№
……………………
гр.
София, 27.6.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4626 описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за вреди по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" с правно основание чл. 226 (1) от Кодекса за застраховането (КЗ), отм., във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът К. Т. И. твърди, че с присъда от
18.11.2015 год., постановена по НОХД № 598/2015 год.
на СГС, К.А.П. е признат за виновен в това, че на 22102013 год., при управление
на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *******, при десен завой от бул. Ломско
шосе по ул. ***** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.2 и
чл.25 ал.1 от ЗДвП, реализирал е ПТП с мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ****** и по
непредпазливост причинил смъртта на К. К.И.– син на ищеца. Присъдата била
потвърдена от САС с решение от 26.4.2016 год. по ВНОХД № 210/2013 год.,
последното оставено в сила от ВКС с решение от 27.10.2016 год. по НД № 847/2016
год. Твърди, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, на което ищецът
изпратил покана за уреждане на отношенията, възникнали от процесното ПТП.
Ищецът твърди, че със смъртта на сина си загубил най-свидното за него на този
свят. Баща и син имали много силна и дълбока емоционална и духовна връзка,
поддържали ежедневен контакт. Ищецът смятал, че синът му ще продължи неговият
бизнес и още от дете го обучавал и въвеждал в естеството на работата. След
навършване на пълнолетие синът му К. останал да живее при него. Ищецът преживял
много тежко смъртта на детето си и страдал до ден днешен. Той изпаднал в
депресия, затворил се в себе си, изпитвал непрестанно безпокойство, изпадал в
паника, когато чуел за катастрофа. Всеки ден той посещавал мястото, където загинало
детето му, всеки ден ходел на гроба му, като тези посещения били резултат от
вътрешен негов порив, въпреки че си давал сметка, че не може да върне сина си.
Дните на ищеца станали еднакви и безлични, цветовете на света изчезнали,
останала само тъгата. Влошило се и здравословното му състояние – получил
инфаркт, открит му бил и захарен диабет. Всички тези неимуществени вреди според
ищеца се дължат на загубата на сина му. Ето защо той предявява претенция към
ответника за заплащане на обезщетение на посочените вреди в размер на 200 000
лева. Претендира законна лихва от датата на произшествието до окончателното
изплащане на главницата и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва предявения
иск. Прави възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на претенцията
за обезщетение. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност, както и наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП и смъртта на сина на ищеца. Оспорва ищецът да е претърпял
твърдените неимуществени вреди и техния интензитет и тежест, както и да е
налице причинно-следствена връзка между инцидента и влошаването на
здравословното състояние на ищеца. Счита, че претендираният размер на
обезщетението не е съобразен със съпричиняването на вредоносния резултат от
сина на ищеца, установено в хода на наказателното производство. Приносът на
мотоциклетиста се изразявал в движението му по велоалея, а не по пътното
платно, като по този начин той сам се поставил в положение да бъде отдясно на
МПС. Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен, несъответен на
действителните отношения между ищеца и сина му и несъобразен със
съпричиняването. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
К.К.И., роден на *** г., е син на Ц.С.Ц. и
К. Т. И..
С присъда, постановена на 18.11.2015 г. по
НОХД 598/2015 г. на СГС К.А.П. е признат за виновен в това, че на 22.10.2013
г., около 20:30 часа, в гр. София, бул. Ломско шосе, при управление на л.а.
„Фолксваген“ с рег. № СА0067НТ, при движение по бул. Ломско шосе и извършване
на маневра десен завой по ул. Хаджи Мано Стоянов е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 5, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗдвП) и е раеализирал ПТП с попътно движещия се отдясно на него
мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *****и по непредпазливост е причинил смъртта на
водача на мотоциклета К.К.И.. Присъдата е влязла в сила на 27.10.2016 г. В
мотивите към присъдата съдът приема, че подсъдимият П. се е движел в дясната
лента, а вдясно от неговата лента за движение е била обособена велосипедна алея
с ширина 2,2 м., отделена от лентите за движение с разделителен остров с
пластмасови конуси. Пътната настилка била асфалтова, без неравности и наклони,
суха. Било в тъмната част на денонощието, но пътният участък бил добре осветен
с улично осветление и имало добра видимост, като движението на автомобилите се
осъществявало на къси светлини.
За установяване на наведеното възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат по делото са изготвени съдебни
автотехнически експертизи от вещото лице инж. И.А.Т. и повторна експертиза,
изготвена от вещото лице С.А.. Според вещото лице инж. Т. в момента на
предприемане на завой надясно водачът на лекия автомобил не е имал възможност
да забележи наличния от дясната му страна мотоциклет, тъй като последният се е
намирал в невидимата част. Водачът на автомобила е имал възможност да вижда
мотоциклета през дясното странично огледало за обратно виждане преди да
предприеме маневрата завой надясно. В момента на настъпване на процесното ПТП
автомобилът е извършвал десен завой под 90º, като посоченият завой автомобилът може да изпълни със скорост
не по-висока от 20 км/ч. Скоростта на движение на мотоциклета е била около 55
км/ч. Експертът посочва, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да
вижда приближаващия го от дясната му страна мотоциклет от достатъчно
разстояние, за да може да не предприема изпълнението на десен завой.
Ненавлизайки във велосипедната алея вдясно, по която се е движел мотоциклетът,
той е имал възможност да предотврати настъпването на удара и ПТП. На свой ред
мотоциклетът е имал възможност да предотврати настъпването на удара и ПТП като
се е движел със скорост, при която да има възможност да пропусне изпълняващия
десен завой автомобил. Могъл е да го вижда от достатъчно разстояние преди
настъпването на удара. Няма данни мотоциклетът да е намалил скоростта преди
настъпването на ПТП. В съдебното заседание експертът допълва, че няма писмени
данни автомобилът да е бил с включен мигач.
В приетата Повторна съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от инж. С.А., експертът приема скоростта на движение на
процесния мотоциклет преди настъпване на ПТП да е била около 50 км/ч. При прав
пътен участък, без завои, с добра видимост, няма данни за наличие на пречки
пред видимостта на мотоциклета към лекия автомобил, който завива.
За установяване механизма на ПТП по делото
са разпитани свидетелите В.В.Т. и К.А.П.. Свидетелят Т. сочи, че не помни коя
година се е движел с негов приятел по бул. Ломско шосе в гр. София по посока на
движение за заведение „Релакс“, към центъра на града. Изпреварили моторист,
който се движел бавно по велоалеята, изпреварили и лек автомобил. Достигнали до
пряката на заведението „Релакс“. В момента, в който лекият автомобил правел
десен завой, мотористът идвал към въпросната пряка. Свидетелят сочи, че
автомобилът вече бил навлязъл в кръстовището, когато моторът ударил автомобила
в задната му част. Моторът се завъртял, мотористът изхвърчал и се ударил в
стълб. Не помни дали автомобилът е предприел маневрата с включен десен мигач.
Времето било сухо, нямало дъжд или мъгла.
Свидетелят К.П. сочи, че при процесния
инцидент се е движел по бул. Ломско шосе, като на ул. Хаджи Манчо Стоянов предприел
завой надясно към квартала и в този момент в него се ударил мотоциклетист.
Твърди да е бил навлязъл в завоя, когато ударът е настъпил. Велоалеята е част
от пътното платно и е отделена с пластмасови елементи. Свидетелят сочи да се е
огледал преди предприемане на маневрата, но не бил забелязал да подминава
мотоциклетист, не може да отговори откъде се е появил мотоциклетът. Ударът
настъпил в предната дясна част на автомобила. Твърди преди да предприеме
маневрата да е включил десен мигач. При удара моторът изхвърчал пред автомобила
и прелетял около 20 метра, строполил се пред входа на кафе-бар „Релакс“.
