№ 3740
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100502218 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивни жалби на ищцата Г. И. П. и ответниците – Ц. И. К. и
И. И. К., срещу решение № 16662/09.09.2024 г. по гр.д. № 31324/2021 г. по описа на
СРС, 30 състав.
Ищцата Г. И. П. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявени от Г. И. П. срещу Ц.
И. К. и И. И. К., за разваляне на прикрит договор за прехвърляне на право на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа
на нотариус Ц.ка д., както и исковете с правно основание чл. 124 ГПК, предявени от Г.
И. П. срещу Ц. И. К. и И. И. К., за признаване за установено, че ищцата е едноличен
собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор №
00357.5359.486, намиращ се в гр. Нови Искър, ул. ****, с площ от 440 кв.м., при
съседни – имоти с идентификатор № 00357.5359.709, 00357.5359.94, 00357.5359.91,
00357.5359.487, заедно с жилище, заемащо първия етаж от построената в мястото
двуетажна жилищна сграда, с площ от 79 кв., заедно със съответните части от общите
1
части на сградата, както и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м.
Ответниците - Ц. И. К. и И. И. К., обжалват решението в частта, с която са
уважени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, предявени от Г. И. П. срещу
Ц. И. К. и И. И. К., като е прогласена нищожността на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа
на нотариус Ц.ка д., поради факта, че се явява привиден договор.
Въззивникът – Г. И. П., твърди, че решението на СРС в обжалваната от нея част
е неправилно. Счита, че са налице предпоставките за разваляне на прикрития договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като
ответниците, в качеството на приобретатели на имота, не са изпълнили задълженията
си, свързани с издръжката и полагането на грижи по отношение на наследодателя на
ищцата И.В.С., прехвърлител на имота, съгласно договора. Счита, че се явява
единствен собственик на имот въз основа на наследствено правоприемство, поради
което моли решението на СРС в обжалваната от нея част да бъде отменено и исковете
по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 124 ГПК да бъдат уважени.
Ответниците по жалбата – Ц. И. К. и И. И. К., считат, че първоинстанционното
решение в частта, с която исковете са отхвърлени, е правилно, поради което молят
същото да бъде потвърдено в тази част. Претендират разноските.
Въззивниците - Ц. И. К. и И. И. К., обжалват решението на СРС в частта, с която
е уважен искът по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. Считат, че договорът за дарение е
действителен, доколкото представеното по делото обратно писмо се явява неистински
документ. Ето защо, молят решението в посочената част да бъде отменено и исковете
по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД да бъдат отхвърлени. Претендират разноските.
Ответникът по жалбата - Г. И. П., оспорва същата, като счита, че решението в
частта, с която исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД са уважени, е правилно, поради
което моли да бъде потвърдено в тази част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. И. П.: с установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, предявен срещу Ц. И. К. и И. И. К., за
прогласена нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154,
том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., поради факта, че
се явява привиден договор; с конститутивни искове с правно основание чл. 87, ал. 3
ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу Ц. И. К. и И. И. К., за разваляне на прикрит
договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег.
2
№ 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д.; с положителни
установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, предявени срещу Ц. И. К. и И.
И. К., за признаване за установено, че ищцата Г. И. П. е едноличен собственик на
следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 00357.5359.486,
намиращ се в гр. Нови Искър, ул. ****, с площ от 440 кв.м., при съседни – имоти с
идентификатор № 00357.5359.709, 00357.5359.94, 00357.5359.91, 00357.5359.487,
заедно с жилище, заемащо първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна
сграда, с площ от 79 кв., заедно със съответните части от общите части на сградата,
както и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м.
Ищцата - Г. И. П., твърди, че е дъщеря и единствен наследник на И.В.С.,
починал на 09.10.2018 г. Сочи, че наследодателят е бил собственик на следния
недвижим имот - поземлен имот с идентификатор № 00357.5359.486, намиращ се в гр.
Нови Искър, ул. ****, с площ от 440 кв.м., при съседни – имоти с идентификатор №
00357.5359.709, 00357.5359.94, 00357.5359.91, 00357.5359.487, заедно с жилище,
заемащо първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, с площ от
79 кв., заедно със съответните части от общите части на сградата, както и построената
в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м. С договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус
Ц.ка д., наследодателят е прехвърлил в полза на ответниците Ц. И. К. и И. И. К.
описания имот. Заедно със сключването на договора за дарение страните по същия са
подписали обратно писмо, видно от което действителната воля на прехвърлителя е
била да прехвърли имота по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, а не по договор за дарение. Ето защо, счита,
че дарението на имота се явява привиден договор, поради което предявява искове за
прогласяване нищожността на договора. Сочи, че на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД се
прилагат правилата относно прикрития договор, поради което същият следва да се
счита за договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане. Твърди, че ответниците не са престирали дължимите грижи и не са осигурили
издръжка на прехвърлителя по договора, поради което предявява искове с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разваляне на прикрит договор за
прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело №
688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., както и исковете с правно основание чл. 124
ГПК за признаване за установено, че ищцата е едноличен собственик на процесния
недвижим имот въз основа на наследствено правоприемство.
С обжалваното решение са уважени исковете с правно основание чл. 26, ал. 2,
пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус
Ц.ка д., поради факта, че се явява привиден договор, като са отхвърлени исковете с
3
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разваляне на прикрития
договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, както и с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че ищцата е едноличен собственик на процесния недвижим
имот.
Решението е обжалвано в цялост – от ответниците в частта, с която са уважени
исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, и от ищцата в частта, с която са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл.
124 ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД:
Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото,
ако са налице изискванията за неговата действителност. На основание чл. 26, ал. 2, пр.
5 ЗЗД, привидните договори са нищожни.
РазкрИ.ето на симулацията и установяване на действителните отношения между
страните става чрез т.нар. обратно писмо. Обратното писмо се създава нарочно за
случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между
страните по привидната сделка. То се подписва от същите страни, които участват в
явната сделка, за разлика от документа с характер на начало на писмено доказателство,
който има едностранен характер. Като писмен документ обратното писмо трябва да
има автентичен характер, т.е. да изхожда от страните, посочени в него. Ако не е
подписано от една от страните обратното писмо е неистинско, като средството за
защита в този случай е оспорване на истинността на документа относно авторството,
т.е. че документът е неавтентичен. Проверката на това възражение се извършва главно
чрез назначаване на вещо лице - графолог, което изготвя заключение въз основа на
представен сравнителен материал, изхождащ от същото лице, подписало оспорения
документ (така решение № 243/30.10.2014 г. по гр.д. № 3412/2014 г. на ВКС, I ГО).
Видно от нотариален акт № 154/02.08.2007 г., том IV, рег. № 2398, дело №
688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., И.В.С., наследодател на ищцата Г. И. П., е
дарил на ответниците И. И. К. и Ц. И. К. при равни квоти следния свой собствен
недвижим имот, а именно – поземлен имот с № 486, с площ от 427 кв.м., намиращ се в
гр. Нови Искът, кв. „Кумарица“, ул. ****, заедно с жилище, заемащо първия етаж на
построената в мястото двуетажна жилищна сграда със застоена площ от 79 кв.м., както
и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м. Прехвърлителят е
запазил вещно право на ползване върху дарения имот.
4
От своя страна, И.В.С. е придобил собствеността по отношение на посочения
имот по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 184/20.12.2006
г. по н.д. № 1120/2006 г. по описа на нотариус Б.Я..
В обратно писмо, подписано от И.В.С., И. И. К. и Ц. И. К. - страни по договор
за дарение, обективиран в нотариален акт № 154/02.08.2007 г., том IV, рег. № 2398,
дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., е декларирана действителната воля за
прехвърляне на имота за грижите, които приобреталите са полагали по отношение на
прехвърлителя, както и по повод издръжката, която са му давали до момента на
сключване на договора, както и срещу задължението приобретателите да продължат да
гледат и издържат прехвърлителя, лично или чрез трети лица, до края на живота му,
като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, докато е жив,
като прехвърлителят си запазва пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване
върху прехвърления имот. Посочено е също така, че страните приемат договора за
дарение за недействителен, като чрез него се цели единствено прехвърляне на
собствеността по предвидената в закона форма – нотариален акт, а действителната им
воля е имотът да бъде прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане – както за
полаганите грижи до момента на сключването на договора, така и за грижите и
издръжката занапред.
Ответниците са оспорили автентичността на посоченото обратно писмо с
твърдението, че същото представлява неистински документ, тъй като не е подписано
от тях. В тази връзка, съгласно съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото
лице Велчев, подписите, положени върху обратното писмо, не са на И. И. К. и Ц. И.
К.. Съгласно тройната съдебно-почеркова експертиза обаче, процесното обратно писмо
е автентичен документ, тъй като е подписан от лицата, сочени за негови автори - И. И.
