№ 145
гр. Варна , 06.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на шести
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600246 по описа за 2021 година
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по
жалба от С.М., КР. М., В.С., А.С., Р.Ч. и Р.М. чрез техния повереник адв.Н.Д.,
срещу определение № 94/01.06.2021г. на ОС-Добрич, постановено по ЧНД №
20213200200113/2021 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено
Постановление от 05.01.2021г. на Окръжна прокуратура гр.Добрич, с което
пък е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
154/2019г. по описа на РУ - гр.Балчик, образувано и водено срещу виновното
лице за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК.
В жалбата се моли за отмяната на обжалваното определение и отмяна и
на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Оспорва
се обосноваността и правилността на изводите на съда и прокурора, че
именно починалото лице П. М. е управлявал л.а. **** с рег.№ ******* и
съответно е причинил ПТП-то. Според въззивната жалба ОС Добрич бил
игнорирал показанията на майката на загиналия – В.С., на жената, с която
последния е съжителствал – С.М. и на очевидеца на инцидента – С.Д., според
които К.М. е бил водача на л.а. към момента на пътния инцидент. Изводите на
първата инстанция били формирани при доказателствен дефицит –
заключенията на СМЕ и АТЕ имали вероятностен характер, а кръвта по
лявата предна врата не била изследвана за ДНК. Жалбоподателят предлага
собствен анализ на доказателствата, въз основа на които достига до извод за
необоснованост на изводите на прокурора и и обосновава искане за
назначаване на комплексна медико-биологична, трасологична и
автотехническа експертиза, която да посочи кое е лицето, управлявало л.а. на
28.08.2019 г. Иска се отмяна на определението на ОС Добрич и на
потвърденото с него постановление на ОП Добрич.
1
Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоначално досъдебно производство № 154/2019г. по описа на РУ на
МВР гр.Балчик, е образувано срещу виновното лице на 28.08.2019г. за
престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“ вр. чл.342 ал.1 от НК. С постановление на
прокурор от ОП Добрич от 27.12.2019 г. производството е продължило за
разследване вече на по-тежко наказуемо престъпление – такова по чл.343,
ал.1, б.“в“ от НК, за това че на 28.08.2019г. в 06:17ч. по пътя гр.Балчик -
местност Тузлата, при управление на лек автомобил BMV Х5 с рег. №
*******, нарушавайки правилата за движение по пътищата, по
непредпазливост причинил смъртта на П. А. М. ЕГН *********.
В рамките на събраните на досъдебното производство доказателства
въззивната инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
П. М., К.М. и С.Д. през лятото на 2019 г. пребивавали в гр.Каварна.
Тримата били роднини – К.М. е чичо на С.Д., а П. М. и С.Д. били братовчеди.
На 28 август, около 04.00 ч. П. М. и св.К.М. отишли до дома на св.С.Д.
в ромската махала на гр.Каварна. П. М. управлявал собствения си л.а. **** с
рег.№ *******, а св.К.М. седял на предната дясна седалка. В джипа, на
задната седалка се качил и св.С.Д.. Тримата отишли до бензиностанцията,
находяща се ДАП гр.Каварна и си купили 3 бири от по 500 мл. След това се
върнали отново в ромската махала и били бири на улицата. След около час
тримата решили да се повозят с джипа до гр.Балчик. П. М. седнал отново на
мястото на водача, зад него се настанил св.С.Д., а св.К.М. заел предната дясна
седалка до водача. П. М. привел в движение л.а. в посока гр.Балчик. Св.С.Д.
си поставил предпазния колан и малко по-късно заспал на задната седалка.
След като преминали покрай с.Топола, водачът П. М. решил, че е
объркал пътя и направил обратен завой. Джипът преминал през няколко
завоя, като скоростта му на движение била около 104 км/ч. На един десен
завой водачът П. М. изгубил контрола над управлението на л.а. и той
напуснал пътното платно, навлязъл в левия банкет и се врязал с предната си
лява част в крайпътно дърво. В резултат на удара джипът започнал да се
върти, както около вертикалната ос на купето по посока обратна на
часовниковата стрелка, така и около надлъжната му ос по посока на
часовниковата стрелка. Така автомобилът се върнал на пътното платно като
паднал първо със задната дясна част на купето. В този момент автомобилът
0
бил разположен под ъгъл от около 90спрямо надлъжната осн на пътя.
Автомобилът продължил да се върти и да се плъзга по пътя, докато не се
установил в покой легнал на тавана на купето с предница насочена в посока
обратна на движението му. В този процес се отворили предните въздушни
възглавници, както и страничните на леви предна и задна врати. Предната
лява врата се откъснала и паднала на пътя. От купето паднали и П. М. и К.М..
С.Д. се събудил малко преди удара, видял че отнякъде излязла въздушна
2
възглавница и след като автомобилът преустановил движението си, откопчал
колана си и излязъл от дясната задна врата. Видял, че П. лежи на пътя на
около 4 м. пред автомобила, а К. бил някъде страни на л.а. в лявото платно
посока гр.Балчик. П. не мърдал и бил със затворени очи, а К. бил целия в кръв
лежал настрани и се държал за рамото. Св.С.Д. видял откъсната лява предна
врата и я подложил под главата на К.. П. му казал да не го пипа, тъй като
всичко го боли. Говорел едва-едва със стиснати зъби и не мърдал. Първи на
местопроизшествието пристигнал екип на КАТ Балчик, в чийто състав бил и
св.Цветко С.. Св.С. разбрал от единствените контактни лица – К. и Сали, че
водач на л.а. е бил П. М.. След това пристигнали две линейки, който откарали
пострадалите в различни медицински заведения. На 14.09.2019 г. П. М.
починал в МБАЛ „Св.Анна“ Варна.
По отношение и на тримата - П. М., К.М. и С.Д. е извършена
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта, която установява следните резултати: По
отношение на К.М. е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,16
промила. По отношение на С.Д. са установени 0,00 промила алкохол в кръвта,
а по отношение на П. М. химическата експертиза е установила наличие на
0,79 промила етилов алкохол в кръвта.
От заключението на вещото лице по изготвената СМЕ по писмени
данни № 262/20г. се установява, че в резултат от инцидента К.М. е получил
следните увреждания: луксация на лявата акромио - клавикуларна става
/изкълчване на лявата лопатково - ключична става/, разкъсно - контузна рана
и хематом на дясната вежда, прорезна рана в областта между двете вежди,
прорезна рана на лявата ушна мида. След уточняване на травмата в областта
на лявата раменна става е препоръчано оперативно лечение, а уврежданията
по лицето са хирургически обработени. Луксацията на лявата акромио -
клавикуларна става е обусловила трайно затрудняване на движението на
левия горен крайник за период от около 2 - 3 месеца. Останалите травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Налице е пряка причинно - следствена връзка между травматичните
въздействия върху М., при разглежданото ПТП и установените при него
увреждания. Тази експертиза установява също така, че морфологията на
уврежданията отговаря те да са получени при обстоятелствата на конкретното
ПТП, съобщени от участниците в инцидента и отразени в материалите по
делото, а именно при сблъсък на лек автомобил с крайпътно дърво,
преобръщане на автомобила и изпадане на пострадалия извън него, поради
непоставяне на обезопасителен колан. /л.130 - 140 том 1 д.п./.
Изготвена е и СМЕ от 24.10.2019г., от заключението на която се
установява, че при освидетелстването на П. М. са установени множество
травматични увреждания, подробно изброени и които са получени по
механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удари и/или триене с
3
или върху/по такива предмети. От това заключение се установява също така,
че морфологията на уврежданията отговаря те да са възникнали по времето и
начина, а именно при травма вътре в купето на лек автомобил, с удари на
пострадалия в различни детайли на купето, при рязко спиране на автомобила
и преобръщане на същия. По главата, тялото и крайниците на
освидетелствания не са установени увреждания, които да не могат да се
получат по този механизъм и при обстоятелствата на конкретния инцидент.
