Р Е Ш Е Н И Е
гр. Б.Слатина, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публичното съдебно заседание
на 13 април, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА
гр.д. № 130 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Р.Н.В. с ЕГН
********** ***, ЕИК ********* със седалище гр.Б.С., обл.В., ул.“Кл.Охридски“ №
68 представлявана от Кмета инж.И.Ц., с която е поискал съдът да издаде решение
по силата на което да осъди ответната община да му възстанови /заплати/
исковата сума от 43,62 лв. представляваща общо удръжки за телефон от трудовото
му възнаграждение за м.декември 2020г. и м.януари 2021г.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ 128,т.2 от КТ вр. чл.272 от КТ.
Ответника в едномесечния срок по чл.131
от ГПК е представил писмен отговор по предявената искова молба, видно от
полученият отрязък от съобщението, с който заявява, че иска е неоснователен и
недоказан по изложените в него съображения. Приложил е писмени доказателства.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
В исковата молба и допълнителна такава
/л.12 от делото/ ищеца Р.В. твърди, че се намира в трудово правоотношение с
ответната Община Б.С., възникнало със сключването на трудов договор №
05/15.01.1992г. за длъжността „дежурен по съвет” към дейност „Отбранително-мобилизационна
подготовка” /ОМП/ и допълнително споразумение № ДС-182/23.12.2020г. Трудовото
правоотношение първоначално е било срочно, а впоследствие е било предоговорено,
като такова за неопределен срок. В течение на съществуване на трудовоправната
връзка наименованието на длъжността е търпяло промени; изменения е имало и в
структурата към която същата принадлежи. Към настоящият момент ищецът заема
длъжността “оперативен дежурен в Община Б.С., Дейност „ОМП”(Отбранително-мобилизационна
подготовка).
В исковата молба ищеца навежда доводи,
че ответната Община Б.С. за периода м.декември 2020г. и м.януари 2021г. му е
удържала общата сума от 43,62 лв. от трудовото му възнаграждение за телефон,
който той не използвал, тъй като ползва личният си телефон.
В с.з. ищеца се явява лично и дава
обяснения, че към договора с новия мобилен оператор „Виваком“ той няма подписан
анекс или преподписване на молбите му с вх. № 9300116/13.12.2017г. и вх. № 93008/14.11.2019г. Първата му молба е за
пакет от 100 минути роуминг за международни разговори, а втора му молба е за
5000 мегабайта интернет.
Тези молби бил подписал към мобилния
оператор „Теленор“. Когато се преподписвали молбите за мобилния оператор
„Виваком“, той отишъл да се подпише и да си получи СИМ картата, показал на
секретарката на Кмета на общината, че вече има друг телефонен апарат и устно й
обяснил, че желае тези допълнителни услуги да отпаднат. Били отпаднали от
следващия месец, след преподписване на договора, но не могъл да посочи точната
дата.
Били му удържани суми към мобилен
оператор „Теленор“, които впоследствие били спрени. След това удръжките били
възобновени през м.декември 2020г. и м.януари 2021г., поради което се принудил
да върне картата на мобилния оператор.
Ищеца посочва, че тези молби за
посочените допълнителни услуги не може да ги ползва с този телефонен апарат,
тъй като той не поддържа интернет. Това го заявил устно на секретарката на
Кмета на ответната община, но няма подписан документ, с който да е изразил писмено
това негово становище.
Предвид невъзстановяване на исковата
сума от ответника на ищеца, за последният се породил правен интерес от
търсената съдебна защита.
Ответника в едномесечния срок по чл.131
от ГПК е представил писмен отговор по исковата молба на ищеца, с който оспорва
иска по основание и размер. Приложил е писмени доказателства.
В писменият отговор ответната Община Б.С.
посочва, че въвела политика за предоставяне на служителите на СИМ карти за
мобилни телефони, с цел за по-голяма мобилност и по-ефективна работа, когато не
са на работното си място, а се намират на различни проверки на място, в
съседната стая за консултация с друг служител и по други причини.
