№ 12558
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110160995 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 75713/26.10.2021
г., с която от името на К. Р. А., ЕГН: ********** против В. З. З., ЕГН:
********** е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 874,32 лева,
представляваща платена от ищеца сума по изпълнително дело №
20118380409055 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, в качеството му на
поръчител, обезпечаващ изпълнение на задълженията на кредитополучателя
по договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2007 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и В. З. З., в качеството на
кредитополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 01.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума на
15.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 50645/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 3061070/01.08.2018 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. З. З. за сумата от 16 874,32
лева, представляваща платена от ищеца сума по изпълнително дело №
20118380409055 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, в качеството му на
поръчител, обезпечаващ изпълнение на задълженията на кредитополучателя
1
по договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2007 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и В. З. З., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 01.08.2018 г. до окончателното й изплащане. На 15.07.2020 г.
е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника. Заповедта е връчена на
ответник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в законоустановения срок същият
не е депозирал възражение. Ищецът е уведомен за възможността да предяви
иск за установяване на вземането си на 28.09.2021 г. Исковата молба е
депозирана в съда на 26.10.2021 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 08.11.2007 г. между Банка ДСК ЕАД
/понастоящем Банка ДСК АД/, в качеството на кредитор и К. Р. А. и Трайчо
Асенов Миланов, в качеството на поръчители, по силата на който са поели
задължение да обезпечат изпълнението на задълженията на В. З. З. по договор
за кредит за текущо потребление от 08.11.2007 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД /понастоящем Банка ДСК АД/, в качеството на кредитор и В. З. З.,
в качеството на кредитополучател. Поддържа се, че В. З. З. не е изпълнявал
задълженията си по сключения договор за кредит за текущо потребление,
поради което срещу ищеца и Трайчо Миланов, в качеството им на поръчители
по договор за поръчителство от 08.11.2007 г., било образувано изпълнително
дело № 20118380409055 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, в хода на което от
ищцовата страна била събрана сума в размер от 16874,32 лева. Ищецът счита,
че така заплатената част от дълга, следва да му бъде възстановена от
ответната страна, поради което, моли, да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 16 874,32 лева, представляваща
платена от ищеца сума по изпълнително дело № 20118380409055 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински, в качеството му на поръчител, обезпечаващ
изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит за
текущо потребление от 08.11.2007 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в
качеството на кредитор и В. З. З., в качеството на кредитополучател, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, за която сума на 15.07.2020 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 50645/2018 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника,
чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен
2
представител – адвокат М. М. от САК, е депозиран отговор на исковата
молба, с който се оспорва основателността на предявения иск. Поддържа се,
че процесният договор за поръчителство не е породил действие, тъй като
ответникът-длъжник не е бил уведомен за него, като такова задължение за
уведомяване на длъжника се извличало от закона, тъй като в противен случай
поръчителят не би могъл да противопоставя всички възражения на длъжника
и да прихваща с негови вземания. Излагат се и твърдения, че ответникът не е
изразявал съгласие за сключването на договор за поръчителство. Поддържа
се, че поръчителят не е уведомил длъжника за предявения срещу него иск, че
не е уведомил длъжника за намеренията си да изпълни задълженията по
договора за кредит и че е пропуснал възможността да встъпи в правата на
кредитора срещу длъжника в изпълнителното производство. Твърди се, че
ищецът не е имал основание да изплаща процесната сума, тъй като банката-
кредитор не е запазила правата си срещу него, предявявайки иск срещу
главния длъжник в 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Релевира се
възражение за настъпила погасителна давност по отношение на направените
от ищеца месечни погасителни вноски до 01.02.2015 г. Оспорва се подписът,
положен от потъчителя в договор за поръчителство от 08.11.2007 г., сключен
между Банка ДСК ЕАД /понастоящем Банка ДСК АД/, в качеството на
кредитор и К. Р. А. и Трайчо Асенов Миланов, в качеството на поръчители.
Моли се за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, съществуването на посочения в
исковата молба договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2007 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и В. З. З., в
качеството на кредитополучател; сключен на 08.11.2007 г. между Банка ДСК
ЕАД /понастоящем Банка ДСК АД/, в качеството на кредитор и К. Р. А. и
Трайчо Асенов Миланов, в качеството на поръчители, договор за
3
поръчителство, по силата на който К. Р. А. и Трайчо Асенов Миланов са
поели задължение да обезпечат изпълнението на задълженията на В. З. З. по
договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2007 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД /понастоящем Банка ДСК АД/, в качеството на кредитор и
В. З. З., в качеството на кредитополучател, както и фактът на плащането от
ищеца на процесната сума по образуваното срещу него изпълнително дело №
20118380409055 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, в качеството му на
поръчител, обезпечаващ изпълнение на задълженията на кредитополучателя
по договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2007 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и В. З. З., в качеството на
кредитополучател.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора да отговаря при неизпълнение от главния длъжник. Поръчителят
отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу
длъжника за платените суми, ведно със законната лихва. Именно това гласи
нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД - поръчителят, който е изпълнил задължението,
може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
От представения и приобщен към доказателствения материал договор
за кредит за текущо потребление, сключен на 08.11.2007 г. между Банка ДСК
ЕАД /понастоящем Банка ДСК АД/, в качеството на кредитор и В. З. З., в
качеството на кредитополучател, се установява в производството, че на
08.11.2007 г. между Банка ДСК ЕАД и В. З. З. е сключен договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който банката – кредитополучател е
отпуснала в полза на кредито получателя – В. З. З. потребителски кредит в
размер на 25 000 лева. като е уговорен годишен лихвен процент от 12,70 %.
По делото няма спор, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя,
както и че задълженията по кредита са с краен срок за връщане на сумата
08.11.2017 г.
От представения и приобщен към доказателствения материал по
делото договор за поръчителство от 08.11.2007 г. сключен между Банка ДСК
ЕАД, от една страна и К. Р. А. и Трайчо Асенов Миланов – от друга страна, се
4
установява в производството, че за обезпечаване задълженията на
кредитополучателя по договор за кредит за текущо потребление, сключен на
08.11.2007 г. между Банка ДСК ЕАД /понастоящем Банка ДСК АД/, в
качеството на кредитор и В. З. З., в качеството на кредитополучател, между
Банка ДСК ЕАД, в качеството на кредитор и К. Р. А. и Трайчо Асенов
Миланов, в качеството на поръчители, е сключен договор за поръчителство,
по силата на който К. Р. А. и Трайчо Асенов Миланов се задължили да
отговарят солидарно с кредитополучателя В. З. З. за изпълнение на
задълженията по процесния договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 08.11.2007 г. между Банка ДСК ЕАД /понастоящем Банка ДСК
АД/, в качеството на кредитор и В. З. З., в качеството на кредитополучател.
Релевираните с отговора на исковата молба, подаден от името на
ответника В. З. З., чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител – адвокат М. от САК, възражения за
недействителност на процесните договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 08.11.2007 г. между Банка ДСК ЕАД /понастоящем Банка ДСК
АД/, в качеството на кредитор и В. З. З., в качеството на кредитополучател и
договор за поръчителство от 08.11.2007 г. сключен между Банка ДСК ЕАД, от
една страна и К. Р. А. и Трайчо Асенов Миланов – от друга страна,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни. От събраните по делото
доказателства се установява, че горепосочените договорни правоотношения
са валидни и са породили целените с тях правни последици.
С изпълнителен лист от 02.11.2011 г. по ч.гр. д. № 41472/2011 г. на
СРС, 59 състав, на основание чл. 418 ГПК във вр. с чл. 417 ГПК, В. З. З.,
Трайчо Асенов Миланов и К. Р. А. са осъдени да заплатят солидарно в полза
на "Банка ДСК" ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 22 245,17 лева, ведно
със законната лихва, считано от 30.09.2011 г.; 2/ сумата от 2535,87 лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.04.2011 г. - 29.09.2011 г.; 3/
сумата от 35,00 лева, представляваща заемни такси, и 4/ съдебни разноски в
размер на 1194,48 лева. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № 20118380409055 по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие – СГС, с длъжници В. З. З., Трайчо
Асенов Миланов и К. Р. А..
От събраните по делото доказателство, в това число препис от
5
книжата, съдържащи се в изпълнително дело № 20118380409055 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие – СГС,
удостоверение изх. № 53054/09.08.2022 г., издадено по изпълнително дело №
20118380409055 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, с
район на действие – СГС, удостоверение изх. № 65839/19.07.2018 г., издадено
по изпълнително дело № 20118380409055 по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие – СГС и заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-
счетоводна експертиза, се установява в производството, че за погасяване на
задължения по процесния договор за кредит за текущо потребление: 1/ от
кредитополучателя В. З. З. са заплатени суми в общ размер от 16 624,07 лева,
от които 2400 лева, чрез плащания по изпълнително дело № 20118380409055
по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие –
СГС и 14 224,07 лева директно към банката кредитор; от Трайчо Асенов
Миланов са заплатени суми в общ размер от 18 051,96 лева, чрез плащания
по изпълнително дело № 20118380409055 по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие – СГС; от К. Р. Асенов са заплатени
суми в общ размер от 16 874,32 лева, чрез плащания по изпълнително дело №
20118380409055 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, с
район на действие – СГС.
Както се посочи по-горе, с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По
отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако
плати, има право на регрес срещу длъжника за всичко, което е платил -
главница, лихви, разноски, със законната лихва от деня на плащането,
съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Предпоставките за уважаване на регресния иск на
поръчителя са наличие на валиден главен дълг, длъжник по който е
ответникът, наличие на валиден договор за поръчителство, с който ищецът се
е задължил спрямо кредитора на длъжника-ответник да отговаря за главния
дълг, плащане от поръчителя на суми в полза на кредитора на ответника за
изискуеми задължения на последния. Неуведомяването на длъжника не
поражда права за длъжника против поръчителя и не погасява регресното
право на поръчителя, освен ако длъжникът междувременно не е изпълнил
своето задължение (чл. 143, ал. 2, изр. 1 ЗЗД ), но прави противопоставими на
поръчителя възраженията, които длъжникът има срещу удовлетворения
6
кредитор (чл. 143, ал. 2, изр. 2 ЗЗД ).
В случая тези предпоставки се установяват по несъмнен начин -
налице е валиден договор за кредит, в обезпечение на който ищецът се е
задължил да отговаря спрямо банката - кредитор на ответника при
неизпълнение от кредитополучателя. По образуваното изпълнително
производство ищецът е заплатил исковата сума за погасяване дълга на
ответника към банката, поради което регресният иск с правно основание чл.
143, ал. 1 ЗЗД е основателен. Ответникът не е релевирал възражения, че е
платил дълга, нито е въвел противопоставими на ищеца възражения от
договорните си отношения с кредитора, а и по делото се установява по
безспорен начин от документите, съдържащи се в кориците на изпълнително
дело № 20118380409055 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в
КЧСИ, с район на действие – СГС, че същият е бил уведомен, както за
претенциите на банката, така и за образуваното изпълнително производство, а
впоследствие и за плащането на дълга от поръчителя. В тази връзка следва да
бъде посочено, че видно от молба вх. № 2938/17.01.2012 г. по описа на ЧСИ
Милен Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие – СГС, ответникът
е поел задължение за заплащане на сума в размер на 600,00 лева месечно за
погасяване на дълга по изпълнителното дело в замяна на вдигане на наложени
запори върху банкови сметки, разкрити на името на Трайчо Асенов Миланов
и К. Р. А. в посочените в молбата банки, но поради неизпълнение на това
задължение от страна на ответника /платени са 3 вноски – на 28.02.2012 г.,
30.03.2012 г. и 25.04.2012 г./ принудителното изпълнение е продължило и по
отношение на двамата поръчители. Видно е от материалите, съдържащи се в
кориците на изпълнително дело № 20118380409055 по описа на ЧСИ Милен
Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие – СГС и от издаденото
удостоверение изх. № 53054/09.08.2022 г., издадено по изпълнително дело №
20118380409055 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, с
район на действие – СГС, че след преустановяване на плащанията от страна
на В. З. З., съобразно поетите задължения молба вх. № 2938/17.01.2012 г. по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие –
СГС, действията по принудително изпълнение спрямо останалите длъжници в
изпълнителното дело са продължили, в резултат на което и от ищеца К. Р. А.
са извършени плащания в погасяване на дълга по изпълнителното
производството в общ размер от 16 874,32 лева.
7
Доводите, релевирани от името на ответника, чрез назначения му в
производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат
М. от САК, че ищецът платил на банката без основание са неоснователни и
не се установиха от събрания по делото доказателствен материал. Дори
напротив, от събраните по делото доказателства се установи, че плащанията
са извършени във връзка с образувано срещу кредитополучателя и
поръчители изпълнително производство, с цел избягване на по-
неблагоприятни последици за ищеца – поръчител и насочване на
изпълнението и към друго негово имущество и в резултат на неизпълнение на
поети от ответника – кредитополучател задължения в изпълнителното
производство за ежемесечно погасяване на задълженията по изпълнението,
съгласно депозираната пред съдебния изпълнител молба молба вх. №
2938/17.01.2012 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, с
район на действие – СГС.
По изложените съображения и с оглед доказаното плащане на сумата
по кредита от страна на поръчителя-ищец, предявеният регресен иск с правно
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /01.08.2018 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изхода на спора право на разноски в настоящото
производство има ищецът.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на
343,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата в
производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400,00 лева, за
заплатен депозит за особен представител на ответника в размер на 700,00 лева
и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът В. З. З., ЕГН **********, с адрес:
8
**********************, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
К. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ****************** сумата от 2493,00
лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът В. З. З., ЕГН **********, с адрес: **********************,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца К. Р. А., ЕГН **********,
с адрес: ****************** сумата от 737,49 лева, представляваща разноски
в заповедното производство пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, предявен от К. Р. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, ул. Военни жилища, бл. 13, вх. Б,
ет. 3, ап. 16 срещу В. З. З., ЕГН **********, с адрес:
**********************, че В. З. З., ЕГН ********** дължи на К. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Нови Искър, ул. Военни жилища, бл. 13, вх. Б, ет. 3,
ап. 16 сумата от 16 874,32 лева, представляваща платена от ищеца сума по
изпълнително дело № 20118380409055 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, в
качеството му на поръчител, обезпечаващ изпълнение на задълженията на
кредитополучателя по договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2007
г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и В. З. З., в
качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 01.08.2018 г. до окончателното й изплащане,
за която сума на 15.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 50645/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА В. З. З., ЕГН **********, с адрес: **********************
да заплати в полза на ищеца К. Р. А., ЕГН **********, с адрес:
****************** на основание чл. 78, ал. 1, сумата от 737,49 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
9
50645/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА В. З. З., ЕГН **********, с адрес: **********************
да заплати в полза на ищеца К. Р. А., ЕГН **********, с адрес:
****************** на основание чл. 78, ал. 1, сумата от 2493,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 60995/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10