№ 336
гр. Варна, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20233100500316 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5649/24.01.2023 г при ВРС от адв.
Г. И., назначен особен представител на ответницата Н. Х. И., от гр. Варна
против Решение № 55/05.01.2023 г. на ВРС по гр.д. № 1464/22 г. в частта, с
която е прието за установено в отношенията между страните, че Н. Х. И.
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, сумата
от 2072,98 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги
за периода от 20.03.2018 г. до 17.09.2020 г. по партида с абонатен номер
****** за обект – имот, находящ се в ****** и сумата от 337,90 лв.,
представляваща лихва за забава върху тази главница, начислена за периода от
18.05.2018 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед № 647/30.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4549/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна, 8 с-в.
Според жалбоподателя решението е незаконосъобразно като
постановено при неправилна оценка на доказателствата по делото. Счита, че
не е доказано реалното потребление на ВиК услуги в имота на И., като се
позовава на изявлението на вещото лице в съдебното заседание, проведено на
16.12.2022 г., че по данни на домоуправителя ответницата от две години е в
чужбина. Поддържа се и заявеното пред ВРС, че карнетите не са годно
доказателство да установят ползването на вода в имота, тъй като са
неподписани частни документи, а фактът, че абонатът не е присъствал на
проверките води до извод за служебно начисляване на стойности от
инкасатора. Според страната, този извод не се опровергава от това, че
1
абонатът е поставял в карнета подписи на три места, доколкото може да се
приеме, че изразява съгласие единствено с определени стойности към
конкретен момент. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, чрез
процесуален представител депозира отговор, в който поддържа
неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на ВРС, като
излага подробни контрааргументи по твърденията на насрещната страна.
Счита, че в производството пред първата инстанция безспорно е установено
качеството на потребител на ответницата, както и потребеното количество
вода, поради което и решението е постановено при правилно приложен
материален закон. Претендира решението да се потвърди и желае присъждане
на разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се от
назначения особен представител, който поддържа доводите, развити в
жалбата и моли за отмяна на постановеното решение.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В развилото се заповедно производство по ч.гр.д. № 4549/2021 г. на
ВРС е удовлетворено заявление на „Водоснабдяване и канализация –Варна“
ООД и е издадена Заповед № 647/30.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н. Х. И., в
качеството си на потребител на ВиК услуги, които се отчитат по партида с аб.
номер ******, да заплати стойността на потребено количество вода в общ
размер на 6 779.09 лв., представляваща главница за периода от 16.07.2011 г.
до 16.11.2020 г. и сумата от 1952.13 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 11.03.2015 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.03.2021
г. до окончателното погасяване на задължението, както и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на
174.62 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК в указания от заповедния съд срок по чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК
кредиторът е предявил и настоящия иск за установяване вземането по
заповедта, като заявените с исковата молба суми са за периоди, непогасени по
давност.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът в качеството си на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ
се в ******, с абонатен номер ******, е ползвал предоставени ВиК услуги,
които не е заплатил, с оглед на което предявява искова претенция за част от
сумите по издадени фактури. Поддържа, че към настоящия момент
ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ отчетеното количество ВиК услуги, с оглед на
което моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на
направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
2
В отговора на исковата молба ответницата Н. Х. И., чрез назначения й
особен представител адв. Г. И., оспорва предявените искове като
недопустими, защото се претендира вземане, различно от това по заповедта,
както и неоснователни.
Обжалваното решение е валидно, същото е допустимо, в
обжалваната му част. Относно правилността на решението, в
обжалваната му част, съдът е ограничен от изложеното в жалбата, като
следи за приложението на императивни правни норми.
Видно от представената в първоинстанционното производство справка
от Агенция по вписванията /л. 68 -69/ се установява, че ответницата по делото
е придобила имота, по чиято партида са отчетени незаплатени количества
вода на 14.06.2013 г., т.е. преди процесния период. След като И. е титуляр на
правото на собственост върху гореописания имот с абонатен № ****** от
момент преди началото на исковия период, същата безусловно има качеството
на потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.2 от ЗРВКУ
и аналогичната норма на чл. 2, ал.1 от ОУ на ВиК оператора, от който момент
възниква облигационното правоотношение със съответните права и
задължения на страните по него. Независимо, че в представените по делото
карнетни листи и опис на отчети на абоната, като потребител е посочена
А.М., предишен собственик на имота, задължение за заплащане на
потребеното количество вода остава за новия собственик съгласно чл. 63, ал.
2 от ОУ на ВиК оператора, който предвижда, че новият собственик заплаща
всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността или
ползването.
По спорните въпроси: доставено ли е процесното количество вода,
което изисква отговор относно това дали следва да се приемат за достоверни
отчетите /карнетите/ след като не са подписани от абоната и при наведените
твърдения, че същият живее извън страната.
Съгласно чл. 35 от Наредба № 4/2004 г за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /наричана по-долу Наредбата/, а и съгласно
Общите условия на ВиК оператора – чл. 23 ал.1, водомерите са отчитат на
всеки три месеца, доколкото ответника е потребител на питейно битови
нужди /чл. 23 ал.1 т.2 вр. чл. 3 т.1 от ОУ на ВиК оператора/. В конкретната
хипотеза с оглед представената по делото Справка за недобора /л. 25/ и
карнетните листи, в периода до 18.02.2019 г. са правени ежемесечно отчети,
но не срещу всички записвания има подпис за потребител.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ОУ на оператора, потребителят е длъжен да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитмините длъжностни лица на
ВиК оператора за извършване на отчети на водомера на сградното
водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери, а съгласно чл. 23,
ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на
представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде служител
на ВиК оператора. Посочено е, че този ред не се прилага в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен таблет.
С оглед изложеното следва да бъде направено разграничение на
представените по делото карнети, които в различни периоди отчитат
изразходеното количество вода по различен начин. За периода от 20.03.2018
3
г. до 18.02.2019 г. показанията са отчитани с обикновени карнети /л. 66-67/, а
за периода 18.02.2019 г. до 18.09.2020 г. отчетите са с таблет или с така
наречения електронен карнет, в който случай не се изисква подпис на абоната
съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ.
Видно от представените карнетни листи за периода 20.03.2018 г. до
18.02.2019 г. /л. 66-67/, отчетите са правени ежемесечно, като се установява,
че за процесния период има положени подписи за абонат на дати 17.04.2018
г., 19.06.2018 г. и 18.02.2019 г. към който момент показанието на водомера е
било 2 156 куб.м. Настоящият състав намира, че липсата на подпис в графата
абонат за част от отчетените периоди не изключва задължението на
потребителя да ги заплати, доколкото с полагането на подпис при
последващите отчети, потребителят е удостоверил съответствието на
показанията с данните в отчета към конкретен момент, поради което с
полагането на подпис за отчет от 18.02.2019 г. следва да се приеме, че
потребителят е признал начислените му количества до този момент в размер
на 2 156 куб.м. /л. 67/.
Относно отчетния период 18.02.2019 г. до 18.09.2020 г. по делото е
представен опис на отчети на абоната /л. 64 -65/, от който се установява, че
отчитането е извършено с таблет или с така наречения електронен карнет.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ и чл. 32, ал.4 от Наредбата при ползването на
електронен карнет, както и при дистанционно отчитане не се изисква подпис
на потребител. Видно от отразеното в електронния карнет за периода
18.02.2019 г. до 18.09.2020 г. отчитанията са направени при съблюдаване
разпоредбите на ОУ като последните са на всеки три месеца или по-често.
Така например реален отчет е направен на 21.07.2020 г., а в следващите два
отчетни периода - не, но съгласно чл. 23 ал.3 от ОУ, в междинните периоди
на отчитане операторът начислява количества, определени въз основа на
среден месечен разход от предходните два отчета, а същата разпоредба
позволява при последващо отчитане да се изравнят стойностите с реалните.
Следва да се има предвид и това, че в описа на отчета е посочено, че в
месеците 08 и 09.2020 г. начисляването е поради неосигурен достъп от
потребителя. Служебно начисленото количество изразходена вода не
освобождава потребителя от задължението му да заплати същото. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие
на консумация и/или служебно начисляване на количества, като съгласно ал.
2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30 – дневен срок
след датата на фактурата. В случай че потребителят не е съгласен с така
определената цена по фактурите, за него е налице възможност да подаде
възражение писмено пред ВиК оператора в 30 – дневния срок за плащане,
съобразно чл. 34, ал. 1 от ОУ и чл. 40, ал. 2 от Наредбата. По делото
доказателства в тази насока не са ангажирани. Наред с изложеното за
потребителят е била налице и възможност по чл. чл. 24, ал. 3 от ОУ в случай
че не е съгласен с показанията на техническото средство или отразеното
количество потребена вода от страна на ВиК оператора да поиска уточняване
с насрещната страна извършване на замерване на водомера в удобно за двете
страни време в срок не по-дълъг от една година от последното замерване,
който към настоящия момент е изтекъл и дори не се навеждат твърдения от
страна на потребителя, че е изпълнил тази процедура, уредена в негов
интерес, поради което и съдът намира, че същият не може да се позовава на
собственото си неправомерно поведение.
Неоснователни се явяват твърденията на въззивника, че за процесния
4
период не се е намирал в страната. Видно от изявлението на вещото лице,
изслушано в съдебно заседание пред първата инстанция /л. 82 – гръб/, по
данни на домоуправителя на сградата Н. Х. И. не живее в страната от две
години, което с оглед датата на извършения от вещото лице оглед – 29.11.22
г. означава, че ответницата е напуснала страната след относимия за спора
период. Друг е въпроса, че гласни доказателства за установяване на този факт
не са ангажирани от ответника.
Предвид изложеното, настоящия състав намира, че исковете се явяват
основателни до размера, установен с първоинстанционното решение. В
частта, в която исковете са отхвърлени, решението не е предмет на въззивна
проверка. По размера не се повдига спор, но и предвид заключението по ССЕ,
ВиК оператора правилно е приложил ценообразуващите компоненти при
изчисляване на дължимите суми.
С оглед съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния състав, решението, в обжалваната му част, следва да се
потвърди изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват единствено на
въззиваемия, за което е отправено своевременно искане с отговора на
въззивната жалба. Доколкото въззиваемото дружество е представлявано от
юрисконсулт и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а,
ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид неявяването на
представител в съдебно заседание, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. По делото е представено доказателство
за заплатен депозит за особен представител на въззивника по делото в размер
на 271 лева /л. 21/, поради което и същите подлежат на присъждане в полза на
въззиваемия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55/05.01.2023 г. на ВРС по гр.д. №
1464/23 г. в частта, с която е прието за установено в отношенията между
страните, че Н. Х. И., ЕГН **********, гр. Варна дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК *********,
гр. Варна сумата от 2072,98 лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги за периода от 20.03.2018 г. до 17.09.2020 г. по партида
с абонатен номер ****** за обект – имот, находящ се в ****** и сумата от
337,90 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница, начислена за
периода от 18.05.2018 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 647/30.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4549/2021 г.
по описа на ВРС.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. Х. И., ЕГН **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК *********,
гр. Варна сумата от 321 /триста двадесет и един/ лева, сторени съдебно –
деловодни разноски в настоящото производство.
5
Решението е окончателно по аргумент на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6