Решение по дело №1855/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260610
Дата: 22 декември 2020 г.
Съдия: Цвета Стоянова Желязкова
Дело: 20191100901855
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

…………/22.12.2020 г.

гр. София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 10 състав, в публично заседание на тринадeсети август две хиляди и двадесета година, в състав:                                    

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

            

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1855 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Г.А.Х. срещу „В.С.2.“ ООД искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че решенията по т. 1- 3 от дневния ред, вписани като взети в протокол от 03.09.2019 г., приложен към заявление, образец А4 № 20190910122659 пред АВп – ТР, са нищожни.

В исковата молба, молбите - уточнение от 07.10.2019 г. и от 22.10.2019 г., и в уточненията на исковата молба, направени в открито заседание от 13.08.2020 г. ищецът сочи, че решенията, вписани като взети в протокол от 03.09.2019 г., приложен към заявление, образец А4 № 20190910122659 пред АВп – ТР, са нищожни, тъй като не са взети по време на проведено на 03.09.19 г. общо събрание на съдружниците на „В.С.2.“ ООД. Същите са вписани в протокола на неизвестна за ищеца дата и място. Оспорените решения са, както следва: 1./ Изключва Г.Х., като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и чл. 10 от дружествения договор; 2./ Освобождава, като управител на „В.С.2.“ ООД - Г.А.Х., като не го освобождава от отговорност; 3./ Възлага на управителя – Д.Г. да организира извършването на финансова ревизия на дружеството и счетоводната му документация за период, считано от учредяването на „В.С.2.“ ООД до 03.09.2019 година. След вписване на решенията, взети от ОС на 03.09.2019 г. по партидата на дружеството в ТР, дяловете на съдружника - Г.Х., да му се изплатят по номинална стойност от съдружника Д.Г., и това само при условие, че тяхната стойност ще остане свободна от прихващане, като компенсация за нанесените имуществени вреди на дружеството от Г.Х.. Възлага на управителя Д.Г. лично или чрез адвокат да впише така направените промени, като попълни и подаде в ТР към АВ изискуемите от закона документи.

В исковата молба ищецът сочи, че по време на въпросното заседание не е съставен протокол за взетите решения, като никое от присъстващите лица не е водило бележки, с изключение на поканения от страна на ищеца помощник – нотариус Велев, който създал констативен протокол, рег. № 8425, том 4, № 108 от 03.09.2019 година. Сочи, че в констативния протокол са описани пълно и последователно осъществените пред помощник – нотариуса факти – дата и час на започване и приключване на събранието, кой е гласувал по всички точки от дневния ред, както и обстоятелството, че по т. 3 „Разни“ страните са заявили, че няма да обсъждат други въпроси. Излага, че представеният пред Агенция по вписванията протокол от ОС бил създаден допълнително след заседанието, което се установявало от наличието на подпис единствено от единия съдружник, и съдържал невярно удостоверени факти, като нямал достоверна дата.

В допълнителната молба - уточнение ищецът навежда твърдения за невярно удостоверени факти, които счита за относими за нищожността на решенията, включително за нарушения на правилата, свързани със законосъобразно провеждане на събранието. Ищецът счита, че обстоятелството, че е гласувал „против“ при взимане на решенията, е допълнително основание за тяхната нищожност. В уточненията, направени в о.с.з по делото на 13.08.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че твърденията му са, че на ОСС на 03.09.2019 г. не са взети изрични решения, правени с обсъждания, но не са подлагани на гласуване, гласувани са по принцип точките , с отбелязване гласувал „за“ и „против“, но без посочване за какво точно се гласува.

Ответникът „В.с.2.“ ООД е подал писмен отговор чрез назначения по делото особен представител адв. Д., с който оспорва исковете като неоснователни. Излага твърдения, че процедурата по изключване на ищеца като съдружник в дружеството е спазена, включително процедурата по свикване на ОС и по взимане на решенията на проведеното на 03.09.2019 г.  заседание.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с исковата молба твърдения и оспорва възраженията на ответника срещу основателността на исковете. Твърди, че същите са неотносими към спора.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.

С определение от 07.07.2020 г. като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран съдружника Д.Г.. Третото лице-помагач оспорва иска, като се присъединява към направените от страна на ответника твърдения и възражения срещу изложеното в исковата и в допълнителната искова молба.

 

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

 

При справка по партидата на „В.с.2.“ ООД в ТРРЮЛНЦ се установява, че към 10.09.2019 г. съдружници в дружеството са ищецът Г.А.Х. и третото лице - помагач Д.Г..

Със заявление образец А4, вх. № 20190910122659 и със заявител адв. А.И., по партидата на дружеството е заявено заличаване на Г.А.Х. като съдружник и като управител на дружеството. Представени са доказателства за извършване на заявените промени, сред които и оспорените в настоящото производство решения в протокол от ОСС, проведено на 03.09.2019 година.

Установява се, че вписването по заявлението, образец А4, вх. № 20190910122659  е спряно с определение № 4873 от 17.09.2019 г., по търг. дело № 1857/2019, по описа на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 536 ГПК, образувано по искане на ищеца Х. за спиране на регистърното производство.

Представен е препис от нотариална покана от Д.Г., действащ в качеството си на съдружник и управител на „В.с.2.“ ООД, чрез нотариус Д., рег. № 039 в НК, до Г.Х., в качеството му на съдружник и управител на дружеството, с която му е отправено предупреждение за изключване и е даден срок от 10 дни (от 21.08.19 г. - 31.08.19 г.), в рамките на които съдружникът Х. да отстрани посочени в поканата нарушения, като е указан и начинът, по който това да бъде сторено. Наред с това в поканата се съдържа и уведомление, че независимо от действията, които адресатът Х. ще предприеме, то съдружникът Г. ще гласува за изключването му като съдружник на извънредно общо събрание. Направено е изявление от страна на съдружника Г. за свикване на извънредно общо събрание на съдружниците във „В.с.2.“ ООД за 03.09.2019 г. от 12 ч. в ресторант - хотел „Жасмин“ в гр. София, бул. ***********, при дневен ред: т.1. Разглеждане на предложение от съдружника Д.Г. за изключване на съдружника Г.Х. като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ; т.2. Разглеждане на предложение от съдружника Д.Г. за освобождаване като управител и прекратяване на договора за възлагане на управлението на управителя Г.Х., без освобождаването му от отговорност към дружеството; т. 3. Разни. Определени са допълнителни дати за провеждане на събранието, както следва: 10.09.2019 г., 17.09.2019 г. или 24.09.2019 година. На гърба на поканата е направено отбелязване от страна на нотариус Д., че поканата е връчена на адресата Г.Х. на 22.08.2019 година.

По делото (стр. 36 - 42) е приложен препис от протокол от извънредно общо събрание от 03.09.2019 г. на „В.с.2.“ ООД, представен пред Търговски регистър в приложение към заявлението образец А4. В протокола е отбелязано, че на ОСС са присъствали съдружника Г. и адв. Н., който представлявал съдружника Х. по силата на представено пълномощно от 29.08.2019 г. със заверка на подписите, рег. № 2719 и на съдържанието № 2720 на нотариус С.П., рег. № 344 в НК. Посочено е, че страните се съгласили да не се включват нови въпроси в дневния ред, обявен с нотариална покана от 21.08.2019 г., отправена до съдружника Х.. Посочен е и дневен ред на събранието, както следва: 1. Разглеждане на предложение за изключване на съдружника Г.Х. като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ; 2. Разглеждане на предложение за освобождаване на съуправителя Г.Х., без същият да бъде освободен от отговорност; 3. Разни.

В протокола е описано, че съдружникът Г. поискал от представителя на Х. - адв. Н., да му представи поисканите с нотариалната покана документи, изрично посочени и в протокола, на което адв. Н. отговорил, че не носи такива документи и те изобщо няма да му бъдат представени. Наред с това е посочено, че съдружникът Г. отбелязал изрично, че в така представеното пълномощно в полза на адв. Н. не е посочена волята на представлявания по какъв начин да гласува представляващият го по всяка от съответните точки от дневния ред. Отбелязана е и констатация, че съдружникът Х. не съдейства на дружеството за заличаване на последиците от предходната си дейност против интересите на дружеството. Текстово са посочени точките по дневния ред, както и начинът, по който е гласувал всеки от съдружниците, а именно: по т. 1: Изключване на съдружника Х. – Г. – „за“, Х., чрез представителя Н. – „против“; по т. 2: Освобождаване на Х. като управител -  Г. – „за“, Х., чрез представителя Н. – „против“; по т. 3: „Разни“ е възложено на управителя Г. да приведе в изпълнение взетите на извънредното ОС решения.

