№ 517
гр. Бургас , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на десети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120203026 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на АЛ. СТ. АНГ. с ЕГН
********** от гр.Бургас, ул.“...“ №32, вх.В, ет.7 ап.60 против наказателно
постановление № 251а-39/10.06.2021г., издадено от Директора на ОДМВР–Бургас,
с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал.4 от Закона за здравето (ЗЗ),
вр. с точка I подточка 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на министъра на
здравеопазването и на основание чл. 209а, ал.4, предложение второ вр.ал.1 от
Закона за здравето (ЗЗ) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
маловажност на деянието. Жалбоподателят сочи нарушени норми на чл.40 ал.1 и
чл.43 ал.1 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят е нередовно призован (не е
намерен на посочения от него адрес), не се явява. Не се представлява. Не се
претендират разноски.
Административнонаказващият орган не изпраща представител. Не се изразява
становище по повод жалбата. Не се претендират разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от копието на НП на гърба лист 4 от
1
НАХД №3026/2021г- 23.06.2021г, а жалбата е депозирана на 29.06.2021г в съда).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето
на акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков
№948861 от 23.02.2021г от свидетеля Г. Ив. Пр. в качеството му на полицейски
инспектор във ІІ-ро РУ-Бургас в присъствието на свидетеля М.У. също полицай.
Актът е съставен на жалбоподателя за това, че на 23.02.2021г, около 19,50 часа, в
град Бургас, в подземен паркинг на МОЛ „Галерия“–обществено място е бил без
поставена на носа и устата защитна маска в нарушение на въведената с т.1
подточка 7 от Заповед №РД-01-51/26.01.2021г на министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по чл.63 ал.4 от Закона за здравето. Правната
квалификация в акта е по чл. 209а ал.1 вр.чл.63ал.4 от Закона за здравето.
Актът бил подписан от актосъставителя от свидетеля У., както от
жалбоподателя без възражение. Последният получил екземпляр от акта. В срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Като взел предвид акта и останалите доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното НП №251а-39 на
10.06.2021г (лист 4 от делото). В него при пълна идентичност на фактологията и
правната квалификация на нарушителя А. била наложена глоба в размер на 300
лева на основание чл.209а л.4 предложение второ от ЗЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло
жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на
посоченото място и не е имал поставена маска, но излага съображения за
незаконосъобразност на атакувания акт.
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически
2
лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по
смисъла на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ. Актовете са издадени в сроковете по чл.34
ЗАНН. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът счита, че не е налице довода за неправилно описание на нарушението
или липса на правна квалификация. Тъкмо напротив, в НП нарушението е описано
подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на
състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на
жалбоподателя, както и относимите Заповеди на министъра на здравеопазването,
които въвеждат съответните изисквания.
По мнение на съда дадената правна квалификация също кореспондира на
установените факти, като съвсем коректно АНО е посочил, че се касае за
нарушение на чл. 209а, ал.1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300
до 1000 лв. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и
посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за
квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това АНО коректно е
цитирал кои точно разпоредби от кои точно заповеди на министъра на
здравеопазването не са били изпълнени, поради което и съдът не възприема
доводите за порочност.
Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на
самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на
производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение и
инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение №
3
31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-Плевен ), поради което съдът
не се спира подробно на правната същност на тази заповед и на
законосъобразността на въведените с нея изисквания.
Действието на забраната по т. I.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. към
23.02.2021г е пораждала правно действие.
Съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че жалбоподателят се е
намирал на „обществено място“ по смисъла на заповедта. Изрично в Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването е посочено, че за
нуждите на забраните под „обществено място“ следва да се разбират и местата,
които са общодостъпни и/или са предназначени за обществено ползване. Няма
спор, че мястото, на което е бил установен жалбоподателят е било общодостъпно
– факт, който се установява от гласните и писмените доказателства по делото.
Дали това общодостъпно място е несъмнено. В случая жалбоподателят не е носил
изискуемата маска или средство за покриване на устата и носа, като е бил наясно
със съществуването на забраната, поради което и правилно контролните органи са
приели, че се касае за административно нарушение с посочената правна
квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната
отговорност на А.. Съдът не приема направеното възражение, че маската не е била
поставена, тъй като жалбоподателят пушел цигара, тъй като пушенето в подземен
паркинг е забранено. Съдът не приема възражението, че актът не бил подписан от
свидетелите, тъй като очевидно това не е така. Оспорването на подписа на
жалбоподателя в акта съдът също не приема, тъй като ако това е било така, той е
можел в дадения му три дневен срок за оспори това обстоятелства пред АНО, но
не го е направил. Освен това съгласно показанията на разпитаните свидетели
жалбоподателят е присъствал лично по време на съставянето на акта, екземпляр от
него му е бил връчен и не е възразил.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил
санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си
по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните
нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било
незаконосъобразно. Отделно от това А. не ангажира никакви конкретни
доказателства, които да сочат на по-ниска степен на общественаопасност на
4
извършеното от него. Касае се за млад човек (няма как да се приеме, че деянието е
извършено поради недооценка на обстоятелствата или последиците), който е
знаел за забраната, но не се е съобразил с нея. Не са ангажирани никакви
доказателства за влошено здравословно или материално положение и т.н., които
да сочат на по-ниска степен на обществена опасност. Самото място на проверката
– подземен паркинг–закрито пространство множество коли и пътници е
обществено място. Действително нарушението е първо на А., но това е взето
предвид, при индивидуализацията на наказанието, което е отмерено в
минималния възможен размер.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото
НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.
77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза
на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът не
следва да се произнася.
Мотивирано от горното и на основание чл.63 ал.1 предложение първо от
ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 251а-39/10.06.2021г.,
издадено от Директора на ОДМВР–Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1,
вр. чл. 63, ал.4 от Закона за здравето (ЗЗ), вр. с точка I подточка 7 от Заповед №
РД-01-51/26.01.2021г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а,
ал.4, предложение второ вр.ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) на АЛ. СТ. АНГ. с ЕГН
********** от гр.Бургас, ул.“...“ №32, вх.В, ет.7 ап.60 е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с жалба пред
Административен съд –Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6