№ 245
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000331 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалби на Б. Г. К. и М. Г. Б. срещу решение №
260640/31.12.2020г. по ч.т.д. 2525/2020г. по описа на СГС, ТО, VI – 23 с-в, с
което са оставени без уважение жалбите им срещу постановен отказ №
20201210121610/11.12.2020г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията. Жалбоподателите поддържат неправилност на
обжалвания съдебен акт предвид постановяването му в нарушение на нормата
на чл. 125, ал. 2 ТЗ и с оглед неговата необоснованост. Излагат към
заявлението за вписване да са приложени изискуемите от закона
доказателства за уведомяване на дружеството преди повече от три месеца с
писмено изявление, че жалбоподателите – съдружници искат да прекратят
участието си в дружеството. Уведомленията до дружеството са представени
по делото ведно с доказателства за достигането им до търговеца при
условията на чл. 50 ГПК, предвид на което и поддържат да е налице
фактическия състав на чл. 125 ТЗ и исканото вписване да следва да бъде
извършено. Оспорват като противни на закона и установената съдебна
практика и изводите на съда по обжалвания съдебен акт за липса на
1
легитимация у съдружниците да заявят вписване на подлежащото на вписване
обстоятелство по напускане на дружеството. Сочат правният им интерес да е
накърнен от липсата на вписване на настъпилото прекратяване на
членственото им правоотношение и да не е налице друг ред за защита на
същия, освен да заявят сами вписване на последните обстоятелства. По
изложените доводи молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което да бъде указано на Агенцията да извърши вписване по
заявлението им.
Срещу жалбите на основание чл. 25, ал. 2, изр. последно ЗТРРЮЛНЦ
Агенция по вписванията е подала писмен отговор, с който оспорва жалбите
като неоснователни. Излага правилно съдът да е споделил мотивите по
обжалвания отказ, че съдружниците не са легитимирани да заявят вписване на
обстоятелства по партидата на търговеца и на последното основание е
потвърдил отказа на длъжностното лице по регистрация за вписване на
заявените обстоятелства. По изложените доводи моли за оставяне на жалбите
без уважение. Прави искане за присъждане на разноски за представителство
по частната жалба.
Съдът при извършена служебна проверка за допустимостта на
сезиралите го жалби намира същите за подадени от легитимирани страни и
при спазване на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ срещу
подлежащ на обжалване акт, предвид на което и жалбите ще бъдат разгледани
по същество.
По същество жалбите са неоснователни по следните мотиви:
Жалбоподателите Б. Г. К. и М. Г. Б. са подали в търговския регистър на
10.12.2020г заявление по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ с искане за вписване на
подлежащите на вписване обстоятелства за прекратяване на участието им
като съдружници в търговско дружество „ТрейнКампМи“ ООД.
С обжалвания отказ № 20201210121610/11.12.2020г. длъжностното лице
по регистрация като е взело предвид заявленията да изхождат от лица, извън
легитимираните заявители по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, е приело на основание чл.
24 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, че следва да постанови отказ по
заявленията на Б. Г. К. и М. Г. Б.. Допълнително са изложени мотиви, че отказ
следва да бъде постановен и по причина непредставянето на доказателства за
2
взето решение за уреждане на отношенията между напускащите съдружници
и дружеството по повод притежаваните от последните дялове.
Отказът е потвърден с обжалваното решение на СГС с изложени мотиви
за правилност на извода на длъжностното лице по регистрация за липса на
легитимация за съдружника да подаде заявление за вписване на обстоятелства
по партидата на търговското дружество. Изложени са допълнителни доводи и
да не се установява редовно връчване на уведомленията на съдружниците за
напускане на дружеството.
Решението е правилно.
