Р Е Ш Е Н И Е
№
260242/28.01.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 7516 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени по реда на
чл. 422 ГПК положителни установителни искове от „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, срещу П.Т.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4
035,79 лв. /четири хиляди тридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща служебно начислена цена за електроенергия по фактура №
**********/08.08.2019 г. за периода от 29.07.2017 г.
до 28.07.2018 г. за обект на потребление: гр. * и сумата от 183,85 лв. /сто
осемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 19.08.2019 г. до 30.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
25.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 1429 от 12.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 2619/2020 г. на ВРС, XLVII с-в.
Ищецът „Е.П.“ АД твърди, че в системата на „*“ АД
титуляр на партидата за имот, находящ се в гр. *, с абонатен № ********** и
клиентски № ********** е *, но след направена от ищеца проверка в имотен
регистър към Агенция по вписвания, същият е установил, че процесният имот е
собственост на П.Т.А.. Сочи, че „*“ АД като краен снабдител не би могъл да знае
каква е актуалната собственост на имота, както и дали носители на правото на
собственост, респективно на правото да им бъде открита партида за снабдяване с
електроенергия не са няколко лица. Ищецът твърди, че в Общите условия на „Е.П.“
АД е предвидено задължение за лицата, придобили собствеността върху обект,
както и правото да получат партида за снабдяване и продажба на електроенергия
за даден обект, да уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна в
30-дневен срок от настъпване на събитието, поради което твърди, че към момента
на извършване на проверката и към периода на корекцията, собственик и ползвател
на процесния имот е П.Т.А., както и че общите условия на „*“ АД и „Е.П.“ АД са
годен източник на облигационни задължения между ответника и двете енергийни
предприятия. В исковата молба се твърди, че на 28.07.2018 г. е извършена
проверка в обекта на потребление при спазването на предвидената в ПИКЕЕ
процедура, съставен е констативен протокол, който е подписан от един свидетел и
един член на домакинството на ответника, които не са служители на ищцовото
дружество, СТИ е демонтирано и изпратено за метрологична експертиза в БИМ, от
която се установява софтуерна намеса в електромера. Твърди, че е налице
преминала електроенергия отчетена в невизуализирана тарифа, което е основание
по чл. 50 ПИКЕЕ /2013 г./ за начисляване на стойността и́ в размер на 4
035,79 лв. по фактура № ********** от 08.08.2019 г.
Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски по делото. В съдебно
заседание поддържа исковата молба.
Ответникът П.Т.А. подава отговор на исковата молба,
с който оспорва иска като неоснователен, за което излага подробни съображения.
Твърди, че между него и ищцовото дружество не е налице облигационна връзка по
силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия. Оспорва, че на
посочения в исковата молба адрес е доставена електрическа енергия в
количеството, отразено във фактурата от
08.08.2019 г. Твърди, че не са спазени,
приетите от КЕВР Правила за измерване на количествата електрическа енергия при
извършването на корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Ответникът сочи, че
средствата за търговско измерване, както и електромерните
табла са собственост на електроразпределителното дружество, както и че негово
задължение е да ги поддържа в изправност. Твърди, че не е регламентиран ред, по
който ответникът да извършва проверки и корекционни процедури по сметки за стар
период на абонатите си. Оспорва, че със заявление № 000029-42802/31.07.2018 г.,
подадено в Български институт по метрология, Регионален отдел – Варна е
предоставен процесния електромер. Твърди, че Констативния протокол от
метрологична експертиза на електромер № 1795/26.07.2019г. –
АУ-Е-000029-42802/31.07.2018 г. е манипулиран. Подробно излага съображения за
недължимост на сумата и незаконосъобразност на извършената корекционна
процедура. Оспорва Констативен протокол № 1202290 от 28.07.2018 г., като
твърди, че в процедурата по съставянето му са допуснати нарушения. Оспорва
становището за начисление на електрическа енергия от 09.07.2019 г. Оспорва
посоченото основание за корекция, а именно софтуерно прочитане на паметта на
СТИ, както и лицензията на този софтуер, така и неговото съществуване. Оспорва
изцяло фактура № ********** от дата 08.08.2019 г. на
стойност 4 035,79 лв. по отношение на периода, за който е начислена, служебно
начислените кВтч електрическа енергия, както и
крайната цена за кВтч. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски. В съдебно заседание поддържа отговора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
На 28.07.2018
г. на адрес в гр. * е извършена проверка на СТИ с фабр.№
1114021564373467 от страна на служители на „*“ АД, като в присъствието на двама
свидетели е съставен Констативен протокол № 1202290, в който е отразено, че в
регистър 1.8.3. на електромера е записано, че е изразходвана електроенергия в
размер на 012658 кВТч, а в регистър 1.8.4. е 008932 кВТч. СТИ е демонтирано, пломбирано и изпратено за
експертиза в БИМ, като на негово място е поставен нов електромер.
На 31.07.2018
г. служители на БИМ РО-Варна са съставили Констативен протокол № 1795/26.07.2019
г. – АУ – Е – 000029-42802/31.07.2018 г., от който се установява след проверка
на изпратеното СТИ, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера. Действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа: Т3 – 012658 kWh и Т4 – 008932,4 kWh. Не е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера и същият съответства на
метрологичните характеристики, както и на изискванията за точност при измерване
на енергия.
На 06.08.2019
г. ЕРП Север издават становище за начисляване на ел.енергия в размер на 21 590 кВТч за периода 29.07.2017 г. – 28.07.2018 г. Във връзка
със становището е издадена Фактура № ********** от 08.08.2019
г. за сумата от 4 035,79 лв. на името на * с посочен обект на потребление:
гр. *. След това описаните документи са изпратени до Тодор А. Ламбов.
От
представения Протокол № 1042859 от 13.10.2015 г. се установява, че процесното
СТИ с фабр.№ 1114021564373467 е монтирано в обекта на
потребление с нулеви показания за дневна и нощна тарифи.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-електротехническа експертиза
на процесния електромер се установява, че същият е преминал първоначална
метрологична проверка, като срока на годност на същата е до 2021 г. Натрупаната
енергия в регистри 1.8.3 и 1.8.4. действително е преминала през електромера.
Съществуват данни за външно вмешателство върху СТИ. Аритметично точно е изчислена
стойността на количеството ел.енергия по процесната фактура. Налице са били
техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на
електроенергия, на основание чл. 50 ПИКЕЕ.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца претендирана сума за служебно
начислена по сметката му реално потребена електроенергия за определен период,
както и обезщетение за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение.
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че
ответникът е потребител на ел. енергия за обект на потребление с абонатен №
**********, находящ се на адрес: гр. *; че е доставил на ответника начисленото
с процесните фактури количество ел.енергия, отчетена по предвидените в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.п.” АД ред;
изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва; че е извършил
проверка на СТИ на адреса на потребление на ответника; че е извършил корекция
на сметката на ответника в съответствие с предвидените изисквания в действащите
към този момент ПИКЕЕ и в тази връзка, че е налице законово основание за това;
че правилно е изчислил размера на дължимата от потребителя сума.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията
и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона за енергетиката
в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени
хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на СТЕ.
Доколкото
към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС
/обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г./, то настоящият
състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае
бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови
правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала
нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в
които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия,
за която има измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7,
чл. 47, ал. 1, чл. 55/.
В
отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че законодателят с
новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което
вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна техника при
нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в чл. 26 от
Закона за нормативните актове.
Все
още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда, че при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът
приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в
скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните.
Дори
да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране
на сметката на потребителя, то същият не може да се приложи, защото останалите
действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си
да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017
г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими
към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 25.06.2018 г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни
правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за
коригиране на сметката. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и
предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и
техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Извършените от ответника в тази връзка действия към този момент не са изрично
регламентирани, поради което и не са основани на закона. Дори да не е отменен
законовия текст, който предвижда коригирането на сметката по определена
методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за
констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за
прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по
ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то
доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и извършването им няма
юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и
държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от
неправомерни действия на монополистите.
Предвид
горното съставения от служителите на „*“ АД констативен протокол следва да се
цени от съда единствено като частен документ, който в случая не носи подписа на
потребителя, поради което установените в него факти не го обвързват.
По
отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на показания в
невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на преминалото
количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към електрическата мрежа клиентите
от дадената група избират тарифността на измерване
количеството електрическа енергия, като операторът на съответната мрежа е
длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения
избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване
на електрическата енергия. В случая, видно от доказателствата по делото, на
ищеца битов потребител е монтиран електромер, който измерва преминалата
ел.енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна. Цената на
преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно конкретната
тарифа, според месеците и часовете когато е била използвана.
В
противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и
способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира цена за
технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия.
От данните по делото не се събраха доказателства ответникът да се е съгласявал
с такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв не е
законово регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира
начина на измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените
тарифи, съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /Одобрени с Решение №
ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл.
10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е
предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на
страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл. 662
от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
/Изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо
устройство - електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е
възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и
действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана).
В случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е
възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване
на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането
в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След
като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде
информиран за консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея.
Задължението за предоставяне на информация на потребителя (за отчетената
стойност на ел.енергията и за нейната цена) от страна на доставчика е от
ключово значение за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до
опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция на сметка.
Ако
целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия, която поради
манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, то способите и
процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от
потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово регламентирани.
Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката, поради което
ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители суми на база на
стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как енергията е
преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално потребена.
По
делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането на СТИ
показанията в скрития регистър са били нулеви. Твърдението, че при нулеви
показатели на другите тарифи, не е възможно в скрития регистър показателите да
са други, е невярно. Това е така, защото достъп до софтуера преди монтирането
имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез съответните
пароли и е технически възможно да се извърши манипулация и начисляване без
потребителя да може да разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по
които нормално се отчита използваната от него ел.енергия, са нулеви при
монтирането. Именно, за да се избегне начисляването на суми и заплащането на
ел.енергия, която потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са
конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват
съответните стойности. Този извод се потвърждава и от разпоредбите на Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Електромерите
технически притежават повече тарифи за отчитане на положителна активна енергия,
в случай, че се въведе допълнителна тарифа (извън върхова, дневна и нощна),
която да може да бъде използвана без да се налага смяна на устройството. В този
смисъл този „скрит“ регистър не се използва по техническото му предназначение и
по този начин създава предпоставки за манипулиране, като негативните
последиците от това следва да се възложат в тежест на по-силната страна в
правоотношението – доставчика на ел.енергия.
Към
горното следва да се добави и това, че за да се манипулира електромерът по този
начин е необходим специализиран софтуер, до който имат достъп само дружеството,
което стопанисва СТИ и БИМ. Също така, за да се оперира с този софтуер до
степен, която би позволила манипулация на регистрите, са необходими специални
технически и компютърни познания.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения положителен установителен
иск за неоснователен и същият следва да се отхвърли изцяло. Недължимостта
на главницата води до недължимост и на акцесорната претенция за обезщетения за
забава.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноските извършени в хода на производството в
размер на 850 лв. адвокатско възнаграждение, за които са представени списък с
разноски и доказателства за плащане.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове от „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, срещу П.Т.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 035,79 лв. /четири хиляди тридесет и
пет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща служебно начислена цена
за електроенергия по фактура № **********/08.08.2019
г. за периода от 29.07.2017 г. до 28.07.2018 г. за обект на потребление: гр. *
и сумата от 183,85 лв. /сто
осемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 19.08.2019 г. до 30.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
25.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 1429 от 12.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2619/2020 г. на ВРС, XLVII с-в.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/,
представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и
производството по чл. 422 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: