Р Å  Ø  Å  Í  È  Å

 

№

 

ãð.Ðусе, 15.12.2014 ã.

      Â ÈÌÅÒÎ ÍÀ ÍÀÐÎÄÀ

 

ÐÓÑÅÍÑÊÈßÒ ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄ, V-ти ãð. ñ-â, â ïóáëè÷íîто çàñåäàíèå íà първи декември äâå õèëÿäè è четиринадесета ãîäèíà, â ñúñòàâ:

 

Ïðåäñåäàòåë: ТАТЯНА  ИЛИЕВА

                       

ïðè ñåêðåòàðÿ М.К., ðàçãëåäà  äîêëàäâàíîòî îò съдията ãð.ä.№ 5439 ïî îïèñà çà 2014 ã., çà äà ñå ïðîèçíåñå, ñúîáðàçè:

          Искът å ñ ïðàâíî îñíîâàíèå ÷ë.19, àë.1 îò Çàêîíа çà ãðàæäàíñêàòà ðåãèñòðàöèя.

          Ìîëèòåëят òâúðäè, ÷å в удостоверението си за раждане, издадено от ОбНС-В.ко Търново, бил записан с имената В. М.М., с които била изготвена и предишната му лична карта през 2003г. По етнически съображения, по давление на родителите си, молителят през 2010г. поискал от съда да допусне промяна на трите си имена на В. М.О. и молбата му била уважена. Въпреки това обаче, той никога не привикнал с новото име. Всички негови приятели, познати и съученици се обръщали към него с българското му име. От 2005г. молителят съжителствал с жена на име П.С.К., която била българка по произход и очаквал дете от нея. Искал всички от семейстовото му, както и детето, да носят български имена. Счита, че изложените обстоятелства са важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, поради което иска съдът да постанови решение, с което да допусне промяна в имената му от В. М.О. на В. *** депозира писмено становище затова, че не са налице законови пречки по допускане исканата промяна в имената на молителя.

          Русенска районна прокуратура и Община В.ко Търново не изпращат представител и не изразяват становище по молбата.

          Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          В приложеното в заверен препис Удостоверение за раждане от ***г., издадено от Общински народен съвет-В.ко Търново, при раждането си молителят е записан с имената В. М.М. и родители: Т.М.М. и М.Д.М.. С тези имена той фигурира и в личната си карта, издадена през 2003г.

С влязло в сила решение по гр.д.№ 2640/2010г. по описа на РРС е допусната промяна в трите имена на молителя и занапред същият се именува В. М.М..

По делото е разпитана П.К. – приятелка на молителя, с когото живее на семейни начала от десет години и понастоящем имат родено общо дете на 23.10.2014г. Свидетелката изнася данни, че смяната на имената на молителя през 2010г. е била под давление на баща му, макар всички документи да са с българските му имена и навсякъде да го познават с тях. Единствено родителите му се обръщали към него с турско име, а всички останали – с българските.

Изложените съображения дават основание на съд да приеме за установено, че молителят винаги е бил известен в обществото с българските си имена, с които е записан и при самото си раждане, като използването на турските /на практика единствено от родителите му/, явно му създава неудобства и затруднения.

          Предвид изложеното съдът намира, че молбата се явява основателна, тъй като различията в имената, с който молителят фигурира по акт за раждане и тези, с които е известен в обществото, му създава неудобство и представлява “важно обстоятелство” по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, поради което следва да се допусне търсената промяна в собственото, бащиното и фамилното му име от В. М.О. на В. М.М..

          Мотивиран така, съдът

                            

   Р  Е  Ш  И  :

 

           ДОПУСКА промяна в собственото, бащиното и фамилното име на В. М.О., ЕГН ********** ***, с което фигурира в акт за раждане № 0215/17.03.1972г. на Община В.ко Търново, като същият следва да се именува В. М.М..

            Препис от решението да се изпрати в Община Велико Търново и Община Сливо поле, обл.Русе, за отразяване промяната в акта за раждане и регистрите на населението.

            Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                             Ðайонен съдия: /п/