Р Е Ш Е
Н И Е
№85/9.2.2022г.
Гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети януари две хиляди и двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светомир Бабаков
2. Красимир Лесенски
при секретар Тодорка
Стойнова
и с участието на
прокурор Паун Савов,
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1280 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
Делото е образувано по касационна жалба на О.Т.Д.от гр.
Велинград, в качеството на ЕТ „Олег Димитров“ против Решение №341/31.05.2021г.,
постановено по АНД №543/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик. С
касационната жалба се моли да се отмени решението на районния съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление №551295-F564873 от 14.12.2020г., издадено от
Директора на Офис за обслужване – Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на ЕТ „Олег Димитров“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление обл. Пазарджик, гр. Велинград,
представлявано от О.Т.Д., ЕГН **********.
Според касационния жалбоподател атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, и е постановен в противоречие с
приложимия материален закон. Иска се отмяна на
първоинстанционното съдебно решение и съответна отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът
ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик в представено по делото писмено становище с
вх. № 426/17.01.2022г. счита, че
касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните съображения изложени в процесното наказателно
постановление, и в решението на районния съд.
Иска
се обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като в полза на
администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд за
правилно, обосновано и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ
на касационно обжалване съдебен акт, при което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
Решение № 341 от 31.05.2021г., постановено по н.а.дело №543/2021г. Районен съд Пазарджик потвърждава Наказателно постановление
№551295-F564873 от 14.12.2020г., издадено от Директора на Офис за обслужване –
Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което за нарушение на чл. 125, ал. 1 и ал. 5
от ЗДДС и на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ „Олег Димитров“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление обл. Пазарджик, гр. Велинград,
представлявано от О.Т.Д., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в
размер на 500,00лв.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № F564873 от 14.08.2020г. Според констатациите обективирани в акта, „ЕТ
„Олег Димитров“, ЕИК *********, като регистриран по ЗДДС търговец в качеството си
на данъчнозадължено лице той следвало в съответствие с чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС за всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа
на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. Информацията следвало да се подава до
14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Установено било, че в законоустановения 14-дневен срок от изтичането на
данъчния период: 01.04.2020 г. – 30.04.2020 година, т.е. до 14.05.2020 година
включително, данъчно задълженото лице не било подало процесната
справка-декларация за ДДС. Удостоверено е, че до момента на съставяне на акта, в администрацията не е
била подадена справка – декларация за същия отчетен период.
По
този повод против дружеството бил съставен АУАН № F564873 от 14.08.2020 година.
Посочено е, че актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, а в последствие на
25.11.2020г. бил предявен и подписан от собственика на ЕТ.
Описаните
в акта факти, обстоятелствата при които са проявени и правната квалификация на
деянието са изцяло възприети от административно наказващия орган и
възпроизведени в обстоятелствената част на процесното наказателно
постановление, като на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00лв.
В
качеството на свидетел е бил разпитан контролния орган, съставил акта за
установяване на административно нарушение. В показанията си, свидетеля е
пресъздал обстоятелствата при които последния е бил съставен.
За
да постанови оспорения в настоящото производство резултат, първоинстанционния
съд е приел, че както акта за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН,
доколкото нарушението е било довършено на 15.05.2020г., при
отчитане на законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС за подаване на
справка декларация, а акта е съставен на 14.08.2020 г., т.е. в тримесечния срок
от откриване на нарушението и нарушителя. Актът е съставен на горепосочената
дата в отсъствие на нарушителя, т.е. при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Съставянето му в тази хипотеза е законосъобразно по мнение на съдебния състав.
Видно е, че до едноличния търговец са били изготвени и изпратени множество
покани, приети като писмени доказателства по делото в производството пред РС
Пазарджик, за явяване в ТД на НАП, Офис Пазарджик с цел съставяне и връчване на
актове за съответните данъчни периоди. Изпращането е ставало с препоръчана
пощенска пратка, но всички покани са се връщали на подателя с отбелязване в
пощенските разписки, че не са били потърсени от техния адресат. От това може да
се заключи, че самият едноличен търговец е станал причина да не узнае за
съдържанието на тези покани, респ. да прецени дали да се яви или не за
извършване на действията по съставяне и връчване на АУАН. Действително в
преписката няма данни дали въобще търговецът е узнал за отправените му покани,
но това не опорочава образуваното АНП, защото в крайна сметка процесният АУАН,
съставен в отсъствие, е бил предявен и връчен лично на нарушителя на
25.11.2020г. Нещо повече, дори нарушителя въобще да не беше канен за
съставянето на АУАН, то това пак не би съставлявало съществено нарушение на
процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП, щом в крайна сметка съставеният
в отсъствие акт е бил връчен на нарушителя и му е осигурена възможността да
организира защитата си в производството по нататък.
Прието
е, че случая не разкрива признаците за маловажност на административното
нарушение, като не налага приложение на правилото на чл.28 от ЗАНН, нито поради
това, че нарушението е формално и не са настъпили вредни последици, нито и
това, че дружеството не е развивало дейност. В тази насока е посочено, че с
неподаването на справка-декларация за ДДС, съставена въз основа на отчетните
регистри-дневниците за покупки и продажби за процесния данъчен период, данъчно задълженото
лице практически лишава приходната администрация от възможността да установи
дали то наистина развива или не дейност, както дали коректно се разчита с
държавния бюджет и фиска. Всичко това е основание да се заключи, че
нарушението, макар и на формално извършване, е със завишена степен на
обществена опасност, още повече, че процесната декларация не е била подадена и
до настоящия момент.
Прието е, че при определяне размера на
санкцията, наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания, като е отчел тежестта на
нарушението, която е висока, тъй като засяга обществени отношения от бюджетната
сфера.
Според
чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал
изискуем, е длъжно да го начисли, като: включи размера на данъка при определяне
на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за
този данъчен период.
Съответно,
в чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б от закона,
а в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е установено правилото, че декларациите по ал. 1 и 2
и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят.
Бездействието
относно неизпълнение на задължението за подаване на справка декларация е
възведено като административно нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, според която лице, което, като е
длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.
125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от
500 до 10 000лв.
Съобразно,
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери
или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие.
В
рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по
отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната
жалба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото
са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както
писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз
основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от
първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията
на чл. 221, ал. 2 от АПК.
По
отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното, че
в чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, изрично е предвидено за наказуемо неподаване в срок на справка-декларация по чл.
125, ал. 1 от този закон. Деянието не е резултатно за да имат значение липсата
или незначителността на вредните последици. Достатъчно е наличието на
бездействие за да възникне административно-наказателна отговорност за
неподалият изискуемата от закона декларация. Няма никакво значение дали това е
довело до ощетяване на фиска или е имало такава цел. В случая простото неподаване
на декларация е деянието, което води до налагане на санкция. За това нарушение
законодателят е предвидил диапазон на възможната санкция, даващ възможност за
индвидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай. При положение, че е определен минималния
възможен размер, то определената санкция е възможно най-благоприятната при
извършената от наказващия орган индивидуализация на наказанието.
Следва
да се имат предвид и целите поставени от законодателя с оглед постигане на
т.нар. "генерална превенция". Предвидените в закона правила и
задължения са създадени за да се спазват. Спазването им гарантира обществения
порядък. Изводи, че неподаване в срок на декларация, когато липсва ощетяване на
фиска, не следва да бъде санкционирано, в никакъв случай не води до
дисциплиниране на всеки отделен субект, който е задължен да подава такава
декларация. Напротив подобен извод и подобна практика би довела да масово
неглижиране на административните задължения, което съвсем не е целта, която
законодателя си е поставил при уреждането на подобен род обществени отношения.
Административен
съд Пазарджик е непоколебим в практиката си да приема за маловажен случай, неподаването
на справка-декларация, както несъмнено е сторило дружеството. В случая, към
момента на установяване на нарушението декларация все още не е подадена, т.е
нарушението не е отстранено в това число не са премахнати вредните последици от
него, които се състоят в липса на информация за извършената дейност и съответно
дължимия ДДС.
Като
е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №341 от 31.05.2021г., постановено по а.н.дело №543 по описа на Районен
съд Пазарджик за 2021 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.