С нормата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ са очертани лицата, легитимирани
да заявят искане за вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства в
търговския регистър. Нормата е императивна и изчерпателно очертава
легитимираните субекти, на които законът признава правото надлежно да
заявят в търговския регистър вписване, заличаване и обявяване на
обстоятелства по партидите на регистрираните търговци. Разпоредбата на т.3
от ал. 1 на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ е препращаща като предвижда легитимация
да подадат заявление и за други лица в предвидените в закон случаи. При
извършено систематично тълкуване на същата и във връзка с основните цели
на закона – чл. 10 и чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ, за публичност и доверие в
търговския регистър, настоящият състав на съда приема, че същата законова
разпоредба не може да бъде тълкувана разширително. Препращането е само
към изрично уредените със закон хипотези на признато право и на лица, извън
изброените в чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, да заявяват
обстоятелства за вписване, заличаване или обявяване в ТР, каквито са
например хипотезите на чл. 141, ал. 5 ТЗ и чл. 233, ал. 5 ТЗ. Законът не
урежда възможността съдружник в ООД сам да заяви за вписване
подлежащите на вписване обстоятелства по прекратяване на участието му в
дружеството, предвид на което и последното лице не е легитимирано да
подаде заявление за вписване на същото обстоятелство. Настоящият състав на
съда не споделя практиката, че приложение по аналогия към процесния
случай може да намери на уредбата по чл. 141, ал. 5 ТЗ, доколкото аналогията
предполага законова празнота, каквато в процесната хипотеза не е налице, с
оглед предвиденото задължение за друг субект да заяви за вписване
последното обстоятелство – чл. 6 ТЗ, както и предвид избрания от
3
законодателя подход ясно и изрично в други като горецитираните хипотези,
когато общественият интерес изисква последното, да признае правото на
лица, извън тези по чл. 15, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ, да заявят
подлежащите на вписване обстоятелства. По никакъв начин не се накърняват
и правата на съдружника от липсата на легитимация да заяви за вписване
прекратяването на участието му в дружеството, доколкото правата му по чл.
125, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, както и вътрешните му отношения с дружеството при
съблюдаване на константната практика на ВКС по чл. 140 ТЗ не зависят от
извършване на вписване на обстоятелството по прекратеното му участие в
дружеството.
Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по
чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ при разглеждане на сезиралото го заявление същото преди
да разпореди вписване на обстоятелствата следва да провери дали
заявлението изхожда от оправомощено лице, както и дали към заявлението са
представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на
вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.
На основание чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ, когато не е налице някое от
предвидените в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ обстоятелства, какъвто е и процесния
случай – заявлението е подадено от лице, извън легитимираните по чл. 15
ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице постановява отказ.
По горните съображения на съда и правилно с обжалвания отказ
длъжностното лице по регистрация на основание чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл.
21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ е отказало да извърши вписване по заявлението на Б. Г.
К. и М. Г. Б..
Предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Заявено е искане от Агенция по вписванията за присъждане на разноски
за представляването и от юрисконсулт на основание чл. 81 ГПК. Искането е
неоснователно. Цитираната законова разпоредба предвижда с всеки акт, с
който се слага край на делото, съдът да се произнася по дължимите в
производството разноски. Производството по вписване на
4
обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя
характер, предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от
правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон
не е предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба
по отношение на разноските в охранителните производства, като е
предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка.
Липсва, както в глава Четиридесет и девета ГПК, така и в специалния закон –
ЗТРРЮЛНЦ, предвидена възможност на органа АВп, който е компетентен да
се произнесе в охранителното производство по подадени заявления за
вписване на обстоятелства или обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ, да
бъдат присъждани разноски при неоснователност на сезиралото го заявление,
както и при неоснователност на жалбата срещу постановен от длъжностно
лице по регистрация отказ да бъде извършено исканото вписване или
обявяване. Последното не може да бъде извлечено и от нормата на чл. 25, ал.
6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в
приложимата и част за процесното охранително производство - глава
Четиридесет и девета ГПК, съобразно която уредба разноски не се присъждат
нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за
съдействие орган, включително и в производството по обжалване на
постановен отказ по молбата. Неприложима е разпоредбата на чл. 78 ГПК,
доколкото видно от диспозицията на последната, нормата урежда дължимите
разноски на ищец и ответник – страни в спорния исков процес, а и е
дерогирана от специалните правила на охранителното производство – чл. 541
ГПК. В последния смисъл досежно характера на производството по чл. 25
ЗТТРЮЛНЦ като охранително такова е и постоянната практика на ВКС, като
напр. тази по определение 226/09.12.2020г. по т.д. 1986/2020г. по описа на
ВКС, ТК, I ТО. По тези доводи и разноски не следва да бъдат присъждани в
настоящото производство.
По тези мотиви, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260640/31.12.2020г. по ч.т.д. 2525/2020г.
по описа на СГС, ТО, VI – 23 с-в.
5
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 25, ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6