№ 510
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20251001000496 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 627, ал. 2 вр. с чл. 623, ал. 6 ГПК.
Образувано е въз основа на жалба, депозирана от „Каучук“ АД, ЕИК *********
срещу разпореждане № 110 от 07.01.2025 г. и разпореждане № 1077 от 05.02.2025 г.,
постановени по ч. т. д. № 2497/2024 г. по описа на СГС, с които е разпоредено издаване на
изпълнителни листове въз основа на европейска заповед за плащане, издадена на 10.03.2020
г. по досие № X GNc 62/20 на Окръжен съд Гливице, Полша по Регламент (ЕО) № 1896/2006
на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за
европейска заповед за плащане.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваните
разпореждания за неправилни, с твърдения, че при постановяването им съдът не е
съобразил, че дружеството молител е различно от дружеството, в полза на което е издадена
европейската заповед за плащане. Поддържа, че в процеса не е установено и наличието на
станалите предпоставки за издаването на заповедта , като пред съда е представено копие от
заповедта, а не нейният оригинал, което е задължително условие за уважаване на искането за
издаване на изпълнителен лист. В съотношение на евентуалност сочи, че представеният
превод на български език на документите, на които се основава искането за издаване на
изпълнителен лист е непълен и неточен. Прави възражения и във връзка с редовността на
връчването на издадената заповед като твърди, че поради наличие на нередовно връчване е
бил лишен от възможността да я оспори по установения в чл. 16 от Регламент (ЕО) №
1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура
за европейска заповед за плащане. На горното основание оспорва и правилността на
придружаващата заповедта Декларация за изпълнимост. Излага доводи и за недължимост на
вземанията, предмет на европейската заповед за плащане. Моли съда да отмени
обжалваните разпореждания като неправилни и незаконосъобразни и да отхвърли искането
за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейската заповед за плащане.
Въззиваемият „Венглококс Край “ АД, вписано в Националния съдебен регистър с
1
KRS № **********, със седалище и адрес на управление в **********представя отговор, с
който излага подробно становище в подкрепа на правилността на обжалваните
разпореждания. Моли съда да потвръди обжалваните разпореждания.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, а по отношение на
нейната правилност съдът намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на молба с
правно основание чл. 627 ГПК от „Венглококс Край “ АД, вписано в Националния съдебен
регистър с KRS № **********, със седалище и адрес на управление в Полша за издаване на
изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане, издадена на 10.03.2020 г.
по досие № X GNc 62/20 на Окръжен съд Гливице, Полша по Регламент (ЕО) № 1896/2006
на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за
европейска заповед за плащане срещу жалбоподателя „КАУЧУК“ АД, ЕИК ********* за
сумите от 81 902 полски злоти, 7 713 полски злоти разноски.
Към молбата са приложени заверено копие от европейска заповед за плащане,
формуляр „Д“ по чл. 12 от Регламента и от Декларация за изпълнимост, формуляр „Ж“ по
чл. 18 от Регламента. Същите са придружени от решение от 11.10.2023 г., постановено по
досие по досие № X GNc 62/20 на Окръжен съд в Гливице, с което е прието, че подаденото
от настоящия жалбоподател възражение срещу издадената европейска заповед за
изпълнение възражение е просрочено, отхвърлено е искането за преразглеждане на
заповедта и е прието за недопустимо искането за спиране или ограничаване на
изпълнителното производство. Приложено е и извлечение от Националния съдебен регистър
за актуално състояние на дружеството - заявител в производството по издаване на заповедта
за изпълнение, както и пълномощно за процесуално представителство на заявителя.
При преценка на посочените писмени доказателства първоинстанционният съд е
приел искането за издаване на европейска заповед за плащане за основателно като с
разпореждане № 110 от 07.01.2025 г. по ч. т. д. № 2497/2024 г е постановил издаването на
изпълнителен лист за сумите от 81 902 полски злоти и 7 713 полски злоти разноски, както и
за сумата от 3 500 лв. разноски за производството по реда на чл. 627 ГПК.
С молба от 04.02. 2025 г. заявителят „Венглококс Край “ АД е поискал да му се издаде
изпълнителен лист и за присъдената с европейската заповед за плащане лихва върху
главницата, считано от считано от 03.09.2019 г. Искането е уважено от съда с разпореждане
№ 1077 от 05.02.2025 г., постановено по ч. т. д. № 2497/2024 г. по описа на СГС.