През годините ответната община сключвала договори с различни мобилни
оператори, които предлагали различни пакети и услуги на съответна цена, с
неограничени безплатни минути за разговори или пакети с най-голям брой
безплатни минути.
Основната цена на пакета е заплащана
изцяло от бюджета на Община Б.С., а на служителите била предоставяна възможност
да заявят допълнителни пакети на преференциални цени, срещу собствено
заплащане.
Към настоящия момент Община Б.С. има
сключен договор в сила от 09.10.2020 г. с мобилен оператор „Виваком“ за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, по силата на който са
предоставени 131 броя СИМ карти на различни тарифи, с оглед натовареността,
задълженията, отговорностите и допълнителните желания на служителите. При
промяна на мобилния оператор и пренос на номерата и СИМ картите от един оператор
на друг, ползваните до момента допълнителни пакети се запазват по вид и
приблизителна стойност.
Ищеца Р.Н.В. е депозирал в деловодството
на Община Б.С. две молби за включване на допълнителни услуги към получената от
него СИМ карта с мобилен номер **********: 1/ молба с вх.№ 9300-116/13.12.2017г.,
с която желае към служебният му телефонен номер да бъде добавен пакет с
международни разговори, тъй като негов близък пребивава в чужбина и 2/ молба с
вх. № 9300-8/14.01.2019г., с която той желае към служебния му номер да бъде
добавен пакет мобилен интернет.
Ищецът сам е поискал цената на
допълнителния пакет да се „залага" ежемесечно към трудовото му
възнаграждение.
С писменият отговор ответника е приложил
извадки от фактурите на мобилните оператори за последните няколко месеца, от
които е видно каква е таксата на мобилния номер ползван от ищеца В..
Приложен е фиш за месец ноември 2020 г.
за трудовото възнаграждение на ищеца Р.В. от който е видно, че през този месец
не му е удържана сума за телефон, тъй като следвало допълнително изчисляване на
сумите за възстановяване от страна на служителите за допълнителните пакети,
което действие е извършено след нaчиcлявaнe изплащането на заплатите за
м.ноември 2020г. Това се наложило поради изтичане срока на договора с мобилният
оператор „Теленор“ и неговото прекратяване, като е извършен пренос на картите
към друг мобилен оператор. „Теленор“ е възстановил част от сумата по последната
фактура на Община Б.С.. През месец ноември 2020г. била издадена фактура и от
новият мобилен оператор „Виваком“, с който Община Б.С. подписала договор и към който са пренесени
служебните карти.
През месец декември 2020г. от заплатата на
ищеца е удържана сумата 19.62 лева с ДДС, която представлява сбор от фактурите
за м.октомври 2020г. и за м.ноември 2020г. от „Виваком“, намалена с разликата,
която е възстановена от „Теленор“, посочени в таблица./л.29 от делото/.
През месец януари 2021 г. на ищеца била
удържана сумата от 24,00 лева с ДДС/л.32-33 от делото/, която представлява
стойността на желаните от ищеца допълнителни пакети по фактури от 22.12.2020 г.
(12,00 лв.) и 22.01.2021 г.(12,00 лв.).
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 128 КТ,
съгласно която разпоредба работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя и то представлява
насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на
работника или служителя. Задължението по чл. 128 КТ
включва два основни елемента: изплащане на трудовото възнаграждение за
извършената работа и дължимост на плащането в "установените срокове",
като законодателната идея е да се осигури един редовен приход на средства за
издръжка на работника или служителя и неговото семейство. Условие за
основателното реализиране на това задължение е сключеното между страните
трудово правоотношение и положен от страна на работника труд, който следва да
бъде заплатен.
В разглежданата хипотеза е налице
валидно възникнало между страните трудово правоотношение и положен за исковия
период от страна на работника труд.