К. и Ц. И. К.. Въззивната инстанция, подобно на първоинстанционния съд, кредитира
заключението на повторната съдебно-почеркова експертиза, доколкото същата е
изготвена от три вещи лица, заключението им е дадени при единодушно съгласие на
вещите лица, ползваният сравнителен материал от вещите лица по повторната
съдебно-почеркова експертиза е годен, за да се направи точно заключение по
отношение на изследваните подписи, вещите лица са обосновали заключението си с
обстоятелството, че съвпадащите общи и частни признаци на почерка са съществени и
устойчиво проявени, като образуват съвкупност, която по несъмнен начин води до
извод, че подписите, положени за И. И. К. и Ц. И. К., са изпълнени именно от тях.
Следователно, представеното обратно писмо от 03.08.2007 г. е автентичен
документ, като от същото се разкрива действителната обща воля на страните по
договора имотът да бъде прехвърлен по договор за прехвърляне на имота срещу
задължение за издръжка и гледане, а не по силата на договор за дарение.
Следователно, договорът за дарение се явява привиден договор, поради което същият
5
е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.
Във връзка с изложеното обжалваното решение в частта, с която исковете по чл.
26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД са уважени, се явява правилно, поради което следва да бъде
потвърдено в посочената част.
По исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД:
Както беше посочено, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият
сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се
правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност. Ето защо, следва да се приеме, че по отношение на сключения между
И.В.С., наследодател на ищцата Г. И. П., от една страна, и И. И. К. и Ц. И. К., от друга
страна, договор от 02.08.2007 г., обективиран в нотариален акт № 154/02.08.2007 г., том
IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., следва да се прилагат
правилата и последиците, относими към договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, разкрити от страните в правоотношението в
подписаното от тях обратно писмо.
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане е ненаименован договор, доколкото в законодателството не съществува
легално определение на същия. Най-общо, задължението на прехвърлителя по
договора е да прехвърли собствеността по отношение на притежаван недвижим имот в
полза на приобретателя срещу насрещно задължение на последния да полага грижи и
да осигурява издръжка на прехвърлителя за в бъдеще – от сключването на договора до
края на живота му, като е възможно сключването на договора и във връзка с вече
положени грижи и издръжка. По общо правило, договорът е алеаторен, като обемът на
задължението за издръжка и гледане зависи от конкретните нужди на прехвърлителя.
Съгласно цитираната по-долу практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290
ГПК, насрещните престации се определят от конкретното постигнато съгласие между
страните по договора. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в
обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и
всички необходими грижи. Поемането на други задължения, например да се живее в
общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено от
обстоятелствата, при които е сключен той. Ако в договора задължението на
приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло
храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед
на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на
грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата
нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се допълни, че паричната
престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което
кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и
6
издръжка. Също така, поначало задълженията по договора следва да бъдат
изпълнявани от приобретателя лично, но ако бъде предоставено пълно изпълнение
чрез трето лице и кредиторът не възрази и приеме, длъжникът се освобождава от
отговорност. (така решение № 26/2009 г. по гр.д. № 5524/2007 г., ІІ ГО ВКС, решение
№ 70/2011 г. по гр.д. № 612/2010 г., ІІІ ГО ВКС, решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. №
1313/2009 г., ІІІ ГО ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Активно легитимиран да предяви иск за разваляне поради неизпълнение на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е
прехвърлителят, както и неговите наследници.
В тежест на ответниците по иска – И. И. К. и Ц. И. К., е да докажат, че са
изпълнили точно задължението си по договора, като са полагали грижите и са
осигурили издръжката на прехвърлителя – И.В.С., в договорения обем, съобразявайки
възрастта му, физическото и здравословното състояние през целия срок на изпълнение
на задължението.
Съгласно решение № 327/25.02.2015 г. по гр.д. № 1205/2014 г., ВКС, ІV Г.О. при
прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка както за минало време, така и за в
бъдеще, договорът е единен. Специфичното при него е, че грижите и издръжка до
датата на сключването му не са алеаторни, те са вече престирани и са приети от
прехвърлителя такива, каквито са дадени – последният не може да търси по
отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради
неизпълнение, нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. При неизпълнение на
алеаторната престация (грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще), кредиторът
има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с
оглед неговия интерес. Обстоятелствата, свързани с престиране на грижа и издръжка
за минало време, са релевантни за спора само ако по надлежен ред е въведено
възражение за симулативност на договора в тази му част – за установяване на същата.
Както беше посочено, видно от представения нотариален акт № 154/02.08.2007
г., том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., И.В.С. е
прехвърлил в полза на ответниците И. И. К. и Ц. И. К. при равни квоти следния свой
собствен недвижим имот, а именно – поземлен имот с № 486, с площ от 427 кв.м.,
намиращ се в гр. Нови Искът, кв. „Кумарица“, ул. ****, заедно с жилище, заемащо
първия етаж на построената в мястото двуетажна жилищна сграда със застоена площ
от 79 кв.м., както и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м. В
обратно писмо, подписано от И.В.С., И. И. К. и Ц. И. К. - страни по договора,
обективиран в нотариален акт № 154/02.08.2007 г., том IV, рег. № 2398, дело №
688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., е декларирана действителната воля на
страните по договора за прехвърляне на имота за грижите, които приобреталите са
полагали по отношение на прехвърлителя, както и по повод издръжката, която са му
7
давали до момента на сключване на договора, както и срещу задължението
приобретателите да продължат да гледат и издържат прехвърлителя, лично или чрез
трети лица, до края на живота му, като му осигурят нормален и спокоен живот,
какъвто е водил досега, докато е жив, като прехвърлителят си запазва пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху прехвърления имот.
Съгласно удостоверение за наследници на И.В.С., последният е починал на
09.10.2018 г. и е наследен от ищеца Г. И. П. – негова дъщеря. В тази връзка, ищцата П.,
като наследник на И.В.С., е легитимирана да предяви искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение на същия.
По така предявения иск релевантен за изпълнението на приобретателите по
договора е периодът от 02.08.2007 г. (датата на сключване на договора) до 09.10.2018 г.
(датата, на която прехвърлителят е починал). Престираните грижи и издръжка до
датата на сключване на договора са от значение за установяване обема на уговорената
алеаторна престация, доколко, при липса изрични клаузи в договора и на промяна в
състоянието и нуждите на прехвърлителя, той е очаквал да получи грижи и издръжка
съобразно вече предлаганата му преди това.
Видно от клаузите в договора, страните са се споразумели приобретателите да
престират лично или чрез трети лица грижа, гледане и издръжка, като осигурят на
прехвърлителя нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, докато е жив.
Съгласно показанията на свидетеля А.Я.Е., която живее на втория етаж на
процесната къща, от 1999 г. И.В.С. живее в имота, като първоначално е бил наемател, а
впоследствие е станал собственик имота. Същият не е имал финансови възможност,
като не е участвал в ремонтите на общата им къща. В дома му е имало много
неприятна миризма, като преди да почине е бил за около една година неподвижен и на
легло. В този период ответниците не са полагали грижи за С., като друг негов приятел
на име П. му е носил храна, а лице на име Д. му е сменял памперсите, според
свидетеля Е..
Съгласно показанията на свидетеля В.С.Т., същата е познавала И.В.С.. Сочи, че
С. е живеел бедно, бил е занемарен и е миришел. Също така, правило е впечатление на
свидетеля Т., че и къщата му е била занемарена. Свидетелят Т. сочи, че не познава
ответниците и не ги е виждала да полагат грижи за С..
По делото е разпитана като свидетел И.М.К. – майка на ответниците, която
сочи, че са поддържали добри отношения със С.. Последният ги е посещавал редовно,
като освен това се е случвало да му носи храна, когато сготви. Живеел е скромно, като
пенсията му е била ниска и не е държал на някакъв лукс. Никога не е искал пари от
ответниците и не е претендирал да му осигуряват издръжка и да го гледат, като
свидетелят твърди, че процесният имот е бил дарен в полза на ответниците от страна
на С., предвид близките им отношения. Случвало се е през годините ответниците да
8
му помагат, като го карат на лекар и при адвокат, прекарвали са въглища и дърва,
пазарували са му храна и лекарства.
Съгласно показанията на свидетелите В.Р.Л. и В.К.С., И. С. е дарил на
ответниците процесния имот, тъй като от деца ответниците са му помагали с каквото
могат – внасяли са въглища и дърва, пазарували са, осигурявали са му транспорт.
Според свидетелите, С. не е бил в занемарен вид и не се е оплаквал от ответниците.
