РЕШЕНИЕ
№ 3233
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110207595 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на И. Л. Ц. срещу електронен фиш серия издаден от СДВР, с
който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като жалбоподателят
твърди, че при съставянето на фиша са допуснати съществени процесуални нарушения,
включително и относно непълно описание на нарушението, липса на посочено точно негово
място. Твърди се, че не е изяснено дали пътната отсечка е в населено място или извън него и
дали ограничението на скоростта е въведено с пътен знак или не. Жалбоподателят оспорва,
че към момента на нарушението въведената скорост за движение в участъка е била 50
км./час. Допълва, че не е ясно дали е приспаднат толеранс от 3 км./час съгласно чл. 755, ал.
1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, както и дали използваната система за
измерване на скоростта е била преминала техническа проверка. Сочи се още липсата на
доказателства за съставен протокол за използване на системата за контрол на скоростта,
снимка на нарушението и на разположението на системата.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, като същият се
представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Д., която поддържа жалбата.
Моли за отмяна на електронния фиш поради изложените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
По делото липсват доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателя, като в справка от ОПП СДВР е отбелязана като дата на връчване 24.04.2021
г., а жалбата срещу него е депозирана на 10.05.2021 г. в ОПП СДВР. Поради това съдът
1
приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.04.2021 г. в 19:52 ч., в гр. пот, до номер /в района на малко преди пътен възел /,
с посока на движение от кв. към бул. с мобилна система за видеоконтрол – А била засечена
скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „GLS 580 4matic” с
рег. № 76 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при
разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 26 км./ч. Радарът бил с
фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на
автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер. Водачът не бил спрян за
проверка непосредствено след установяване на нарушението. Автомобилът бил регистриран
на името на жалбоподателя И. Л. Ц. с ЕГН **********.
В периода от 20.03.2021 г. до 20.09.2021 г. пътният участък бил в ремонт, като била
въведена временна организация на движението, включително и скорост до 50 км./час, за
което имало и поставени множество пътни знаци, включително и непосредствено преди
41+000 км на пътя по посока на движение на автомобила Мерцедес. Пътят се намирал в
рамките на населено място – гр. София, като на него нямало поставени табели за начало или
край на населеното място.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия срещу ИВ. Л. Ц. с
ЕГН **********за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство която е веществено доказателство,
изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 20.04.2021
г., в 19:52:28 ч., в района на град я, с координати е засечена скорост на движение от 79 км/ч,
като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от която се
установява и местоположението на техническото средство. От представената снимка се
установява, че участъкът е в рамките на населено място, като в дъното на кадъра са заснети
и ограничителите, сочещи на извършвани ремонтни дейности в участъка. А от
представените схеми за организацията на движение от ОПУ София се установява, че в
пътния участък по време на ремонтните дейности е въведено ограничение на скоростта на
движение от 50 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения
Протокол за използване на АТСС от 20.04.2021 г.
От снимката се установява, че макар кадърът да е заснет в тъмната част на
денонощието, поради светлоотразителните си свойства, ясно се вижда номера на автомобила
на регистрационната му табела. Очевидно е, че именно автомобилът Мерцедес е в центъра
на кадъра, поради което и съдът намира, че засечената скорост е именно на автомобила на
жалбоподателя, а не на друг автомобил.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARHCAM S1 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на
нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата
грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази
скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 01.10.2020 г., към датата на
нарушението системата за контрол на скоростта № 11743с7 е била преминала
първоначалната проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е
2
използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да
създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на
автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено
установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на
автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия от 2021 г. -
МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка
за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на
министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и
копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с
приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на
системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система Акакто и
схеми на организацията на движението от ОПУ София. Събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Във връзка с основния спорен въпрос по делото относно въведеното ограничение на
скоростта в процесния пътен участък, съдът изцяло се довери на получената преди
последното съдебно заседание справка от ОПУ София, ведно със Заповед от 15.03.2021 г. за
въвеждане на временна организация на движението в участъка и схемите за нея. В писмото
изрично е посочено, че към 20.04.2021 г. е била въведена временната организация на
движението, свързана с ремонта и изграждането на трасето, като видно от заповедта и
схемите, скоростта в отсечката около 41+400 км от Околовръстен път с посока към бул.
Черни връх е била 50 км./час, за което са поставени и пътни знаци В 26. Следователно,
съдът не кредитира представеното от жалбоподателя писмо от ОПУ София, доколкото в
същото не се сочи за въведената временна организация на движението в участъка през 2021
г., а единствено е обобщено, че ограничението на скоростта е до 80 км./час, без да се твърди,
че навсякъде и всякога то е именно толкова.
От писмото на ОПУ София от 27.09.2021 г. се извлича и информацията, че посочения
във фиша административен адрес – Околовръстен път до № 257 се намира около 41+400 км
от Околовръстен път, като по този начин се улеснява и разчитането на приложените към
справката схеми за движение. Адресът е посочен достатъчно ясно и недвусмислено, не само
като населено място, но и като път и номер на него, което позволява не само определяне на
местната подсъдност на делото, а и дали отсечката се намира в населено място или извън
него. Във връзка с последното, следва да се подчертае, че в писмото от ОПУ София е
посочено, че на пътя липсват поставени табели за начало на населено място, но е
общоизвестен факт, че Южната дъга на Околовръстен път се намира в рамките на гр. София,
като кварталите, намиращи се южно от пътя /Камбаните, Симеоново, Драгалевци и др./ са в
рамките на гр. София. Именно това обстоятелство обяснява и факта на липсата на поставени
табели за начало или край на населеното място по Околовръстен път в тази отсечка. Поради
изложеното съдът намира тези възражения на жалбоподателя за неоснователни. За пълнота
следва да се посочи, че от представения по делото Протокол за използване на АТСС се
установява и че такъв е съставен, като съдържанието му изцяло отговаря на нормативните
изисквания. Неоснователно е и възражението за липса на снимка на използваното АТСС,
което се опровергава от приобщената снимка именно на мобилното устройство за засичане
на скоростта.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
3
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение. Заснетият автомобил е единствен в
центъра на кадъра, като не съществуват и съмнения относно регистрираната му скорост на
движение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. В този смисъл съдът намира за неоснователни
доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с липса на дата
на съставянето му и издател.
Измерената скорост на движение на автомобила е 79 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 76 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е
благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс като скоростта е намалена на 76 км./ч. Следователно е неоснователно и това
възражение на жалбоподателя.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се
достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
техническо средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от
4
76 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е установено превишение с 26 км./ч.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч.,
като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима
максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от
50 км./ч. Доколкото същото ограничение на скоростта е въведено и с пътен знак, в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, видно от словесното й съдържание. От
клипа от техническото средство и отразеното в протокола за използването му несъмнено се
установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта, а именно общото
ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място, каквото е гр. София, макар и същото
да е въведено с пътен знак поради особения статут на Околовръстен път и обичайно
разрешената там по-висока скорост на движение.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като за конкретното превишение от 26 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т.
3 от същия текст е предвидил глоба от 100 лева към датата на нарушението. Размерът на
санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Правилно е определено и санкционираното лице – регистрирания собственик на
автомобила. По аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, регистрираният ползвател на автомобил, с
който е извършено нарушение, ако не посочи конкретно лице, което е управлявало
автомобила, отговаря за извършеното с това МПС административно нарушение. В този
смисъл надлежно е установено и авторството на деянието. Ако не е бил съгласен с
ангажираната му отговорност за нарушението, извършено с неговия автомобил,
жалбоподателят е имал възможност да подаде декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в която под
страх от наказателна отговорност да посочи лицето, което го е управлявало процесния ден,
за да бъде съставен фиш на него. Но той не е сторил това, а е подал жалба срещу фиша, в
която не се твърди да е бил предоставил автомобила си на друго лице.
С оглед на събраните доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП съдът намира, че то е извършено при форма на вината пряк умисъл. Водачът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото като
правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да
се движи в населено място, с разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място, но е
неглижирал настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на движещите се по пътя лица и пешеходците), при пряката си цел да
управлява МПС с избрана от него скорост, независимо от наличното ограничение.
По делото липсват доказателства за обозначаване с пътен знак Е24 или за
оповестяване чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи, на мястото, където се е осъществявал контрола с
техническото средство. Такива доказателства не са и изискани от ОПП СДВР, поради
отпадането на законовото изискване за обозначаване на участъка на контрол след 09.07.2017
г.
В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето и с
автоматизирано техническо средство А Този факт се установява и от приложената по делото
справка от БИМ. Посредством писмените доказателства, съдът установи и вида, типа,
регистрацията, техническата годност и изправност на това техническо средство,
периодичните технически прегледи. Следователно съдът приема за несъмнено доказано, че
техническо средство - АТСС ARHCAM S1 № 11743с7 представлява мобилна система за
5
видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които
могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол
същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието
му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна
практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът
намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява
годно автоматизирано техническо средство. Поради изложеното, съдът счита, че е
допустимо нарушение, установено с него, да бъде санкционирано чрез електронен фиш,
при спазването на останалите изисквания на закона.
С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби
да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи,
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП , като по този начин
е отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо
средство. Поради това съдът намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД №
1/2013 г. на ОС на ВАС разрешения във връзка с обозначаването на зоната на контрол
на използваните технически средства за контрол на скоростта, са загубили значението
си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който
предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи.
6
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването
на пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2,
т. 8 от ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредбата.
В този смисъл съдът приема, че независимо от липсата на доказателства за поставен
знак, предупреждаващ използването на техническо средство за контрол на скоростта -
мобилна система за видеоконтрол , към датата на нарушението – 20.04.2021 г. са изпълнени
всички законови изисквания и правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч. в населено място, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен, като в случая наказващият орган
не е изпратил свой процесуален представител и не е поискал присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4752660, издаден от СДВР, с който на
жалбоподателя И. Л. Ц. за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7