Определение по дело №428/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 842
Дата: 9 март 2021 г.
Съдия: Ивелина Диянова Чавдарова
Дело: 20213100500428
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 842
гр. Варна , 09.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500428 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 288658/11.12.2020г. , депозирана от В. Х.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул."Димчо Дебелянов" № 24, ет.4, ап.З,
действаща чрез процесуалния си представител адв.И.Д. от ВАК, срещу Решение № 261188
от 13.11.2020г., постановено по гр.д.№ 2228/2020г. по описа на ВРС, 53 състав, в частта, с
която е уважен предявеният от Г. З. Н., ЕГН **********, срещу въззивницата, иск с правно
основание чл. 23, ал.2 от СК и е прието за установено по отношение на В. Х. Н., ЕГН
**********, че Г. З. Н., ЕГН **********, е собственик на придобити с лично имущество
26 870/81 636,34 идеални части от ЖИЛИЩЕ – АТЕЛИЕ с идентификатор
10135.5506.129.2.10, находящо се в град Варна, жк „Аспарухово“, ул. „Димчо Дебелянов“ №
24, с обща застроена площ от 100,53 кв.м., на две нива, при граници: на същия етаж –
10135.5506.129.2.9, под обекта: 10135.5506.129.2.7 и 10135.5506.129.2.8, над обекта – няма,
ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 4,50 кв.м. и ведно с 9 кв.м.
идеални части от дворното място, цялото с площ от 293 кв.м. и 13,8973 идеални части от
общите части на сградата, който е придобит по време на брака, сключен на 27.08.2005г. и
прекратен с Решение № 3519/25.11.2009г., постановено по гр.д. № 7165/2009г. по описа на
Районен съд – Варна, чрез договор за покупко–продажба, обективиран в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 1, том III, рег. № 5739, дело № 355/22.06.2006 г. на нотариус
Петранка Д., и гореописаният недвижим имот е допуснат до делба между страните при
следните квоти: 54 253,17/81 636,34 идеални части за Г. З. Н., ЕГН **********, от които
27 383,17/81 636,34 идеални части – придобити в режим на СИО и 26 870/81 636,34
идеални части – придобити с лично имущество по дарение, и 27 383,17/81 636,34 идеални
1
части за В. Х. Н., ЕГН ********** - придобити в режим на СИО.
Първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за необоснованост и
неправилност. В жалбата се застъпва на първо място, че атакуваният съдебен акт не е
мотивиран. На следващо място се излага, че ВРС е приел, че действителната продажна цена
на делбения имот е в размер, различен от обективирания в нотариалният акт за покупко-
продажба (28 000 евро), а именно - 41 740 евро, въпреки че това обстоятелство не е
установено при условията на пълно и главно доказване. Сочи се, че съдът е приел
безкритично представените договори за дарение, въпреки че по силата на чл.181, ал.1 от
ГПК, частните документи имат достоверна дата за трети лица от деня, в който са заверени,
докато процесните договори нямат такава нотариална заверка, като се излага в тази връзка и
че ВРС не е обсъдил в мотивите си, въведеното от ответницата с отговора на исковата молба
възражение за нищожност на договорите за дарение поради липса на форма. Излага се, че
извършеният превод по сметка на "РУНИК" ООД може да се приеме за реално предаване на
сумата във връзка с дарение от родителите на въззимваемия, но с дарствено намерение по
отношение на семейството. Дори да се приеме, че родителите на ищеца са имали дарствено
намерение единствено спрямо него, се застъпва, че следва да се приеме, че последният е
извършил дарение спрямо въззивнината на тази парична сума, с оглед участието и на
двамата в покупко-продажбата на делбения имот. Твърди се също така, че съдът не е
обсъдил възражението на ответницата, че преведените суми в размер на 21 000лв. и 5 780лв.
не са част от покупко-продажната цена на недвижимия имот, а са суми заплатени за
подобрения в същия. В заключение се излага, че за да приеме предявения иск по чл.23, ал.2
от СК за основателен ВРС се позовал само на свидетелските показания на майката на ищеца,
която е заинтересована от изхода на делото, предвид близката родствена връзка, както и на
писмени доказателства, представляващи частни диспозитивни документи, неносещи подписа
на ответницата. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на ново, с което процесният недвижим имот да бъде допуснат до делба
между страните при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, като
предявеният иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Моли се и за присъждане на съдебно-деловодните разноски по установителния
иск по чл.23, ал.2 от СК в полза на въззивницата.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Г. З. Н., чрез пълномощника си адв. Румяна М.а, е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който моли за оставянето без уважение, за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано, както и за
присъждане на разноски за въззивната инстанция. Излага се, че ВРС е обсъдил всички
събрани по законния ред доказателства по делото – както писмените, така и гласните такива,
и е постановил решението си в унисон с утвърдената постоянна съдебна практика. Застъпва
се, че посочените в жалбата документи, за които се твърди да са оспорени, произхождат от
продавача по сделката и обвързват страните по делото. Във връзка с твърдението, че
заплатените от родителите на ищеца средства са за подобрения в имота, се излага, че към
момента на преводите на паричните средства имот все още е имало изграден, за да може да
2
се говори за подобрения в него, както и че пред първата интанция не са посочвани
конкретно извършени подобрения в имота. Застъпва се също така, че самият предварителен
договор в случая е този обратен документ, удостоверяващ действителната цена по сделката.
Оспорва се като несъстоятелно твърдението, че с участието на съпругата в покупката на
имота, ищецът е извършил дарение по отношение на нея на подарените му средства.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от
връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с
оглед на което е редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и отговора доказателствени искания не са направени.
Въззивната инстанция е сезирана и с частна жалба с вх. № 262298/12.01.2021г.,
депозирана от В. Х. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул."Димчо
Дебелянов" № 24, ет.4, ап.З, действаща чрез процесуалния си представител адв.И.Д. от ВАК,
срещу Определение № 264895/21.12.2020г. по гр.д.№ 2228/2020г. по описа на ВРС, 53
състав, с което постановеното по делото решение е допълнено в частта за разноските, като
ответницата – частен жалбоподател е осъдена да заплати на Г. З. Н. сумата от 1899,77 лева,
представляваща сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението се обжалва с твърдения за необоснованост и неправилност. Застъпва се, че
доколкото представеният по делото Договор за правна помощ, защита и съдействие е
нечетлив, то следва да се приеме, че липсват представени от насрещната страна
доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което
разноски не следва да се присъждат на ищеца.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на частната
жалба.
По допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е
3
дължимата държавна такса, поради което частната жалба е процесуално допустима.

Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 288658/11.12.2020г. ,
депозирана от В. Х. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул."Димчо
Дебелянов" № 24, ет.4, ап.З, действаща чрез процесуалния си представител адв.И.Д. от ВАК,
срещу Решение № 261188 от 13.11.2020г., постановено по гр.д.№ 2228/2020г. по описа на
ВРС, 53 състав, в частта, с която е уважен предявеният от Г. З. Н., ЕГН **********, срещу
въззивницата, иск с правно основание чл. 23, ал.2 от СК и е прието за установено по
отношение на В. Х. Н., ЕГН **********, че Г. З. Н., ЕГН **********, е собственик на
придобити с лично имущество 26 870/81 636,34 идеални части от ЖИЛИЩЕ – АТЕЛИЕ с
идентификатор 10135.5506.129.2.10, находящо се в град Варна, жк „Аспарухово“, ул.
„Димчо Дебелянов“ № 24, с обща застроена площ от 100,53 кв.м., на две нива, при граници:
на същия етаж – 10135.5506.129.2.9, под обекта: 10135.5506.129.2.7 и 10135.5506.129.2.8,
над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 4,50 кв.м. и
ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 293 кв.м. и 13,8973
идеални части от общите части на сградата, който е придобит по време на брака, сключен на
27.08.2005г. и прекратен с Решение № 3519/25.11.2009г., постановено по гр.д. № 7165/2009г.
по описа на Районен съд – Варна, чрез договор за покупко–продажба, обективиран в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1, том III, рег. № 5739, дело №
355/22.06.2006 г. на нотариус Петранка Д., и гореописаният недвижим имот е допуснат до
делба между страните при следните квоти: 54 253,17/81 636,34 идеални части за Г. З. Н.,
ЕГН **********, от които 27 383,17/81 636,34 идеални части – придобити в режим на СИО
и 26 870/81 636,34 идеални части – придобити с лично имущество по дарение, и
27 383,17/81 636,34 идеални части за В. Х. Н., ЕГН ********** - придобити в режим на
СИО, както и частна жалба с вх. № 262298/12.01.2021г., депозирана от В. Х. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул."Димчо Дебелянов" № 24, ет.4, ап.З, действаща
чрез процесуалния си представител адв.И.Д. от ВАК, срещу Определение №
264895/21.12.2020г. по гр.д.№ 2228/2020г. по описа на ВРС, 53 състав, с което
постановеното по делото решение е допълнено в частта за разноските, като ответницата –
частен жалбоподател е осъдена да заплати на Г. З. Н. сумата от 1899,77 лева,
представляваща сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 428/2021г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 19.04.2021г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5