РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. гр. Хасково, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640102072 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ЗПК и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от Е. С.
М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, Еднолично адвокатско дружество
„Димитър Милев“, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя Д.М.М., против
“ВУВУС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, за прогласяване нищожността на сключения
между страните на *** г. договор за потребителски кредит № ***, а при условията на
евентуалност – на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане,
предвидена в сключения между страните на *** г. договор за потребителски кредит № ***,
както и за присъждане на сумата от 5 лв. /частично от 80 лв./, представляваща недължимо
платени суми по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на искова молба в съда – 07.08.2024 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на *** г. сключил договор за паричен заем № *** с ответника
„ВИВУС.БГ" ЕООД /с предишно наименование „4финанс“/. Размерът на отпуснатия заем
възлизал на 500 лева. В договора било записано, че кредитополучателят дължи сума в
размер па 80 лв. - такса за бързо разглеждане. Поддържа се в исковата молба, че ищецът
погасил сумата по договора, включително и таксата за експресно разглеждане.
Според ищеца, договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 11 ал. 1 т. 10, вр.
1
чл. 22 ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент па разходите /ГПР/ по кредита. В договора било налице грешно
посочване на размера на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения,
над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Това било така, тъй като още със сключване на договора било посочено, че
потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписването
му. Следователно то следвало да се включи в ГПР, тъй като това бил разход за потребителя
по смисъла на чл. 19 ал. 1 ЗПК. Невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането
им в договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на разпоредба
на чл. 19 ал. 4 ЗПК. Начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за
допълнителни услуги не представлявало плащане за услуги, а всъщност представлявало
прикрити разходи по кредита, с които се стигало до надхвърляне ограниченията на закона за
максимален размер на ГПР. С тези действия ответното дружество заобиколило изискванията
на ЗПК за точно посочване па финансовата тежест на кредита за длъжника. Приложимото
национално законодателство следвало да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа,
целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити. Във връзка с горното ищецът смята, че неизпълнението на задължението за
правилно посочване на размера на ГПР злепоставяло и целта на Директива 2008/48/ЕО да
има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят
не можел да сравни продуктите адекватно. Обстоятелството дали е правилно изчислен и
посочен ГПР се установявало на база изискванията на единната формула, залегнала в
Директива 2008/48/ЕО и транспонирана в ЗПК, поради което същата имала и нормативно
значение. Гореописаните такси също попадали в изискванията на Директивата - те били
предвидими общи разходи, които обуславяли сключването на договора при тези условия и
били предварително заложени. Така неправилното изчисляване и посочване на размера на
ГПР било самостоятелно основание за недействителност на договора. Освен това,
посочването на ГПР било изведено като съществено условие на договора. Това следвало и от
сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементиращи Директива
2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно било
формулирано и затвърждавано. Грешното посочване на размера на ГПР следвало да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, респективно
целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Ищецът
допълва, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в
отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща“ търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
Нищожна била и клаузата, с която е уговорено, че ищецът се задължава да заплати на
кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита. Възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема била
регламентирана в чл. 10а ЗПК и била предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице била изрична забрана, съгласно сочения текст да
2
се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. В случая не било налице допълнителна услуга по смисъла па чл. 10а ал. 1 ЗПК.
Допълнителни били тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя,
съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно
отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги били свързани с
усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаляла изискванията на
чл. 10а ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което била нищожна съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК. Същата не
представлявала и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни
ползи за него. Съгласно ЗПК кредиторът нямал право да събира такси, свързани с
отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Същата представлявала начин
кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл. 19 ал. 4 ЗПК и при несъблюдаване на основния
правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулирала допълнителна
/лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва. Всичко това било в пряко
нарушение на разпоредбата на чл. 143 т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи били неравноправни и
противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в
заблуждение.
