Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………03.07.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………седми
юни…………………………………….……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Евдокия Досева……………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..…………………..
като
разгледа докладваното от…………..……………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 6017…по описа за………….….…………2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът твърди, че на 22.08.2015 г. в
гр. Стара Загора, на алея в посока ул.“Б.Бонев“, било реализирано
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което МПС марка „Опел Астра“ с peг. №
СТ4728АК, собственост на ОД на МВР - Cтapa Загора и управлявано от П.Й.Н.,
попаднало в необезопасена дупка на пътното платно пълна с вода, която поврежда
картера на автомобила и автомобилното масло е изтекло, което се установява и от
представения протокол за ПТП, съставен от органите па КАТ. Водачът е управлявал
процесното МПС с около 20 километра в час.
Изяснява, че за посочения лек автомобил бил сключен
договор за застраховка „Автокаско“ между ОД на МВР – Стара Загора и ЗД „БУЛ
ИНС“АД със застрахователна полица № Р1315000000010157964, валидна към момента
на събитието. Била заведена шета под № 150300025182 и след направена оценка на
щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 246,07 лв.
Ищецът твърди, че по този начин е встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на вредите, като с уведомително писмо поканил
ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, което не се
случило.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 261,07 лева представляваща изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева,
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба
до пълното изплащане на дължимите суми, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът Община Стара Загора оспорва иск по основание и по размер. Оспорва
наличието на сключена застраховка „КАСКО“ за процесния автомобил. Не се
установявало мястото и времето мястото на твърдяното произшествие. В
уведомлението за щета на МПС до ЗД ,,Бул Инс“ АД като място на настъпване на
събитието се сочел парк Митрополит Методи Кусев - територия, която не била
отворена за движение на автомобили. В приложените докладни записки се сочело,
че събитието е настъпило на ул. Бончо Бонев, без да се установява точното място
на настъпване. По справка за метеорологичната обстановка на 22 август 2015 по
време и след провеждане на описаното спортно събитие в гр. Стара Загора не е
имало валежи. Неясна било и описанието на времето на настъпване на събитието
защото се твърдяло, че местопроизшествието било посетено от КАТ, т.е. служители
на застрахования, но протоколът за ПТП бил съставен около 3 часа след времето
на настъпване на събитието. В уведомлението за щета на МПС се сочело, че
автомобилът не е в движение, като от друга страна от приложените докладни
записки е видно, че полицейския екип е установил наличието повреда след
напускане с автомобила на местопроизшествието. Моли за отхвърляне на
предявените искове, претендира разноски.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.
213 ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 49 ЗЗД.
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г./, освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ.
Правната норма, регламентирана в чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./, урежда и гарантира правната възможност с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят да встъпи
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Фактическият
състав, от който възниква имуществената регресна отговорност на причинителя на
увреждането за възстановяване на платеното от застрахователя обезщетение,
обхваща следните материални предпоставки /юридически факта/: 1/ наличието валиден договор за имуществено
застраховане „Автокаско“, 2/ настъпване на застрахователно събитие – ПТП в
срока покрие на договора 3/ причинени щети на застрахования автомобил, 4/
причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените щети, 5/ изпълнение на
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
261,07 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираното вземане.
От твърденията на страните и събраните по делото
доказателства не се установява по категоричен начин наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственикът на увреденото
МПС. Предвид направените оспорвания от страна на ответника в отговора на
исковата молба, настоящият съд при разпределяне на доказателствената тежест в
доклада по делото е дал точни указания на ищеца, че нему принадлежи
процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяване на
правнорелевантното обстоятелство, че следва да установи наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Автокаско“ сключен
между него и ОД на МВР-Стара Загора. Изрично е указано на ищеца, че на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК не сочи доказателства за това негово фактическо
твърдение, но въпреки това ищецът не ангажира нито едно доказателство в тази
връзка – не представи договор за застраховка „Автокаско“. Поради това съдът
намира, че наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увреденото МПС не е доказано, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на иска.
Отделно от това и пак във връзка с процесуално
бездействие на ответника е налице второ самостоятелно основание за отхвърляне
на иска - не бе доказан нито механизма на ПТП, нито че същото е реализирано във
връзка с наличието на пътя, който се стопанисва от Община Стара Загора на
необезопасена и несигнализирана дупка пълна с вода. В тази връзка са
категорични показанията на св. П.Н., който заяви пред съда, че автомобилът е
пропаднал с цялата си предница по алеята по която се е движил. Свидетелят не бе
сигурен дали е попаднал в дупка или е било наклон на самия път, но изясни, че
„не беше дупка, защото цялата предница пропадна едновременно, ако беше дупка
щеше автомобила да се наклони наляво или надясно“. Също категорично посочи, че
не се е връщал да провери дали е попаднал в дупка. От приетото по делото
заключение на автотехническа експертиза, също се установява, че според вещото
лице има две възможности/причини за настъпване на ПТП, като според първия
вариант констатираните увреждания по автомобила могат да бъдат причинени от
преминаване през неравности с определена височина, а съгласно втория вариант е
необходимо автомобилът да премине през напречно прокопан канал с ширина 20-40
см. Това води до извода, че освен показанията на св. Н. и заключението на
вещото лице категорично опровергава твърденията в исковата молба за наличие на
необезопасена дупка на пътното платно пълна с вода, която е причинила повредите
по лекия автомобил, тъй като вещото лице не допуска вариант – дупка пълна с
вода.
Действително ищецът се позовава на протокола за ПТП от
22.08.2015 г., в който е описана схемата на ПТП и наличието на дупка пълна с
вода. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията
и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни
събития, свързани с МПС /отм./; вр. чл. 125а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от
същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два
основни вида: 1/ които се издават от органите на полицията при задължително
посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т. нар.
констативен протокол за ПТП“- при смърт или нараняване на човек и „протокол за
ПТП“ при материални щети - чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2/ които се съставят
по чл. 9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите
за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в
подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено
заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за
произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В чл. 6, т. 4 от наредбата
е предвидено, че не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се
съставят документи при ПТП с настъпили повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен
ход. При процесното ПТП е участвал само увреденият автомобил, като от
събраните по делото доказателства се установява, че се е придвижил на собствен
ход още поне километър, с оглед на което не е налице визираното в посочената
разпоредба изключение.
Въпреки това съдът анализира съдържанието на протокола
за ПТП и по-конкретно посоченото в него, че мястото е било посетено
/удостоверено и с подписа на св. Н. върху протокола/ е в явно противоречие с
категорично изнесеното от този свидетел пред съда, че не се е връщал да види
дали автомобилът управляван от него е попаднал в дупка. Т.е. от една страна
свидетелят е подписал протокола за ПТП като в документа е записано, че мястото
на ПТП е било посетено, а от друга страна в своите показания ясно сочи, че не
се е връщал да види дали е попаднал в дупка. Констатацията за необезопасена дупка пълна с вода се опровергава и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, която не дава такава причина
за настъпване на ПТП. Това мотивира съда да не даде вяра на протокола за
ПТП, тъй като той се намира в противоречие с всички останали доказателства по
делото, вкл. и относно факта дали изобщо е било посетено мястото на ПТП с оглед
показанията на св. Н..
Налице е и трето самостоятелно основание за отхвърляне
на иска. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги
отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Община
Стара Загора е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците, което
включва и недопускането, съответно - отстраняването на дупки по тях. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/ бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от
ППВС № 4/ 30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при
възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта,
в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. Действително
в настоящия случай, собственик на улиците, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС
вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА е Общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС,
следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна
възможност за обезопасяването на улиците, а съгласно нормата на чл. 31 от
Закона за пътищата на Общината е възложено задължението за изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища. В случая обаче от показанията на
св. Н. се установи, че процесното ПТП е настъпило на алея в парка, след като
управляваният от него лек автомобил е преминал без да спре бариерата за
ограничаване на автомобилите. Това означава, че към момента на настъпване на
ПТП лекият автомобил се е намирал в забранена за движение на автомобили зона, а
съждението на св. Н., че „имаше бариера за ограничаване на автомобилите, но за
полицейски автомобил няма значение, тъй като няма друг начин как да се качим“
не намира опора в нито един нормативен акт. Именно в чл. 91, ал. 1 ЗДвП е посочено какво се разбира
под превозни средства със „специален режим на движение“ - моторни превозни средства
със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при
движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или
червена светлина и специален звуков сигнал /така решение № 56/29.05.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3272/2017 г., III г.о./, а според ал. 2 на същата разпоредба специалният
режим на движение се ползва само при необходимост. Същата легална дефиниция на
моторни превозни средства със специален режим е дадена и в чл. 3, ал. 1 от
Наредба № I-141/18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва
специален режим на движение от моторните превозни средства. В случая по делото
не се твърди, а и св. Н. не сочи че управлявания от него лек автомобил е
попадал в легалната дефиниция на чл. 91, ал. 1 ЗДвП, респ. чл.3, ал. 1 от посочената наредба. Управлявал е лекия
автомобил без да подава нито светлинен
сигнал със синя и/или червена светлина, нито специален звуков сигнал, а
единствено е правил обход с цел превенция за опазване на обществения ред. При
отсъствие както на твърдения, така и на доказателства в момента на настъпване
на ПТП св. Н. да е изпълнявал действия, даващи му основание за придвижване като
МПС със специален режим на движение /чл. 91 и чл. 92 ЗДвП/, съдът приема, че
той е преминал бариерата ограничаваща навлизането на автомобили в тази част на
парка в нарушение на ЗДвП и Наредба за
обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията
на Община Стара Загора - изм. и доп. с Решение № 1440 от 29.03.2018 г., тъй
като не може да се приеме, че територията/алеите на парка представляват отворен
за обществено ползване път по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП. При положение, че
паркът е общинска собственост определянето на правилата за движение в него,
както и използуването му е в компетентността на собственика на парка.
Въведените от собственика ограничения на движението се обозначават с пътни
знаци, което в случая е налице – св. Н. ясно посочи, че е преминал, т.е.
нарушил бариерата ограничаваща достъпа на автомобили в парка. В чл. 33, ал. 1
от Наредба за обществения ред при
използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара
Загора - изм. и доп. с Решение № 1440 от 29.03.2018 г. е категорично установена
забрана за преминаването, престояването и паркирането на превозни
средства върху паркове, градини, зелени площи, градински плочници,
тротоари, детски площадки, пред входовете и на прилежащите тротоари на детските
заведения и училищата и подходи за инвалиди. Също в чл. 98, ал. 2 ЗДвП се забранява паркирането: пред входовете на
паркове, театри, кина, предприятия, както и др. места, където е възможно да
влизат или да излизат ППС.
Ето защо, съдът не може да приеме, че ищецът има право
на суброгация в правата на застрахования при него собственик на увреденото МПС
срещу причинителя на вредата, поради което искът за заплащане на сумата от
261,07 лв. се явява изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По съдебноделоводните разноски:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК
предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска /в случая изцяло/. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от
100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, срещу
ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, ЕИК: ********* с адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон
Велики“ № 107, представлявана от кмета Живко Тодоров, осъдителен иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр.
чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 261,07
лв. /двеста шестдесет и един лева и седем стотинки/, представляваща дължимо
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при
ищеца под № 150300025182/24.08.2015 г., във връзка с ПТП, настъпило на 22.08.2015
г. в гр. Стара Загора в резултат на противоправно поведение /бездействие/ на
служители на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общинските пътища, при което МПС марка „Опел Астра“, с рег. №
СТ4728АК е попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно
пълна с вода, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 18.09.2018 г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на ОБЩИНА СТАРА
ЗАГОРА, ЕИК: ********* с адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ №
107, представлявана от кмета Живко Тодоров сума от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: