№ 192
гр. С.З., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000206 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "З.Д.Ж.З." АД - гр. С. против
решение № 99/16.03.2022г., постановено по гр.д. № 3589/2021г. по описа на
РС – К., с което е осъдено дружеството – въззивник да заплати на Н.А. в
качеството на сестра на починалия Д.А.Д., сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, и направените по делото разноски. Във въззивната жалба са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са
подробни доводи в тази връзка. Направено е искане да се отмени решението
като неправилно и необосновано и вместо него да се постанови друго, с което
да се отхвърлят предявените искове, а при условията на евентуалност да се
намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и
съответно размера на присъдените разноски, като се отчете възражението за
съпричиняване и прекомерност. Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на
1
въззиваемия, в който е взето становище, че жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение. Изложени са подробни съображения и е посочена
съдебна практика.
С вх. № 6783/29.06.2022г. е постъпила молба от адв. Л., пълномощник
на въззивника, с която взема становище по същество. Претендира разноските
по делото. Прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата
страна.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
По делото е безспорно е установено, че на 16.12.2017 г., около 09:05
часа, по път II-57, км.2 (между гр. С.З. и с. М.), в южната пътна лента, в
посока изток - към с. М., е настъпило ПТП между л.а. „Форд Транзит Конект“,
с peг. № ***, управляван от водача Д.А.Д. и л.а. „Фолксваген Пасат“, с peг. №
***, с водач Н.Г.В.. В резултат на настъпилото ПТП били нанесени телесни
увреждания на пътниците и в двете МПС, като водачът на л.а. „Форд Транзит
Конект“ - Д.А.Д., починал.
Не се спори също така, че към датата на ПТП - 16.12.2017 г., л.а.
„Фолксваген Пасат“, с peг. № *** е бил с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в „З.Д.Ж.З.“ АД по застрахователна полица №
BG/30/117002470949, валидна от 13.09.2017 г. до 12.09.2018 г.
От приложената справка за родствени връзки с № УРИ
349р[1]8823/22.04.2019г., изготвена от ОДМВР - С.З. за нуждите на ДП
№1228-ЗМ-329/2017 г. по описа на ОД на МВР - С.З. се установява, че ищцата
Н. АТ. Ч. е сестра на починалия Д.А.Д..
На 08.05.2020 г. ищцата е отправила до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. Същата е получена от ответника на 11.05.2020г.. По тази претенция е
образувана Щета № 0801-000213/2018-07. С писмо с изх. № 3134/11.08.2020 г.
ответното дружество е уведомило ищцата, че отхвърля претенцията й за
изплащане на обезщетение.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Протокол за
извършено химическо лабораторно изследване (химическа експертиза) №506
2
от 18.12.2017г., изготвен по ДП №1228-ЗМ-329/2017г. по описа на ОД на МВР
- С.З., се установява, че водачите на двете МПС, участвали в процесното
ПТП, са били тествани за употреба на алкохол, като пробите им са били
отрицателни.
С Присъда № 260004 от 24.09.2020 г., постановена по НОХД №
268/2020 г. по описа на ОС - С.З. подсъдимият Н.В. е признат за виновен в
това, че на 16.12.2017 г., около 09:00 часа, в района на км. 2+000 на
второкласен републикански път II-57 С.З.-Р.[1]Новоселец, в област С.З., при
управление в посока изток-запад на МПС - л.а. „Фолксваген Пасат“, с peг. №
***, с прикачено към него товарно ремарке, с peг. № ***, нарушил правилата
за движение предвидени в Закона за движение по пътищата, като с деянието
си по непредпазливост причинил смъртта на Д.А.Д., както и средни телесни
повреди на три лица.
С решение № 36/14.07.2021 г. по ВНОХД № 263/2021 г. по описа на
ПАС е потвърдена присъда № 260004 от 24.09.2020 г., постановена по НОХД
№ 268/2020 г. по описа на ОС - С.З..
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява, че при процесното ПТП пострадалият Д.А.Д. е
получил: Гръдна травма /кръвонасядания и охлузвания на гръдния кош,
счупвания на гръдната кост и на ребрата двустранно, разкъсване на сърцето,
контузии на десния бял дроб, набиране на кръв в лявата плеврална кухина -
2500 мл/; Малокръвие на трупа и вътрешните органи; Счупване на двата
глезенни израстъка на лявата подбедрица с изкълчване на лявата глезенна 8
става; Кръвонасядания на носа; Кръвонасядане и охлузване на брадичката;
Кръвонасядания на дясната предмишница, китка и ръка; Кръвонасядания и
охлузвания на двете колене. Изводът на вещото лице е, че непосредствената
причина за смъртта на Д.А.Д. е тежка гръдна травма с разкъсване на сърцето,
от което е последвала остра масивна кръвозагуба. Описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени от детайли в купето на лек автомобил при описаното в материалите
по делото пътно-транспортно произшествие. В конкретният случай по
предната повърхност на гръдния кош - в областта на горно-вътрешния
квадрант на дясната гърда и мечовидния израстък на гръдната кост са
установени охлузвания на кожата с разположени около тях кръвонасядания. С
3
оглед локализацията, вида и характера на тези увреждания, експертът е
направил извода, че те са получени от съприкосновението на тялото с
обезопасителния колан. Съгласно експертното заключение гръдната травма,
изразяваща се в счупване на гръдната кост, счупване на ребра в двете гръдни
половини по ключична линия, контузията на десния бял дроб, разкъсването на
околосърцевата торбичка и сърцето, която се явява и причина за
настъпването на смъртта, е в резултат на движението на тялото в посока
напред и съприкосновението на тялото на водача с волана на автомобила.
Счупването на двата глезенни израстъка на лявата подбедрица и
изкълчването на лявата глезенна става са получени от педалите на
автомобила. Травматичните увреждания в областта на лицето - в долната част
на носа и брадичката са получени при съприкосновението на лицето с
отворената въздушна възглавница. Уврежданията на десния горен крайник,
както и травмите на двете колена са получени при съприкосновението им с
арматурното табло. Крайният извод на вещото лице е, че в конкретният
случай с оглед механизмът на пътно-транспортното произшествие - челен
сблъсък между два лека автомобила, с или без поставен обезопасителен колан
биха се получили установените травматични увреждания и по-конкретно
гръдната травма, довела до смъртта на пострадалия.
От заключението на назначената по делото комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че
механизмът на ПТП е следният: на 16.12.2017 г. около 9.05 часа настъпва
ПТП по път II - 57 км. 2, между гр. С.З. и с. М. с участници лек автомобил
„Форд Транзит Конект с peг. № ***, управляван от Д.Д. движещ се в южната
лента на пътя в посока от запад на изток към с. М. със скорост около 82.13
км/ч. В близост до НИИГО /Научно изследователски институт по
говедовъдство и овцевъдство/ към Т.у. - С.З. в лентата му за движение
навлиза лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № *** и с прикачено към
него туристическо ремарке рег. № *** с товар две заклани прасета
управлявани от Н.В., движещ се със скорост около 96.00 км/ч. Двамата
водачи на автомобилите задействат аварийно спирачната система на
автомобилите си като същите оставят спирачни следи 38.50 м. от л.а. „Форд
Транзит Конект“ и 80.20 м. от л.а. „Фолксваген Пасат“, които завършват до
мястото на удара, което е в лентата за движение на л.а. „Форд Транзит
Конект“. Настъпва челен удар между двата автомобила, в резултат на което са
4
били наранени пътниците возещи се в двете МПС, водачът на л.а. „Форд
Транзит 9 Конект“ - Д.Д. е починал. Мястото на удара е в лентата за движение
на лек автомобил „Форд Транзит“. Двата автомобила са претърпели тотални
материални щети. Пътна настилка е била с влажно асфалтово покритие.
Техническите причини за възникване на ПТП са технически неправилно
предприета маневра изпреварване от водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, който при навлизане в насрещната лента за движение на л.а. „Форд“
не се е съобразил с местоположението и скоростта на движение на насрещно
движещия се лек автомобил „Форд Транзит“. Лекият автомобил „Фолксваген
Пасат“ преди настъпването на ПТП се е движил със скорост от около 96,00
км/ч, която скорост е по-голяма от максимално разрешената скорост на
движение в участъка на настъпване на ПТП - 60 км/ч , при която няма
техническа възможност да спре преди мястото на удара и движение на лек
автомобил „Форд Транзит“ със скорост 82,13 км/ч, която скорост е по-голяма
от максимално разрешената скорост на движение в участъка на настъпване на
ПТП - 40 км/ч, при която няма техническа възможност да спре преди мястото
на удара. Мястото на удара /МУ/ се намира на около 43,47 м източно и на 1,86
м южно от ориентира О1, отбелязано с МУ на приложената мащабна скица на
ПТП. Лекият автомобил „Форд Транзит Конект“ с peг. № ***, управляван от
Д.Д. се е движел в южната лента на пътя в посока от запад на изток към с. М..
В северната лента се е движил лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. №
*** и прикачено към него туристическо ремарке peг. № ***, управлявани от
Н.В., последният навлиза в насрещната лента/южната/, в която настъпва
сблъсъка/удара. По отношение на състоянието на пътната настилка към
момента на пътния инцидент, вещото лице посочва, че платното за движение
е било покрито с влажен дребнозърнест асфалт, без видими неравности, прав
участък на пътя. След извършените изчисления, експертът приема, че
скоростта на л.а. „Форд Транзит Конект“ с peг. № *** към момента на удара е
равна на 36.36 км/ч. Скоростта на л.а. „Форд Транзит Конект“ с peг. № ***
преди настъпване на ПТП е равна на 82.13 км/ч. Скоростта на л.а.
„Фолксваген Пасат“ с peг. № *** към момента на удара е равна на 22.17 км/ч.
Скоростта на л.а. „Фолксваген Пасат“ с peг. № *** преди настъпване на ПТП
е равна на 96.00 км/ч. Към момента на настъпване на ПТП пътният участък
между гр. С.З. – с. М. е бил в процес на ремонтно-възстановителни работи. На
участъка на пътя е имало поставени пътни знаци за ограничение на
5
максималната скорост на движение, като по посоката на движение на л.а.
„Форд“ ограничението е 40 км/ч /към с. М./, а по посоката на движение н л.а.
„Фолксваген“ ограничението е 60 км/ч /към гр. С.З./. Скоростта на л.а. „Форд
Транзит“, при която водачът му би имал възможност да спре преди мястото
на удара и да не настъпи ПТП е равна на 75.10 км/ч. Двамата водачи
непосредствено преди настъпването на ПТП са използвали аварийно
спирачната уредба на автомобилите си, като те са оставили спирачни следи по
пътната настилка преди мястото на удара и преди сблъсъка не са променили
траекториите си на движение. От техническа гледна точка при така описаният
сблъсък, при поставен обезопасителен колан от Д.Д., механизма на
движението на тялото му в следствие на инерционните сили - тялото ще бъде
ограничено от колана, ще бъде равномерно натоварено в повече опорни точки
и травматичните увреждания могат да са с по-малък интензитет. Лекия
автомобил „Форд Транзит Конект“, с peг. № *** е с фабрично монтирани
триточкови предпазни колани на двете предни седалки - на водача и на
пътника вдясно. На задните седалки има монтирани триточкови предпазни
колани - пътника вляво, вдясно и по средата.
От показанията на свидетеля Н.Г.В. се установява, че същият е участвал
в ПТП през м. декември 2017 г. на пътя между гр. С.З. и с. М.. Свидетелят е
управлявал „Фолксваген Пасат“, комби тъмносиня, с ремарке. Насрещната
кола била„Форд Транзит“ или „Конект“, бял цвят. Посочи, че ПТП е станало
в светлата част на деня, към 09.30 ч. сутринта, на прав път, с добра виД.ст,
леко влажна настилка. Свидетелят сочи, че пътят бил с две ленти, като
предприел изпреварване, неразчетено и навлязъл в срещуположната лента.
Ударът настъпил в срещуположната лента. Свидетелят започнал да
изпреварва бус, след като се изравнил с него, видял, че пред него има още 2
коли. Разбрал, че няма как да ги изпревари и инстинктивно задействал
аварийно спирачка, но вече бил в насрещното платно. Не успял да се прибере
в своето платно. Свидетелят посочи, че ограничението на скоростта било 60
км/ч. и при извършване на маневрата за изпреварване подал светлинен сигнал
с мигача. Преди да настъпи удара, успял да изпревари само един бус.
Свидетелят установява, че ударът с л.а. „Форд“ настъпил челно, почти
централно с малко разминаване в диагонал, като автомобилът на свидетеля
бил в насрещното платно, а „Форд“-а в неговото платно.
От показанията на свидетеля А.Д.Д. се установява, че при ПТП е
6
пътувал в колата заедно с баща си и майка си, като баща му управлявал
автомобил. Свидетелят стоял зад баща си, а майка му пътувала на
пасажерското място до баща му. Водачът и пасажерът на предната седалка на
колата били с поставени колани. Свидетелят посочи, че еърбегът се бил
отворил, когато откопчал колана на баща си. Свидетелят установи, че между
леля му – ищцата Н.Ч. и баща му имало силна емоционална връзка, всеки ден
били заедно, помагали си финансово. Не си деляли парите, всичко било на
едно. Посочи, че баща му помагал при построяването на къщата на леля му и
финансово, и с ремонти. Леля му пък помагала на баща му за отглеждането на
свидетеля и неговия брат. Свидетелят установи, че след загубата на своя брат
ищцата постоянно плачела.
От показанията на свидетеля Н.М.Е. се установява, че познава ищцата и
брат й Д. от детската си възраст. Свидетелят посочи, че преди смъртта на
пострадалия, тримата поддържали много близки отношения. Братът и
сестрата почти винаги били заедно, отношенията им били прекрасни.
Помагали си, Д. правел ремонта на едната стая на сестра си, постоянно си
помагали при отглеждането на децата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящия съдебен състав намира, че решението на първата инстанция
е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя изцяло изводите
на СтРС относно наличието на валидно застрахователно правоотношение;
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, които са правилно, изчерпателни и ясни.
По възраженията на въззивника за съпричиняване на вредоносния
резултат, съдът го намира за неоснователно, поради следното: в конкретния
случай, с оглед влязлата в сила присъда, вина за настъпилото ПТП има
единствено водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с peг. № ***, който е предприел
маневра за изпреварване и е навлязъл в лентата за насрещно движение,
7
където е настъпило процесното ПТП.
По отношение на възражението за непоставен предпазен колан, видно
съгласно заключението на СМЕ са налице данни за травматични увреждания,
съответстващи на поставен предпазен колан. Това се потвърждава и от
свидетелските показания на А.Д.Д., който установява, че водачът и пасажерът
на предната седалка на колата били с поставени колани и, че еърбегът се
отворил, когато откопчал колана на баща си.
На следващо място: спорният момент е - налице ли е трайна и дълбока
емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, които да обосноват
заплащането на обезщетение от страна на ответника.
Съгласно приетото в TP No 1/2018 г. особено близка привързаност може
да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и
внуци.
В конкретния случай е налице трайна и дълбока емоционална връзка
между ищцата и починалия й брат, което се установява от разпитаните по
делото свидетели. Ищцата и покойния й брат са живели в едно домакинство,
не си деляли парите – всичко било едно. Оказвали са си и духовна материална
подкрепа. Първоинстанционния съд правилно е кредитирал показанията на
тези двама свидетели, като се отчете възможната заинтересованост на единия
от тях, тъй като установяват сходни факти и пресъздават непосредствени
впечатления. Правилно при това положение е неговия извод за размера на
присъденото застрахователно обезщетение.
По въпроса за началната дата от която следва да се начислява
обезщетението, съдебната практика е единна и непротиворечива, че това е
датата на която застрахователя е уведомен за процесното ПТП.
Предвид горното въззивната жалба на ответника като неоснователна
следва да се остави без уважение. Решението на КРС, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се да
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв., съгласно
представения по делото списък по чл. 80 от ГПК. Направеното възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на въззиваемия е неоснователно, тъй
като е съобразено с минималните размери в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
С оглед цената на иска в размер на 20 000 лв., настоящето въззивно
8
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/16.03.2022г., постановено по гр.д. №
3589/2021г. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА З. "Д.Ж.З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., район *** да заплати на Н. АТ. Ч., ЕГН ********** от гр. К., общ, К.,
***, сумата от 1300 лв., адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9