По силата Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане е създадена единна
процедура, чрез която, при наличие на безспорни вземания, кредиторът може да се снабди
със заповед за изпълнение от една държава членка на Европейския съюз, която да подлежи
на изпълнение във всяка друга държава членка, без необходимост от нарочно производство
по допускане на изпълнение (екзекватура). По този начин е въведена възможност за
кредиторите в общността да използват унифициран процесуален механизъм за снабдяване
със заповедта за изпълнение чрез използване на специално създадени формуляри,
съставляващи приложения към Регламента, а за неуредените въпроси се прилагат
процесуалните правила на отделните държава-членки, включително по отношение на
привеждането на заповедта в изпълнение при спазване на минималните стандарти,
установени чл. 21 от Регламента т.е. без да е необходимо провеждането на нарочно
производство по допускане на изпълнение и без възможност за оспорване.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс,
издадената от друга държава членка европейска заповед за изпълнение съставлява съдебно
изпълнително основание на територията на Република България, без да е необходимо
провеждането на нарочно производство по допускане на изпълнението. Подобно на
2
заповедта за изпълнение, издавана по реда на чл. 410 и сл. ГПК, тя обаче не е пряко
изпълнително основание, т.е. въз основа на нея не може да се проведе директно
изпълнително производство. За целта следва да се издаде и надлежен изпълнителен лист,
като това се осъществява по реда, по който се издава изпълнителен лист за всеки друг
осъдителен акт, постановен от българските съдилища, а именно – по правилата, предвидени
в чл. 406 и сл. ГПК. Съобразно нормата на чл. 406, ал. 1 ГПК, за да издаде изпълнителен
лист, българският съд следва да провери дали актът е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Доколкото се касае до
чуждестранен акт съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите
на българския закон, а когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение,
което може да удовлетвори кредитора.
Същевременно, наличието на условията по чл. 406, ал. 1 ГПК българският съд
проверява единствено въз основа на документите, предвидени в чл. 21, ал. 2, б. „а“ от
Регламента, а именно копие от ЕЗП, обявена за изпълнима от съда по произход, която
изпълнява условията, необходими за установяване на нейната автентичност.
При извършването на тази проверка съдът, който привежда в изпълнение
европейската заповед за изпълнение не може да проверява нейната правилност, редовност и
дали тя подлежи на изпълнение правилността на издаване на заповедта, нейната редовност и
дали тя подлежи на изпълнение. Съответно за издаването на изпълнителният лист
достатъчно условие е пред съда да е представено копие от ЕЗП, обявена за изпълнима от
съда по произход и от съдържанието на заповедта да може да се изведе волята на съда по
произход по отношение на нейния предмет, който да се приведе в изпълнение, независимо
от степента и начина на индивидуализация на този предмет. В чл. 627 ГПК не е установено
изискване за представяне на превод за тази документи, предвид което изискването по чл. 21,
ал. 2, буква "б. " не е нужно да бъде спазено.
При съобразяване на изложеното неоснователно на първо място се явява
възражението на жалбоподателя, че липсва основание за постановяване на оспорените
разпореждания за издаване на изпълнителни листове, поради непредставянето на оригинала
на европейската заповед за изпълнение, както и поради наличие на несъответствия в
превода й на български език. Такива са и възраженията, поддържани във връзка с неяснота в
самата заповед за изпълнение досежно вида на присъдените с нея вземания и основанието за
възникването им, доколкото волята на издаващия съд за това в какви размери са уважени
претенциите на заявителя и срещу кого е ясна и разбираема от съдържанието на
представените формуляри. Вън от изложеното доводите за неточности на превода се
бланкетни и неконкретизирани, същите се свеждат до доводи за наличие на несъответствие в
адрес на управление на дружеството, което не е посочен в европейската заповед за плащане
на български език, а в оригиналът на полски език е посочен адрес, който не съвпада с адрес
на управление на дружеството .
Неоснователно е и възражението, че изпълнителните листове са издадени по молба на
лице, което е различно от заявителя в производството по издаване на европейската заповед
за плащане. Видно от приложеното към същата извлечение от съдебния регистър,
дружеството в полза на което е издадена европейската заповед за плащане „Венглококс Край
“ ООД е преобразувано в акционерно дружество „Венглококс Край “ АД , съответно
последното е легитимирано да иска привеждането й в изпълнение по реда на чл. 627 ГПК.
Въззивният съд намира за неоснователно и възражението, че европейската заповед за
изпълнение не е връчена редовно, съответно и поддържаното такова по правилността на
представената Декларация за изпълняемост. Редовността на връчването на заповедта е
съществено условие за спазване на правата на длъжника. Съобразно чл. 12 от Регламента то
се извършва при спазване на минималните изисквания, установени в него, а според
практиката на Съда на ЕС неспазването на тези изисквания е пречка за влизане в сила на
издадената европейска заповед за плащане и основание за недействителност на издадената
Декларация за изпълняемост. Наличието на пороци при връчването на заповедна за
изпълнение и съответно законността на Декларацията за изпълняемост обаче могат да бъдат
3
проверявани и изводите ревизирани единствено от съдилищата на издаващата държава-
членка. Такава проверка не е в правомощията на държавата-членка, която привежда
заповедта в изпълнение, която както е посочено горе извършва проверка единствено дали
представеното пред нея копие от европейска заповед за изпълнение удостоверява от външна
страна подлежащо на изпълнение вземане.
С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваните разпореждания
следва да бъдат потвърдени.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 110 от 07.01.2025 г. и разпореждане № 1077 от
05.02.2025 г., постановени по ч. т. дeло № 2497/2024 г. по описа на СГС, с които е
разпоредено издаване на изпълнителни листове въз основа на европейска заповед за
плащане, издадена на 10.03.2020 г. по досие № X GNc 62/20 на Окръжен съд Гливице,
Полша по Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006
г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4