№ 188
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502153 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Столична община (чрез юрк. К.) против
Решение 2979 от 17.05.2024 г. по гр.д. 10053/2023 г. по описа на Софийски градски съд. С
обжалвания съдебен акт Столична община (СО) е осъдена да заплати на И. К. Г. с ЕГН:
********** сумата от 60 000 (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на
здравето, настъпило на 10.04.2023г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане, както и сумата от 5 192 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от същото събитие - разходи за лечение, ведно със
законната лихва от 28.04.2023г. до окончателното плащане. Исковата претенция за
обезщетяване на болките и страданията е отхвърлена за сумата над 60 000 лв. до предявения
размер от 90 000 лв. При този изход по делото, СО е осъдена да плати държавна такса и
разноски според уважената част на иска по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК, а ишцата е осъдена да
плати на общината юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска за
обезщетяване на неимуществени вреди.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради неточно приложение на материалния закон – чл. 52
ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В първия аспект, се счита, че обезщетението за претърпени болки и
1
страдания е необосновано завишена и в този смисъл нарушаваща изискването за
справедливото им възмездяване, а във втория аспект – че пострадалата е допринесла
/съпричинила/ вредите, което не бил отчетено от първостепенния съд. По-конкретно се сочи,
че в поведението си като пешеходец, тя не е съобразила състоянието на тротоарната
настилка и не е положила дължимото елементарно внимание към придвижването си, а ако
била сторила това, то процесното произшествие нямало да настъпи. Поради това, от САС се
иска да отмени първоинстанционното решение, като се отхвърлят изцяло исковете, а в
условията на евентуалност – да се намали размера на обезщетението за неимуществени
вреди при спазване разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендират се разноски
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата Г. /чрез процесуален представител/ оспорва жалбата като неоснователна с
писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, а адв. З. претендира да получи възнаграждение по чл.
38 ЗАдв за втората инстанция.
Пред САС нови доказателства не са искани и не са събирани. Установи се
следното от материалите по делото:
Ищцата И. Г. излага в исковата молба, че на 10.04.2023г. в гр. София, е претърпяла
инцидент на необезопасен участък от тротоара, намиращ се на изхода на метростанция
„Западен парк“, на пресечната точна на бул. „Царица Йоанна“ и бул. "д-р Петър Дертлиев“,
срещу бензиностанция „ОМВ“. Към 18.30ч. ищцата се прибирала от работа. При излизането
си от подлеза на метростанцията тя попаднала на участък с увредена настилка - надигнат,
неравен и неподдържан асфалт, в резултат на което политнала и паднала, като при падането
получила счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, счупване на пателата на
левия крак и счупване на горния край на лакътната кост на дясната ръка. Спешна
медицинска помощ ищцата получила в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където претърпяла три
операции. На 22.04.2023г. ищцата била изписана от болницата, а лечението й продължило в
домашни условия. Във връзка с процесния инцидент ищцата е претърпяла подробно описани
в исковата молба неимуществени и имуществени вреди. Счита, че полагането на грижа за
състоянието на процесния тротоар е на Столична община. Ето защо, предявява иск за
осъждането на ответника Столична община да й заплати сумата от 26 000 лева –
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със
законната лихва от 1 датата на увреждането – 10.04.2023г., като искът е предявен като
частичен от общ размер на претенцията от 90 000 лв., както и сумата от 5 192 лева -
обезщетение за претърпените имуществени – разходи за лечение, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 28.04.2023г. – датата на най[1]късно направения разход. С
определение от открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2024г., на основание чл.214,
ал.1 ГПК е допуснато увеличение на предявения иск за обезщетяване на неимуществените
вреди до пълния размер от 90 000 лв.
Ответникът в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва
същата. Сочи, че не са ангажирани никакви доказателства за твърденията на ищцата в
исковата молба и за механизма на увреждането. Поддържа, че ищцата е допринесла за
2
настъпването на вредоносния резултат, като не е положила необходимото внимание при
движението си като пешеходец-същата се е прибирала от работа по обичайния си път на
придвижване, при което е била наясно със състоянието на тротоарната настилка. Навежда
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, евентуално да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък от
претендирания размер.
Решението на първата инстанция е постановено след събиране на писмени и гласни
доказателства, както и след изслушване и приемане на заключение по съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/.
Съгласно чл. 269 ГПК за валидността и допустимостта на обжалваното решение въззивният
съд следи служебно, а относно останалото - е обвързан от оплакванията в жалбата.
В този контекст, съдът счита, че обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо –
съгласно изискванията, известни и от съдебната практика, и от гражданскопроцесуалната
теория. Поради това, САС следва да отговори само на оплакванията във въззивната жалба,
които са свързани с неправилно прилагане на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2
ЗЗД.
Относно приложението на чл. 52 ЗЗД:
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от
съда точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които намират
отражение върху психиката му, създават социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно, обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторен характер
(паричен израз), поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната. В този смисъл, справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретно съществуващите и установими факти
от различно естество, за да може съответния съдебен състав да определи правилно
обезщетението за неимуществени вреди като размер. Такъв извод може да се направи от
задължителното за настоящия съд ППВС 4 от 23.12.1968 г., т. 11 от постановлението.
СГС точно и пространно се е съобразил с всички правнорелевантни фактори, за да
определи като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв., към които изводи САС се присъединява изцяло. За да приеме, че точно
такова обезщетение е справедливо и може да компенсира претърпените болки и страдания,
съдът изходи от обективните данни по делото, а именно:
Видно от заключението по приетата по делото СМЕ, ищцата е получила при
процесния инцидент следните травматични увреждания - счупване на лявата лъчева кост в
долния й край, закрито. Патоморфологично се касае за вътреставна фрактура с предимно
3
воларно разместване на мета — епифизарния фрагмент, раздробяване и нестабилност на
радиокарпалната става. От медико — биологична гледна точка е налице трайно нарушаване
на функцията на левия горен крайник за период по - голям от 30 дни; - Счупване на лявото
колянно капаче, открито първа степен . Патоанатомично счупването е вътреставно, със
засягане на ставната повърхност на капачката и е открито от първа степен /има рана с
комуникация между фрактурната повърхност и повърхността на кожата/. Медико-
биологичната характеристика е трайно нарушена функция на левия долен крайник за период
по - голям от 30 дни; - Счупване на дясната лъчева кост в горния й край. Патоморфологично
счупването е вътреставно с раздробяване и девитализирани фрактурни фрагменти и
нестабилност на дясната лакътна става. Медико-биологичната характеристика определя
трайно нарушена функция на десния горен крайник за период по - голям от 30 дни. С
решение на ТЕЛК с № 00006 от 001/12.01.2024г. на ищцата е определена трайно намалена
работоспособност от 14 % пожизнено за ограничените движения в трите засегнати стави. 3
По спешност е проведено болнично лечение в УМБАЛСМИ „Н.И. Пирогов“, извършени са
три операции на установените фрактури, както следва: - На 11.04.2023г. модифициран
достъп по Henry, под рентгенов контрол е извършена открита репозиция на фрактурата на
лявата лъчева кост и фиксация със заключваща плака и винтове. Направена е и
остеопластика на място. Поставена гипсова шина; - На 13.04.2023г. е извършено открито
наместване на счупването на лявата капачка и фиксация с 2 броя канюлирани винтове и
серклаж. Поставена е имобилизация за 40 дни; - На 19.04.2023г. с латерален достъп по
Каплан е достъпена раздробената глава на лъчевата кост, установ ени са девитализирани
фрагменти с различни размери. Извършена е екстирпация /отстраняване/ на главата, след
остеотомия през шийката на лъчевата кост. Външния колатерален лигаментарен комплекс е
обшит с 1 брой Анкър- винт с „ фи“ 3,5 м м . Извършено е тестване на ставата за стабилност
и обем движения. Приложен е послоен шев, стерилна превръзка и имобилизация за 25 дни.
Изписана е медикаментозна терапия с водно- солеви разтвори, аналгетици, антибиотик,
фраксипарин 0,4 мл. Трите фрактури са вътреставни, разместени със структурно засягане на
хиалинния хрущял на ставните повърхности. Поставените индикации за оперативно лечение
са правилни, манипулациите са извършени технически прецизно и не са описани
усложнения в постоперативния и възстановителния периоди. След зарастване на
счупванията са проведени курсове на физио- и рехабилитационно лечение. Счупването на
лявото колянно капаче се е получило при падане напред със сгънато коляно и удар върху
твърда повърхност с нараняване на кожното покритие. Фрактурата на лявата лъчева кост е
настъпила в резултат на падане при сгъната китка с въздействието на огъващи и режещи
сили. Счупването на главата на лъчевата кост настъпва при падане с опора върху дланта на
ръката и отклонение на предмишницата навън. Травмиращата сила се провежда по оста на
радиуса и води до раздробяване на костта. Анализирайки материалите по делото, механизма
на травмата, патоморфологията на фрактурите, проведеното лечение и резултатите от него,
експертизата приема, че 4 счупванията са получени в резултат на падане напред с опора на
двете длани и удар на предната част на лявото коляно в твърда основа. След момента на
падането болките са били много силни, ищцата не е можела да стъпва на левия долен
4
крайник. В постоперативния период също е имала силни болки. Едновременното засягане на
трите крайника е довело до затруднено обслужване, невъзможност за ходене и ползване на
помощни средства. Това е продължило около 40-45 дни, след което е започнала
рехабилитация и функционално възстановяване. Подобряването на мускулната сила и обема
на движенията в ставите е било свързано с болки и страдания. В бъдещ период при желание
на ищцата може да се отстранят остеосинтезните средства от лявата лъчева кост и лявата
капачка. При извършения на ищцата преглед от вещото лице е установено, че при активните
движения т я има следните ограничения: Флексионна контрактура от 5 градуса на лявото
коляно и дефицит в сгъването от 20 градуса. Не може да клекне напълно. Дефицит във
флексията от 10 градуса на дясната лакътна става и във воларната флексия от 10 градуса на
лявата китка. Вещото лице сочи, че вътреставният характер на фрактурите в бъдещ период
може да доведе до развитие на дегенеративен артрит и артроза с клиничната картина на
болки, оток, изливи в ставите и ограничаване на движенията. Особено рискова е патело -
феморалната част на лявото коляно.
Следователно, касае се за три отделни счупвания при претърпения инцидент
/потвърден като механизъм и с показанията на св. М. П., разпитан пред градския съд/,
съпроводени с няколко оперативни интервенции, полагане на остеосинтезен материал и
търпене на болки и страдания в един немалък период от време, съчетан с трудности в
обслужването и самообслужването. Това се потвърждава и от показанията на разпитания
пред СГС свидетел Б. Д., която сочи, че познава ищцата от 2015г., когато били колежки. На
10.04. към 19:30 ч. получила обаждане от нея. Казала й, че е в „Пирогов“ и свидетелката
заедно със съпруга си се отправили към болницата. Заварили я в лошо състояние, не можела
да се движи. Лявата й китка била безформена, коляното й било много подуто, лакътя също,
не можела да се съблече. Приели я в болницата чак към един часа през нощта, като
свидетелката останала с ищцата през цялото това време. На следващия ден й направили
операция. Свидетелката й занесла храна и памперси. Изглеждала много зле и била много
притеснена, защото очаквала още операции. Останала в болницата около десетина дни. След
изписването свидетелката и съпруга й я закарали у дома. Всеки ден свидетелката я
посещавала, за да я измие, преоблече и да й напазарува. За период от около два месеца
ищцата не можела да става от леглото. Намерили й проходилка, но тя не можела да я ползва
заради едновременното счупване и поставените шини на двете ръце и на крака. След около
месец свалили гипса на лявата ръка, след това на лакътя на дясната, а шината на крака
носила около 3 месеца. Към края на април, началото на май започнали да я извеждат по
стълбите, а през юни – вече и навън, на въздух. Походката й била леко изкривена и досега е
такава. Провеждала рехабилитация на два пъти в Трета градска болница, свидетелката и
съпругът й помагали с превоза, тъй като синът на ищцата е инвалид с протеза на крака и на
него му е трудно. Сега провежда рехабилитация в санаториума в гр. Банкя, но на моменти
кракът й продължава да се подува. Преди събитието работела, а сега е безработна, само на
пенсия. Променила се емоционално, не била същия човек като преди инцидента, изпитвала
някакъв страх да се движи.
5
Отделно от изложеното, въззиваемата е била на 66 г. към датата на настъпване на
произшествието, което предполага по-бавно възстановяване на счупванията и изпитване на
по-сериозни вътрешни терзания, неудовлетвореност и негативни емоции от така
насложилите се събития. Освен това, процесният инцидент е настъпил през 2024 г., а съдът
следва да държи сметка и за социално-икономическите условия и обстановка в страната към
тази година, респ. към стойността на парите във времето, което предполага завишаване на
размерите на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди.
Ето защо, сумата от 60 000 лв. за обезвреда на претърпените болки и страдания
отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД.
Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Тук оплакването също е неоснователно. Приносът на пострадалата следва да бъде
доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване,
т.е. от Столична община. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът
на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а да е само
предполагаем (така решение 27/15.04.2015 г. по т.д.457/2014 г. на ВКС, 2 т.о. и много други).
В конкретния случай, СО не са доказали по никакъв начин стореното възражение за
съпричиняване, като това не се установява и от показанията на св. М. П., който е станал
случаен свидетел на случилото се с И. Г.. Св. П. е заявил, че на процесната дата – 10.04.2024
г. се намирал на автобусната спирка на мола, до кръстовището след тунела на жк „Люлин“.
Въззиваемата излизала от метрото, отправяйки се към автобусната спирка, когато внезапно
между спирката на метрото и спирката на автобуса, зад бензиностанция ОМВ, се спънала и
паднала. Свидетелят се затичал към нея, за да й помогне, заедно с още трима-четирима
души. На мястото, където жената се спънала имало неравност с надигнат асфалт. Видимо й
нямало нищо притеснително. Помолила свидетеля да се обади на сина й, защото тя не
можела поради болки в ръката. Свидетелят уточнява, че не може да определи дали мястото
на спъването е тротоар или не, защото настилката му е същата, както на платното за
движение на автомобили – асфалт, но заявява с категоричност, че същото се намира извън
платното за движение и свързва изхода на подлеза от спирката на метрото с автобусната
спирка. Асфалтовата настилка е надигната и неравна, свидетелят допуска, че вероятно е от
корени на дървета. Заявява, че и към момента на разпита настилката продължава да е в
същия вид.
От тези показания не може да се установи наличие на съпричиняване от пострадалата,
поради което и този аргумент от въззивната жалба се явява неоснователен.
В обобщение, обжалваното решение на градския съд ще следва да се потвърди изцяло
с оглед неоснователността на въззивната жалба. Тъй като решението на СГС е било
обжалвано в цялост, в полза на процесуалния представител на въззиваемата следва да се
определи възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, което възлиза на 5 860 /пет хиляди осемстотин и
шестдесет/ лева, като се вземат предвид ориентирите по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. на ВАдвС за възнаграждения за адвокатска работа. Тази сума следва да се
заплати по силата на посоченото законово правило от Закона за адвокатурата от Столична
6
община.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, седми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2979 от 17.05.2024 г. по гр.д. 10053/2023 г. по описа
на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата Столична
община, Булстат: *********, гр. София, ул. "Московска" № 33 да заплати на адв. Д. З. от
САК сумата от 5 860 /пет хиляди осемстотин и шестдесет/ лева адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7