По отношение извършените удръжки за
заплащане суми към „Виваком“, съдът съобрази следното: с императивната
разпоредба на чл.272 от КТ изрично и изчерпателно са уредени случаите, при
които по изключение могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на
работника или служителя без негово съгласие. Чрез тази разпоредба Кодексът на
труда закриля и гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер,
договорен между страните по трудовото правоотношение. По аргумент за противното
от разпоредбата на чл.272 от КТ
може да се направи изводът, че със съгласие на работника или служителя могат да
се правят удръжки от трудовото възнаграждение и в други случаи, извън
посочените в чл.272, ал.1 от КТ. С ал.2
на чл.272 от КТ се
ограничава месечният размер на удръжките по ал.1, тоест на тези удръжки, които
се извършват без съгласие на работника или служителя.
В несеквестируемата част на трудовото
възнаграждение обаче не се включват удръжките, извършени със съгласие
на работника или служителя. Тези удръжки могат да се правят без нормативно
ограничение в размера, за който работникът или служителят е дал съгласие, тъй
като противното би означавало на практика да бъде игнорирана свободата на
работника или служителя да се разпорежда с трудовото си възнаграждение. В този
смисъл е и константната съдебна практика, отразена в Решение № 487 от 26.07.2010
г. на ВКС по гр.д. №339/2009 г., III г. о.
От приложените от ищеца фишове за
работна заплата за м. декември 2020г. и за м.януари 2021г. е видно, че са му правени
следните удръжки: задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО по реда на
КСО, лична вноска ПКБ за сметка на лицето; задължителни удръжки за ДОД;
удържана сума за членски внос за ВСК; удръжки за погасяване на задължение за
телефонни услуги; удръжки за погасяване на заем към ВСК. От така изброените
удръжки, удръжките за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО по
реда на КСО за сметка на лицето и задължителните удръжки за ДОД
могат да се правят без съгласието на лицето, нещо повече – по силата
на чл.272, ал.1, т.3 и т.4 от КТ работодателят
има задължение, предвидено в чл.42, ал.4
от ЗДДФЛ и задължение, предвидено в чл.6 от КСО, да удържа дължимите от
работника или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки
работодателят е задължен да направи и без съгласието на работника или
служителя.
Ищеца оспорва само извършените удръжки
за погасяване на задължение за телефонни услуги към “Виваком“, като твърди, че той
не ползва вече тези услуги към новия мобилен опаретор, а ползва старият си
телефонен апарат. Съдът счита, че тези доводи на ищеца не са подкрепени с никакви
доказателства.
По делото е представен от ответната
Община Б.С. договор сключен между нея и БТК” ЕАД – с търговско
наименование „Виваком“ от 09.10.2020г. валиден до 09.10.2021г., включващ и
допълнителни услуги/л.38 и сл.от делото/. Със заповед № 699/27.12.2012г. на
Кмета на Община Б.С. е разпоредено таксите по основните пакети на всички
мобилни СИМ карти да са за сметка на общината, а служителите имат възможност да
заявят включване на допълнителни пакети към получените СИМ карти, като цената
на допълнителният пакет е за тяхна сметка. Тази заповед е актуална и към настоящият
момент, тъй като няма данни да е изменена, респ. отменена.
Въз основа на нея ищеца се възползвал от
тази възможност, като поискал ползване на допълнителни пакети от мобилни
услуги, като цената им да се „залага" ежемесечно към трудовото му
възнаграждение, обективирани в писмена молба вх.№ 9300-116/13.12.2017г. за
добавяне към служебният му телефонен номер пакет с международни разговори (л.18
от делото) и писмена молба с вх. № 9300-8/14.01.2019г. за добавяне към
служебния му номер пакет мобилен
интернет от 5000 мегабайта.(л.19 от делото).
От приложените с писменият отговор
ответника извадки от фактурите на мобилните оператори за последните няколко
месеца е видно размера на таксата на мобилния номер ********** ползван от В..
Поради изтичане срока на договора с
мобилният оператор „Теленор“ и неговото прекратяване, впоследствие е извършен
пренос на СИМ картите на слижутелите на общината към новият мобилен оператор
БТК” ЕАД – с търговско наименование Виваком.
Следва да се отбележи, че договорите с
мобилните оператори се сключват с Община Б.С. като юридическо лице, а не
конкретно нейн служител, поради което ищеца не е страна по тези договори. В
качеството си на служител на ответната община, той получил за ползване служебна
СИМ карта за мобилен номер **********, видно от приложените списъци/л.16 и л.73
от делото/ за което няма спор.
Неоснователно е твърдението на ищеца в
с.з., че при получаването на СИМ картата към мобилният опретор „Виваком“, същият
показал на секретарката на Кмета, че разполага с телефонен апарат, който не
поддържа допълнително поисканите от него пакети и услуги, тъй като взимайки
новата СИМ карта, той с конклудентни действия е показал, че се съгласява с тях.
Ищеца в обясненията си пред съда в с.з. заявил: „Когато се преподписваха
молбите за мобилният оператор „Виваком“ аз отидох да се подпиша и да си получа картата,
показах на секретарката на Кмета на общината, че вече имам друг телефонен
апарат и устно й обясних тези услуги да отпаднат. .....Това съм го заявил на
секретарката на Кмета устно. Нямам такъв писмен документ, с който да съм
изразил писмено това мое становище“.
Впоследствие ищеца депозирал писмена
„докладна“ вх. № 9300-12/29.01.2021г. (л.8 от делото) до Кмета на Община Б.С.,
с която заявил, че се отказва от допълнителните пакети и услуги и връща
служебната СИМ карта към телефонен номер **********. Както е отразено и в
писмената защита на процесуалният представител на ответника, след депозирането
на тази молба, веднага на ищеца било прекъснато удържането на таксите по тези
услуги.
Доколкото не бяха доказани по никакъв
начин твърденията на ищеца за неправомерно удържане на такси от ответната
община от трудовото му възнаграждение за ползване на допълнителни пакет услуги
за телефон, то следва да се приеме, че ищеца е дал съгласие за извършените от
трудовото му възнаграждение през процесния период удръжки за погасяване на
задължение за телефонни услуги към „Виваком“, поради което тези удръжки са
могли да се правят без нормативно ограничение в размера.
С оглед всичко гореизложено съдът
приема, че извършените от работодателя удръжки за погасяване на задължение за
телефонни услуги към „Виваком“ са правени законосъобразно, то искът на ищеца по
чл.128, т.2 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
РАЗНОСКИ:
Ищеца не е поискал разноски, такива не е
направил и съответно не му се дължат.
Ответната община, чрез процесуалният си
представител в с.з. е поискала заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
а с писмената защита е представила списък с разноските по чл.80 от ГПК,
съгласно който претендира заплащане на 200,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално
качество - ищци или ответници по трудов спор /чл. 359 КТ
и чл.83,ал.1,т.1 ГПК/.
Безплатността се отнася за всички
държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и
пр./и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните,
но касае задължението на работника или служителя към съда.
Разпоредбата на чл.359 от КТ не
освобождава обаче ищеца от отговорността за заплащане на разноските, направени
от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана
от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на
делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание(чл. 78, ал. 3 ГПК- Определение № 58 от
8.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 496/2010 г., III г. о., ГК), но когато са
поискани и съобразени с ТР № 6/2012г. на ОСГК.
Размерът на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да се определи по
указанията в разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба
следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът
се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП
препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25 ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв.
В случая, сума от 100,00 лв. платима за
първата инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа
сложност на делото.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Р.Н.В. с ЕГН **********
***, ЕИК ********* със седалище гр.Б.С., обл.В., ул.“Климент Охридски“ № 68
представлявана от Кмета инж.И.Ц., иск с правно основание чл.128,т.2 от КТ и
чл.272 от КТ за възстановяване/заплащане/ на исковата сума от 43,62 лв. представляваща общо удръжки
за телефон от трудовото му възнаграждение за м.декември 2020г. и за м.януари
2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Н.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Б.С., ЕИК ********* със седалище гр.Б.С., обл.В.,
ул.“Климент Охридски“ № 68 представлявана от Кмета инж.И.Ц., направените пред
настоящата съдена инстанция деловодни разноски в размер от 100,00 лв. (Сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ВрОС в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено.
Препис от решението, на основание чл.7
ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: