№ 1306
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110143709 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
„Т.С.“ ЕАД, искова молба, насочена против С. Б. К., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 1148.67лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане
на сумата, 216.12лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 07.12.2023г., 30.91лв.
– дялово разпределение за периода м.11.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
сумата и 7.86лв. – мораторна лихва за периода 15.01.2021г. – 07.12.2023г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 70577/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия
до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от
дружеството „Д.“ Е., която фирма е изготвяла и изравнителните сметки.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
процесуалния му представител, с който исковите претенции се оспорват като
1
неоснователни, в каквато насока са изложени подробни съображения. Формулирано е
възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г. физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквИ.лентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
2
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
От систематично тълкуване на нормите на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ и §1, т. 2
"а" от ДР на ЗЕ във връзка и с разпоредбата на чл. 57 ЗС, се обосновава извод, че по
принцип потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди се явява
собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота е
учредено вещно право на ползване. При последната хипотеза – потребител на
топлинната енергия, който е страна и по облигационното правоотношение с
топлопреносното предприятие, е титулярът на ограниченото вещно право на ползване
по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 2 "а" от ДР на ЗЕ, който е задължен да заплаща
стойността на доставената за имота топлинна енергия като разход, съгласно изричното
разпореждане на чл. 57 ЗС.
Предмет на настоящото производство са задължения за топлинна енергия и
дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № 18****, представляващ
/адрес/, находящ се в /адрес/.
От приложеното на л. 23 по делото копие на Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане, се установява, че И.Х.И., ЕГН **********
и Б.З.И., ЕГН **********, са прехвърлили на дъщеря си – ответникът С. Б. К., правото
на собственост върху процесния /адрес/, находящ се в /адрес/. От т. 2 на Нотариалния
акт се установява, че в полза на И.И. и Б.И. е учредено вещно право на ползване
пожизнено и безвъзмездно. От приложената на л. 64 по делото справка от НБД
„Население“ се установява, че И.И. е починала преди исковия период, а именно на
21.05.2018г. От справката на Б.И. /л. 66 / се установява, че същият е починал на
24.01.2023г., тоест след исковия период.
По изложената аргументация следва извода, че доколкото в полза на Б.И. е
учредено вещно право на ползване и същият през исковия период е бил жив, по
аргумент от 57 ЗС той е носител на задълженията за доставена топлинна енергия и
дялово разпределение.
Доколкото Б.И. е починал след исковия период за задълженията му отговарят
наследниците му по закон – ответникът С. Б. К. и Б.Б., ЕГН ********** – негови
дъщери, тъй като в наследството се включват и задълженията на наследодателя.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части,
респективно С. Б. К. и Б.Б., ЕГН **********, отговарят за по ½ от задълженията за
исковия период. От страна на ответника С. К. нито е формулирано искане за
определяне на срок по чл. 51 ЗН, нито са наведени доводи за отказ от наследство.
По изложената аргументация следва извода, че за задълженията, генерирани
през исковия период, отговарят С. Б. К. и Б.Б., ЕГН **********, всяка за по ½.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва
един вход – А, общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в
началото на всеки месец, посредством „терминал“ се снема показанието на ТЕ на
първо число на месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е
разпределяна между всички потребители. В процесния имот радиаторите са били
демонтирани преди процесния период, в банята има щранг – лира, като за двата
отчетни периода има служебно изчисление за щранг – лирата. Вещото лице е
3
посочило, че през процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградната
инсталация е изчислена по формулата, приложена в Наредба № Е – РД-04-
1/12.03.2020. В имота има монтирани два водомера за топла вода, като същите са
отчетени на индивидуализираните дати, като отчетите са с подпис на потребител. При
изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, експертът посочи, че
топломерът е преминал през метеорологична проверка вместо през 24 месеца, през 36
месеца, но това не е довело до изменения извън допустимите стойност. Тези
констатации са обективирани и на в т. 7 от заключението, респективно доводите на
процесуалния представител на ответника, че не е отчетено правило количеството
доставена топлинна енергия се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От материалите по делото и заключението на вещото лице по изготвената СТЕ,
се установява, че е извършена услуга дялово разпределение от третото лице помагач
„Д.“ Е..
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
4
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 20.12.2023г., респективно погасени
по давност са вземанията станали изискуеми преди 20.12.2020г., в случая погасени по
давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.10.2020г.
За останалата част от периода, видно от заключението на вещото лице по ССчЕ,
което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо
нужния опит и професионална квалификация, стойността на доставената топлинна
енергия е в размер на 1045.61лв. Няма част от вземането за дялово разпределение,
която да е погасена по давност, респективно размерът на задължението е 30.91лв.
Доколкото, както се посочи по-горе в изложението, ответникът С. К. отговаря за
½ от задълженията исковите претенции се явяват частично основателни, а именно
искът за доставена топлинна енергия се явява основателен за сумата от 522.80лв., като
над тази сума до максимално предявения размер от 1148.67лв. или за разликата от
625.87лв., претенцията следва да бъде отхвърлена, в една част като погасена по
давност, в друга част като неоснователна.
Претенцията за дялово разпределение се явява основателна за сумата от
15.45лв., като над уважената част до максимално предявения размер от 30.91лв. или за
разликата от 15.46лв., искът се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. По изложената аргументация акцесорната претенцията за обезщетение за
забава върху погасената по давност главница за доставена топлинна енергия следва да
бъде отхвърлена като неоснователна, доколкото главното вземане е погасено по
давност.
За останалата част от периода са действали общите условия одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и
ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от
заключението на вещото лице дължимата се лихва за забава върху уважената част на
претенцията за топлинна енергия е в размер на 187.97лв. Ответникът отговаря за ½ от
тази сума, респективно акцесорната претенция се явява частично основателна за
сумата от 93.98лв., като над тази сума до максимално предявения размер от 216.12лв.
или за разликата от 122.14лв. искът е неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 7.86лв. се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искови
5
претенции в общ размер на 1403.56лв., уважената част е в размер на 632.23лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 771.33лв., при каквото съотношение
следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 950.00лв., от които
28.07лв. – държавна такса в заповедното производство, 171.93лв. – държавна такса
в исковото производство, 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
600.00лв. – депозит вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, с оглед уважената част на исковете,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 427.93лв.
Видно от материалите по делото адв. Г. В. е оказал безплатна правна помощ на
ответника, като е депозирал възражение по чл. 414 ГПК и е осъществил процесуално
представителство в исковото производство. На същия следва да се признае, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение в общ размер на
600.00лв., от които 200.00лв. в заповедното производство и 400.00лв. в исковото
производство.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ищецът следва да заплати на адв. В.
възнаграждение с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 329.73лв.
За пълнота, относно размера на адвокатското възнаграждение в заповедното
производство, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Осъществените от адв. В. процесуални действия в хода на заповедното
производство се ограничават до депозиране на възражение по чл. 414 ГПК.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч.
т. д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. №
7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител, осъществил безплатна правна помощ по
смисъла на чл. 38 ЗАдв. на адвоката се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на 200.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че С. Б. К.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумите както следва: 522.80лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м.11.2020г. – м.04.2022г., до обект с абонатен № 18****, представляващ
/адрес/, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2023г. до окончателно изплащане на сумата,
93.98лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 07.12.2023г. и 30.91лв. – дялово
разпределение за периода м.11.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2023г. до окончателно изплащане
на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70577/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 625.87лв. и
за периода м.05.2020г. – м.10.2020г., иска за мораторна лихва върху вземането за
топлинна енергия, в частта, за сумата от 122.14лв. и иска за сумата от 7.86лв. –
мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 15.01.2021г. – 07.12.2023г.,
една част като погасени по давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Б. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 427.93лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да
заплати на адв. Г. С. В. от САК, сумата от 329.73лв. – адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Д.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7