. Б., ул. „Т.А.” №, ет. офис, с
адрес за призоваване и съобщения: гр. Б. ул.
„Т. А. № ет. чрез адвокат С. Б. с която срещу
ЕК. Н. В. с ЕГН ********** гр. Б. бул. "В. Л.
1
№ вх. ет. , an. е предявен установителен иск -
с правно основание: чл. 422 във вр. с чл.415 от
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78
и чл. 79 от ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ.
Препис от исковата молба и
доказателствата към нея е изпратен на
ответника на посочения в исковата молба
адрес. Съобщението за връчване на исковата
молба е върнато в цялост с отбелязване, че
лицето не е открито на посочения адрес.
Изискана е справка за адресната регистрация
на ответника от НБД Население, като видно
от представената такава е, че настоящият и
постоянен адрес на ответника е този, посочен
в исковата молба. С разпореждане съдът е
разпоредил съобщението да бъде връчено по
реда на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на
уведомление, както на настоящия, така и на
постоянния адрес на ответника. На
02.08.2021г. връчителят е залепил на
посочените, както настоящ, така и постоянен
адрес по адресната справка на ответника на
входната врата на двата адреса, уведомление
по реда на чл. 47, ал.1 ГПК.
Съдебните книжа са били на
разположение в канцеларията на БРС, като в
законоустановения двуседмичен срок
ответникът или упълномощено от него лице
не се е явил, за да ги получи. Ответната
страна не е открита и чрез работодател или
място на осъществяване на търговска дейност,
поради неустановен работодател от
извършената справка от регистрите на НАП.
С оглед на това съдът приема, че е налице
редовност на връчването на съобщението по
смисъла на фикцията на чл. 47, ал. 6 ГПК,
поради което съобщението за връчване на
исковата молба и приложенията към нея
следва са приложени към делото, а на
ответника е назначен особен представител,
доколкото хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК
предвижда задължително процесуално
представителство.
В срока по чл.131 ГПК от особения
представител е постъпил писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че упражнява дейност
като частен съдебен изпълнител, регистриран
2
под № 795 на Камарата на частните съдебни
изпълнители, с район на действие - Окръжен
съд - гр. Б.
Твърди се, че на 25.02.2020г. пред ищеца,
в качеството на частен съдебен изпълнител е
постъпило писмо с възлагане за събиране на
публично вземане от Община Б., с което
основание чл.2, ал.2 и ал. 3 от ЗЧСИ във
връзка с чл. 163, ал.1 и чл. 209, ал.1 и ал.2, т. 3
от ДОПК Община Б. е възложила за събиране
задълженията на ответната страна ЕК. Н. В. с
ЕГН **********, от гр. Б.бул. "В. Л." № вх.,
ет. по Актове за установяване на задължения
по декларации /АУЗД/
№PS000418/12.08.2019г.;
№DT000299/12.08.2019г.;
DT000300/12.08.2019г.
№DT00030/12.08.2019г. и №
DT000302/12.08.2019г. на Община Б.. След
извършена проверка и ищецът сочи, че е
установил отправеното искане за
законосъобразно и че са спазени
законоустановените изисквания, поради което
е разпоредено и образувано срещу длъжника
ЕК. Н. В. изпълнително дело под номер 107
по описа за 2020 год. Твърди се, че на
длъжника по изпълнителното дело е
изпратена по електронната поща на
11.11.2020г. Покана за доброволно
изпълнение с изх.№26548/27.10.2020г. и
съобщение с изх. №26549/27.10.2020г., в
която е указан размера на задължението,
включително и дължимите по изп.д. такси и
разноски към момента на поканата.
Поради неизпълнение от длъжника в срока
за доброволно изпълнение в хода на
изпълнителното производство са предприети
действия по изготвяне и връчване на книжа и
изпращане на книжа и документи, налагане на
запор и др. действия с оглед принудително
събиране на вземането, като за извършените
действия взискателят не е заплащал авансово
дължимите такси и разноски.
Посочва се, че с Уведомление вх. №
24211/30.11.2020г. взискателят - Община Б.е
уведомила ЧСИ, че задълженията за данък и
дължимата законна лихва до датата на
3
образуване на изп.дело са заплатени от
длъжника, като е поискано и прекратяване на
изпълнителното дело след събиране на
таксите по изп.дело. В тази връзка ищецът
твърди, че е начислила и такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ с оглед размера на вземането.
Във връзка с дължимите по
изпълнителното дело такси, които не са били
заплатени авансово от взискателя, по делото е
изготвена Сметка №37653/15.12.2020 год. по
изп.д. №107/2020 год. в която са посочени
извършените действия по изпълнителното
дело и начислените такси по т.
1,3,4,5,9,12,26,31 от ТТРЗЧСИ, а именно:
такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ /образуване на
изпълнително дело/ - 20,00 лева без ДДС;
такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ /справки за
имущественото състояние на длъжника/ в
размер на 30 лева без ДДС, такса по т.4 от
ТТРЗЧСИ /изпращане на документи по
пощата/ - общо 40.00 лв., без ДДС, такса по
т.5 от ТТРЗЧСИ /изготвяне и връчване на
книжа/ - общо 80.00 лв. без ДДС, такса по т.9
/за налагане на запор/ - общо 45 лв. без ДДС,
такса по т.12 /за изготвяне на сметка за
размера на дълга/ - 30 лв. без ДДС, такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ-в размер на 65.17 лв. без
ДДС, допълнителни разноски по т.31 от
ТТРЗЧСИ в общ размер на 9.20 лв. без ДДС. С
начисляването на 20%ДДС вземането се
равнява на общата сума от 381.40 лв.
Твърди се, че на длъжника е изпратено на
23.12.2020г. по електронната поща
Уведомление с изх.№32048/23.12.2020г., с
което същата е уведомена, че дължи сумата от
общо 381.41 лв. с ДДС - такси по делото,
както и Писмо с изх. №32049/23.12.2020г.,
ведно с изготвената Сметка
№37653/15.12.2020г. и указано, че при
неплащане в посочения срок съдебният
изпълнител ще предприеме действия по
издаването на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. В указания срок длъжникът не е
заплатил дължимите такси по изпълнително
дело №107/2020г. Обосновава се подробно
тезата, че тези такси са дължими от длъжника,
съгласно чл.79, ал.2 ГПК, поради което е
подадено заявление до РС Б.. По заявлението
4
е образувано ч.гр. д. № 510/2021г.. по описа
на Районен съд - гр. Б., издадена заповед за
изпълнение, но поради връчването й на
длъжника по чл.47, ал.5 от ГПК в
едномесечен срок от получаване на
съобщението от заповедния съд ищецът
обосновава правения интерес от предявяване
на иск за установяване дължимостта на
вземането по основанието и размера,
поискани в заявлението и присъдени със
заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.
№510/2021 год. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград.
Доказателствените искания на ищеца са за
приемане на писмени доказателства чрез
приобщаване на материалите по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 510/2021г. по описа
на РС Б..
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК от особения
представител на ответника е постъпил писмен
отговор.
Прави се възражение за недопустимост на
иска. Аргументите в тази насока са, че искът е
предявен срещу ответника в качеството му на
длъжник по вече прекратено изпълнително
производство.
Възражението за недопустимост на иска на
посоченото основание е неоснователно. В
случая е предявен положителен
установителен иск - за установяване
дължимостта на вземане по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, връчена на длъжника при
фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Фактът дали
изпълнителното производство е прекратено
или висящо няма отношение към
допустимостта на иска. Дали спорното
материално право съществува е въпрос по
същество и няма отношение към факта дали
изпълнителния процес е висящ .Посоченото
обстоятелство има отношение относно
допустимостта, респ.качеството на страните
по друг специален иск - този по чл.439, ал.1
ГПК.