Свидетелят сочи да се е движел със скорост около 10 км/ч, тъй като преди това
имало светофар, на който той бил спрял, потеглил и намалил отново за да завие
под ъгъл 90 градуса, да е бил с 3-4 км/ч най-много. По негова преценка
мотоциклетистът се е движил със скорост над 70 км/ч. На светофарът също не е забелязал
наличие на мотор.
По делото са представени доказателства за
болнично лечение на К.И. в периода 19.04.2016 г. - 25.04.2016 г. в МБАЛ
„Национална кардиологична болница“ ЕАД с водеща диагноза: ИБС, отпуски за
временна неработоспособност в периода 19.04.2016 г. 17.03.2017 г. с диагноза
„остър трансмурален инфарктна миокарда на предната стена“.
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Ц.С.Ц., бивша съпруга на ищеца и свидетелката М.С.. Свидетелката Ц.
сочи, че с ищеца са разведени от 25 години, но почти всеки ден са заедно,
работи във фирмата на бившия й съпруг заедно със синовете й, живеели в един
блок. След смъртта на сина им ищецът се променил, получил инфаркт, от който все
още се възстановява. Ежедневно били по гробища, изпаднали в депресия.
Свидетелката сочи, че ищецът има ново семейство, но със сина й се виждали
ежедневно, поддържали връзка, а след това започнали да работят на едно място.
Свидетелката Семкова дава показания, че работи в офиса на ищеца. След смъртта
на сина му той ги събрал в офиса, но не говорел, а плачел. Променил се – преди
смъртта на сина му бил много жизнерадостен, весел, излизали заедно, ходели на
партита служебно. Сега не е същият човек. Децата на Ц. живеели с майка си, а
офиса на ищеца бил в същия блок. След инцидента ищецът се разболял и дълго
време не идвал в офис, казвал, че нищо не го интересува, подписвал документи,
но вече не бил така деен и амбициозен.
При така приетите за установени факти, съдът
намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек
автомобил „Фолксваген“ с рег. № СА0067НТ. В това си качество той е поел риска
да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би
отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в
периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо
основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди, наличие на причинна връзка между деянието
и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като
последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по делото
доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано при съобразяване на
влязлата в сила присъда по НОХД 598/2015 г. на СГС, 26-ти с-в. Установява се,
че в нарушение на правилата за движение водачът на л.а. „Фолксваген“ е
предприел маневра десен завой без да пропусне попътно движещия се мотоциклет „Ямаха“,
управляван от К.И., като в резултат на удара е настъпила смъртта на К.И..
Ищецът е баща на починалия.
Съдът не е обвързан от изводите за наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат, изложени в решение № 154/26.04.2016
г. по ВНОХД 210/2016 г. на САС, доколкото евентуалното противоправно поведение
на пострадалия е извън състава на престъплението.
За установяване наличието на съпричиняване
по делото са събрани две съдебни автотехнически експертизи, както и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите В.Т. и К.П.. В частта, в която
свидетелят П. сочи, че не помни откъде се е появил мотоциклетът, не помни да го
е забелязал към по-ранен момент, съдът намира показанията да не кореспондират
на останалия доказателствен материал. Установява се от показанията на свидетеля
Т., че появата на мотоциклета на пътното платно не е внезапна. Както л.а.
„Фолксваген“, така и мотоциклетът, са се движели в една и съща посока на
платното за движение, автомобилът – в дясна лента, мотоциклетистът – на
велоалеята. Съдът кредитира показанията на свидетеля П. в частта, в която сочи
преди предприемане на маневрата да е сигнализирал чрез включен десен
пътепоказател. Настъпването на удара в предна дясна част на автомобила сочи, че
последният вече е бил навлязъл в кръстовището, предприемайки маневра, когато
мотоциклетистът се е блъснал в автомобила. Основателно е възражението
мотоциклетистът да е допринесъл за вредоносния резултат избирайки да се движи в
частта от пътното платно, предназначена за велосипедисти, като по този начин
непосредствено преди завоя се е намирал в т.нар. мъртва точка и не е бил видим
за водача на лекия автомобил. Отчитайки изводите на вещите лица, че и двамата
участници в движението са могли да се възприемат взаимно в достатъчен период от
време, така че да съобразят поведението си като изберат скорост на движение и
предприемане на маневра към момент, безопасен за извършването й. Ето защо съдът
намира от страна на К.И. да е налице 50% съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът кредитира събраните по делото гласни
доказателства смъртта на К.И. да е била понесена изключително тежко от ищеца К.
Т. И.. Установява се, че баща и син са поддържали ежедневна връзка, работейки
на едно и също място, като въпреки развода и упражняване на родителските права
от страна на свидетелката Ц. връзката на ищеца със сина му е останала
съхранена, насърчавана и от страна на майката. Съдът отчита промяната в начина
на живот на ищеца след трагичния инцидент, която е налична и към настоящия
момент. Същевременно обаче по делото остана недоказано да е налице пряка
причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и
смъртта на сина му. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелката
на ищеца, доколкото подходящо доказателствено средство е съдебномедицинската
експертиза. Ето защо изложените в този смисъл твърдения в исковата молба съдът
приема за недоказани.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на
доказаните вреди, доказания интензитет на страданията на ищеца и доказания
начин, по който той е приел смъртта на детето си. Съдът съобразява също
необратимите последици на увреждането – загубата, която не може да бъде
преодоляна и добрите отношения между ищеца и сина му. Човешкият живот е висша
ценност, подлежаща на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде
компенсирана с подходящо обезщетение. Същевременно съдът отчита, че страните не
са живеели в едно домакинство, но са поддържали ежедневен контакт. Установява
се смъртта на К.К.И. да е довела до промяна в начина на живот на ищеца,
потиснатост, безразличие към дейности в ежедневието, рефлектирали върху
работоспобността и инициативността му в управление на бизнеса му.
Като се вземат предвид посочените
обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 150 000 лева отговаря на
принципа на справедливост и е от естество да компенсира претърпените вреди.
Искът до пълния частично предявен размер от 200 000 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. При отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния
резултат, присъденото обезщетение следва да е 75000 лв.
Върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена лихва за забава от 22.10.2013г. до окончателното
изплащане на сумата.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото искът е предявен преди изтичане на законоустановения 5-годишен давностен период.
По
отговорността за разноски:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК
ищецът не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Съобразно уважената част от иска ответникът
дължи заплащане на сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Определеният размер от 5530 лв. е посочен като заплатен в договора за правна
защита и съдействие е в минимален размер съобразно правния интерес. Отчитайки
уважената част от иска на ищецът следва да се присъдят разноски в размер на 2101,40
лв. (5530*0,38).
Съобразно отхвърлената част от иска ищецът
дължи заплащане на сторените от ответника разноски в общ размер 279 лв.
(450*0,62), в това число юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Съдът не е изплатил депозит на свидетеля на ответник, поради което същият
подлежи на връщане и не следва да се възлага в тежест на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
дължи заплащане по сметка на СГС, съобразно уважената част, на държавна такса в
размер на 3000 лв., както и 95 лв. депозит за вещо лице, заплатен от бюджета на
съда.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на К. Т. И., ЕГН **********:
-
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД: сумата от 75 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от смъртта на К.К.И., ЕГН **********, при
пътно-транспортно произшествие на 22.10.2013 г., ведно със законната лихва от 22.10.2013
г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 200000 лв.;
-
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК: сумата 2101,40 лева
– разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 3095 лева
- държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „К. Т. И., ЕГН **********
да заплати на З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 279 лева – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен
съд.
Съдия: