РЕШЕНИЕ
№ 1376
гр. Пловдив, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300502193 по описа за 2024 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Орланда груп“ ЕООД, ЕИК204713355 ,
представлявано от управителя М. Б., чрез пълномощника си адв.Т.Т. против Решение №
2475/ 31.05.2024г. постановено по гр.д.№ 5090/ 2024г. по описа на ПРС – Х гр.с., с което
жалбоподателят е осъден да опразни и предаде на П. М. К. ЕГН ********** на осн. чл.233,
ал.1 ЗЗД, държането на следния имот, предоставен по силата на договор за наем от *** с нот.
заверка на подписите с рег.№2557 по описа на нотариус Н. Д., а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.531.**– търговски обект, намиращ се на адрес гр. П.,
ул. К***. Решението на районния съд се обжалва с оплаквания в насока на становището, че
районният съд се е произнесъл по искова молба при липса на пасивна процесуална
легитимация на ищеца поради което решението е незаконосъобразно; алтернативно дори и
да се приеме, че ищецът има представителна власт по управление на процесния имот поради
учредено безвъзмездно и пожизнено право на ползване, то по отношение на същия е налице
императивно ограничение на чл.229, ал.2 ЗЗД относно лицата, които могат да вършат само
действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три
години, по отношение на процесния имот по договора за наем от *** действията се явяват
ограничени до датата ***По делото не са налице доказателства от страна на собственика Д.
К. за увеличение на наемната цена, за прекратяване на договора, нито изявления на ищеца,
1
че това е волята й, намира се наличието на точно обратното. Заявява се упражняването на
права от ищеца, които той самият не притежава. Алтернативно по съществото на спора се
акцентира на представени доказателства за заплащане на наемната цена по преводни
нареждания на ищеца, както и данъка за м.януари 2024г., с което се аргументира
становището, че ищецът дори и да притежава правата за прекратяване на договора за наем,
то не е налице основанието на чл.7.3 във връзка с чл.13, както е посочено в
първоинстанционното решение поради необсъждане на тези доказателства. Анализът на тези
доказателства относно наличието на изпълнение на договора се основава на позоваване на
практика на ВКС. Прави се довод също така за неизясненост от фактическа страна на
размера на наемната цена, търсена за процесния период, за което трябва да се постигне
съгласие между страните по наемния договор освен относно вещта, за която се предоставя
временно ползване. На последно място е формулиран довод, че дори и да е налице
неизпълнение, то същото е незначително по отношение на същия, като размер и ищците не
търпят вреди, по арг. от разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД и съдебна практика с оглед интереса
на кредитора. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира се
присъждане на разноски по делото за двете инстанции.
Въззиваемата страна П. М. К., редовно уведомен чрез адв.Й. Д., не е налице отговор по ВЖ.
В съдебно заседание се заявява становище за оспорване на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства във връзка с
доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск по чл.233, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД за предаване държане
на недвижим имот, предоставен на ответника по сключен договор за наем с ищеца П. М. К.
и ответното дружество от м.август 2017г., с нотариална заверка на подписите.
При уважаване на предявения иск районният съд е отчел безспорните по делото факти
относно валидно възникнало наемното правоотношение между страните по наемен договор
от *** с нотариална заверка на подписите по силата на което е отдаден за ползване
процесният имот, представляващ търговски обект срещу заплащането на наемна цена от 614
евро месечно и договорена изрична клауза за нейното актуализиране чрез анекс при
изменение на икономическите условия съобразно официалните данни на НСИ на РБ.
Няма спор между страните, че главното задължение на наемателя е за заплащане на
дължимата наемна цена относно наетия имот, неизпълнението на което е ограничено при
срок от два месеца да е достатъчно основание за прекратяване на договора като санкция за
неизпълнение на договорното задължение. Действително безспорно е установено също така,
че повод за възникналия между страните спор е инициираното от страна на ищеца
актуализирано индексиране на наемната цена съобразно изричната клауза на чл.13 вр. с чл.6
от сключения договор, обективирано с изпратени до ответника две нотариални покани от
2022г за среща на страните на датата 01.08.2022г. и последвалата в същата насока от
2
12.02.2024г. , в последната в която се съдържа и покана за заплащане на текуща наемна цена
за м. януари на 2024г. С Констативен протокол акт №40, том I, рег.№764/ 16.02.2024г. на
нотариус Е. А.-А., рег.№401 на НК на РБ, е удостоверено неявяването на представител на
ответното дружество по втората отправена покана на ищеца за провеждане договаряне
актуализирането на наемната цена, от една страна. От друга страна не се твърди още с ОИМ
и представят доказателства по делото от ответната страна за изпълнение и на задължението
за заплащане на текущата наемна цена за м. януари и м. февруари 2024г., което съставлява
достатъчно основание за едностранно прекратяване на договора по силата на изричната
клауза по чл.7.3 на процесния наемен договор от м. август 2017г.
В тази насока следователно правилни са фактическите и правни изводи на районни съд за
доказана основателност на искането на наемодателя за връщане на наетата вещ поради
неизпълнение на договорни задължения от страна на наемателя във връзка с оказване
необходимото съдействие за актуализиране на наемната цена от страна, както и за
изпълнение на главно задължение за заплащане на договорената наемна цена в продължение
на два месеца.
Доводите на жалбоподател с въззивната жалба за липса на процесуална легитимация на
ищеца като притежател на ограничено вещно право върху процесния имот както за
инициираните действия във връзка с изпълнение на договорните задължения на ответника,
така и за прекратяване на договора, се намират за неоснователни от въззивния съд.
Учредяването на наемното правоотношение между страните е въз основа на валидно
сключен договор с коментираните клаузи по него е възникнало с участието на собственика
на вещта и ответника като ползвател, с произтичащите от това правни последици за
упражняването на правата на ищеца като наемодател при обективираното съгласие на
собственика на вещта за упражняване на действия на управление, вкл. потестативното право
за едностранно прекратяване на договора при наличие на някое от предвидените в чл.7
договорени основания за това.
Неоснователно е и възражението с настоящата жалба във връзка с изпълнение задължението
на наемателя за заплащане на договорената наемна цена за процесния период м.януари-
м.февруари 2024г. с оглед наличието на представени по делото платежни нареждания.
Видно от представените от тази страна доказателства за заплащане на наемната цена с
платежни нареждания са за периода м.април 2021г. до м.декември 2023г., поради което
наведеният пред настоящата инстанция довод остава също недоказан, поради което и
неоснователен.
С оглед наличието на изрично предвидено договорно основание за едностранно
прекратяване на договора неотносим се явява доводът, основан на разпоредбата на чл.87,
ал.4 ГПК относно незначителност на неизпълнение на договорното задължение за
неплащане на наемната цена по наемното правоотношение.
По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение
ще се потвърди.
3
Искане от въззиваемата страна за разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК за въззивното
производство не е налице.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2475/ 31.05.2024г. постановено по гр. д. № 5090/ 2024г. по
описа на Пловдивски районен съд – Х гр.с., с което „Орланда груп“ , ЕООД, ЕИК:
********* е осъдено да опразни и предаде на П. М. К., ЕГН: ********** на основание
чл.233, ал.1 ЗЗД държането на имот, предоставен по договор за наем от ** с нот. заверка на
подписите на нотариус Н. Д., представляващ СОС с ид.56784.531.***-търговски обект, на
адрес: гр.П., ул. “К***.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4