Протоколът е подписан от съдружника Д.Г., като в самия документ не е предвидено изрично място за друг подпис.

По делото е представен и констативен протокол от 03.09.2019 г. (стр. 22-23), съставен от помощник-нотариус В.В.при нотариус П.П., рег. № 533 на НК, по молба на адв. Н. и негова покана да присъства на общо събрание на съдружниците във „В.с.2.“ ООД от 03.09.2019 г. от 12 ч. в гр. София, бул. ***********, ресторант-хотел „Жасмин“, при дневен ред, както следва: т.1. Разглеждане на предложение от съдружника Д.Г. за изключване на съдружника Г.Х. като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ; т.2. Разглеждане на предложение от съдружника Д.Г. за освобождаване като управител и прекратяване на договора за възлагане на управлението на управителя Г.Х., без освобождаването му от отговорност към дружеството; т. 3. Разни.

В констативния протокол е отбелязано, че в 11,30 ч. на 03.09.2019 г. помощник - нотариусът е пристигнал на посоченото място, заедно с адв. Н., който се легитимирал като пълномощник на съдружника Х. по силата на представено пълномощно от 29.08.2019 г. със заверка на подписите, рег. № 2719 и на съдържанието № 2720 на нотариус С.П., рег. № 344 в НК. В 11.50 ч. на мястото пристигнали лица, представили се като Д.Г. – съдружник и управител във „В.с.2.“ ООД, адв. А.И., Б.А. и още един адвокат. Посочено е, че в 12 ч. общото събрание на съдружниците било открито, като на заседанието са присъствали всички, описани по-горе лица.

Във водения от нотариуса констативен протокол е отбелязано, че след проведените разисквания, предложение и възражения (преди това са описани становище на адв. Н. срещу провеждане от ОС, поради опорочена процедура, представянето от негова страна на писмени бележки относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на по чл. 126 от ТЗ, становище от адв. И. за възможност ОСС да се проведе и да вземе решения), присъстващите съдружници са гласували по дневен ред, като съдържанието на всяка от точките е изписана изрично и преповтаря съдържанието, посочено в молбата до нотариуса, както е изписано по-горе. Отбелязано е, че по т.1. и т. 2 съдружникът Г. гласува „за“, а съдружникът Х. гласува „против“ , като по т. 3 от дневния ред страните заявили, че няма да обсъждат други въпроси по дневния ред. Съгласно представения протокол събранието е закрито в 14 ч., когато нотариусът напуснал хотела. Протоколът е подписан само от адв. Н., в качеството му на молител в нотариалното производство.

За установяване твърденията на ищеца, е допуснато доказателствено искане за събиране на устни доказателства чрез разпит на свидетеля А.. В открито съдебно заседание, проведено на 13 август 2020 година, свидетелят Б. А. изложи пред съда, следното: преди по-малко от година, около втори или трети септември, в 12ч. се провело заседание в хотел „Жасмин“, в кв. Симеоново. Свидетелят присъствал на събранието, тъй като Х. му се обадил преди това и го помолил да присъства, за да бъде свидетел за връчването на една покана, подготвена от г-н Н. (представителят на Х.) към г-н Г. (съдружник във „В.с.2.“ ООД). Свидетелят сочи, че в 12 ч., преди да се проведе събранието, на мястото били г-н Н., заедно с помощник-нотариус, свидетелят А., г-н Г., неговият процесуален представител г-н И. и трето лице от мъжки пол, в компанията на Г., чието име свидетелят не помни.

Свидетелят излага, че след срещата им, между Г. и Н. се разразил спор по повод  какво трябва да се прави и  какво не трябва, като според Г. трябвало да се започне ОС на съдружниците, а според Н., такова не трябвало да се започва, като спорил да е проведена редовно процедурата и държал да стане ясно, че е в интерес на съдружниците да се завърши проекта. Твърди, че след това Н. връчил поканата на Г., който призовал присъстващите да започнат събранието.

За самото общо събрание свидетелят излага, че е протекло сравнително бързо, в рамките на 10-15 минути, като свидетелят не си спомня да са избирани протоколчик и председател, като не бил представен и вариант на протокол. Гласуването било по т.1 и т. 2, без т. 3, по която се съгласили, че няма да се гласува. Свидетелят твърди, че не били четени предложенията по точките и не се обсъждали, а само се посочвали номерата им и съдружниците гласували. Съдружникът Г. в началото посочил, че „започват по дневния ред“. Излага, че единственият, който е водил записки, бил нотариусът, като е нямало писмен документ или нещо от сорта, за проведеното гласуване. След гласуването свидетелят твърди, че си е тръгнал с нотариуса, като докато бил там, протокол от заседание не е видял да е подписван. Не е чул и да е обсъждано нещо във връзка с изключване на някого или да се цитира закона.

Наред с това, свидетелят излага, че, връщайки се от събранието, обсъждал с нотариуса случилото се, който му казал, че „няма как изключения съдружник да гласува“, което гласуване, според нотариуса, било недействително.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

 

На първо място следва да се отбележи, че Съдът намира настоящото производство за допустимо, тъй като намира, че ищецът, предявявайки иск по общия ред, има интерес да установи, че оспорените решения са нищожни и съответно - да избегне тяхното вписване. Разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС не включва хипотезите, в които макар и подлежащото на вписване оспорено решение да е заявено за вписване, и регистърното производство пред Агенция по вписванията бъде спряно до разрешаване на повдигнат пред съд спор по отношение на действителността на това решение. Ако и в този случай се възприеме, че иск по чл. 124 ГПК е недопустим, то фактически се ограничава правото на защита на заинтересованото лице срещу едно евентуално нищожно решение, след като единствената възможност, поставена пред него е да поиска спиране на регистърното производство, а не може да реализира нататък правата си в хода на съдебно производство по възникналия правен спор.

Ако се приеме, че при хипотезите на решения, които подлежат на вписване, но не са вписвани, не е открит пътя за атакуването им по реда на чл. 124 от ГПК като нищожни, а е допустимо атакуването им само ако са  вписани, което изисква и предявяването на иска по чл. 29 от ЗЮТРРЮЛНЦ, това означава да се допуска вписването на изначално нищожно решение, за да може да се атакува. Това би довело до противоречие с установения в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ  принцип на доверие в търговския регистър и нарушаване изискването за истинност на вписаното обстоятелство.

Безспорно по делото е, а и от обсъдените по делото доказателства е видно, че към момента на вземане на атакуваните решения от ОС на ответното дружество, ищецът Г.Х. има качеството на съдружник, като към този момент е притежавал 50 дружествени дяла, съставляващи 50 % от капитала на дружеството.

По изложените съображения, ищецът Г.Х. е активно легитимиран по предявените от него искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.

         

На основание на възприетото от фактическа страна по спора, Съдът намира така предявените искове за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.

По делото са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на решенията по т. 1, 2 и 3, вписани като взети в протокол от 03.09.2019 г., приложен към заявление, образец А4 № 20190910122659 пред АВп – ТР, тъй като не са взети по време на проведено на 03.09.19 г. общо събрание на съдружниците на „В.С.2.“ ООД по аргумент, че са вписани в протокола на неизвестна за ищеца дата и място, без да са подлагани за гласуване.

В конкретния случай следва да се посочи, че по така предявените искове е ирелевантно дали е налице редовно връчване на нотариалната покана по реда на чл. 47 от ГПК и дали са налице други нарушения на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание и взимане на решенията (напр., че е гласувал съдружникът, който е изключван), тъй като тези обстоятелства са относими единствено към законосъобразността на решенията и биха били релевантен предмет на обсъждане в хода на производство по предявен иск по чл. 74 ТЗ.

По изложените съображения, Съдът няма да обсъжда възраженията на ищеца в този смисъл, направени с допълнителните молби- уточнения по делото.

Съгласно ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, в Търговския закон изрично е посочено в кои случаи е налице нищожност и в тази връзка не всяко порочно решение на ОС е нищожно. Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ. Нищожно е също липсващото /невзето/ решение, което е отразено в протокола както и решението извън пределите на компетентност на ОС, определена с устава или закона. Само в изброените хипотези нищожността може да се установи чрез самостоятелен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) (сега иск по чл. 124 от ГПК – предявен в конкретния случай), който не е ограничен със срок. Когато са опорочени процедурата по свикване и провеждане на ОС, реда, кворума или мнозинството за приемане на решенията или същите противоречат на императивни разпоредби на закона или учредителния акт, тези решения са незаконосъобразни - т.е. отменяеми, а не нищожни. Отмяната им може да бъде поискана само по реда и в сроковете по чл. 74 ТЗ.

Извън предмета на настоящото производство е и дали е спазена формата за валидност на решенията по чл. 137,ал.4 във връзка с ал.1,т.2 и т.4 от ТЗ. Това основание за нищожност е предмет на т. дело 1776/2019 г. по описа на СГС,VI – 2 състав. Поради това и няма да се разглеждат и аргументи, свързани с неспазване на тези императивни норми.

По предявените искове, в тежест на ответника бе да докаже, че на ОС на съдружниците на „В.с.2.“ ООД от 03.09.2019 г. са взети именно решенията, посочени в самия протокол.

В настоящият случай, Съдът намира, че ответникът проведе успешно пълно главно доказване на обстоятелството, че оспорените решения по т. 1 и т. 2 от дневния ред са били реално взети.

Представеният протокол, подписан от съдружника Д.Г. съвпада изцяло с поканата за ОСС, и с констативния протокол, в частта относно дневния ред, за който ищецът е надлежно уведомен, и  по отношение на гласуването по точките по т. 1 и по т. 2 по дневния ред.

Съгласно чл. 569, ал. 1, т. 3, вр. чл. 592, ал. 1 ГПК и вр. чл. 593 ГПК, в удостоверителната компетентност на нотариуса попадат връчването на нотариални покани и удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него.

Следователно, с обвързваща доказателствена сила се ползват изявленията на нотариуса за факти, които са се осъществили пред него в рамките на предоставената му от закона удостоверителна компетентност по чл. 569 от ГПК, като между тези факти са явяването или неявяването на лица за извършване на действия пред нотариуса (така и решение № 473/12 от 17.01.2013 г. по гр. д. № 1395/2011 г. на ВКС).

В конкретния случай, въз основа на обвързващите Съда и трети лица до оборването им нотариални удостоверявания в констативния протокол от 03.09.2019 г., както и на базата на показанията на свидетеля А., Съдът приема, че на 03.09.2019 г., от 12,00 часа до 14 часа се е провело ОСС на „В.с.2.“ ООД, както и че на събранието са присъствали посочените от помощник – нотариуса лица, вкл. че  съдружникът Х. е бил представляван от адв. Н. на въпросното събрание.

Въпреки, че констативният протокол няма обвързваща съда доказателствена сила в частта, относно посочения в него дневен ред на събранието и начина на гласуване, то Съдът следва да преценява данните при съпоставка с останалия, събран по делото, доказателствен материал. Данните в двата представени протокола (протокола, съставен от съдружника Г. и констативния протокол, съставен от помощник-нотариус по молба на ищеца), относно дневния ред, при който е проведено извънредното събрание, фактът на гласуване по т. 1 и т. 2 от дневния ред и начинът, по който това е сторено, съвпадат изцяло, като тези доказателства се ценят в съвкупност и с нотариалната покана до съдружника Х.. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел А..

Възраженията на ищеца, че по време на самото ОСС не е съставен писмен протокол, респ. не са водени записки, дори и да се приеме, че са основателни, не водят до нищожност на решенията. Както бе посочено, Съдът няма да обсъжда спазването на формата за валидност на решенията за изключване на съдружник и за освобождаване на управител, тъй като не са предмет на настоящото производство. Независимо от това, следва да се отбележи, че освен в случаите, когато законът въвежда задължителна форма за валидност на решенията на ОСС на ООД, по принцип не е предвидена форма за валидност на решенията на ОСС на ООД. Изискването същите да се обективират в писмена форма идва от необходимостта същите да се отразят в ТР по партидата на дружеството, респ. да се съхраняват в протоколната книга. Т.е писмената форма на решенията на ОСС на ООД е форма за доказване, а не за действителност по принцип.  По аргумент, че дори и когато се изисква квалифицирана писмена форма като условие за валидност на решенията, е възможно нотариалната заверка на подписите и съдържание да се направи не в деня на ОСС, а например в последващ ден – аргумент от чл.589, ал.2, изр. първо, предл. 2 от ГПК, то е допустимо самият протокол, отразяващ провеждането на ОСС, и взетите решения, да се изготви не в деня на ОСС, а например ма следващия ден, след приключване на самото ОСС. Това не означава, че не е проведено ОСС, ако такова е било в действителност проведено. Предметът на доказване в случая е именно провеждане на ОСС и вземане на решенията в този ден, а не кога точно е съставен протоколът като техническо действие.

Подобна е хипотезата на съставяне на протокола от съдебните заседания. В ГПК изрично е разписано, че протоколът се съставя под диктовката на председателя на състава, а техническото изготвяне  - оформяне, проверка и обявяване следва да се направи в тридневен срок, след което се предоставя на разположение на страните – чл.150 от ГПК.

С оглед изложеното по-горе, включително и от показанията на свидетеля А., и отразеното констативния протокол на нотариуса, по делото се доказа, че на 03.09.2019 г. е проведеното ОСС на ответното дружество, че са поставени на обсъждане въпросите по т.1 и т.2от дневния ред  - изключване на Г.Х. като съдружник и освобождаването му като управител и по същите се е провело гласуване.

Неоснователен е аргумента, че не се установявало, че преди да се гласува, конкретните решения с посочване на разпоредби от закона и крайно решение и пр. са изрично „артикулирани“ и подложени на гласуване. От обявения дневен ред, с който ищецът е запознат, от изказванията на неговия представител по време на ОСС, е ясно, че са наясно какво точно се гласува по точка 1 и точка 2 от дневния ред.  

  По отношение на установяване дали е гласувано по т. 3 от дневния ред, обаче, Съдът кредитира събраните доказателства, извлечени от констативния протокол на помощник-нотариус Велев и от свидетелските показания на свидетелят А.. От събраните доказателства се установява, че „страните са се споразумели“ решения по т. 3 „Разни“ от дневния ред на събранието да не се взимат. В този смисъл, по делото не се установи да е взето решението, вписано в представения протокол от ОСС. Ирелеванен е вида на решението – това, е засяга само организационни въпроси, и обстоятелства, които не подлежат на вписване.

По тези съображения, предявените установителни искове за прогласяване на нищожност на атакуваните решения по т. 1 и т. 2 на ОСС на „В.с.2.“ ООД, проведено на 03.09.2019 г., вписани в протокола от ОСС и заявени за вписване и в ТР по партидата на дружеството, са неоснователни.

Ответникът не успя да докаже, че решението по т. 3 от дневния ред, вписано в представения в регистърното производство протокол от ОСС на „В.с.2.“ ООД от 03.09.2019 г. е реално взето.

Поради това, искът за прогласяване нищожността на решението по т. 3 „Разни“, вписано в процесния протокол, е основателен и следва да бъде уважен.

 

Относно разноските

 

При така направения извод от страна на Съда за неоснователност на исковете за прогласяване а нищожност на решенията по т.1 и т. 2 от ОСС от 03.09.2019 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и за основателност на иска за прогласяване на нищожност на иска по т. 3, на ищеца се дължат разноски за водене на производството в размер на 560 лева. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.

Доколкото от страна на третото – лице помагач е направено искане за присъждане на разноски, следва да се посочи, че същото е неоснователно, на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК.

 

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от  Г.А.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв. Г.Н. срещу „В.с.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез особения представител адв. Д.Д. искове с основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че РЕШЕНИЕ по т.3 на ОСС на „В.с.2.“ ООД, проведено на 03.09.2019 г., за възлагане на управителя – Д.Г. да организира извършването на финансова ревизия на дружеството и заявяване за вписване на решенията, взети на ОСС, след което дяловете на съдружника - Г.Х., да му се изплатят по номинална стойност от съдружника Д.Г., при условие, че тяхната стойност ще остане свободна от прихващане, като компенсация за нанесените имуществени вреди на дружеството от Г.Х., Е НИЩОЖНО като невзето.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв. Г.Н., СРЕЩУ „В.с.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез особения представител адв. Д.Д., искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за прогласяване за нищожни на решения на ОСС на „В.с.2.“ ООД, проведено на 03.09.2019 г. по т.1  - за изключването на Г.А.Х. като съдружник от дружеството на основание чл. 126, ал. 3,  т. 3 ТЗ и пот. 2 - за освобождаването на Г.А.Х. като управител, като невзети.

ОСЪЖДА „В.с.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез особения представител адв. Д.Д. да заплати на Г.А.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв. Г.Н. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от  560 лева – разноски по делото.

 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника „В.с.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** – Д.Г.Г., съдебен адрес:***,адв. А.И..

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението от страните.

 

                                                                 СЪДИЯ: