Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда № ..от ...2013г. по НЧХД № ../2013г. Г.Оряховски районен съд е признал подс.Н. Д. Д., роден на .. г. в с.Д., жив. в гр.Г. О.- ул.”Р.” № 5 Б, .1, бълг. гражданин, неосъждан, женен, с ЕГН ........., за невиновен в това на 19.10.2012г. да е причинил на В. Д. С. лека телесна повреда с разстройство на здравето, като й нанесъл удари в областта на главата и тялото- престъпление по чл.130 ал.1 от НК и оправдава подсъдимия по така повдигнатото обвинение.Признаваподс. Н. Д. Д., роден на ... г. в с.Д., жив. в гр.Г. - ул.”Р.” № 5 Б, .1, бълг. гражданин, неосъждан, женен, с ЕГН ........, за виновен в това, че на 19.10.2012г. в гр.Г. причинил на В. Д. С. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като пострадалата С. отвърнала веднага на подс.Д., причинявайки му също такава телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и на осн.чл.130 ал.3 от НК освобождава подс. Н. Д. Д. и В. Д. С. от наказание..Осъдил е подс. Н. Д. Д., роден на ... г. в с.Драгижево, жив. в гр.Г. - ул.”Р.” № 5 Б, .1, бълг. гражданин, неосъждан, женен, с ЕГН *, да заплати на В. Д. С.от гр.Г. - ул.”Г.И.” № 35, с ЕГН * сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени в резултат от деянието на 19.10.2012г. неимуществени вреди за причинени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 6000лв., като неоснователен и недоказан, както ида и заплати сумата от 50лв./петдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гр.иск по сметка на ГОРС, както и 5лв. за издаване на изп.лист. Осъжда подс. Н. Д. Д. на основание чл. 189 ал.3 НПК да заплати сумата от 185.00лв. /сто осемдесет и пет лева/, представляваща половината от направените по делото разноски за експертизи по сметка на РС-Г.. ОСЪЖДА В. Д. С.от гр.Г. - ул.”Г.И.” № 35, с ЕГН *, на осн.чл.190 ал.1 от НПК да ЗАПЛАТИ сумата от 185.00лв. /сто осемдесет и пет лева/, представляваща половината от направените по делото разноски за експертизи по сметка на РС-Г. Против тази присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимият Н. Д. Д. в която твърди, че е недоволен от така постановената присъда и моли съда да я отмени като неправилна и да постанови нова с която да го признае за невиновен и да отхвърли предявения гр.иск. В съдебно заседание чрез своя защитник подсъдимият поддържа жалбата си , както и оспори жалбата на ответната страна, като се зае становище да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна. Против тази присъда е постъпила въззивна жалба и от частната тъжителка – В. С. чрез нейния пълномощник адв.И..В нея се твърди, че е недоволна от присъдата, че е признат за виновен подсъдимият по чл.130, ал.2 от НК и е освободен от наказание, като е приложен института на реторсията по чл.130, ал.3 от НК.Твърди, че е недоволна и от уважената част на гр.иск и счита същият за символичен и несъответстващ на реално претърпените болки и страдания от нея.Счита постановената присъда за неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон.Затова иска да бъде отменена в частта в която е приложен чл.130, ал.3 от НК, като се уважи предявения гр.иск в пълен размер. В съдебно заседание, чрез представляващия я адвокат зае становище, че тази жалба се поддържа изцяло. Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, прецени събраните по делото доказателства, взе в предвид изложените становища в съдебно заседание и като извърши проверка изцяло на постановената присъда по реда на чл.314, ал.1 и чл.313 от НПК, В.Търновски окръжен съд приема за установено следното: Въззиваемата /частна тъжителка в първата съд.инстанция/ В. Д. С., работила към 19.12.2012г. – датата на посоченото деяния, като хигиенист в ІІІ-то ОУ ”Св.св.Кирил и Методий” в гр.Г..В същото училище работил, но като огняр и подсъдимия Н. Д. Д..От събраните гласни доказателства се установява, че и двамата имали лоши отношения помежду си по повод работа, която вършели.Подсъдимият изпълнявал само функциите на огняр, но отказвал да помага в пряката работа на частната тъжителка, която при отсъствие на нейни колежки го карала да и помага, тъй като директора на училището му наредила да помага на хигиенистите при това отсъствие само при събиране на отпадъците и измитане на листата. На 19.10.2012г. около 07.00 часа и двамата били на работните си места и тъжителката предявила искане към подсъдимия да й оказва помощ „за разключване на стаите”.Това нейно искане било чуто от св.Х. и св.Д..Тя се обърнала към подсъдимия с думите -„Давай, Недьо да почваме да отключваме и да ми помагаш”, на което подсъдимият отговорил, че това не е негова работа и че не е тя човекът, който да му казва какво да върши, като и обяснил, че не разбира от ключовете т.е. не знаел кой за коя стая следва да се използва за отключването.Тя твърдяла ,че това е заповед на директорката, но последната в показанията си е заявила, че никога не е издавала писмено или устно такава заповед.Този отговор не се харесал на частната тъжителка и същата за което си разменила обидни думи с подсъдимия.След което по обясненията на подс.Д. „тя се хвърля като петел към мен, започва да ме блъска с ключовете, Х. бодигарда ни разтърва”.Същият твърди, че тя повторно отишла към него и метнала връзката с ключовете към него в резултат на което го одраскала по брадичката.Това нейно държание го предизвикало и той да я блъсне и както твърди взаимно не само се блъскали, но и се ритали по краката.Пряк свидетел на случилото се бил бодигарда на училището св.Х., който е потвърдил в показанията си, че С. и Д. започнали да си посягат и били еднакво агресивни.Видял удар от страна на Д. по бузата на С., а последната ритала подсъдимия по краката т.е видял взаимната размяна на удари, но не е категоричен кой първо е започнал с ударите. Училището има охранителна система образувана от няколко камери.Записите на същите от случилото са били изгледана в последствие от ръководството на училището, етичната комисия и изискани от полицията.Директорката на училището св.Д. дава в показанията се характеристика на двамата „че са невъздържани”, както и „че не е разпореждала подсъдимият да участва в разключването на стаите”, твърди, че няколко пъти е изгледала записите - „Видях си отново записа..Вижда се, че той тръгва към кафе машината, а тя тръгва след него….вижда се, че тя нещо посяга с ръка….има постоянни сближавания и отдалечавания между двамата…един път тя посяга към ръката на Д., той излезе и продължава да ръкомаха към него…за мен тя посегна към рамото му….после те излизат от обсега на камерата…”. Следователно след размяната на думите подсъдимият се е отдалечил от местото на което се е намирала частната тъжителка.Последната е тръгнала след него т.е. тя е тръгнала да го преследва и първа е посегнала към него с ръка към рамото му. Частната тъжителка е тази която е продължила разправията с подсъдимия, който сам и доброволно се отстранил от нея, като се е отправил към кафе машината, но последната го е последвала и се е опитала да продължат разправията т.е. същата е не само инициатор на спора, но и на неговото продължение в резултата на което и двамата си нанесли удари по краката, а на тъжителката и удар по лицето според св.Х. – очевидец на случилото се.Двамата са си причинили взаимно травми изразяващи се в болки и страдания от тези удари. След случилото се имало оплаквани от страна на частната тъжителка до директора на училището, както и последната посетила лекар, за да и се издаде мед.свидетелство № .../...12г.Допуснатата съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на посочения документ, дава заключение, че на С. са причинени кръвонасядания по лицето, Г. устна, оток с кръвонасядане по главата, ингвиналната област и по бедрото. Травмите са причинили на С. болки и страдания, без разстройство на здравето за срок от около 7-8 дни т.е. причинена и е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК – без разстройство на здравето изразяващо се в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото какъвто извод е направен правилно и законосъобразно от първата съдебна инстанция, а не както се претендира в тъжбата, че е по чл.130, ал.1 от НК – с разстройство на здравето.такова би имало, ако е налице леко увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите, както и леки изменения на физиологическите функции извън болката и страданието.В случая такива няма установени. Бодигардът на училището безспорно установи, че ударите между страните са били взаимни и той видял, че тъжителката рита подсъдимия, а от записите на камерите е установено, че въпреки след словесната престрелка помежду им и че подсъдимия първи е напуснал района в който е осъществена и се отправил към кафе - автомата без повод тя го е последвала и тя първа с ръка е докоснала рамото му в резултат се е стигнало не само до словесен двубой, но и до размяна на ударите.По делото са свидетелствали сина и съпругата на подсъдимия, които са потвърдили, че след като той се прибрал вкъщи имал синини по краката, които от допусната съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че на подсъдимият е възможно да са причинени от ритане с крак по долните крайници болки и страдания, без разстройство на здравето със срок на възстановяване 5-7 дни.Следователно в резултат на ритането нанесено от частната тъжителка и той е получил лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК – без разстройство на здравето. Взаимно причинените телесни повреди са леки, без разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Първоинстанционният съд след като е обсъдил доказателствата от делото и е след като се е убедил, че и двете страни са претърпели болки и страдания по смисъла на чл.130, ал.2 от НК без разстройство на здравето е приложил института на реторсията по чл.130, ал.3 от НК., която е допустима за този вид престъпления. В жалбата се твърди, че е недопустимо това приложение, тъй като подсъдимият нямал медицинско удостоверение за нанесените поражения в резултат на случилото се поради което съдът неправилно е допуснал съд.медицинска експертиза и е приложил разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК.Това възражение е неоснователно, тъй като от свидетелските показания и в последствие от съд.мед.експертизи е установено, че двете страни са си нанесли взаимно леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК т.е. всеки един от тях е отговорил на удара с удар в резултат на което са си причинили лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, като в случая е без значение коя от страните първа и е осъществила престъпното посегателство против личността, и коя първа сезира съда.Когато съдът установи, че са налице основания за прилагане на реторсия е длъжен да признае подсъдимия за виновен и да го освободи, както него, така и пострадалия от наказание, както в случая е постъпил съда. В случая инициатор за случилото се е частната тъжителка, която отначало с думи, а след това с действия е започнала саморазправа с подсъдимия, като го е нападнала, като започнала да го блъска, да мята връзката с ключовете по него и го одраскала, в резултат на което той й отвърнал с отблъсване на нападението и съответно нанасяне на удари.Въпреки, че е пострадал от тези нейни действия не се е оплакали на директора на училището и не е потърсил мед.помощ, както е постъпила частната тъжителка, която дори изпратила и съпруга си да се доразправя с него.Напротив при разглеждане на случилото се от ръководството той не отрича, че не е постъпил правилно и е изразил съжаление, като е понесъл наказанието наложено от него, а тъжителката не се е съгласила и е обжалвала същото пред съда.Очевидецът на случилото се – охранителя Х. е видял взаимно причиняването на ударите от двете страни, а резултата от този удари е описан от свидетелите – съпруга и син на подсъдимия, който само пред тях е показал получените синини след като те са нанесени, които в последствие по техните описания са били обект и на експертизата.Обстоятелството, че те са получени след сблъсъка на двамата не е пречка да бъдат разгледани от съда, тъй като свидетелят очевидец е незаинтересова и е видял, че тъжителката рита подсъдимия по краката, където другите двама свидетели са описали получените синини в резултат на тези удари т.е и той е претърпял лека телесна повреда без разстройство на здравето в резултат на тези ритания нанесени му от частната тъжителка. В случая и двете страни са получили телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, които взаимно са причинени по време и място и същите могат да се доказват с всякакви доказателствени средства не само с мед.свидетелство, а и по описание от свидетели.Затова правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, тъй като са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди.Обстоятелството, че частната тъжителка е потърсила правата си по съдебен ред, а подсъдимият за своите болки и страдания от техния сблъсък не означава, че не следва да се приложи принципа на реторсията. Независимо, че тъжителката и подсъдимия следва да бъдат освободени от налагане на наказание, съдът следва да се произнесе относно причинените неимуществени вреди на тъжителката, тъй като освобождаването от наказание не го освобождава от гражданска отговорност за причинени неимуществени вреди.Такива са предявени срещу подсъдимия от частната тъжителка в размер на 6000.00 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането.След като се преценя‗ всички доказателства и се приложи разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се установява безспорно, че такива тя е претърпяла, но размера на същите се определя по принципа на справедливостта регламентиран в чл.52 от ЗЗД.Първата съдебна инстанция е преценила, че такива се дължат, но в по-малък размер от предявеният, а именно присъдени са 500 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането 19.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата.Този размер е законосъобразен и справедлив, тъй като неимуществените вреди следва да овъзмездят болки и страдания без разстройство на здравето т.е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.Присъждането на по-висок размер означава неоснователно обогатяване на претендиращото лице, което е недопустимо, тъй като с този иск се уважават неимуществени вреди, а не се цели обогатяване неоснователно на претендиращото лице. При тази фактическа и правна обстановка въззивните жалби и на двете страни са неоснователни и като такива се отхвърлят, като на основание чл.338 и чл.334 т.6 от НПК се потвърждава първоинстанционното решение. Водим от изложеното, В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № ...от ...2013г. по НЧХД № .../2013г. Г.Оряховски районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |