№ 7135
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110166791 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 264, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1-3, чл. 261 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К. Л. И. твърди, че в периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г. е бил в трудово
правоотношение с ответника ***, в рамките на което е заемал длъжността „*** в дирекция
„***, при подневно отчитане на труда с минимална основна месечна заплата за страната.
Поддържа, че въпреки уговореното работно време, е изпълнявал трудовите си задължения на
смени (дневна и нощна по 12 часа по утвърдени от работодателя графици), които обхващат
делнични, почивни и празнични дни, без да е получавал следващите му се възнаграждения
за положения извънреден труд съответно с увеличение от 50 % за работа през работни дни,
от 75 % за работа през почивни дни и от 100 % за работа през дни на официални празници,
както и за положения нощен такъв. Сочи, че със заявление с вх. № 23ПР 2577/10.07.2023 г. е
отправил до ответника искане за изплащане на следващото му се възнаграждение за
неотчетен и незаплатен извънреден и нощен труд, но същият не се е произнесъл по него, с
което обосновава правния си интерес от предявяване на исковете за заплащане на сумите,
както следва: 12 401,10 лв., от която: 11 690,18 лв., представляваща сбор от неплатени
трудови възнаграждения за положен извънреден труд за работа през работни дни (178,48 лв.),
почивни дни (10 011,22 лв.) и дни на официални празници (1 500,48 лв.), отнасящи се за
периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., а именно: 172 часа през работни дни, 1 468 часа
през почивни дни, 240 часа през дни на официални празници и 710,92 лв., представляваща
неплатени трудови възнаграждения за положен нощен труд, отнасящи се за периода от
02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., а именно: 1 730 часа нощен труд, ведно със законната лихва от
върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2024 г. до
окончателното им заплащане, както и 3 350,72 лв., от която: 3 180,28 лв., представляваща
сбор от мораторните лихви върху главниците за неплатени трудови възнаграждения за
положен извънреден труд за работа през работни дни (54,44 лв.), почивни дни (2 748,26 лв.)
и дни на официални празници (377,58 лв.) считано от падежа на отделните месечни
задължения (1-во число на месеца, следващ този, за който се отнася) до 04.12.2023 г. и 170,44
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово
1
възнаграждение за положен нощен труд считано от падежа на отделните месечни
задължения (1-во число на месеца, следващ този, за който се отнася) до 04.12.2023 г.
съгласно уточнителна молба от о. с. з. на 27.02.2025 г. (л. 187 от делото) и допуснато в
същото съдебно заседание изменение на част от исковете чрез увеличаване, респ.
намаляване на размера им под формата на отказ. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за
неспазване на срока по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като се касае за трудов спор, както и
възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Твърди, че съгласно
заповед № ЧР-95-00-101/22.03.2013 г. на министъра на външните работи е установен
ненормиран работен ден за всички служители, включително и за тези по трудово
правоотношение, като в случая на ищеца се полага допълнителен платен годишен отпуск за
работа при ненормиран работен ден в размер на 10 работни дни, но не и възнаграждение за
положен извънреден труд, положен в работни дни. Позовава се на чл. 142, ал. 5 КТ, според
който не се допуска сумарно изчисляване на работното време за работници и служители с
ненормиран работен ден, поради което се прилага подневно изчисляване съгласно чл. 142,
ал. 1 КТ. Поддържа, че *** е специализирана държавна администрация, като на основание
чл. 48, т. 6 ЗДиплСл служителите извън задълженията си по КТ и ЗДСл са длъжни да са на
разположение или да дежурят през определено време от денонощията. Твърди, че съгласно
чл. 48, т. 5 ЗДиплСл, когато важни интереси наложат това, служителите изпълняват
служебните си задължения извън установеното работно време. Поддържа, че ищецът заедно
със служителите от сектор „*** работят на седмични графици при спазване на изискванията
за междуседмична почивка, като за работните дни, в които ищецът е бил на работа повече от
8 работни часа, той е компенсиран с 10 дни допълнителен платен годишен отпуск, а за
положения труд през нощта, в почивни или празнични дни е бил компенсиран с увеличено
заплащане на същия. Твърди, че всички дължими суми са изплатени на ищеца или той е бил
обезщетен с допълнителен платен годишен отпуск като уточнява, че ищецът не е отработвал
пълната продължителност на работната седмица. По отношение на цитираното в исковата
молба становище от ИАГИТ излага възражение, че към момента на депозиране на отговора
на исковата молба, образуваното административно производство, с което предписанията са
обжалвани, не е приключило с влязло в сила решение, поради което предписанията не са
изпълнени. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 26.06.2024 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение в периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., в рамките на което ищецът е
заемал длъжността „*** в дирекция *** при ответника. Нещо повече, за установяването им
свидетелстват и писмените доказателства по делото – трудов договор № Т-2956/29.11.2019 г.,
4 броя допълнителни споразумения към него съответно от 20.12.2019 г., от 21.12.2020 г., от
29.03.2022 г. и от 09.06.2022 г., извлечение от трудовата книжа на ищеца, съдържаща
удостоверяване относно прослуженото време при ответника, както и заповед № Т-
1295/08.09.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, считано от
23.09.2022 г.
Съгласно клаузите на трудов договор № Т-2956/29.11.2019 г., ищецът К. Л. И., в
качеството си на служител, заемащ длъжността „*** в дирекция „*** при ответника, следва
да получава основно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв., както и допълнително
такова за трудов стаж и професионален опит – 0,6 % за всяка година, за работа с
2
класифицирана информация – 110,95 лв. и за владеене на чужд език – 60,00 лв., като същите
са дължими до 30-то число на текущия месец. Според уговореното в договора служителят
следва да полага труд в условията на пълно работно време от 8 часа при 5-дневна работна
седмица, като страните са постигнали съгласие, че на ищеца се полагат 20 дни основен и
удължен платен годишен отпуск, както и 10 дни допълнителен платен годишен отпуск.
Видно от представените по делото 4 броя допълнителни споразумения към процесния
трудов договор съответно № Т – 3045/20.12.2019 г., № Т – 2982/21.12.2020 г., № Т –
323/29.03.2022 г. и № Т – 900/09.06.2022 г., както и от Заповед № Т – 41/01.01.2020 г.,
издадена на основание чл. 118, ал. 3 КТ, във връзка с ПМС № 350/2019 г. за определяне
размера на минималната работна заплата за страната и ПМС № 66/1996 г., размерът на
получаваното от ищеца трудово възнаграждение е бил многократно променян, както следва:
610,00 лв. - за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., 650,00 лв. - за периода от 01.01.2021
г. до 31.03.2022 г., 710,00 лв. - за периода от 01.04.2022 г. до датата на прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответника – 23.09.2022 г.
От съдържанието на представените 2 броя длъжностни характеристики, отнасящи се
длъжността „*** в дирекция „*** при ответника се установява, че част от преките
задължения на ищеца са били свързани с даване на дежурства по график, изготвен от
началника на отдел „***, като по делото не се спори, а и видно от отбелязването върху двата
документа, длъжностните характеристики са връчени на ищеца съответно на 09.12.2019 г. и
на 16.05.2020 г., който факт той е удостоверил с подписа си, чието авторство не е оспорил.
Видно от Заповед № ЧР 95-00-101/22.03.2013 г., издадена от министъра на външните
работи, на основание чл. 25, ал. 4 ЗАдм., чл. 50, ал. 2 и 3 ЗДСл и чл. 139а, ал. 3 и 7, чл. 156,
ал. 1, т. 2 КТ, за държавните служители в *** е определен допълнителен платен годишен
отпуск за изпълнение на задълженията извън работното време в размер на 10 работни дни, а
за служителите по трудово правоотношение в същото ведомство е определен допълнителен
платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден в размер на 10 работни дни.
Със заявление с вх. № 23ПР-2577/10.07.2023 г., адресирано до министъра на външните
работи на ****, ищецът К. Л. И. е отправил искане за преизчисляване и заплащане в негова
полза на разликата между изплатеното му трудово възнаграждение по подневно изчисляване
на работното време и действителното такова при сумарно изчисляване на работното време,
включващо и извънреден и нощен труд, както и, че в противен случай ще потърси правата си
по съдебен ред.
Видно от представения сигнал (жалба) с вх. № 23100974/30.08.2023 г. ищецът К. Л. И. е
уведомил директора на Инспекция по труда – гр. София за условията, при които е полагал
труд при ответника в периода от 29.11.2019 г. до 23.09.2022 г., както и за обстоятелството, че
не са му изплатени дължимите суми за положен извънреден и нощен труд в рамките на
съществувалото между страните трудово правоотношение.
В отговор на постъпилия сигнал е съставено писмо с изх. № 23086412/05.10.2023 г. на
директора на Инспекция по труда – гр. София, в което се посочва, че след извършена
проверка за спазване на трудовото законодателство при ответника е констатирано
нарушение, изразяващо се в липса на начисляване в цялост на дължимото трудово
възнаграждение за положен извънреден и нощен труд, като спрямо *** е приложена
принудителна административна мярка, обективирана в протокол от извършена проверка №
ПР-2335033/03.10.2023 г., с краен срок на изпълнение – 01.11.2023 г.
В заверен препис по делото са представени и решение № 1806/19.03.2024 г.,
постановено по адм. дело № 10072/2023 г. по описа на АССГ, 28 състав, с което по жалба на
*** задължителните предписания, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР-
2335033/03.10.2023 г., са отменени в частта, в която е разпоредено да бъдат начислени часове
с увеличение в размер на 50 % за положен извънреден труд през делнични дни на ищеца и
всички останали работници и служители в дирекция „ИКО и *** при ***, на които е
3
прекратено трудовото правоотношение за периода от м. 10.2020 г. до момента на проверката,
като в останалата част жалбата е отхвърлена.
От представената по делото в заверен препис извадка от специална книга за отчитане
на извънредния труд в Министерството на външните работи, относима към исковия период,
се установява, че по отношение на ищеца е отчетен извънреден труд в почивни и празнични
дни и извънреден нощен труд, както следва: за м. януари 2021 г. – 12 часа извънреден труд и
16 часа нощен труд, за м. февруари 2021 г. – 6 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за
м. март 2021 г. – 6 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. април 2021 г. – 12 часа
извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. май 2021 г. – 6 часа извънреден труд и 20 часа
нощен труд, за м. юни 2021 г. – 12 часа извънреден труд и 20 часа нощен труд, за м. юли 2021
г. – 6 часа извънреден труд и 20 часа нощен труд, за м. август 2021 г. – 18 часа извънреден
труд и 12 часа нощен труд, за м. септември 2021 г. – 6 часа извънреден труд и 12 часа нощен
труд, за м. октомври 2021 г. – 6 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. ноември
2021 г. – 12 часа извънреден труд и 12 часа нощен труд, за м. декември 2021 г. – 18 часа
извънреден труд и 20 часа нощен труд, за м. януари 2022 г. – 12 часа извънреден труд и 20
часа нощен труд, за м. февруари 2022 г. – 12 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м.
март 2022 г. – 8 часа нощен труд, за м. април 2022 г. – 24 часа извънреден труд и 16 часа
нощен труд, за м. май 2022 г. – 12 часа извънреден труд и 20 часа нощен труд, за м. юни 2022
г. – 6 часа извънреден труд и 16 часа нощен труд, за м. юли 2022 г. – 12 часа извънреден труд
и 16 часа нощен труд, за м. август 2022 г. – 6 часа извънреден труд и 12 часа нощен труд.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебносчетоводна
експертиза, установяваща, че претендираните от ищеца и незаплатени от ответника
възнаграждения за извънреден и нощен труд са в размер на сумата от общо 4 906,68 лв., от
която: 178,48 лв. – за извънреден труд в работни дни, 2 516,80 лв. – за извънреден труд в
почивни и неприсъствени дни, 1 500,48 лв. – за работа в дни на официални празници и
710,92 лв. – за нощен труд. Според експерта лихвата за забава, начислена за периода от 1-во
число на месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждението, до деня, предхождащ
датата на подаване на исковата молба – 04.12.2023 г., е в размер на сумата от общо 1 236,29
лв., от която: 54,44 лв. – начислена върху главницата за положен извънреден труд в работни
дни, 633,83 лв. – начислена върху главницата за положен извънреден труд в почивни и
неприсъствени дни, 377,58 лв. – начислена върху главницата за положен труд в дни на
официални празници и 170,44 лв. – начислена върху главницата за положен нощен труд.
След извършена проверка на фишовете за работни заплати и заповедите за отпуск вещото
лице е установило, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск през процесния период,
заедно с обезщетението по чл. 224 КТ за 2 работни дни, в размер на 30 работни дни
средногодишно, като за ползвания отпуск от общо 82 работни дни са му начислени и
изплатени възнаграждения в общ размер на 3 477,96 лв., както и обезщетение по чл. 224, ал.
1 КТ за 2 работни дни в размер на 86,60 лв. Според заключението общо за процесния период
на ищеца са начислени суми за положен извънреден труд в размер на 306 човекочаса, от
които: 24 часа – за работа в дни на официални празници. След изследване на счетоводните
данни на ответника, вещото лице е достигнало до извод, че общата стойност на начислените
и изплатени брутни трудови възнаграждения за извънреден труд през исковия период е в
размер на 2 268,40 лв., от които: 1 974,10 лв. - за работа в почивни и неприсъствени дни и
294,30 лв. - за работа в празнични дни, а общата стойност на начислените и изплатени
брутни трудови възнаграждения за нощен труд е в размер на 332,76 лв. По време на
изслушването си в открито съдебно заседание на 12.12.2024 г. вещото лице изяснява, че е
счело за извънреден труд в почивни дни отработените часове над определения за съответния
месец норматив, като за последния се дължи възнаграждение, завишено със 75 %, а за
положения труд в дните на официални празници, съответно завишено със 100 %.
Експертизата изяснява още, че ищецът е работил в неприсъствени дни общо 1 204 часа, от
които: 422 часа - през нощта, като след преобразуване на нощния труд в дневен общо
4
отработените часове в неприсъствени дни са 1 264,35 часа. Вещото лице е изчислило, че
възнаграждението за тези часове, увеличено със 75 %, е в размер на 11 985,32 лв., като след
приспадане на платените суми в размер на 1 974,10 лв., неплатено е останало дължимото
възнаграждение за извънреден труд за работа в неприсъствени дни в размер на 10 011,22 лв.,
а дължимата мораторна лихва, изчислена за периода от 1-во число на месеца, следващ този,
за който възнаграждението се дължи, до деня, предхождащ датата на подаване на исковата
молба – 04.12.2023 г., е в общ размер от 2 748,26 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н. Д. Й., бивш
служител на ответника, който разказва, че е постъпил на работа при него през м. април 2020
г. и е полагал труда си до м. ноември 2022 г., както и, че двамата с ищеца са били колеги.
Заявява, че първоначално работното му време е било с продължителност от 07:30 часа до
17:30 часа, но след няколко месеца същото е било изменено, тъй като голяма част от
служителите по охраната, включително и ищецът, са давали смени по 12-часови дневни
смени - от 07:00 часа до 19:00 часа и 12-часови нощни смени - от 19:00 часа до 07:00 часа при
два дни почивка, без значение дали денят е почивен. Сочи, че работният график е изготвян
всеки петък за следващата работна седмица, като служителите са отивали на работа половин
час преди началото на работното време, за да се подпишат, че застъпват на смяна. Допълва,
че първоначално не е му е било известно нощният труд да е бил заплащан, но впоследствие е
извършвано минимално заплащане на същия. Според свидетеля на седмица са се падали по
около 48 работни часа на човек.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 264, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1-3, чл. 261 КТ.
Основателността на предявените главни искове се предпоставя от установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните предпоставки: че е работил
по трудово правоотношение с ответника и е полагал труд в рамките на исковия период при
сменен режим на работа; че е отработил твърдяния брой часове извън редовното работно
време; размера на следващото му се възнаграждение за положен извънреден и нощен труд;
спазване на срока по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, респ. наличието на обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване на давността.
Както се посочи по-горе, между страните не се спори, а и се установява от писмените
доказателства по делото наличието на съществуването между тях трудово правоотношение в
периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., чийто правопораждащ юридически факт е трудов
договор № Т-2956/29.11.2019 г., в рамките на което ищецът К. Л. И. е заемал длъжността
„*** в дирекция *** при ответника ***, на пълен работен ден с продължителност от 8 часа и
5-дневна работна седмица, както и, че със заповед № Т-1295/08.09.2022 г. същото е било
прекратено, считано 23.09.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие.
Не се спори също така, а и с оглед установената с чл. 8, ал. 2 КТ презумция относно
добросъвестността при изпълнение на трудовите права и задължения, съдът приема за
безспорно установено, че в рамките на исковия период ищецът е полагал труда си при
ответника, като извънсъдебно признание в тази насока е обективирано и в представеното и
прието като писмено доказателство извлечение от трудовата книжка на К. Л. И., в която се
съдържа изрично удостоверяване от страна на работодателя за общо прослужено време при
него в периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., т. е. с продължителност от 2 години, 9 месеца
и 21 дни.