Изразява се становище и за
неоснователност на иска:
5
Сочи се, че през 2016г. ответната страна и
семейството й заминали и се установили да
живеят трайно във Великобритания, като
рядко се връщала в страната.
Сочи, че през м.10.2020г. се чула с
племенника си Г. В., с който се уговорили той
заплатил дължимите от ответника към
община Б.данъци и такси, а именно: с
приходна квитанция № 157308/ 20.11.2020г-
142.61лв.; с приходна квитанция №
157309/ 20.11.2020г,- 826.90лв.; с
приходна квитанция № 157310/ 20.11.2020г,-
23.78лв.; с приходна квитанция № 157311/
20.11.2020г- 59.45лв.; с приходна
квитанция № 157312/ 20.11.2020г.,-
54.80лв.; с приходна квитанция № 157313/
20.11.2020г- 124.49лв.; с приходна
квитанция № 157314/
20.11.2020г,- 100.57лв.; с приходна
квитанция № 157315/ 20.11 2020г,- 132.07лв.;
с приходна квитанция № 157316/
20.11.2020г,- 52.06лв.; с приходна
квитанция № 157317/20.11.2020г,- 241.84лв.;
с приходна квитанция № 157318/ 20.11.2020г,-
91.64лв.; с приходна квитанция № 157319/
20.11.2020г,- 72.01лв.; с приходна квитанция
№ 157320/ 20.11.2020г,- 0.47 лв.; с приходна
квитанция № 157321/ 20.11.2020г- 33.79лв.
или общо заплатената сума е 1956.48 лв.
Твърди се, че направените от ответника
плащания за дължими данъци са преди
образуване на изпълнителното дело, поради
което се обосновава, че е налице хипотезата
на чл. 79, ал. 1 ГПК - разноските по
принудителното изпълнение са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато той не е
дал повод за образуване на изпълнителното
производство, тъй като е изпълнил
задължението си преди това. В тази връзка се
оспорват изложените от ищеца факти в
исковата молба.
Оспорва се надлежното уведомяване за
извършените от ЧСИ действия по изп. дело №
107/ 2020г.
Възразява се по твърденията на ищеца, че
по електронната поща на 11.11.2020г. на
ответника е изпратена покана за доброволно
6
изпълнение и съобщение, в която бил указан
размерът на задължението, включително и
дължимите по изпълнителното дело такси и
разноски към момента на поканата. Оспорва
се, че цитираните книжа са изпращани, а така
описаното връчване се сочи, че не
представяна надлежно такова. Изтъква се, че
към датата на твърдяното връчване на - 11.11
2020г. е била в сила разпоредбата на чл. 42,
ал. 4 ГПК /понастоящем отм. - ДВ, бр. 110 от
2020 г., в сила от 30.06.2021г./, съгласно която
на страната могат да се връчват съобщения и
на посочен от нея електронен адрес. В случая
се твърди, че е налице нередовно връчване,
защото оспорва да е налице изрично
посочване от ответника на ел.поща, нито
дадено съгласие за получаване на книжа на
електронен адрес, а за да се приеме за редовно
връчването по чл. 44, ал. 3 ГПК /в
действащата му към момента на връчването
редакция/, следва страната да е посочила
изрично адрес на електронна поща, за да
получава съобщения по този начин.
Твърде се и че самите актове за
установяване на задължения по декларации
/АУЗД/- 5-ет броя, така описани в исковата
молба, представляващи такива по чл. 107, ал.
3 от ДОПК и твърдени за основания за
образуване на изпълнителното дело не са й
били съобщени, предвид правилото на чл.
107, ал.З, изр. първо от ДОПК от взискателя-
Община Благоевград, като се сочи, че същите
не са и представени с исковата молба, не са
представени и в заповедното производство по
ч.гр.д. № 510/ 2021г. на БлРС, поради което
ответната страна твърди, че АУЗД не са й
надлежно връчени и не са влезли в сила,
поради което незаконосъобразно се явява и
образувано изпълнително дело № 107/2020г.
по описа на ищцата- ЧСИ с per. № 795.
Оспорва се, че дължи описаните в
исковата молба възнаграждения на ЧСИ за
извършените от нея процесуални действия по
изпълнително дело № 107/2020г. по описа на
ЧСИ, per. № 795, представляващи нормирано
с Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ
суми, като за всяка една от претендираните,
се правят следните възражения:
7
По отношение на посочената сума, с
основание: такса по т.1 от ТТРЗЧСИ в размер
на 20.00 (двадесет) лв.- Твърди се, че сумата
се претендира без към исковата молба да са
представени доказателства за датата на
образуване на изпълнителното дело, което
прави неоснователно искането й за събиране
на посоченото основание и в посочения
размер. Единственото твърдение в тази
посока е, че на 25.02.2020г. взискателят-
Община Б. е изпратила до ищцата писмо с
възлагане за събиране на публично вземане,
но за същото не са представени доказателства.
По отношение на посочената сума, с
основание: такса по т.З от ТТРЗЧСИ в размер
на 30.00 (тридесет) лева- Тази сума се сочи, че
се претендира, без да са налице данни, респ.
да са представени доказателства за това кои са
извършените изпълнителни действия, т е.
какви справки е извършвала ищцата, колко са
на брой, което прави неоснователно искането
за събирането на тази сума на посоченото
основание и в посочения размер. Отделно се
изтъква, че претендираният размер е и
прекомерен.
По отношение на посочената сума, с
основание: такса по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер
на 40.00 (четиридесет) лева - Тази сума се
твърди, че се претендира, без да са налице
данни, респ. да са представени доказателства
за това кои са извършените изпълнителни
действия, т.е. кога, на кой адрес е изпращала
по пощата, какво е изпращала и колко на брой
документи е изпращала, което прави
неоснователно искането за събирането на тази
сума на посоченото основание и в посочения
размер. Също размерът се определя като
прекомерен.
По отношение на посочената сума, с
основание: такса по т.5 от ТТРЗЧСИ в размер
на 80.00 (осемдесет) лева - Тази сума се
претендира, като се твърди, че не са налице
данни, респ. да са представени доказателства
за това кои са извършените изпълнителни
действия, т.е. не са представени доказателства
за това кой, какви, колко на брой документи е
изготвял и връчвал, как ги е връчил, на кого,
8
което прави неоснователно искането за
събирането на тази сума на
посоченото основание и
в посочения размер.
Отделно се възразява, че претендираният
размер е и прекомерен.
По отношение на посочената сума, с
основание: такса по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер
на 45.00 (четиридесет и пет) лева - Тази сума
се сочи, че се претендира, без да са налице
данни, респ. да са представени доказателства
за това кои са извършените изпълнителни
действия, те. върху какво и колко са
наложените запори, кога са наложени
запорите, по какъв ред, чрез отправяне на
искане до кого, което прави неоснователно
искането за събирането на тази сума на
посоченото основание и в посочения
размер. Също се възразява за прекомерност на
сумата.
По отношение на посочената сума, с
основание: такса по т.12 от ТТРЗЧСИ- в
размер на 30.00 (тридесет) лева- Тази сума се
претендира, без да са налице данни, респ. да
са представени доказателства за надлежното
ми връчване на сметка за размера на дълга,
което прави неоснователно искането за
събирането на тази сума на посоченото
основание и в посочения размер.Твърди, че
документи от заповедното производство не са
й връчвани.
По отношение на посочената сума, с
основание: такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 65.17 (шестдесет и пет и 0.17) лева -
Като неоснователно се определя искането за
събирането на тази сума на посоченото
основание и в посочения размер, защото
съгласно ТТРЗЧСИ, пропорционалната такса
се определя като процент от събраната сума, а
в случая събрана сума от ищцата няма. Както
и предвид общото правило на чл. 79, ал. 1 от
ГПК тя е за сметка на длъжника, но само
тогава, когато същият е платил дължимото, но
след започване на изпълнението, което и в
случая не е така.
По отношение на посочената сума с
основание- допълнителни разноски по т.31 от
9
ТТРЗЧСИ в размер на 9.20 (девет и 0.20) лева-
За тази сума се твърди, че липсва посочването
на извършения разход и неговия размер.
Липсват представени документи, протоколи
или др., установяващи извършването на
плащания на такси по б. „а” и „б.” на т. 31,
такива, установяващи действия по б. „в”, „г”,
„з” и „и” на т. 31 или действия по назначаване
на лицата по б. „д”, „е”, и „ж” на т. 31, което
прави неоснователно искането за събирането
на допълнителни разноски на посоченото
основание и в посочения размер.
На самостоятелно основание се твърди, че
предприетите действия по образуваното
изпълнително дело са извършени в нарушение
на разпоредбата на чл. 3, т.1 от Закона за
мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците
(ЗМДВИПОРНС).
При поддържане на фактически твърдения
и правни доводи в горната насока се
обосновава неоснователност на иска.
Доказателствените искания на ответната
страна са за допускане събиране на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел -
Г. В. при режим на довеждане, който с
показанията си ще удостоверява как, кога и по
какъв начин е заплатил задълженията на
ответника за данъци.
Правната квалификация на правата,
претендирани от ищеца, на насрещните права
и възражения, претендирани от ответника -
правно основание на предявения иск -
положителен установителен по чл. 422, във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.410 ГПК
вр. чл. 79 от ГПК, вр. чл. 78, 79 от ЗЧСИ и
ТТРЗЧСИ .
В съдебно заседание ищцата, редовно
призована се представлява от пълномощник –
адв.Нанкова, която поддържа предявения иск,
ангажира писмени доказателства. По
същество изразява становище за
основателност и доказаност на предявения
иск. Подробни съображения излага в писмени
бележки. Претендират се сторените по делото
10
разноски с представен списък по чл. 80 от
ГПК.
В съдебно заседание, ответникът, редовно
призован, чрез особения представител,
назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.П.,
която поддържа подадения отговор, като се
иска по същество отхвърляне на предявения
иск като неоснователен и недоказан по
подробно изложение съображения и такива в
писмени бележки.
По делото са приети писмени
доказателства. Събрани са и гласни такива
чрез разпит на свидетел при довеждане от
ответната страна. Допусната и назначена е
съдебно – счетоводна експертиза и е прието
заключение на вещо лице.
Анализът на събраните доказателства,
преценени във връзка с фактическите доводи
на страните, сочи на установено следното:
От приетото като доказателство по делото
копие на изпълнително дело № 107/2020г. по
описа на ЧСИ В.Т., рег. № 795, район на
действие ОС- Б., се установява, че ищцата е
частен съдебен изпълнител, пред който по
молба вх. № 05081/25.02.2020г. от Община Б.,
на основание 2, ал.2, и 3 от ЗЧСИ и вр. с
чл.163, ал.1 и чл.209, ал.1 и ал.2 т.3 от ДОПК
е възложено на ЧСИ събирането на вземания
срещу ЕК. Н. В., с ЕГН ********** на
основание актове за установяване на
задължения по декларации, като са описани
следните Актове: № DT000302/12.08.2019г. ;
№PS000418/12.08.2019г.;
№DT000299/12.08.2019г.;
№DT000301/12.08.2019г.
Към молбата са приложени: справка за
задължения, Акт за установяване на
задължение по декларация № /АУЗД/
№PS000418/12.08.2019г.;
№DT000299/12.08.2019г.;
DT000300/12.08.2019г.;
№DT000301/12.08.2019г. и №
DT000302/12.08.2019г. на Община Б.,
известие за доставяне на представените общо
пет акта.
С Разпореждане от 11.03.2020г., на
основание чл.434 ГПК вр. с чл. 426 и сл. ГПК
11
ЧСИ е образувала изп. дело № 107/2020г. с
взискател Община Б. и длъжник ЕК. Н. В..
С молбата за образуване на изпълнително
производство взискателят е поискал да бъде
изпратено съобщение за доброволно
изпълнение до длъжника, извършване на
справки в НАП и справки до КАТ за наличие
на автомобили, като изрично на ЧСИ е
възложено и извършване на действия по чл.18
от ЗЧСИ и определяне на начин на
изпълнение.
Установява се от материалите от
изпълнителното дело, че ищецът, в качеството
му на ЧСИ по образуваното ИД № 107/2020г.
е извършил множество изпълнителни
действия, изразяващи се в проучвания на
имущественото състояние на длъжника чрез
изискване на информация и документи от
НАП, НБД, КАТ, банки и др., както следва:
На 11.03.2020г. с изх.№ 7105 ЧСИ е
адресирала до Директора на ТД на НАП офис
Б.искане за издаване на документ –на
основание чл.191, ал.3 и 4 от ДОПК и на
осн.чл.74, ал.1, т.4 ДОПК с информация
относно притежавани недвижим имоти,
движими имоти, декларирани доходи през
изтеклата данъчна година, трудови договори,
банкови сметки, съдружник в търговско
дружество, данни за осигуряване. Документът
е подписан с ел. подпис.
На 11.03.2020г. е постъпила с вх.№ 6251
Справка НБДН – за постоянен и настоящ
адрес на длъжника.
На същата дата с вх.№ 6252 е постъпила
Справка НБДН – за родственост, семейно
положение и деца на длъжника, с вх.№ 6253 е
постъпила Справка за наличие/липса на
задължения на длъжника, с вх.№ 6254 справка
в НАП, относно трудови договори на
длъжника.
На 06.04.2020г. ЧСИ е изготвил запорно
съобщение с изх.№ 8972 до „О. б. б.“ АД,
изпратено по пощата, видно от известие за
доставяне.
На същата дата- 06.04.2020г. ЧСИ е
изготвил запорно съобщение с изх.№ 8973 до
12
„П. и. б.“ АД, което е изпратено по пощата,
видно от известие за доставяне.
На 06.04.2020г. ЧСИ е изготвил трето
запорно съобщение с изх.№ 8974 до „Р.к /Б./“
ЕАД, което е изпратено по пощата, видно от
известие за доставяне.
ЧСИ е изготвил и сметка за размера на
дълга с изх.№ 8967/06.04.2020г., а на същата
дата е изготвил съобщение с изх.№ 8975 и
изпратил до община Б., с което е уведомил
взискателя, че по делото ТД на НАП е
присъединена с удостоверение по чл.191 от
ДОПК за събиране на публични задължения
от длъжника Е.В..
На 06.04.2020г. ЧСИ е изготвил Покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 8970 до
длъжника, в която изрично е описано, че се
касае до образувано изпълнително
производство с взискател община Благоевград
за събиране на вземания по общо пет акта за
установяване на задължения към община Б.
както следва: №PS000418/12.08.2019г.;
№DT000299/12.08.2019г.;
DT000300/12.08.2019г.;
№DT000301/12.08.2019г. и №
DT000302/12.08.2019г. на Община
Благоевград.
Поканата за доброволно изпълнение е
изпратена за връчване на длъжника от
служител на ЧСИ , който е отразил, че
адресата е посетен най – малко на три дати, но
длъжникът не е открит, а по данни на съседи
лицето не живее на този адрес, а в с.Б. но и на
този адрес не е открито.
На 06.04.2020г. ЧСИ е изготвил
съобщение до длъжника с изх.№ 8971, което е
направено опит отново да се връчи чрез
служител на ЧСИ с посещение на място, но
въпреки направени най – малко три
посещения на три различни дати е отразено,
че лицето не е открито.
С разпореждане от 21.09.2020г-. е
отсрочен насрочения опис на движими вещи в
жилището на длъжника, поради нередовното
му уведомяване.
С Протокол от 27.10.2020г-. е
13
удостоверено, че на посочената дата, във
връзка с връчване на документи до длъжника
е удостоверено от служител на ЧСИ, че е
извършено позвънявания на три пъти на три
тел.номера, съответно до кметства с.Б.и с.З. д.
в опит длъжника да бъде открит на
територията на тези селища.
На 27.10.2020г. ЧСИ е изготвил сметка за
размера на дълга към тази дата с изх.№ 26547.
На същата дата с изх.№ 26548 е съставена
нова Покана за доброволно изпълнение и
съответно съобщение с изх.№ 26549 до
длъжника, изпратени за връчване по пощата –
л.74, но върнати нередовно връчени.
На л.70 от ИД е находящо ел.писмо, от
което е видно, че е подадено от ел.поща
******************@*****.*** на
10.11.2020г. в 13:25 до ел.поща
*********@*****.*** , с което писмо са
изписани трите имена и ЕГН на длъжника.
Писмото е входирано като част от
доказателствата по изп.дело с вх.№
22657/11.11.2020г. и върху писмото от ЧСИ е
поставена резолюция от същата дата книжата
до длъжника да се връчат на депозирания
ел.адрес.
На същата дата до длъжника по
посочената ел.поща ЧСИ е изпратила ПДИ с
изх.№ 26548 и съобщение с изх.№ 26549 от
27.10.2020г.
На 26.11.2020г. от същия ел.адрес:
******************@*****.*** е поискано
от ЧСИ Т. да преразгледа исканията си, като е
посочено в писмото, съставено на латиница,
че са заплатени задълженията към общината и
НАП.
ЧСИ е резолирал писмото от ел.поща с
искане становище от взискателя в 7 – дневен
срок, както и да се изиска удостоверение по
чл.191 ДОПК. На л.80 са налице данни за
изпращане на такова писмо до общината с
входящо писмо.
На 26.11.2020г. с изх.№ 29453 до ТД на
НАП, офис Б.е подадено искане с ел.подпис за
изискване на информация по чл.191, ал.3 и 4
ДОПК.
14
На 30.11.2020г. от взискателят по
изпълнителното дело Община Б. е постъпило
и входирано уведомление до ЧСИ, с което е
уведомил съдебния изпълнител, че
задълженията по АУЗД, представляващи
задължения за данък върху недвижимите
имоти, такса за битови отпадъци и данък
върху превозните средства размер на 452,21
лв. и законната лихва до датата на образуване
на изпълнителното дело в размер на 199,76
лв., изчислени към датата на образуване на
делото 25.02.2020г. са били погасени изцяло и
е поискано прекратяване на делото и да бъдат
вдигнати всички обезпечителни мерки, след
като бъдат събрани дължимите такси към
Община Б.и ЧСИ. С уведомлението
взискателя е представил и разпечатка от
информационния масив на Дирекция МДТ от
20.11.2020. С ръкописно разпореждане от
02.12.2020., обективирано върху
удостоверението от НАП за наличие или
липса на задължения и обезпечителни мерки –
л.79 ЧСИ е разпоредил да се преизчисли
дълга.
На 09.12.2020 г. ЧСИ е изготвил сметка за
размера на дълга, като е приел като такси към
него за извършени действия по
изпълнителното дело в размер на 381,41 лв. с
ДДС.
По ел.поща на ответника на 09.12.2020г. в
10:31 ч. ЧСИ е изпратил съобщение, че от
взискателя е получено съобщение за
прекратяване на делото и уведомление от
НАП, че суми не се дължат, но длъжника е
уведомен, че дължи такси за прекратяване на
изпълнителното дело в размер на 381,41 лв.,
посочена е сметка, по която да се платят и е
даден срок за изпълнение – 14 –дни от
получаване на писмото.
Такова писмо е изпратено и на
14.12.2020г. в 11:19 часа, като длъжника е
уведомен ,че дължи разноските по
изпълнението, поради плащане, извършено
след образуване на изп.дело.
На 15.12.2020г. ЧСИ изготвил нова сметка
за дълга № **********, в която описал
извършените действия по изпълнителното
15
дело в общ размер от 381,40 лв. с ДДС, както
следва: по т.1 от ТТРЗЧСИ - 20 лв. – за
образуване на изп.дело; 30,00 лв. по т.3 от
ТТРЗЧСИ – извършване на всяка справка за
длъжника и неговото имущество; 40,00 лв. по
т.4 от ТТРЗЧСИ – изпращане по пощата на
призовка, препис от жалба, уведомление и
книжа; 80,00 лв. по т.5 от ТТРЗЧСИ – за
изготвяне и връчване от съдебния изпълнител
или от негов служител на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа,
включително и за връчване на изявление на
взискателя по чл.517, ал.2 и 3 от ГПК; 45,00
лв. по т.9 от ТТРЗЧСИ – налагане на запор без
извършване на опис, включително и върху
дял от търговско дружество по чл.517, ал.1 от
ГПК; 30,00 лв. по т.12 от ТТРЗЧСИ –
изготвяне на сметка за размера на дълга от
ЧСИ; 65,17 лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ –
изпълнение на парично вземане; по т.31 от
ТТРЗЧС в размер на 9,20 лв. допълнителни
разноски.
По посочената по –горе ел.поща на
длъжника сметката е изпратена на
23.12.2020г. в 12:51ч., ведно със Съобщение с
изх.№ 32048/23.12.2020г. за размера на дълга.
Няма спор по делото, че длъжникът
ЕК. Н. В. не е заплатила претендираните от
нея такси по изпълнително дело №107/2020г.,
като същите не са заплатени и към момента на
приключване на устните състезания по
делото.
Предвид незаплащане на дължимите
разноски, ЧСИ депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, по повод на което било образувано
ч.гр.д. № 510/2021г. по описа на Районен съд
Б. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение № 91739/25.02.2021г. с
която е разпоредено длъжникът ЕК. Н. В., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., бул. "В. Л."
№, вх., ет., ап.да заплати на кредитора В.Й. Т.-
Частен Съдебен Изпълнител рег.№795, район
на действие Окръжен съд - гр. Б. с ЕИК:
**********, с адрес на
кантората(седалище/адрес на управление):
2700, гр. Б. ул. „Т. А. № , ет., офис следните
16
суми и на следните основания: сумата от
381,40 /триста осемдесет и един лева и
четиридесет стотинки/ лв., с ДДС,
представляваща дължимите от ЕК. Н. В. и
незаплатени такси по изпълнително дело
№107/2020 год. по описа на ЧСИ В.Т., рег.
№795, район на действие Окръжен съд - гр. Б.,
ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 25.02.2021г. до изплащането;
сумата от 25 /двадесет и пет/ лева за заплатена
държавна такса; сумата от 300 /триста/ лева за
адвокатско възнаграждение.
Съобщението ведно с издадената заповед
за изпълнение е връчено на длъжника при
условията на чл.47, ал.6 ГПК, поради което е
разпоредено на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането. В срока по чл.415
ГПК от заявителя е подаден иск за
установяване дължимостта на вземането по
издадената по заповедното производство
заповед за изпълнение.
По делото е назначена и приета съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото лице сочи, че
посочените действия в приложената по делото
Сметка № 37653/15.12.2020г, издадена от
ЧСИ В.Т. и получател - ЕК. Н. В. на обща
стойност с ДДС - 381,40 лева, по отделни
видове са описани в нарочна таблица на лист
84 от делото. Формираният дълг е от
обикновени такси, пропорционални такси и
допълнителни разноски. Става ясно от
заключението на вещото лице, че ЧСИ е
извършил всички посочени в сметка за дълга
№ 37653/15.12.2020г. действия по процесното
изпълнително дело. 1.2. Експертизата е
посочила документите, от които се
установява, както и е категорична, че
посочените в сметката действия са
извършени. Посочените суми в сметката на
ЧСИ съответстват на тези по ТТРЗЧСИ
(единичната им цена без ДДС е посочена в
последната колона на справката).
Размерът на пропорционалната такса по
чл. 26 ТТРЗЧСИ е 65,17 лв. без ДДС (78,20
лева с ДДС), като по изпълнителното дело
липсват данни за заплащане на суми от
ответника. Експертът сочи, че счетоводни
17
документи за платени такси и разноски от
ответника при ЧСИ няма.Таксите, описани в
Сметка № 37653/15.12.2020г. са в размер на
381,40 лева. От тях такси в размер на 304,15
лева са начислени за извършени
изпълнителни действия преди дата
30.11.2020г., като според вещото лице
описаните в Справка № 09 действия са
извършени след 30.11.2020г. и с в общ размер
от 77,25 лева.
В тази част заключението на вещото лице
противоречи със заключението му по първия
поставен въпрос, според който всички
описани по справката действия съотвестват на
ТТРЗЧСИ и са извършени реално, като всяко
едно от изпълнителните действия е описано
по дни и дата на извършване в справка № 6 от
заключението, като нито едно от описаните
по вид и основание действие не е след дата
30.11.2020г. В тази връзка заключението на
вещото лице относно посоченото, че сума от
77,25 лв. Е за изпълнителни действия,
извършени след 30.11.2020г. не следва да се
кредитира. Видно от справка № 9 , така, както
са описани действията за начислени такси по
т.4, т.31 и т.5 от ТТРЗЧС, описани от вещото
лице всички извършени на 09.12.2020г. не са
извършвани според материалите по изп.дело
№ 107/2020г. Според справката от
15.12.2020г. няма начислени такси за
прекратяване на делото, тъй като
изпълнителното дело не е било прекратявано
и такива такси липсват начислени в сметката.
Още повече има данни по изп.дело да са
извършени на 09.12.2020г. Ето защо в тази
част, касаеща извода за сума от 77,25 лв. за
извършени изп.действия след 30.11.2020г.
съдът не кредитира заключението на вещото
лице , доколкото изводите му в тази част са
необосновани с оглед на събраните писмени
доказателства по делото.
Вещото лице посочва още, че взискателят
не е заплатил авансово таксите и разноските
предмет на Сметка №37653/15.12.2020г.
Извършвани са допълнителни разноски по
т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 9,20 лева и
сумата съответства на посочената в Сметка №
37653/15.12.2020г., като вещото лице
18
уточнява, че допълнителни разноски по т.31
от ТТРЗЧСИ са както следва: допълнителни
разноски: за справка в Регистър на банковите
сметки и сейфове изх. № 6380/12.03.2020г. -
1.20 лева /стр. 29/; за справка по лице от
служба по вписванията - 1.00 лев /стр. 34/;
пощенски разходи за изпращане по пощата на
запорно съобщение изх. № 8974/06.04.2020г
до Р. ЕАД - 1.75 лева /стр. 40/; пощенски
разходи за изпращане по пощата на
съобщения до трети задължени лица за
вдигане на наложени запори - 5.25 лева или
общо допълнителни разноски по т.31 от
ТТРЗЧСИ - 9.20 лв. без ДДС.
Съдът не кредитира свидетелските
показания, доколкото същите нямат
отношение нито към възникване на спорното
вземане по основание, нито имат отношение
към установяване на факт, водещ до
погасяване на същото.
Така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
Предявеният установителният иск е с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. чл. 79, ал.1 и ал.2
от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЧСИ.
Искът е процесуално допустим, доколкото
е депозиран в законоустановения едномесечен
срок, считано от получаване на
разпореждането по чл.415 ГПК, за ищеца е
налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение е връчена при
фикцията на чл.47, ал.5 ГПК, при които
условия за заповедния съд съществува
задължение по процесуалния закон да даде
указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично
задължение.
В тази връзка е неоснователно
възражението на ответната страна,
поддържано от особения представител, че
искът е недопустим, поради прекратяване на
изпълнителното производство спрямо
ответника, тъй като бил насочен иск срещу
него като длъжник по прекратен
19
изпълнителен процес.
Правния интерес и допустимост на иска се
обуславя не от факта дали изпълнителното
дело е висящо или прекратено, а предвид вида
на предявения иск. За допустимостта му е
достатъчно да се установи, че е подаден в
месечния срок от получаване на указанията на
заповедния съд за това и при поддържане на
идентично правопораждащо основание и
размер, както в заповедното, така и в исковото
производство.
В случая не е предявен отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК, за
оспорване дължимост на вземане, което е
предмет на индивидуално принудително
изпълнение, в който случай от значение за
допустимостта на иска е наличието или не на
висящ изпълнителен процес.
По изложеното възражението на ответната
страна относно допустимостта на процеса,
предвид вида и естеството на предявения иск
– по чл.422 и сл. ГПК, е неоснователно.
Разгледан по същество :
По делото не е спорно, че ответникът е бил
длъжник по изп. дело № 107/2020 г. по описа
на ЧСИ В.Т..Установи се също така, че
претендираните от ищеца такси и разноски по
изпълнителното дело не са заплатени.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от
ЗЧСИ за дължимите неплатени такси и
разноски частният съдебен изпълнител може
да поиска издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс независимо от техния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1
от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато
делото се прекрати съгласно чл. 433, освен
поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство.
За преценка на това дали и какви разноски
дължи ответникът, следва на първо място да
де даде отговор на въпроса кога
изпълнителното производство е било
прекратено. С настъпване на някое от
основанията, визирани в разпоредбата на чл.
20
433 от ГПК същото се прекратява ex lege, т.е
по силата на закона, а постановлението на
съдебния изпълнител само констатира
настъпилото прекратяване. В случая
изпълнителното производство е прекратено
по силата на закона, на основание чл. 433, ал.
1, т. 2 от ГПК, тъй като взискателят, е
уведомил за изплащане на цялото вземане с
молба от 30.11.2020г. и писмено е поискал
прекратяване на изпълнението. От тук следва
изводът, че след дата 30.11.2020г. всички
начислени разноски са недължими от страна
на длъжника. За настъпване прекратяването
на производството по силата на закона е без
значение дали има или не, както е в случая,
издаден изричен акт за това от ЧСИ.
След като изпълнителното производство е
било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от
ГПК - по писмено искане на взискателя,
поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, следва
изводът, че ответникът-длъжник дължи
заплащането на разноските по изпълнението,
направени до прекратяването.
Плащането на спорното вземане е
направено от длъжника директно на
кредитора, но след започване на
изпълнителното производство, когато
длъжникът е погасил задължението си след
предявяване на изпълнителния лист от
взискателя пред съдебния изпълнител -
съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението
започва, когато взискателят поиска писмено
от съдебния изпълнител да пристъпи към
изпълнение на основание представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на
изпълнение. Изключение от този принцип се
съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс, съгласно който текст държавният
съдебен изпълнител не събира такса върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за
доброволно изпълнение. В случаите обаче,
когато изпълнението се извършва от частен
съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса
дори и при плащане в срока за доброволно
изпълнение. Таксата върху събраната сума за
21
изпълнение на парично вземане по чл. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, по общото
правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на
длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил
плащането пряко на взискателя или сумата е
постъпила по изпълнителното дело.
Неоснователно е възражението на
ответника, че плащането на вземането,
предмет на индивидуалния изпълнителен
процес е извършено преди образуването му.
Видно от изп.д.№ 107/2020г. е, че същото е
образувано с разпореждане на ЧСИ на
25.02.2020г., а плащането на спорното
вземане е станало пряко на взискателя на
20.11.2020г., т.е. няколко месеца СЛЕД
образуване на изпълнителното дело.
Константна е практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение №
266/19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на
IV г. о. и Решение № 640/04.10.2010 г. по гр.
д. № 920/2009 г. на IV г. о., в които е прието,
че разноските по принудителното изпълнение
са за сметка на длъжника, освен в посочените
в чл. 79, ал. 1 ГПК случаи, в които не е
включено плащане, направено след започване
на изпълнителното производство. В случаите
на плащане след образуване на
изпълнителното дело дори и последното
впоследствие да се прекрати на някое от
основанията по чл.433 ГПК длъжникът дължи
разноските – виж. Чл.79, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователно е оспорването на
материалното основание на спорното вземане
с поддържане на тезата, че актовете за
установяване на задължения по декларации по
ДОПК не са били връчени надлежно на
длъжника и в този смисъл същите не са
влезли в сила и поради това не са годни
изпълнителни основания. Актовете за
установяване на публични общински
вземания са годни изпълнителни основания,
които на основание чл.163, ал.1 от ДОПК
могат да бъдат възлагани за събиране от
съдебен изпълнител, в които случаи е
приложим реда по Гражданския процесуален
22
кодекс. На основание чл.209, ал.1 от ДОПК
принудително изпълнение на публични
вземания се допуска въз основа на
предвидения в съответния закон акт за
установяване на вземането, като на основание
чл.209, ал.2, т.3 от ДОПК изрично по
разпорежда, че принудително изпълнение се
предприема въз основа на актовете по чл. 106
и 107, независимо дали са обжалвани.
Следователно, за да бъде годно изпълнително
основание акт за установяване на публично
задължение по чл.106 и сл. ДОПК, не е
необходимо същият да е бил обжалван и
влязъл в сила, поради което е без правно
значение дали процесните пет акта са били
връчени надлежно на длъжника преди да се
предприеме принудително събиране на
сумите по тях.
Неоснователно е оспорването, че актовете
не са били връчени надлежно. Видно от
справката НБД относно родствени връзки се
установява, че лицето Б. Т. е брат на
длъжника и същият е получил на 08.10.2019г.
с известие за доставяне петте акта, предмет на
принудително изпълнение, подробно описани
под номер и дата на издаване. С оглед на
нормативно установеното основание, че
актовете по реда на чл.106 и сл. ДОПК са
годни изпълнителни основания, независимо
дали са били обжалвани, е безпредметно
оспорването, като и събиране на
доказателства за установяване на факта дали
са били връчвани надлежно на адресата.
Несъстоятелна е и тезата на ответника, че
тези актове е следвало да се представят по
заповедното производство. По реда на чл.410
ГПК е достатъчно подаване на заявление, с
което достатъчно ясно да се опише
основанието на вземането и неговия размер,
като не е необходимо представяне на
доказателства за самото вземане. Такива се
дължат от страните при евентуално оспорване
на заповедта за изпълнение.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че не е получил поканата за
доброволно изпълнение и книжата по делото.
Получаване на ПДИ няма отношение към
23
основанието за възникването на вземането за
разноските по изпълнението.
За възникване на вземането е без значение
позоваването на ответника чрез особения му
представител, че е нарушен чл.3, ал.1 от
Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците. Цитираният
закон има отношение към спиране течението
на давностните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по производствата и
делата съгласно приложението, като няма
връзка и не урежда обществени отношения по
погасяване на определени вземания, т.е. с този
закон се урежда временно спиране
възможността за принудително
осъществяване на определено притезателно
право, но не води до последица - погасяването
му. По изпълнителното дело няма данни за
посочения в закона период да са извършвани
изпълнителни способи и в тази връзка
възражението е несъстоятелно.
Според цитираната съдебна практика за
длъжника възниква основание за заплащане
на направените по изпълнението разноски ако
настъпи плащане чрез съдия – изпълнителя
или директно на кредитора СЛЕД образуване
на изпълнителното производство, като е без
правно значение относно възникването на
отговорността за разноски в случая
установяване на факта на връчване на ПДИ.
В чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ е предвидено, че за
дължимите неплатени такси и разноски
частният съдебен изпълнител може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,
ал. 1 ГПК, независимо от размера на
вземането. Законодателят изрично допуска
възможността, дължимите на ЧСИ такси да не
са събрани предварително от него. В случая
не се касае за държавни такси, а за такси,
които представляват нормирано с Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ
възнаграждение на ЧСИ за извършените от
него процесуални действия по съответното
изпълнително дело, чрез които той упражнява
24
своята професия на ЧСИ. От цитирания текст
е ясно, че ЧСИ може и да не събере
предварително таксите. Съгласно чл.
78, ал. 1 ЗЧСИ таксите по
изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни действия и за извършване на
други действия, като разноските се определят
с тарифа. В чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ е
предвидено, че за събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или
повече еднообразни екземпляра, подписани от
ЧСИ, единият от които се връчва на
задълженото лице. Съгласно чл. 79, ал. 2
ЗЧСИ в сметката се посочват разпоредбите,
въз основа на които се дължат таксите,
материален интерес при пропорционалната
такса, сумите на дължимите такси и
допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при
неплащане. Тази сметка трябва да бъде
изготвена преди самото събиране на
съответните такси от ЧСИ. В нея всъщност се
записват сумите за таксите, дължими на ЧСИ
съгласно Тарифата за таксите и разноските по
ЗЧСИ.
От особения представител е оспорена,
както по основание, така и по размер всяка
една претендирана такса по Сметка №
**********/15.02.2020г.
Предмет на установяване е, че всяка една
начислена в тази сметка такса е било налице
основание за начисляването й, както и че
всяко едно действие и/или услуга са били
извършени реално, че съответните разноски
са за изпълнителни способи, които са били
приложени /арг. чл.79, ал.1, т. ГПК/, да се
установи размера на таксата или услугата
според действащата нормативна уредба, както
и че тези действия са били извършени докато
е било налице основание за извършването им
– т.е. до искането на взискателя за
прекратяване на производството.
По отношение на претендираната такса по
т.1 от ТТРЗЧСИ в размер на 20 лв., на
основание т.1 от цитираната тарифа се касае
до едностранно дължима такса с установен
фиксиран размер от 20 лв., поради което за
25
тази сума е налице нормативно основание на
ищеца да я начисли , като се претендира и в
нормативно установения размер, поради
което е дължима.
По отношение на таксата по т.3 в размер
на 30 лв. Съгласно т.3 от ТТРЗЧСИ - За
извършване на всяка справка за длъжника и
неговото имущество се събира такса 5 лв.
Установи се, както от експертизата, така и от
материалите по из.д№107/2020г. е че по
същото са извършени общо 6 справки -
Справка в НБДН вх. № 6251/11.03.2020г.;
Справка в НБДН вх. №6252/11.03,2020г.;
Справка в ТД на НАП за задължения вх. №
6253/11.03.2020Г.; Справка в ТД на НАП за
наличие на трудови договори вх. №
6254/11.03.2020Г.; Справка в Регистър на
банковите сметки и сейфове изх. №
6380/12.03.2020г. и Справка по лице в служба
по вписванията/11.03.2020г. Всички справки
са извършени преди искането на взискателя за
прекратяване на делото, като същите са били
необходими за изясняване на семейното
положение на длъжника, адреса му и
имуществото му и в този смисъл се касае до
справки, необходими на съдия – изпълнителя
за предприемане на изпълнителни действия и
конкретен изпълнителен способ. За всяка
справка според Тарифата се дължи проста
такса от по 5 лв. и при направени 6 такива, с
различно съдържание, общо дължимата по т.3
от тарифата такса е в претендирания размер
от 30 лв., поради което и тази такса е
дължима.
По т.4 от ТТЗЧСИ за изпращане по пощата
на призовка, препис от жалба, уведомление и
книжа се събира такса 10 лв. От експертизата,
а и от материалите по изп.дело 107/2020г. се
установява, че от ЧСИ по пощата са
изпратени три запорни съобщения –
съответно - Запорно съобшение изх. №
8972/06.04.2020Г до ОББ АД; Запорно
съобщение изх. № 8973/06.04.2020Г до ПИБ
АД; -Запорно съобщение изх. №
8974/06.04.2020г до Р. ЕАД; както и
съобщение изх. № 8975/06.04.2020г. до
Община Б.. Изпращането на запорни
съобщения обаче не представлява изпращане
26
по пощата на призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа.
В случаите на изготвяне и връчване на
запорни съобщения без извършване на опис
на имущество, включително върху дял от
търговско дружество по чл. 517, ал. 1
ГПК, е налице отделно и самостоятелно
материално основание за начисляване на
обикновена такса от по 15 лв. за всеки
наложен запор. Според съдебната практика
налагането на запора става с изпращането на
нарочно съобщение до задълженото трето
лице, но това действие не дава основание на
съдия изпълнителя да начисли такса за него
по т-.4 от Тарифата, доколкото в нея изрично
е посочено, че по т.4 се касае до изпращане по
пощата на конкретни по вид книжа с
конкретно съдържание – призовка, препис от
жалба, уведомление и книжа. След като има
самостоятелно и отделно материално
основание за начисляване на такса в случаите
на налагане на запор, то няма основание два
пъти за едно и също нещо да се събира такса.
Ето защо на основание т.4 трите наложени от
ЧСИ запор, макар и изпратени като
съобщения по пощата следва да се таксуват
като извършени изпълнителни действия, но
по т.9 от тарифата. Не представлява
основание за начисляване на такса по т.4 от
тарифата и изпращане от ЧСИ, макар и по
пощата на съобщение до взискателя с изх. №
8975/06.04.2020г. Съдът не споделя приетото
от вещото лице, че в тази точка се включва
съобщение до взискателя за присъединяване
на ТД на НАП като взискател, доколкото се
касае до изрично нормативно установено
задължение на ЧСИ да уведоми взискателя за
присъединяване на други взискатели по
право, поради което като извършени на
нормативно основание и задължение за ЧСИ,
разноските за тези действия не са извършени
пряко във връзка с изпълнението и не следва
да се възлагат на длъжника. Това разрешение
е в съответствие с мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело №
3/2015 г. на Върховния касационен съд,
ОСГТК, в което е прието, че естеството си
отговорността на длъжника за разноски в
27
изпълнителното производство е деликтна,
като е ограничена до размера на извършените
в производството разноски и има обективен
характер, тъй като за реализирането й не се
изисква наличието на виновно поведение от
страна на длъжника. Тази отговорност намира
своето основание в това, че не изпълнявайки
доброволно задължението си, длъжникът е
станал причина за образуване на
изпълнителното производство, а оттам и за
извършените от взискателя в същото
разноски. Тези разноски обаче трябва да са
били във връзка с изпълнението и да са били
необходими за принудителното реализиране
на вземането. Затова длъжникът не отговаря
за онази част от разноските, чието
извършване не е било необходимо с оглед на
реализиране на вземането, както и за тези,
които са били извършени във връзка с
изпълнителни способи, които са останали
нереализирани, тъй като взискателят е бил
удовлетворен чрез други способи.
Ето защо претендираните такси от 40 лв.,
на основание т.4 от сметка №
**********/15.12.2020г. са недължими.
По т.5 от ТТРЗЧСИ - за изготвяне и
връчване от съдебния изпълнител или от
негов служител на покана, призовка, препис
от жалба, уведомление или книжа,
включително за връчване на изявление на
взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се
събира такса 20 лв. В случая по процесната
сметка ЧСИ претендира сумата от 80 лв. От
изпълнителното дело и експертизата се
установява, че ЧСИ е изготвило и чрез свои
служители е направило опит за връчване на
ПДИ, както и други съобщения и книжа,
както до длъжника, така и до взискателя,
както следва: Покана за доброволно
изпълнение изх. № 8970/06.04.2020г;
Съобщение изх. № 8971/06.04.2020г до ЕК. Н.
В. — съобщават се задължения към ТД на
НАП - 300 лева; Покана за доброволно
изпълнение изх. № 26548/27.10.2020г до ЕК.
Н. В.; Писмо от ЧСИ до Община Б. изх. №
29467/26.11.2020г — изплаща Молба на
длъжника вх. № 23827/26.11.2020г за
28
становище. Касае до общо изготвени 4 броя
книжа за връчване от и до длъжника или
взискателя, като за всяко от тях се дължи
проста/обикновена/ такса от по 20 лв. или
общо 80 лв., толкова, колкото е начислено.
Касае се до изпълнителни действия, изрично
нормативно посочени в тарифата и които са
били необходими насочени пряко към
принудително изпълнение на вземането.
По т.9 се претендира сума от общо 45 лв.,
на основание на наложените по делото
запори. Според ТТРЗЧСИ за всеки наложен
запор се дължи такса от по 15 лв. В случая
има изпратени три запорни съобщения и
наложени три запора, поради което се дължи
такса общо от 45,00 лв., която правилно е
начислена, като дължима, както по основание,
така и по размер.
На следващо място ЧСИ е начислил такса
по т. 12 от Тарифата за изготвяне на сметка за
размера на дълга от ЧСИ. Налице са
доказателства, че такива сметки са били
изготвяни. Таксата е начислена съобразно
размера посочен в т. 12 от Тарифата, а именно
в размер на 30 лв., от което следва изводът, че
същата е дължима.
От страна на особения представител на
ответника се оспорват начислените суми по т.
26 ТТРЗЧСИ. С Решение № 640/04.10.2010 г.
по гр.дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г.о. е
разрешен правния въпрос по приложението на
чл. 26 от Тарифата за такси и разноски към
ЗЧСИ и в частност дължи ли се такса по чл.
26 от Тарифата по всяко изпълнително дело за
парични притезания, независимо от начина,
по който е събрана сумата - платена директно
на взискателя или чрез сметка на съдебен
изпълнител. С това решение е прието, че
съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника с
изключение на случаите, когато делото се
прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на
изпълнителното производство или
изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Плащането
е направено след започване на
29
изпълнителното производство, когато
длъжникът е погасил задължението си след
предявяване на изпълнителния лист от
взискателя пред съдебния изпълнител -
съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението
започва, когато взискателят поиска писмено
от съдебния изпълнител да пристъпи към
изпълнение на основание представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на
изпълнение. Изключение от този принцип се
съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс, съгласно който текст държавният
съдебен изпълнител не събира такса върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за
доброволно изпълнение. Прието е, че в
случаите, когато изпълнението се извършва от
частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи
такса и при плащане в срока за доброволно
изпълнение. Прието е също, че таксата върху
събраната сума за изпълнение на парично
вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал.
1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след
започване на изпълнението, независимо дали
е извършил плащането пряко на взискателя
или сумата е постъпила по изпълнителното
дело. В същата насока е разрешението на
правния въпрос, дадено в Решение №
82/08.05.2012 г. по гр.дело № 1891/2010 г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 266 от 19.12.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. В
случаите, когато изпълнението се извършва от
ЧСИ, длъжникът дължи такса и при плащане
в срока за доброволно изпълнение, какъвто е
настоящият случай. В посочения смисъл е
Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията С. Ц., постановено по реда на чл. 290
ГПК. Съгласно т. 26, б.б ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума, като за сума от
100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за
горницата над 100 лв. Установи се от
заключението на вещото лице, че таксата по т.
26 е в размер на 65,17 лв. без ДДС или 78,20
30
лв. с ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 81
ЗЧСИ, дължимите авансови такси по
изпълнението при възлагане за събиране на
публични държавни и общински вземания, не
се внасят от взискателя, а се събират от
длъжника. Поради това, в конкретния случай
претендираните от ищеца такси и разноски не
са били дължими авансово от взискателя
Община Б., а следва да бъдат заплатени от
длъжника по изпълнителното дело. Дори и
дължимите авансови такси за извършването
на изпълнителни действия да не са внесени
предварително от взискателя, то те следва да
се съберат от длъжника и да бъдат задържани
от страна на частния съдебен изпълнител, тъй
като по естеството си съставляват
възнаграждение за извършените от него
процесуални действия. По аргумент от
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, при
приключване на изпълнителното
производство, дължимите такси и разноски са
в тежест на длъжника по изпълнителното
дело, платил след започване на изпълнението,
независимо дали е извършил плащането пряко
на взискателя или сумата е постъпила по
изпълнителното дело.
По Сметка № **********/15.12.2020г. е
начислена сума от 9,20 лв., на основание
допълнителни разноски. Съгласно т.31 от
ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са
разходите за: получаване на информация и
документи, свързани с длъжника и/или
неговото имущество; банкови такси и
комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и
затваряне на помещения; транспорт,
пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи
лица; пазачи; преводачи и тълковници;
премахване, унищожаване и запечатване на
вещи; придвижване на частния съдебен
изпълнител извън населеното място, където е
неговата кантора - по 0,50 лв. на километър,
но не повече от 30 лв. за едно действие,
независимо дали то е изпълнено с едно или
повече посещения;заплащане на пощенски
и/или куриерски услуги. Според цитираната
Тарифа обаче Допълнителните разноски са за
сметка на длъжника, когато за тях е издаден
документ по Закона за счетоводството. В
31
кориците на изпълнителното дело липсват, а и
вещото лице не сочи да е установило да е
издаден за тях документ по ЗСч. Това прави
неоснователно събирането на допълнителни
разходи на посоченото основание и в
посочения размер.
Няма данни дължимите суми да са
платени от ответника.
Предвид изложеното според настоящия
съдебен състав общо дължимите такси и
разноски по изпълнителното дело от
ответника са в размер на 270,17 лв. без ДДС.
Няма спор, че ЧСИ Т. е регистрирана по
ЗДДС, поради което й се дължи ДДС върху
регламентираните в ТТРЗЧСИ такси. С оглед
изложеното дължимите такси и разноски са в
размер на 324,20 лв. /270,17 лв. + 54,03 лв. с
ДДС/.
Ответникът дължи и законната лихва
върху сумата от 324,20 лв., считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 510/2021г. по описа на БРС –
25.02.2021г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора право на разноски
имат и двете страни.
Ищецът е претендирал заплащане от
ответника на направените разноски, като е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
На ищеца се дължат разноски в
заповедното производство в размер съобразно
уважената част от иска: на същия са
присъдени със заповедта разноски за
действително дължима в заповедното
производство държавна такса в размер на 25,
00 лв. и 300, 00 лв. адвокатско
възнаграждение. Съобразно уважената част от
32
исковете ответника следва да заплати на
ищцата разноски в заповедното производство
в общ размер от 276,26 лв.
По отношение на разноските в исковото
производство ищцата претендира
направените, разходи, за които са ангажирани
доказателства за извършването им, съгласно
представения списък на разноските по чл. 80
от ГПК. За исковото производство ищцата е
сторила разноски за държавна такса в размер
на 25, 00 лв., за адвокатско възнаграждение в
размер на 300, 00 лв. /представен е договор за
правна защита и съдействие, съдържащ
доказателства за плащане/, 300,00 лв.
разноски за особен представител, 350, 00 лв.-
възнаграждение на вещо лице или общо
сумата от 975, 00 лв. Предвид изложеното
ответника следва да заплати на ищцата сумата
от 828,78 лв., представляваща разноски,
направени в установителното производство,
съобразно уважената част от иска.
Воден от горното и на основание чл. 422
във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 78 и чл. 79 от ЗЧСИ и
ТТРЗЧСИ и чл.78, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ЕК. Н. В., с ЕГН ********** гр.
Б. бул. "В.Л." №, вх., ет. , an. , че дължи на
В.Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител, с рег.
№795, район на действие Окръжен съд - гр. Б.,
Код по БУЛСТАТ: **********, с адрес на
кантората в гр. Б., ул. „Т. А.” № , ет, офис с
адрес за призоваване и съобщения: гр. Б. ул.
„Т.А.“ №, ет. чрез адвокат С. Б. - сумата от
324,20 лв. /триста двадесет и четири лева и
двадесет стотинки/ с ДДС- главница,
представляваща действително дължими и
незаплатени такси и разноски с ДДС,
начислени по изпълнително дело № 107/2020
год. по описа на ЧСИ В.Т., рег.№795, район
на действие Окръжен съд - гр. Б.ведно със
законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението-
33
25.02.2021год. до окончателното изплащане
на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 91739/25.02.2021г. по ч.гр.д. №
510/2021 год. по описа на Районен съд гр.
Б.КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата над 324,20 лв. до предявения размер от
381,40 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕК. Н. В., с ЕГН ********** гр.
Б., бул. "В. Л. №, вх. ет. an. да заплати на В.Й.
Т.-Частен Съдебен Изпълнител с рег.№795,
район на действие Окръжен съд - гр. Б., Код
по БУЛСТАТ: **********, с адрес на
кантората в гр. Б., ул. „Т. А.” № , ет. , офис
сумата от 276,26 /двеста седемдесет и шест
лева и двадесет и шест стотинки/ лв.,
представляващи разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 510/2021г. по описа
на РС Б. съобразно уважената част.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ОСЪЖДА ЕК. Н. В., с ЕГН ********** гр. Б.,
бул. "В. Л. №, вх., ет., an.да заплати на В.Й.
Т.-Частен Съдебен Изпълнител с рег.№795,
район на действие Окръжен съд - гр. Б.Код по
БУЛСТАТ: **********, с адрес на кантората
в гр. Б. ул. „Т. А.” № , ет. , офис 1 сумата от
828,78 /осемстотин двадесет и осем лева и
седемдесет и осем стотинки/ лв., направени по
установителното производство разноски,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, считано от датата на
връчването му на страните, пред Окръжен съд
Б.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от
решението да се връчи на страните.
Съдия при
Районен съд –_______________________
Благоевград:
34