Р Е
Ш Е Н
И Е № …..
Гр. София, 01.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Десислава
Чернева
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 5018 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 20043696/16.02.2021 г. на СРС, 176 с - в по гр. д. № 83717/2017 г. е отхвърлен предявения от Н.Д.С.,
с ЕГН: ********** срещу „Р.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ********, иск с правно основание чл.
270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на определение N° 18920 от
15.12.2011 г., постановено ч. гр. д. № 6756/2011г. на СГС, 1-3 състав, с което
е оставена без разглеждане частна жалба на Н.Д.С. срещу действия на ЧСИ Б. по
и.д.№ 2018560400148/2011.
Недоволен от
решението е останал ищеца, който го оспорва, в срока по чл. 259 ГПК с доводи, че неправилно СРС е
приел искът за нищожност на определение за неоснователен и го е отхвърлил. Незаконосъобразни
са мотивите на СРС, че не са налице пороци на акта, които да водят до неговата
нищожност, като такива могат да бъдат само незаконен състав или ако актът не е
подписан и не е изготвен в указаната в закона форма и е абсолютно неразбираем.
Сочи, че Определение № 920/15.12.2011 г., на СГС, 1 с-в, чиято нищожност се
иска да бъде прогласена е постановено от съд, който не е имал компетентност да
се произнесе по възражение по чл. 414 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Поддържа, че СГС не е следвало да се
произнася, а е трябвало да изпрати възражението за разглеждане на компетентния
СРС, който да образува исково производство, ако заявителят депозира искова
молба в едномесечен срок. СГС е разгледал възражението като жалба срещу
действията на ЧСИ Б.Б., каквато не е подавана. Поддържа, че погрешно и
незаконосъобразно СГС са е произнесъл по въпрос, по който не е компетентен,
поради което се твърди, че определението е нищожно. Сочи, че длъжникът Н.С. е
оспорвал заповедта за изпълнение от 10.01.2011 г., за да се заведе исково
производство, в което да оспори претендираните от него суми по договор за
кредит в качеството на поръчител. Моли да се отмени изцяло решението на СРС и
да се уважи иска. Претендира разноски в двете производства.
Въззиваемата
страна ответникът - „Р.Б." ЕАД
оспорва въззивната жалба в писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК, с доводи, че решението е законосъобразно,
обосновано и съобразено с процесуалния
закон. Сочи, че основателно СРС е приел, че основанията за нищожност на
съдебния акт по чл. 270, ал. 2 ГПК са лимитативен кръг и нямат отношение към
законосъобразността и правилността на акта. Нищожен е акт, в който липсва
надлежно волеизявление на съда. Правилно СРС е приел, че в случая не е налице
нито едно от основанията за нищожност на акта на СГС и е отхвърлил иска. Моли
да се потвърди решението. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
доказателствата, събрани пред СРС по реда на въззивната проверка намира
следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Съдът следи, в обжалваната части, за спазване и на императивните норми на материалния закон. (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното
решение е валидно, процесуално допустимо постановено, като при постановяването
му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Предмет на предявените от ищеца установителен иск за прогласяване
нищожността на определение
№ 18920 от
15.12.2011 г., постановено ч. гр. д. № 6756/2011г. на СГС, 1-3 състав, с което
е оставена без разглеждане частна жалба на Н.Д.С. срещу действия на ЧСИ Б. по
и.д.№ 2018560400148/2011.
По съществото на спора, във връзка с поддържаните
в жалбата доводи и в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав намира
следното :
В разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК изрично са посочени само съдебните решения като актове на съда,
чиято нищожност може да бъде установявана, като липсва изрична уредба относно
определенията на съда или другите издавани от него актове (разпореждания,
заповеди и др). Всеки от тези актове може да създаде
привидност за формирана воля на правораздавателен орган със съществени
неблагоприятни последици за лицето, от което трябва да бъдат изпълнени. ВКС
приема, че няма основание да се откаже правото на
всяка страна да иска установяване на нищожността на акта
по същия ред, който законодателството предвижда изрично решенията на съда. Законът не съдържа изрично разрешение, поради което по аналогия намира приложение
разпоредбата на чл.
270, ал. 2 ГПК, на основание чл. 46, ал. 2
изр. 1
ЗНА.
(определение № 64 от 23.01.2015
г. по ч. гр. д. № 141/2015 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Според възприетото от съдилищата становище, нищожността е най -тежкият порок
на акта. Към
настоящия момент, в решения
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е дадено задължителното тълкуване на въпроса кога се приема, че решението/акта/ на съда са нищожни.
По естеството си съдебните актове са
едностранни властнически волеизявления на държавен правораздавателен орган, с които се
разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожен е акт поради
липса на надлежно волеизявление на правораздавателния
орган. Нищожен е и всеки акт, който не
отговаря на изискванията на процесуалния закон. За да е валиден акта трябва
да бъде постановен от надлежен орган - съд, функциониращ в надлежен състав.
Нищожен е акт постановен от незаконен състав,
еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, само
от съдебни заседатели без участието на съдия и т. н.
Нищожен е и акт, който е постановен от лице, което няма качеството на
съдия към момента на постановяване на акта. Друго изискване за валидност на актовете на съда е да са постановени в пределите на правораздавателната му власт. Валиден е само акт, изготвен в писмена форма и подписан от
съдията (съдиите), по арг. за противното устен или неподписан акт е нищожен.
В обобщение,
съгласно правната теория и трайната съдебна
практика, съдебен акт е нищожен, когато
излиза от правораздавателната власт на съда, не е постановен в законен състав и не е облечен в съответствие с чл. 235, ал. 4 ГПК в предвидената от закона задължителна писмена форма, както и когато няма изискуемото съдържание, чрез което ясно
да е изразена формираната от съда правораздавателна воля. (в
посочения смисъл е практиката на ВКС обективирана в : решение № 668 на ВКС, ІГО,
постановено по гр. д. № 1790/2009 г.; решение № 41 от 02.02.2012 г. по гр. д. №
1540/2010 г., ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 355 от
03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г., ГК, І ГО на ВКС, решение
№ 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др.).
Като съобрази изложеното до момента, настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че определение № 18920 от
15.12.2011 г., постановено ч. гр. д. № 6756/2011г. на СГС, 1-3 състав, е
постановено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа дата, подписи на всички съдии членове на състава на СГС, който има
правораздавателна компетентност и е подписан. Ясно е изразена волята на състава по спора и са изложени мотиви, съгласно изискването на чл. 254, ал. 2 от ГПК.
Всички останали доводи, поддържани в жалбата, са
свързани с произнасянето на съдебния състав по същество. Законосъобразността на
произнасянето не може да бъде предмет на контрол в настоящото производство,
както основателно е приел и СРС.
Практиката на съдилищата е последователна по въпроса, че не са нищожни актове, постановени в нарушение на правилата за
подсъдността, поради което са неоснователни
доводите в жалбата, че СГС не е следвало да се произнася по частната жалба, а е трябвало да я
изпрати като възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, за
разглеждане на компетентния СРС, който да образува исково производство, ако
заявителят депозира искова молба в едномесечен срок.
СГС се
солидаризира и с изводите на СРС, че въпросите за родовата компетентност на СРС
да се произнесе по частната жалба с вх. № 46672/25.05.2011 г. подадена чрез ЧСИ
Б.Б. и адресирана до СГС, са относими към допустимостта и правилността на
постановеното определение. Те е следвало да се решат при евентуалното му
оспорване по реда на инстанционния контрол. От делото е видно, че определение №
18920 от 15.12.2011 г., по ч. гр. д. № 6756/2011 г. на СГС, 1-3 състав не е
било обжалвано в определения от закона срок пред САС и влязло в законна сила на
17.02.2012 г.
При
тези съображения, доколкото мотивите на СГС изцяло съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да се потвърди, както е постановено.
Този извод се налага за решението и в частта по разноските.
По разноските пред СГС :
Тъй като жалбата на ищеца няма да бъде уважена, право на разноски има
ответника. На основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК в негова полза следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 20043696/16.02.2021 г. на СРС, 176 с - в по гр. д. № 83717/2017 г.
ОСЪЖДА Н.Д.С., с ЕГН: **********, с адрес *** А,
чрез адв. И., да заплати на „Р.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес ***, Експо
200, юрисконсултско възнаграждение за СГС в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.