Предвид гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на
иска с правно основание чл. 26 ЗЗД за обявяване на клаузата, предвиждаща заплащане на
такса експресно разглеждане за недействителна, както и на иска с правно основание чл. 55
ал. 1 ЗЗД - за връщане на заплатени суми при начална липса на основание.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
прогласена нищожността на сключения между страните на *** г. договор за потребителски
кредит № ***, а при условията на евентуалност – на клаузата, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане, предвидена в сключения между страните на *** г. договор
за потребителски кредит № ***, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 5 лв. /частично от 80 лв./, представляваща недължимо платени суми по договора
за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на искова молба в съда – 07.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение
по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., за което е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове. Счита ги за недопустими и неоснователни.
Посочва, че на 24.07.2021 г. в системата на „ВИВУС.БГ" ЕООД постъпила заявка за
отпускане на кредит в размер на 500 лева, подадена от ищеца посредством онлайн
платформата на кредитора - www.vivus.bg. C получаване на заявката и преди сключване на
Договор за кредит, на посочен от заявителя електронен адрес, се изпращала Преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ), който съдържал
относимата по договора информация - размер на заявената за отпускане сума, дължима
договорна лихва, други дължими такси за услуги, ако такива са били заявени, общ размер на
3
задължението, падежна дата и др. Това се случвало в момента, в който кредитоискателят е
влязъл в сайта www.vivus.bg и е избрал сумата и срока, за които кандидатства. На този етап
ищецът бил задължен внимателно да се запознае със съдържанието на Стандартния
европейски формуляр. В общия случай и съгласно т.4 от Общите условия към договора,
кредиторът одобрявал или отказвал заявката за получаване на потребителски кредит в 7-
дневен срок от датата на подаване на заявката, в който срок се осъществявала обстойна
проверка за кредитоспособност на заявителя, включително, но не само - справки в
регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други. Кредиторът
предоставял и възможност на кредитополучателя да заяви изрично и по негово желание да
се възползва от услугата бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит,
която гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от
подаване на заявката. Таксата за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане
се определяла по тарифа на кредитора, публикувана на сайта на дружеството www.vivus.bg.
Тази такса била дължима ведно с погасителната вноска по кредита и в случай че такава бъде
заявена, нейният точен размер се посочвал изрично както в преддоговорната информация,
така и в С.я Договор за кредит, съответно таксата бивала включена в общо дължимото на
падежа парично задължение.
В процесния случай, при постъпване на искането за отпускане на кредит в полза на
ищеца Е. С. М., подадено на 24.07.2021 г., същият не изразил желание за получаване на
отговор в краткия 15- минутен срок, респективно искането било обработено в общия 7-
дневен срок за проверка и отговор. Във връзка с гореизложеното, ответникът счита, че
между страните е възникнало следното договорно кредитно правоотношение: На *** г.
между „4финас“ ЕООД с ЕИК ********* /наименование на дружеството към момента на
сключване на договора/ като Кредитодател и Е. С. М. като Кредитополучател, е бил сключен
Договор за кредит № *** (Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С
подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставял на Кредитополучателя
сума в размер на 500 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът бил за период от
30 дни и падежна дата 29.08.2021 г. Начислената договорна лихва била в размер на 16,85
лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят трябвало да погаси на
падежната дата, бил на стойност 516,85 лева. Срокът на Договора за кредит започвал да тече
от датата на превеждане на сумата по Кредита по сметка на Кредитополучателя. Заявената и
отпусната сума по Договора била преведена от „ВИВУС.БГ" ЕООД на Е. С. М. на *** г. по
сметка на каса на „Изипей" АД. Кредитополучателят избрал този начин на получаване на
заявената от него сума. Задължението по Договор за кредит № ***/*** г. било погасено
изцяло на 28.08.2021 г. със заплщането на сумата от 516,85 лева. Тази сума била
разпределена по пера, както следва: главница - 500 лева и договорна лихва в размер на 16,85
лева.
С оглед изложеното, ответникът счита, че твърденията на насрещната страна,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба за заявена от ищеца допълнителна
4
услуга за бързо разглеждане и обвързаната с тази услуга такса, нито били заявявани от
ищеца, още по-малко за него възниквало задължение за престиране на парични суми на
посоченото основание. Аналогично на изложеното, такава такса ищецът не бил заплащал
при погасяване на задължението. Единствените уговорени като дължими и подлежащи на
възстановяване парични задължения, в случая били отпуснатата сума в размер на 500 лева и
възнаградителна лихва, начислена за срока на Договора в размер на 16,85 лева. Изложената
фактическа обстановка била представена по недобросъвестен начин, без да е била реално
проверена, което от своя страна водела до порочност на твърденията и фактите, касаещи
възникването и развитието на договорните правоотношения между страните.
По същество, ответникът оспорва и основателността на заявените претенции.
Исковата претенция се основавала единствено на изготвена служебна справка за кредитна
задлъжнялост по партидата на Е. С. М. в ЦКР към БНБ, от която ставало ясно, че на *** г.
ищецът е сключил процесния договор за кредит, че е получил в заем сумата от 500 лева,
както и че същият е бил погасен към момента на издаване на справката, но не и какъв е
размерът на поетото задължение и каква сума е престирал кредитополучателят в полза на
дружеството - ответник. Същевременно, ищецът не разполагал с платежен документ в
удостоверение на твърдените от него факти, което било в пряк разрез с разпоредбата на чл.
154 ГПК и правилата за разпределение на доказателствената тежест. При така създадените
обстоятелства, предвид факта, че в нито един момент, предхождащ завеждането на иска,
ищецът не потърсил дружеството за становище относно реално възникналата и развила се
фактическа обстановка, предявеният иск се основавал на предположения, а не на реално
проверена информация и формирано обосновано вътрешно убеждение, което от своя страна
водело до недобросъвестно, неправомерно и неправилно упражняване на правото на
съдебна защита, предвид липсата на нарушено материално право, което да го легитимира
като ищец в производството. Исковата претенция била и нередовно предявена поради
лаконично изложените фактически обстоятелства, относими към договора за кредит.
Минимумът от фактически твърдения, касаещи договора за кредит, освен страните по него,
били и датата на сключването му и размерът на поетите задължения по договора - общо
дължима сума и разпределение на задължението по пера. С оглед на твърденията на ищеца
за извършени плащания въз основа на неравноправни клаузи и това, че част от платените
сума са били основателно платени, а друга - неоснователно, било наложително да се уточнят
размерите на двете групи плащания, както и за какво са били отнесени по отделните. Тези
обстоятелства насрещната страна била задължена да посочи сама или, в краен случай - да
уточни в какво се изразява невъзможността да изложи ясни, конкретни и коректни
твърдения, свързани с фактическата обстановка и евентуалната основателност на исковата
претенция. За да се уважи претенция с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД
ищецът следвало да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието в
кумулативна даденост на следните правно релевантни факти: сключен между страните
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, недействителност на
оспорената клауза, както и заплащане на сума, заплатена по твърдяната за недействителна
клауза, респективно - обогатяване на ответника, обедняване на ищеца и причинно-
5
следствена връзка , т.е. - обогатяването да е за сметка на обедняването и липса на основание
към момента на получаването на престацията за това. Конкретно ангажираните от ответника
писмени доказателства за правнорелевантни факти демонстрирали липса на всеки един от
посочените елементи от фактическия състав на института на неоснователното обогатяване,
при начална липса на основание. На първо място се установявало безсъмнено, че в
процесния договор не фигурирала уговорка за получаване на процесната сума от страна на
ищеца, произтичащо от договорна клауза. Типовият характер на кредитните
правоотношения, които кредиторът сключвал със свои клиенти налагали изричното
разписване, че такса за бързо разглеждане не се дължи (в процесния договор - Такса за бързо
разглеждане - 0 лева), което било индикация, че такава клауза не е включена в специалните
условия на договора, съответно че услугата не е била използвана и в тежест на
кредитополучателя не е било уговаряно задължение за заплащане на сума. На самостоятелно
основание, освен отсъствието на предпоставката първоначална липса на основание за
уважаване на предявения иск, по делото не се установявало и да са налице останалите такива
- обогатяване на дружеството за сметка на обедняването на ищеца-кредитополучател. По
изложените съображения и поради липса на елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване при начална липса на основание и липса на недействителни
договорни клаузи, предявеният иск следвало да се върне като недопустим, а по същество - да
се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Направено е възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства -
Преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит с кредитор „4финанс“ ЕООД за сумата в размер на 500
лева; Договор за кредит № ***/*** г. – специални условия на договора за кредит; Общи
условия на договора за кредит на дружеството „Вивус.Бг“ ЕООД, в сила от 17.02.2016 г.,
изменени и допълнени на 25.11.2020 г.; Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП от Е. С.
М.), се установява, че между „4финанс“ ЕООД /сега “ВИВУС.БГ“ ЕООД/ като (кредитор) и
Е. С. М. (кредитополучател) на *** г. е сключен Договор за кредит № ***/*** г. Предоставен
е кредит в размер на 500 лева, със срок от 30 дни, с посочен стандартен лихвен процент от
40.97 %, при лихвен процент за срока на кредита – 41.00 % и ГПР – 49.7 %. Посочени са и
сумата на лихвата за срока на кредита – 16,85 лева, както и общата сума, дължима от
кредитополучателя в размер на 516,85 лева. В договора не е предвидено заплащане на такса
за бързо разглеждане.
Не е полемично на следващо място обстоятелството, а и с Определение № 2047 от
12.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2072 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно между страните и за ненуждаещо се
6
от доказване обстоятелството, че ищецът е усвоил заемната сума в размер на 500 лева.
Посоченото се установява и от представената от ответника разписка за извършено плащане
номер: *** от *** г.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищеца, съдът назначи
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като обективно и компетентно
изготвено. От заключението се установява, че общата сума, която ищецът е заплатил на
ответното дружество по процесния договор за кредит № ***/*** г. е 516,29 лева на
28.08.2021 г. и с нея са погасени 500 лв. за главница и договорни лихви от 16,29 лв. Съгласно
условията на договора ГПР е определен на 49.67 %, а доколкото по кредита не е била
приложена такса за експресно разглеждане в размер на 80,00 лв., според вещото лице ГПР
отговаря на реално приложения между страните. Изчисленият ГЛП от експертизата при
условията на договора е 41.99 %, което представлява размер на дължима възнаградителна
лихва от 16,8493 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а
при условията на евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.21 ал.1, вр. чл.10а ал.1 и ал.2
ЗПК, които са процесуално допустими. Това е така, тъй като след като ищецът твърди да е
страна по договора, винаги има интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали същия
е действителен или не, при което исковете са допустими, дори и всички суми по него да са
платени – в този смисъл т. 2 на ТР № 8/2012 г. на ВКС.
Разгледани по същество, предявените установителни искове – главен и евентуален,
както и осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, предявен като частичен, са неоснователни,
като съображенията за това са следните:
Както бе посочено вече, по делото не се спори, че на *** г. между страните е сключен
Договор за кредит № ***/*** г., по силата на който ответникът с предишно наименование
„4финанс“ ЕООД е предоставило на Е. С. М. сумата в размер на 500 лв., която е следвало да
бъде върната в срок от 30 дни от сключване на договора, а именно на 29.08.2021 г.
Без съмнение, ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът като
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ е предоставил кредита в рамките на
своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната
за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по
правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху
7
действителността на облигационното правоотношение - глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна - чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.
7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл. 11 ал. 1 т. 10
ЗПК, респ. заобикаляне на изискванията на чл.19 ал.4 ЗПК и на чл. 10а ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
След изследване съдържанието на договора обаче, съдът намира, че са спазени изискванията
към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.
Видно от процесния договор за потребителски кредит, в същия е посочен лихвеният
процент по кредита, който е 41.00 %, представляващ реквизит по чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК. Освен
това е посочен и общият размер на договорната лихва – 16,85 лева, както и общо дължима
сума по договора от 516,85 лева. Посочен е годишния процент на разходите по кредита 49.7
% – реквизит по чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК.
Съгласно кредитираното заключение по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза и доколкото категорично бе установено по делото, че в случая не е била
приложена такса за експресно разглеждане, както твърди ищецът, то ГПР отговаря на
реално приложения между страните и той е 49.7 %, включващ единствено главницата по
заема и договорената възнаградителна лихва. При това положение следва да се приеме, че не
е налице превишение на законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а
именно ГПР да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определени с постановление на Министерския съвет на
Република България, който към момента на сключване на договора е 50 %.
С оглед всичко изложено следва да се приеме, че в договора ясно и пълно са посочени
параметрите му, които са били известни на ищеца към момента на сключването му.
Посочените в договора ГПР и обща сума за плащане съответстват напълно на
действителните такива. В договора не са включени различни от главницата и договорната
лихва суми, поради което не следва въобще да бъдат коментирани наведените доводи на
ищеца за нищожност на клаузите, касаещи допълнителни услуги, в случая „такса за
експресно разглеждане“ на кредита на основание чл. 10а ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Ето защо, предявеният установителен иск за прогласяване нищожността на
сключения между страните на *** г. договор за кредит № ***, като неоснователен и
8
недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.
При това положение, съдът дължи произнасяне по евентуално предявения иск за
прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за бързо
разглеждане, предвидена в договора за кредит № ***/*** г. Доколкото по делото както бе
посочено по-горе категорично се установи, че такава клауза въобще не уговаряна между
страните, съответно не е били предвидено и/или заплатено възнаграждение по нея, а
договорът между страните е сключен в 7-дневен срок от искането на ищеца, то и този иск
подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да се посочи, че за да бъде
уважен, в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на
парична престация, нейният размер и пряка причинно- следствена връзка между
обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни наличието на
основание, по повод на което е осъществено имущественото разместване.
В случая, от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът
е заплатил на ответника общо сума в размер на 516,29 лева на 28.08.2021 г., с което погасил
главницата в размер на 500 лева и уговорената между страните договорна лихва дори в по-
малък размер от 16,29 лева. Тоест следва да се приеме, че липсва обедняване от страна на
ищеца, тъй като платените от него суми са получени от ответника на валидно правно
основание по съображенията, изложени по-горе, касаещи действителността на възникналото
облигационно правоотношение.
Следователно предявеният частичен иск за присъждане на сумата от 5 лв. като
неоснователен и недоказан също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и с оглед изричното искане на ответника за разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива. В отговора
на исковата молба е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство ответникът се е представлявал от юрисконсулт и е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ на 100 лева, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия, изразяващи се единствено на депозиране на отговор на исковата
молба и писмени молби по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:
***, Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, БУЛСТАТ *********,
9
представлявано от управителя Д.М.М. против “ВУВУС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19
ЗПК, за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за кредит №
***/*** г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:
***, Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, БУЛСТАТ *********,
представлявано от управителя Д.М.М. против “ВУВУС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.21 ал.1, вр. чл.10а ал.1 и
ал.2 ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане, предвидена в сключения между страните Договор за кредит №
***/*** г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:
***, Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, БУЛСТАТ *********,
представлявано от управителя Д.М.М. против “ВУВУС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, иск с правно основание основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за присъждане на сумата от
5,00 лева /частично от 80,00 лева/, представляваща недължимо платена сума по сключения
между страните Договор за кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.08.2024 г., до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, Еднолично
адвокатско дружество „Димитър Милев“, БУЛСТАТ *********, представлявано от
управителя Д.М.М., на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, да заплати на “ВУВУС БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, сумата от 100,00 лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
10