Следователно, спорът по делото е съсредоточен върху това как е било разпределено
работното време на ищеца, респ. полагал ли е той извънреден труд, труд през почивни дни и
дни на официални празници, както и нощен такъв.
В случая, въпреки изричната клауза в процесния трудов договор № Т-2956/29.11.2019
5
г., регламентираща работното време на ищеца, а именно: при 5-дневна работна седмица на
пълен работен ден с продължителност от 8 часа, въз основа на данните, които се извличат от
представените 2 броя длъжностни характеристики, отнасящи се за заеманата от него
длъжност „*** в дирекция *** при ответника, както и събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Н. Й. може да се направи извод, че в действителност К. Л. И. е полагал
труда си на смени от по 12-часови дневни и нощни дежурства. Изрично в двете длъжностни
характеристики се предвижда, че част от задълженията на ищеца включват даване на
дежурства по утвърден график, изготвен от началника на отдел „*** в ***, което се
потвърждава и от показанията на свидетеля Й., непосредствено възприел събитията, за които
разказва, доколкото също е бил служител на ответника на идентична длъжност, който
споделя, че голяма част от служителите по охраната в т. ч. и ищецът И. са давали по 12-
часови дневни смени - от 07:00 часа до 19:00 часа и 12-часови нощни смени - от 19:00 часа до
07:00 часа при два дни почивка, без значение дали денят е почивен.
На следващо място, по делото се установи, че със заповед № ЧР-95-00-101/22.03.2013
г., издадена от министъра на външните работи, на основание чл. 25, ал. 4 ЗАдм., чл. 50, ал. 2
и 3 ЗДСл и чл. 139а, ал. 3 и 7, чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, за държавните служители в *** е
определен допълнителен платен годишен отпуск за изпълнение на задълженията извън
работното време в размер на 10 работни дни, а за служителите по трудово правоотношение в
същото ведомство е определен допълнителен платен годишен отпуск за работа при
ненормиран работен ден в размер на 10 работни дни, като видно от представения по делото
трудов договор № Т-2956/29.11.2019 г., както и от последващите сключени между страните
допълнителни споразумения към него, на ищеца се дължат и 10 дни допълнителен платен
годишен отпуск, без да става ясно ползвани ли се те от служителя на основание посочената
заповед.
Съгласно чл. 139а, ал. 1 КТ поради особения характер на работата работодателят след
консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на
работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности
ненормиран работен ден, като в ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че списъкът на
длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на
работодателя. За да се счете, че едно лице полага труд при ненормиран работен ден е
необходимо да са налице две предпоставки. Първата е заеманата от лицето длъжност да е
включена в нарочния списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен
ден, който списък следва да е определен с нарочна писмена заповед на работодателя и
втората е на работника да е осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск
по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, с който да е компенсирана работата му над редовното работно
време. Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 2 на Наредба № 2/22.04.1994
г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя,
дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано
отчитане на работното време при спазване изискванията на КТ относно междудневната и
междуседмичната почивка. В случая, безспорно по делото се установява, че в процесното
структурно звено ответният работодателя е въвел особен режим на работа за охранителите в
него, поради което съдът приема, че те са полагали труд при ненормиран работен ден по
смисъла на чл. 139а КТ. В този случай те са били длъжни при необходимост да изпълняват
трудовите си задължения и след изтичането на редовното им работно време - арг. чл. 139а,
ал. 3 КТ, т. е. работодателят е установил ненормиран работен ден и служителите са
компенсирани с допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни. По
делото не е представен такъв нарочен списък, от който да се установява, че ищецът е полагал
труд при ответника при ненормиран работен ден, но съдът намира, че фактически това
действително е било така, доколкото между страните не се спори по отношение на
посоченото обстоятелство, а освен това следва и от особения характер на работа на
служителя, както и от факта на предоставяне на същия на допълнителен платен годишен
6
отпуск, който съгласно посоченото в заключението на вещото лице по приетата
съдебносчетоводна експертиза е използван от него в цялост в рамките на исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ, извънредният труд е работата по трудовото
правоотношение между работника или служителя и работодателя извън установеното
работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на определени лица
в предприятието. За положения извънреден труд от работника или служителя, който е
съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното работно време и с който се
засяга полагащата му се почивка, работодателят съгласно чл. 150, ал. 1 вр. чл. 262 КТ дължи
възнаграждение според уговореното помежду им, а ако липсва уговорка прилагат се
минималните установени в закона размери.
Според чл. 263, ал. 1 КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и
служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Ето защо,
доколкото по делото се установи, че ищецът е полагал труд именно в условията на
ненормиран работен ден, то на него не му се следва допълнително трудово възнаграждение
за отработените в повече от установеното работно време през работни дни, като този труд е
бил надлежно компенсиран от работодателя чрез предоставяне на допълнителен платен
годишен отпуск в размер на 10 дни, който той е ползвал. Изложеното обосновава извод, че
претенцията за главница в частта относно претендираното неплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за работа през работни дни, която съгласно
съдебносчетоводната експертиза възлиза на 178,48 лв., отнасяща се за периода от 02.12.2019
г. до 23.09.2022 г., е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 263, ал. 2 КТ за извънреден труд, положен от работници и
служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на
официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по - в първия
случай със 75 % увеличение, а във втория - със 100 % увеличение. В случая, според
таблицата към заключението по основната съдебносчетоводната експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвена от специалист в съответната област, за
процесния период ищецът И. е отработил общо 362,14 часа на стойност от 3 567,26 лв., като
след приспадане на извършеното от ответника частично плащане, той е останал задължен за
разликата от 2 516,80 лв., което обуславя извод, че претенцията за главница в частта относно
претендираното неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за работа
през почивни и неприсъствени дни е доказана по основание, като при този извод на съда
следва да се даде отговор каква част от нея ответникът дължи да заплати, като се разгледа
своевременно заявеното от него възражение за изтекла погасителна давност.
По аргумент от чл. 358 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в тригодишен
срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде
упражнено, като при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по
вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Съгласно чл. 111, б. „а“ ЗЗД
с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение труд, за които
не е предвидена друга давност. В настоящата хипотеза страните по процесното трудово
правоотношение са уговорили, че дължимото трудово възнаграждение за всеки отделен
месец се дължи до 30-то число на текущия месец, за който се отнася плащането. Ето защо,
съдът намира, че давността за всяко отделно вземане е започнала да тече от датата, следваща
предвидения ден за изплащане на съответното месечно трудово възнаграждение. В случая,
исковата молба е подадена в съда на 05.12.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост не след и на
7
05.12.2020, а след и на 28.09.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендират такива за периода от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г., поради което действително е
налице изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода от 02.12.2019 г.
до 31.08.2020 г. Това е така, тъй като най-късното месечно задължение – това за м. август
2020 г. е станало изискуемо на 01.09.2020 г., т. е. преди 28.09.2020 г., поради което то, както
и предхождащите го такива, включени в рамките на исковия период, са обхванати от изтекла
погасителна давност. В случая, съдът приема, че крайният размер на главното задължение за
неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за работа през почивни и
неприсъствени дни следва да бъде определен въз основа на посочения по-горе такъв от
основната съдебносчетоводна експертиза, а именно: 2 516,80 лв лв. От тази сума следва да
се приспаднат сумите, които са погасени по давност, отнасящи се за периода от 02.12.2019 г.
до 31.08.2020 г., чиято стойност предвид данните в колона № 4 на таблицата към
заключението (л. 138 от делото), възлиза на 418,82 лв. Така след извършено преизчисляване,
претенцията за главница в частта относно претендираното неплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за работа през почивни и неприсъствени дни за
периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г., който съдът прие, че не е обхванат от изтекла
погасителна давност, възлиза на 2 097,98 лв. (2 516,80 лв. – 418,82 лв.), до който размер
същата е основателна и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 10 011,22 лв., или за размера от 7 913,24 лв., и за периода от 02.12.2019 г.
до 31.08.2020 г.
Според константната практика на ВКС, във всички случаи на работа - при нормиран и
при ненормиран работен ден, през дните на официални празници, положеният труд се
заплаща според уговореното, но не по малко от удвоения размер на трудовото
възнаграждение, определено по трудовия договор (чл. 262, ал. 1, т. 3 и чл. 263, ал. 2 КТ), без
значение дали се касае за извънреден труд или не - чл. 264 КТ (в този смисъл решение №
103/27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г. на IV ГО на ВКС).
В случая, вещото лице по съдебносчетоводната експертиза е приело, че в рамките на
исковия период ищецът е положил общо 24 дни на официални празници на стойност от 1
657,62 лв., като след приспадане на извършеното от ответника частично плащане, той е
останал задължен за разликата от 1 500,48 лв., което обуславя извод, че претенцията за
главница в частта относно претендираното неплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за работа през дните на официални празници също е доказана по основание.
С оглед горния правен извода, че по отношение на периода от 02.12.2019 г. до 31.08.2020 г. е
налице изтекла погасителна давност, съобразявайки данните в колона № 5 на таблицата към
заключението (л. 138 от делото), съдът приема, че стойността им възлиза на 178,78 лв. Така
след извършено преизчисляване, претенцията за главница в частта относно претендираното
неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални
празници за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г., който съдът прие, че не е обхванат от
изтекла погасителна давност, възлиза на 1 321,70 лв. (1 500,48 лв. - 178,78 лв.), до който
размер същата е основателна и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 1 500,48 лв., или за размера от 178,78 лв., и за периода от 02.12.2019 г. до
31.08.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 КТ работата по трудовото правоотношение
между работника или служителя и работодателя, която се полага от 22:00 часа до 06:00 часа,
а за непълнолетни работници и служители - от 20:00 часа до 06:00 часа. За положения нощен
труд от работника или служителя работодателят, съгласно чл. 261 КТ, дължи
възнаграждение според уговореното помежду им, а ако липсва уговорка, не по-малко от
размерите, определени от Министерския съвет. На работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, независимо от вида на трудовия
договор, начина на отчитане на работното време, системата на заплащане на труда и вида на
работните смени.
8
Според вещото лице в рамките на процесния период от 02.12.2019 г. до 23.09.2022 г.
действително ищецът е положил нощни дежурства, равняващи се на общо 448 часа на
стойност от 1 043,68 лв., като след приспадане на извършеното от работодателя частично
плащане, той е останал задължен за разликата от 710,92 лв. Отново при съобразяване на
факта, че по отношение на част от исковата претенция – за периода от 02.12.2019 г. до
31.08.2020 г. е налице изтекла погасителна давност, съобразявайки данните в колона № 6 на
таблицата към заключението (л. 138 от делото), съдът приема, че стойността на същата за
посочения период възлиза на 73,00 лв. Така след извършено преизчисляване, претенцията за
главница в частта относно претендираното неплатено трудово възнаграждение за положен
нощен труд за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г., който съдът прие, че не е обхванат от
изтекла погасителна давност, възлиза на 637,92 лв. (710,92 лв. - 73,00 лв.), до който размер
същата е основателна и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 710,92 лв., или за размера от 73,00 лв. и за периода от 02.12.2019 г. до
31.08.2020 г.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2024 г. до
окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване от ищеца
при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг; изпадане на ответника
в забава и размера на обезщетението за забава.
С оглед извода на съда за недължимост на претенцията за главница в частта относно
претендираното неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за работа
през работни дни в размер на 178,48 лв., неоснователен се явява и акцесорният иск за
мораторна лихва в размер на 54,44 лв., начислена за периода от 01.01.2020 г. до 04.12.2023 г.,
който следва да се отхвърли изцяло.
Що се отнася обаче до останалите главни претенции за неплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за работа през почивни и неприсъствени дни и
дни на официални празници, както и за положен нощен труд, за които съдът прие, че са
дължими, следва да се отбележи, че съгласно трудовия договор ответникът дължи
заплащането им до 30-то число на текущия месец, поради което за поставяне на ответника в
забава не е необходимо отправяне на изрична покана. В случая, изчислявайки ги по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, размерът на отделните претенции
мораторната лихва върху всяка една от посочените по-горе главници се равняват на сумите,
както следва: 719,54 лв. - начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г., дължима
върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през
почивни и неприсъствени дни в размер на 2 097,98 лв., отнасяща се за периода от 01.09.2020
г. до 23.09.2022 г.; 453,29 лв. – начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г.,
дължима върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден
труд през дните на официални празници в размер на 1 321,70 лв., отнасяща се за периода от
01.09.2020 г. до 23.09.2022 г. и 219,14 лв. - начислена за периода от 01.10.2020 г. до
04.12.2023 г., дължима върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен
нощен труд в размер на 637,92 лв., отнасяща се за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г.
Ето защо, основателни се явяват акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД до размера на сумите, както следва: 719,54 лв. – мораторна лихва, начислена за периода
от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г., дължима върху главницата за неплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през почивни и неприсъствени дни в размер на
2 097,98 лв., отнасяща се за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г., до който размер същата
следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2 748,26 лв.,
или за размера от 2 028,72 лв. и за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г.; 453,29 лв. -
9
мораторна лихва, начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г., дължима върху
главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на
официални празници в размер на 1 321,70 лв., отнасяща се за периода от 01.09.2020 г. до
23.09.2022 г., т. е. повече от претендирания размер от 377,58 лв., поради което същата следва
да се уважи изцяло, като се отхвърли за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. и 219,14 лв.
– мораторна лихва, начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г., дължима върху
главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд в размер на 637,92
лв., отнасяща се за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г., т. е. повече от претендирания
размер от 170,44 лв., поради което същата следва да се уважи изцяло, като се отхвърли за
периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г.
По отговорността за разноските.
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от
исковете. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца не следва да се присъждат
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, тъй като той не доказва извършването
на такива. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които възлизат на 434,93
лв. – депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, броя на предявените искове, значителния
материален интерес по делото, както и предприетите активини защитни действия в интерес
на доверителя си във всяко едно от проведените открити съдебни заседания. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен
съд сумата от общо 378,86 лв. - дължима държавна такса и депозит за ССчЕ, съразмерно с
уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата
част от дължимата държавна такса и депозит за ССчЕ, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** на **** с БУЛСТАТ *** и адрес: **** да заплати на К. Л. И., ЕГН
********** и адрес: ***, на основание чл. 264, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 261 КТ,
сумата от 2 097,98 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за работа през почивни и неприсъствени дни за периода от 01.09.2020 г. до
23.09.2022 г.; сумата от 1 321,70 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за
положен извънреден труд през дните на официални празници за периода от 01.09.2020 г. до
23.09.2022 г.; сумата от 637,92 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 01.09.2020 г. до 23.09.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2024 г. до
окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 719,54 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за
положен извънреден труд през почивни и неприсъствени дни, начислена за периода от
01.10.2020 г. до 04.12.2023 г.; сумата от 377,58 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на
официални празници, начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023 г., както и сумата
от 170,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово
възнаграждение за положен нощен труд, начислена за периода от 01.10.2020 г. до 04.12.2023
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за неплатено трудово възнаграждение за извънреден
10
труд за работа през работни дни в размер на 178,48 лв., отнасяща се за периода от 02.12.2019
г. до 23.09.2022 г.; иска за главница за неплатено трудово възнаграждение за разликата над
уважения размер от 2 097,98 лв. до пълния предявен размер от 10 011,22 лв., или за размера
от 7 913,24 лв., и за периода от 02.12.2019 г. до 31.08.2020 г.; иска за главница за неплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални празници за
разликата над уважения размер от 1 321,70 лв. до пълния предявен размер от 1 500,48 лв.,
или за размера от 178,78 лв., и за периода от 02.12.2019 г. до 31.08.2020 г.; иска за главница
за неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за разликата над уважения
размер от 637,92 лв. до пълния предявен размер от 710,92 лв., или за размера от 73,00 лв. и
за периода от 02.12.2019 г. до 31.08.2020 г.; иска за мораторна лихва върху главницата за
неплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за работа през работни дни в размер
на 54,44 лв., начислена за периода от 01.01.2020 г. до 04.12.2023 г.; иска за мораторна лихва
върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през
почивни и неприсъствени дни за разликата над уважения размер от 719,54 лв. до пълния
предявен размер от 2 748,26 лв., или за размера от 2 028,72 лв. и за периода от 01.01.2020 г.
до 30.09.2020 г.; иска за мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официални празници за периода
от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г.; иска за мораторна лихва върху главницата за неплатено
трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г.
ОСЪЖДА К. Л. И., ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на *** на **** с
БУЛСТАТ *** и адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 434,93 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА *** на **** с БУЛСТАТ *** и адрес: **** да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 378,86 лв.,
представляваща дължима държавна такса и депозит за ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11