Тежката шийна травма със счупване и разместване в областта на 3-ти и 4-ти
шиен прешлен, довела до стеснение на гръбначномозъчния канал на това
ниво е обусловила постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота, т.е. увреждането е от такава тежест, че във всеки един момент
застрашава живота и може да доведе до летален изход. Видно от представени
по-късно медицински документи, тази опасност се е реализирала и въпреки
положената активна терапия, вкл. и хирургична, на 14.09.2019г. е настъпила
смъртта на пострадалия /л.99 - л.104 т.1 д.п./.
От заключението на изготвената СМЕ за аутопсия на труп се
установява, че причина за смъртта на П. А. М. е тежката гръбначно - мозъчна
травма, със счупване - изкълчване на 3 - 4 - ти шийни прешлени, тежка
контузия на гръбначния мозък, развитието на тежък мозъчен оток. В хода на
своето протичане шийната травма се е усложнила с развитието на двустранна
гнойна бронхопневмония, която е и непосредствената причина за смъртта.
При гръбначномозъчни травми на такова ниво, с тежка контузия на гръбначен
мозък обичайно настъпва летален изход. Между травматичните увреждания и
настъпването на смъртния изход е налице причинно - следствена връзка. /
л.108 - 114 том 1 д.п./.
Основният спор по делото е чисто фактологически и той е свързан с
установяване кое от трите лица, намирали се в купето на л.а. го е
управлявало. Въззивната инстанция намира, че доказателствата по делото до
момента на настъпването на смъртта на П. М. са били еднопосочни и
категорични – именно той е управлявал л.а. и с поведението си е причинил
настъпването на ПТП. След неговата кончина, настъпва промяна в
показанията на св.С.Д., който при втория си разпит – проведен на 24.102019
г., е заявил, че л.а. към момента на пътния инцидент е бил управляван от
св.К.М.. Тези показания, въззивния съд намира за недостоверни и съответно
не годни да послужат като база за формиране на вътрешното убеждение на
съда. Това е така по следните причини:
1. Те са в открито противоречие със заявеното от същия този свидетел
само два дена след инцидента; на 30.08.2019 г. С.Д. е депозирал
показания, в които логично е пресъздал събитията от ранната утрин на
28.08.2019 г.
2. Тези втори негови показания са и вътрешно противоречиви – от една
страна св.Д. заявява, че твърдението му, че П. е управлявал л.а. било
4
резултат на молбата на последния да го посочи като водач, въпреки че К.
бил управлявал джипа. П. искал това, тъй като си мислел, че умира. От
друга страна, сам С.Д. и във втория си разпит обяснява, че физическото
състояние на П. след инцидента е било тежко –„Той не мърдаше. Беше в
безсъзнание“ и отново „Той не говореше нищо. Той беше с отворени очи,
мисля, че ме чуваше, но не можеше да ми отговори.“(л.69 т.2 дп); видно
от приобщената по делото медицинска документация П. след инцидента
е бил в сомнолетно състояние, което прави вербалната комуникация
изключително трудна и определено поставя под съмнение
достоверността на заявените от св.С.Д. разговори, в които умиращият П.
му е поръчал да излъже и даже му е обяснил и подбудите си за тази
негова заръка – защото умира.
3. Заявеното от Д. при неговия втори разпит се опровергава от другите
преки доказателства по делото – показанията на св.К.М., чийто разказ от
30.08.2019 г. е в синхрон със заявеното от С.Д. на същата дата. М.
неизменно е депозирал едни и същи показания, които е поддържал и при
проведените очни ставки. Въпросът кое лице е управлявало МПС е бил
предмет на изследване от две експертизи, назначени от органите на
досъдебното производство. Видно от заключението на вещото лице,
изготвило СМЕ по писмени данни от 25.02.2020г. се установява, че най-
тежките увреждания по автомобила са в предната му лява част.