Следователно, на базата на показанията на свидетелите А.Я.Е. и В.С.Т., които
съдът кредитира поради факта, че посочените свидетели имат преки наблюдения по
отношение на състоянието на И. С., както и поради това, че свидетелите са
незаинтересовани от изхода на настоящото дело, се установява, че И. С. е живеел сам,
бил е болен, включително и неподвижен, на легло, като ответниците не са полагали
грижи за него преди да почине, а С. е разчитал на други негови приятели.
Посоченото обстоятелство се потвърждава и от представените като писмени
доказателства – искова молба, вх. № 2015359/18.07.2017 г., видно от която И.В.С. е
предявил преди да почине идентични на исковете, предмет на настоящото
производство, като е твърдял пред съда, че ответниците не са полагали никакви грижи
за него, въпреки че са поели задължение да го гледат и издържат, както и искова
молба, вх. № 2026940/27.09.2018 г., с която е предявил искове за отмяна на дарение
срещу ответниците отново с твърдението, че ответниците не са осигурили грижа и
издръжка на С., от която последният е имал нужда.
Въззивната инстанция не кредитира показанията на свидетеля И.М.К., доколкото
същата е майка на ответниците, поради което се явява заинтересована от изхода на
делото. Следва да се посочи също така, че от показанията на свидетеля К.а не се
установява ответниците да са полагали конкретни грижи за И. С., особен в периода,
преди да почине, в който е бил болен и на легло. Според показанията на К.а между С.
и ответниците са били налице добри отношения, в резултат на което С. е дарил имота
и не е очаквал грижи и издръжка, но, с оглед изложеното по-горе, установява се по
делото, че волята на страните е била сключеният между тях договор да е за издръжка
и гледане, а не за дарение.
Също така, от показанията на свидетелите В.Р.Л. и В.К.С. не се установява
ответниците да са полагали конкретни грижи за С., включително в периода, в който
същият е бил болен и на легло. Точно обратното, както беше посочено, от показанията
на свидетелите Е. и Т., които съдът счита за обективни, даващи точни сведения за
състоянието на С. преди да почине, както и от изявленията на самия С. пред съда,
обективирани в подадените от него искови молби, се установява, че същият е бил
занемарен, в тежко здравословно състояние, като съдействие са му оказвали други
негови приятели, а не ответниците.
9
Следователно, по делото не е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че ответниците са изпълнили добросъвестно – лично или чрез трето лице,
поетото от тях задължение по договора да гледат и издържат прехвърлителя С. до края
на живота му, като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега,
докато е жив. Посоченото неизпълнение е основание за разваляне на прикрития
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
поради което исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД са
основателни и следва да бъдат уважени.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
посочените искове са отхвърлени, като следва да бъде постановено решение, с което
исковете бъдат уважени.
Основателността на исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД обуславя
основателност и на установителните искове с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че ищцата е едноличен собственик на процесния имот
недвижим имот, доколкото договорът, легитимиращ ответниците като собственици на
имота, подлежи на разваляне, съответно – ищцата е придобила имота по силата на
наследствено правоприемство от нейния баща И.В.С..
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която
исковете с правно основание чл. 124 ГПК са отхвърлени, като следва да бъде
постановено решение, с което исковете бъдат уважени.
Предвид изхода от обжалването, решението на СРС следва да бъде отменено и в
частта, с която ищцата Г. И. П. е осъдена да заплати в полза на Ц. И. К. и И. И. К.
сумата в общ размер на 1872 лв. (на всеки от тях по 936 лв.), представляваща разноски
в първоинстанционното производство.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Г. И. П. следва да се присъди сумата в
размер на 3559,74 лв., представляващи допълнителни разноски за
първоинстанционното производство, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК
сумата в размер на 4079,20 лв., представляваща разноски за въззивното производство
във връзка с подадената въззивна жалба, както и във връзка с подадени от нея отговор
на въззивната жалба на ответниците.
В тази връзка, съдът счита, че претендираните разноски от страна на Г. И. П. за
адвокатско възнаграждение за подаване на въззивната жалба и за отговора на
въззивната жалба не са прекомерни, предвид броя и вида на претенциите, обуславяща
фактическа и правна сложност на делото както в рамките на първата инстанция, така и
пред настоящата инстанция. В представените договори за правна защита и съдействие
е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е платено в брой при подписване на
10
договорите, поради което са налице доказателства за реално изплащане на същото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16662/09.09.2024 г. по гр.д. № 31324/2021 г. по описа на
СРС, 30 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 87, ал.
3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявени от Г. И. П. срещу Ц. И. К. и И. И. К., за
разваляне на прикрит договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 154,
том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., както и исковете
с правно основание чл. 124 ГПК, предявени от Г. И. П. срещу Ц. И. К. и И. И. К., за
признаване за установено, че ищцата е едноличен собственик на следния недвижим
имот – поземлен имот с идентификатор № 00357.5359.486, намиращ се в гр. Нови
Искър, ул. ****, с площ от 440 кв.м., при съседни – имоти с идентификатор №
00357.5359.709, 00357.5359.94, 00357.5359.91, 00357.5359.487, заедно с жилище,
заемащо първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, с площ от
79 кв., заедно със съответните части от общите части на сградата, както и построената
в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м., както и в частта, с която Г. И. П. е
осъдена да заплати в полза на Ц. И. К. и И. И. К. сумата в общ размер на 1872 лв. (на
всеки от тях по 936 лв.), представляваща разноски в първоинстанционното
производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ по исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД,
предявени от Г. И. П., ЕГН **********, срещу Ц. И. К., ЕГН **********, и И. И. К.,
ЕГН **********, прикрит договор за прехвърляне на право на собственост върху
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., по
силата на който наследователят на ищцата – И.В.С., е прехвърлил в полза на
ответниците следния недвижим имот, а именно – поземлен имот с идентификатор №
00357.5359.486, намиращ се в гр. Нови Искър, ул. ****, с площ от 440 кв.м., при
съседни – имоти с идентификатор № 00357.5359.709, 00357.5359.94, 00357.5359.91,
00357.5359.487, заедно с жилище, заемащо първия етаж от построената в мястото
двуетажна жилищна сграда, с площ от 79 кв., заедно със съответните части от общите
части на сградата, както и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26,6
кв.м., срещу грижите, които приобреталите са полагали по отношение на
прехвърлителя, както и по повод издръжката, която са му давали до момента на
сключване на договора, както и срещу задължението приобретателите да продължат да
11
гледат и издържат прехвърлителя, лично или чрез трети лица, до края на живота му,
като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, докато е жив.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 124 ГПК,
предявени от Г. И. П., ЕГН **********, срещу Ц. И. К., ЕГН **********, и И. И. К.,
ЕГН **********, че ищцата е собственик въз основа на наследствено правоприемство
от нейния баща – И.В.С., починал на 09.10.2018 г., на следния недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор № 00357.5359.486, намиращ се в гр. Нови Искър, ул.
****, с площ от 440 кв.м., при съседни – имоти с идентификатор № 00357.5359.709,
00357.5359.94, 00357.5359.91, 00357.5359.487, заедно с жилище, заемащо първия етаж
от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, с площ от 79 кв., заедно със
съответните части от общите части на сградата, както и построената в мястото
стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16662/09.09.2024 г. по гр.д. № 31324/2021 г. по
описа на СРС, 30 състав, в частта, с която са уважени искове с правно основание чл.
26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, предявени от Г. И. П., ЕГН **********, срещу Ц. И. К., ЕГН
**********, и И. И. К., ЕГН **********, като е прогласена нищожността на договор
за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007
г. по описа на нотариус Ц.ка д., поради факта, че се явява привиден договор, с който е
прикрит договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен между И.В.С. (наследодател на ищцата, починал на 09.10.2018 г.), в
качеството на прехвърлител, и Ц. И. К. и И. И. К., в качеството на приобретатели, по
силата на който И.В.С. е прехвърлил в полза на ответниците поземлен имот с
идентификатор № 00357.5359.486, намиращ се в гр. Нови Искър, ул. ****, с площ от
440 кв.м., при съседни – имоти с идентификатор № 00357.5359.709, 00357.5359.94,
00357.5359.91, 00357.5359.487, заедно с жилище, заемащо първия етаж от построената
в мястото двуетажна жилищна сграда, с площ от 79 кв., заедно със съответните части
от общите части на сградата, както и построената в мястото стопанска сграда с площ
от 26,6 кв.м., срещу грижите, които приобреталите са полагали по отношение на
прехвърлителя, както и по повод издръжката, която са му давали до момента на
сключване на договора, както и срещу задължението приобретателите да продължат да
гледат и издържат прехвърлителя, лично или чрез трети лица, до края на живота му,
като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, докато е жив.
ОСЪЖДА Ц. И. К., ЕГН **********, и И. И. К., ЕГН **********, да заплатят в
полза на Г. И. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата в
размер на 3559,74 лв., представляващи допълнителни разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 4079,20 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
12
едномесечен срок от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13