Решение по дело №4155/2023 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 250
Дата: 15 март 2024 г.
Съдия: Неделина Минчева
Дело: 20235530104155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Стара Загора, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Емилия Ат. Д.а
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20235530104155 по описа за 2023 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП
и ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит №***** от 13.02.2023г. В
условията на евентуалност са предявени конститутивни искове с правно основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на чл.5, ал.7, чл.9, ал.1 и
чл.9, ал.2 от Договор за кредит №***** от 13.02.2023г. В условията на кумулативност е
предявен и иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на
ищеца, недължимо платена от последния сума в размер на 659,27лв. Претендират се и
направените по делото разноски..
Искът е предявен от М. Г. З. от гр.Стара Загора срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД,
гр.София. С исковата молба се твърди, че страните сключили Договор за кредит №***** от
13.02.2023г. за сумата от 1300,00лв., която ищецът е следвало да върне на 16 вноски при
ГЛП от 39,03% и ГПР от 45,52%. Ищецът счита, че договорът за паричен заем е нищожен
поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща
размера на дължимата годишно лихва, както и тези уреждащи дължимата такса за бързо
разглеждане на искането за кредит и дължимата такса за динамично плащане по кредита.
Счита, че целият договор следва да бъде обявен за недействителен, поради обстоятелството,
че не е посочен правилния годишен процент на разходите в процесния договор за кредит.
При изчисление на размера на месечната анюитетна вноска съобразно заложения процент на
възнаградителната лихва, се получавал размер на лихвата много по-голям от посочения в
договора. На следващо място счита, че завишаването на възнаградителната лихва без да е
договорена такава представлява нелоялна търговска практика съобразно чл.68г ЗЗП. Твърди
също, че с Договора е уговорено размерът на оскъпяването по кредита да е в един размер, а
1
в действителност е друг, като по този начин се е целяло неоснователно обогатяване.
Сключеният договор бил нищожен поради факта, че клаузите му не били уговорени
индивидуално, а били предварително изготвени. Общите условия, при които бил сключен,
били изготвени бланково. Уговорените такси за бързо разглеждане на кредита и за
динамично плащане по кредита били разходи, които трябвало да се включат в ГПР, но това
не било направено. Така посоченият ГПР не отговарял на действителния по договора. Освен
това договорът бил нищожен и поради противоречие с нормите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във
връзка с чл.22 ЗПК. Счита, че поради по-големият размер на годишния процент на
разходите, приложен по кредитното правоотношение, клаузата за възнаградителната лихва
по кредита е в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. В случай, че съдът приеме, че
договорът за кредит не е изцяло нищожен, счита, че клаузата за договорна лихва по кредита
противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съгласно съдебната практика размерът на
възнаградителната лихва по кредита не можел да надхвърля три пъти размера на законната
лихва. Освен това, ако се вземат предвид и плащанията по допълнително предвидените
такси, то оскъпяването на кредита става много по-голямо от посочения лихвен процент в
договора. В случай, че съдът приеме, че договорът за кредит не е изцяло нищожен, счита, че
клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита е недействителна, тъй като
противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това таксата противоречала на добрите нрави, тъй
като нарушавала принципа за справедливост. В случай, че съдът приеме, че договорът за
кредит не е изцяло нищожен, счита, че клаузата за заплащане на такса за динамично
плащане е недействителна, тъй като противоречи на добрите нрави. Съдебната практика
приемала, че при значителна нееквивалентност на насрещните престации, съответната
клауза е нищожна. Стойността на тази услуга представлявала над 80 % от стойността на
кредита. Налице била очевидна нееквивалентност на дължимия резултат за двете страни по
договора. Двете услуги „бързо разглеждане на кредита“ и „динамично плащане“ са дейности
по усвояване и управление на кредита и чрез заплащането на такси за тези дейности се
целяло неоснователно обогатяване на кредитора. Клаузите противоречали на добрите нрави
и представлявали скрит разход по договора за кредит, с което се целяло заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Ищцата заплатила сумата от 659,27лв., представляващи
възнаградителна лихва, такса „бързо разглеждане на кредита“, такса „динамично плащане“
и обезщетение за предсрочно погасяване. Счита, че неоснователно е заплатила посочената
сума, която подлежала на връщане. Моли съда да прогласи за нищожен Договор за кредит
№***** от 13.02.2023г. В условията на евентуалност моли съда да прогласи за нищожни
клаузите от същия договор, а именно: визираната в чл.5, ал.7 от Договор за кредит №*****
от 13.02.2023г. клауза, съгласно която се дължи възнаградителна лихва в размер на 39,03%
на година от кредитополучателя, визираната в чл.9, ал.1 от Договор за кредит №***** от
13.02.2023г. клауза, съгласно която се дължи такса за бързо разглеждане на искането за
кредит в размер на 718,08лв., както и визираната в чл.9, ал.2 от Договор за кредит №*****
от 13.02.2023г. клауза, съгласно която се дължи такса за динамично плащане по кредита в
размер на 1077,12лв. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
659,27лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит №***** от
2
13.02.2023г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск се явява
неоснователен. Счита, че посочените от ищеца клаузи от договора не са нищожни и не
противоречат на добрите нрави. Твърдението за противоречие с добрите нрави било
голословно. Твърди, че посочения в договора ГПР е съобразен с разпоредбите на ЗПК,
където е регламентирано неговото съдържание. Допълнителните услуги, за които се
начислява такса, били изрично пожелани от кредитополучателя, те не били задължителни
условия за сключване на договора и отпускане на кредита. Ищцата се е запознала
предварително с цената на съответните услуги и ги е приела. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения по делото договор за кредит с номер ***** от 13.02.2023г.,
сключен между страните, ответникът, в качеството на кредитор се е задължил да предостави
на ищцата, като кредитополучател потребителски кредит в размер на 1300,00лв., а
последната се е задължила да върне същата сума на 16 месечни погасителни вноски при
годишен процент на разходите – 45,52 % и годишен лихвен процент 39,03%.
Съгласно клаузата на чл.9, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит,
кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му при
условията на т.7.3 от раздел V на общите условия. Съгласно същата клауза от общите
условия: „Срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума, да ползва бързо
разглеждане по своя Кредит. При ползване на тази възможност искането за кредит се
разглежда от кредитора в срок до 2 (два) часа, в рамките на неговото работно време, считано
от момента, в който при него постъпи искането за отпускане на кредит. В случаи, когато
искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен
ден или неофициален празник се допуска забавяне в обработката извън посочения в
настоящата точка срок, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит в срок до два часа от началото на първия следващ работен
ден. /…/Заплащането на паричната сума за Бързо разглеждане се дължи от кредитоискателя
само в случаите, когато кредитът бъде усвоен, не се дължи ако искането за отпускане на
кредит не бъде одобрено. Точният размер на паричната сума зависи от кредитния продукт за
който кредитоискателят кандидатства.“ Паричната сума за бързото разглеждане на искането
за кредит е в размер на 718,08 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.
Съгласно клаузата на чл.9, ал.2 от договора, при кандидатстването си за кредит,
кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по своя кредит
при условията на т.7.4 от раздел V на общите условия. Съгласно същата клауза от общите
условия, „Срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума, да ползва
Динамично плащане по своя кредит. При ползването на тази възможност кредиторът
3
осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя
или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по
настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време на Кредитора, за да
извърши кредитополучателят редовно плащане (плащане не по-късно от датата на падежа),
съобразно следните условия, които Кредитополучателят трябва да спазва: А. В случай, че
няма предварителна уговорка с представителя на Кредитора при предходно плащане на
вноска, да уведоми Кредитора, че желае да извърши плащане на настоящ адрес или на друго
място, различно от настоящия му адрес, не по-късно от 1 (един) работен ден преди
настъпване на падежа, като се обади на националния номер на Кредитора - *********. Б.
Ако желае да извърши плащане на друго място, различно от настоящия му адрес, да посочи
точен адрес на това място, съобразявайки се и спазвайки условието - мястото да се намира в
квартала по настоящия му адрес, който е декларирал.“ Заплащането на паричната сума за
Динамичното плащане се дължи от Кредитополучателя само в случаите, когато Кредитът
бъде усвоени не се дължи ако искането за отпускане на кредит не бъде одобрено. Точният
размер на паричната сума зависи от кредитния продукт, за който Кредитоискателят
кандидатства. В случай, че Кредитоискателят изрично пожелае да се ползва от Динамично
плащане по своя Кредит и бъде одобрен за Кредит, заплаща дължимата парична сума за
осигурената от Кредитора възможност съобразно погасителния план, заложен в
индивидуалния Договор за кредит. Паричната сума за динамичното плащане на искането за
кредит е в размер на 1077,12лв. и е дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.
Видно от удостоверение за изплатен кредит от 16.03.2023г., М. Г. З., в качеството си
на кредитополучател е погасила кредит № *****
С оглед изясняване на фактите по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице по същата се установява, че ГПР по процесния договор е
изчислен по формулата в Приложение № 1 към ЗПК, като при изчисленията от ответника
няма заложени други разходи в калкулацията на ГПР по договора, освен възнаградителната
лихва. В случай, че в размера на ГПР бъдат включени таксите по чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от
договора размерът на последния ще се равнява на 431 %, а в случай, че в същия бъде
включена само таксата по чл.9, ал.1 от договора – размерът на ГПР ще в размер на 162,42 %.
Вещото лице изчислява, че при погасяване на кредита, ищцата е заплатила сума в общ
размер на 1959,27 лв., от която: 1300,00лв. главница, 646,27лв. услуга „бързо разглеждане“
и 13,00лв. – такса за предсрочно погасяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищцата от своя страна
има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на
4
потребителите. Тези обстоятелства сочат на това, че разглежданият договор е договор за
потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл.23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи, т.е.
тази недействителност има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите разходи.
Предвид разпоредбата на чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 45,52 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
5
В настоящия случай услугата "Бързо разглеждане на искането за кредит"
представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а "Динамично
плащане" има за предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и
потребител и да помогнат кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. С тези допълнителни
плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тези суми, реално се увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно
допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договорите годишен процент на
разходите от 45,52 %, не отговаря на действителния такъв.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че чрез клаузите за заплащане на
допълнителни услуги "Бързо разглеждане на искането за кредит" и "Динамично плащане",
уговорени в процесния договор, се нарушава императивната норма на чл.10а ЗПК.
Формално в него не са вписани такси за действия, свързани с усвояване или управление на
кредита, но реално тези допълнителни услуги по естеството си представляват именно
заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита. Доколкото в случая и за двете
допълнителни услуги са начислени такси, платими по погасителния план на кредита, по
този начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и така се
надвишава ограничението на чл.19, ал.4 от същия закон. Допустимата граница е предвидена
да е петкратният размер на законната лихва (или ГПР да е около 50 %), а с включването на
таксите за "Бързо разглеждане на искането за кредит" и "Динамично плащане",
превишението ще надхвърли това ограничение. Затова и тези клаузи са нищожни на
основание чл.19, ал.5 ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в §1, т.1 от
ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Така, таксата за тези услуги
прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е и
санкцията на нормата на чл.21, ал.1 ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за
цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни.
Именно затова посочените клаузи по договорите за кредит не отговорят на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити
по т.10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Тази
норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите, чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договорите не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването им предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че клаузите са недействителни,
на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, без да е необходимо да се
6
обсъждат останалите аргументи на страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Установи се по делото, че във връзка с
разглеждания договор за кредит, ищцата е заплатила сума в общ размер на 1959,27лв.
Предвид това обстоятелство и горното заключение, че договорът се явява недействителен,
следва да се приеме, че ищцата дължи на ответника чистата стойност на кредита, а именно
1300,00лв. Ето защо, като недължими на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, следва да се
приеме заплатената сума в размер на 659,27лв. В тази връзка предявеният иск за
неоснователно обогатяване следва да бъде уважен изцяло и да се осъди ответника да заплати
на ищцата сума в размер на 659,27лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Така следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сума в размер на 139,33лв.,
представляваща заплатена държавна такса и сума в размер на 400,00лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.38 от Закона за адвокатурата съдът намира, че следва да определи на
процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв. по
иска за нищожност на договора за кредит и 400,00лв. по иска за неоснователно обогатяване,
като присъди на адв.М. възнаграждение от общо 800,00лв.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.
„Незабравка“ №25, ет.5, представлявано от Б. К. Б. и Симеон И. Гетов и М. Г. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *****, и настоящ адрес: ***** че Договор за кредит с номер
***** от 13.02.2023г., е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.„Незабравка“ №25, ет.5, представлявано от Б. К.
Б. и Симеон И. Гетов да заплати на М. Г. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, и
настоящ адрес: ***** сумата в размер на 659,27лв. (шестстотин пендесет и девет лева и 27
стотинки), представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит с номер *****г.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.„Незабравка“ №25, ет.5, представлявано от Б. К.
Б. и Симеон И. Гетов да заплати на М. Г. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, и
настоящ адрес: ***** сумата в размер на 539,33лв. (петстотин тридесет и девет лева и 33
7
стотинки), представляващи разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.„Незабравка“ №25, ет.5, представлявано от Б. К.
Б. и Симеон И. Гетов да заплати на адв. М. В. М., с личен адвокатски номер *****, АК
Стара Загора, сумата в размер на 800,00лв. (осемстотин лева), представляващи адвокатско
възнаграждение, присъдено на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8