Съответно човекът, седящ на предната лява седалка, т.е. водачът на
лекия автомобил, би бил с най-тежки наранявания. Установените при
К.М. увреждания биха могли да се получат както ако същият е бил на
лявата седалка, така и ако е бил на дясната седалка на автомобила, като
второто разположение е по-вероятно. Уврежданията на П. М. обаче са
по-разнообразни и повече на брой по лявата част на тялото, а и много по-
тежки от установените при К.М.. Това прави по-вероятно в момента на
произшествието П. М. да е седял на лявата седалка, т.е. да е бил водач на
автомобила /т.1 л.144 - л.163 д.п./.
До същия извод достига и заключението на комплексната съдебно-
медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, в което отново е
посочено, че отчитайки специфичните деформации по предна лява част на
автомобила, получени в резултат на удара в дървото, неговата конструкция и
тежестта и вида на травматичните увреждания при двете пострадали лица
вещите лица категорично приемат, че при настъпване на произшествието
автомобила е бил управляван от П. М. / т.1 л.176 - л.190 д.п./
Затова и въззивната инстанция намира, че именно първият разпит на
св.С.Д. следва да бъде кредитиран с доверие, тъй като е логичен и се подкрепя
от други обективни и непредубедени доказателствени източници.
Показанията на роднините на загиналия водач П. М. на първо място са
производни доказателствени средства и те не могат да бъдат предпочетени
при наличието на преки такива. Отделно от горното, те изхождат от лица,
5
които очевидно са заинтересовани от изхода на делото и от възможността да
се сдобият с обезщетение като пострадали от престъпление.
Затова и въззивната инстанция не може да удовлетвори искането на
защитата да кредитира с доверие показанията на тази категория свидетели за
сметка на всички останали по делото. Не може де бъде споделено и
оплакването на защитата за критичен доказателствен дефицит на
разследването по делото, изразяващ се в липса на ДНК изследване на петното
върху иззетата по делото като ВД част от въздушната възглавница на
предната лява врата на л.а. Изследването и евентуалното установяване на
кръвта на К.М. върху предна лява врата не би променило по никакъв начин
изводите по фактите, тъй като механизмите на нейното попадане там са
множество и не се изчерпват с вероятността това да е станало вътре в купето
на л.а. Както е посочено в жалбата, окървавеният К.М. е лежал върху тази
врата, която обаче му е била подложена от св.С.Д. след инцидента – според
заявеното от самия Д. на 30.08.2019 г. Въззивната инстанция намира за
крайно невероятно в едно толкова динамично събитие като сблъсък на л.а.,
движещ се с близо 104 км/ч., с крайпътно дърво и последвалото въртене на
л.а. и телата в него по вертикална и хоризонтална ос, придружено и със
суркане над 20 м. по асфалта, тялото на водача просто да се озове полегнало
върху откъсналата се предна лява врата.
Затова и въззивната инстанция се солидаризира с изводите на
първостепенния съд, че събраните в хода на досъдебното производство
доказателства са достатъчни по обем и стойност за изясняване на относимите
към предмета на доказване въпроси – а именно какви са допуснатите
нарушение на правилата за движение, които стоят в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, и най-вече кой водач
ги е допуснал. В конкретния случай това е починалият П. А. М..
При упражняването на съдебен контрол по чл.243, ал.5 и сл. от НПК
върху прекратяването на наказателното производство от прокурора,
предметните предели на проверката са ограничени до обоснованост и
законосъобразност на правните изводи на публичното обвинение. В
конкретния случай, и настоящият съд счита, че решаващият извод на
прокурора, за наличието на законови предпоставки за прекратяване на
досъдебното производство е правилен и обоснован, като същият е направен
при изяснена фактическа обстановка при обективното, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното
решаване на случая. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и
изводите не противоречат на правилата на формалната логика и взаимната
връзка на отделните обстоятелства.
По изложените съображения настоящият състав на ВАпС се
солидаризира с правните изводи на ОС Добрич и намира, че проверяваното
определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
6
По изложените съображения и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 94/01.06.2021г. на ОС-Добрич,
постановено по ЧНД № 20213200200113/2021 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7