Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.06.2019
г. гр.Т.
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На седемнадесети юни 2019 година В открито
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
секретар Станка Желева
като разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.д. № 170 по описа на
съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О.М.Ф. ***, чрез пълномощника му адв. Н.М.-***,
срещу решение № 229/08.04.2019 г. по гр.д. № 125/2019 г. по описа на РС –Т.,
САМО В ЧАСТТА МУ, в която О.М.Ф. е осъден да заплаща месечна издръжка за детето
О.О.М., роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител Х.М.Ф. ***, ЕГН **********, в размер на 190 лв., считано
от 22.01.2019 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до настъпването на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, и В
ЧАСТТА, с която е осъден да заплати издръжка за малолетното дете за минало
време, за периода 22.01.2018 г. до 22.01.2019 г. - в размер на 2 280 лв.
Считайки решението за неправилно – незаконосъобразно и необосновано,
въззивникът моли за неговата отмяна в обжалваните части и постановяване на ново
такова, като съдът вземе предвид минималните размери на работната заплата за
страната за 2018г. и 2019г., както и разпоредбата на чл.142,ал.1 и ал.2 от СК .
Изложените оплаквания и доводи в жалбата са: Фактическите констатации,
приети от съда за установени, не кореспондират на събрания доказателствен
материал. От мотивите на решението е видно, че съдът определяйки размера за
минало време - сумата в размер на 2280лв. се е ръководил от минималната работна
заплата за страната към 2019г., която е 560,00лв., но същата е издръжка за минало време, а
именно за 2018г. Към него момент минималния размер на работната заплата за
страната е 510,00лв., което обстоятелство не е отчетено от първостепенния съд.
На следващо място съдът е определил първоначален размер на месечната издръжка
-190,00лв. считано от 22.01.2019г. над минималния размер, посочен в
разпоредбата на чл.142,ал.2 от ГПК, като е приел, че доходите на въззивника и
неговите възможности за издръжка са почти неограничени, поради това, че се
намира в чужда държава. Въззивникът признава, че е в чужда държава, но твърди,
че се лекува, живее при сестра си, която
работи като медицинска сестра и се налага да го издържа, защото здравословното
му състояние не позволява да полага труд.
В постъпилия в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК писмен отговор, въззиваемата
страна, чрез пълномощника си адв. С.А., оспорва жалбата, като възразява че
първоинстанционният съд , в мотивите си, е направил задълбочен анализ на всички
писмени и гласни доказателства, събрани в хода на производството. Представените
от ответника доказателства за доходи са за минали години, понастоящем той живее
и работи в Г., които обстоятелства са потвърдени от гласните доказателства.
Моли решението да бъде потвърдено, претендира разноски за адв.възнаграждение.
В заседание пред въззивната инстанция въззивникът поддържа жалбата си, не
претендира разноски. Въззиваемата страна поддържа отговора дси , претендира
разноски за въззивната инстанция- адв. възнаграждение.
При извършената проверка на допустимостта на жалбата съгласно чл.267 ГПК
при съответно прилагане разпоредбите на чл.262 от ГПК, съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима- подадена е в двуседмичния срок по
чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, отговаряща на изискванията на 262 във
вр.с чл.260 и чл.261от ГПК.
Разгледана по същество- жалбата е частично основателна.
Решението, неин предмет е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество съдът съобрази следното:
Пред първо5инстанционния съд е предявен иск за прекратяване на брака между
страните, предоставяне родителските права спрямо роденото от брака дете на
майката, определяне на издръжка в размер на 200лв., считано една година назад
от предявяване на иска.
Предмет на въззивното производство е
решението, в частта относно определената издръжка.
В исковата молба ищцата твърди, че от раздялата на страните през м.
септември 2017г. тя се грижи изцяло за детето, понякога с помощна на своите
родителите или родителите на ответника. Той обаче не е участвал лично в грижите
за детето, поради което моли да бъде осъден да заплати издръжка в размер на
200лв. месечно, считано една година преди предявяване на иска.
Ответникът е оспорил иска в тази му част за издръжка за минало време, с
възражения, че и той е полагал грижи за детето и е помагал финансово – от
пролеттта на 2018 г. до м. октомври 2018г., когато ищцата заминала на работа в
чужбина и за детето се грижели той, неговите родители и родителите на ищцата.
По фактите:
Безспорно се установява по делото (разпитаните свидетели и на двете
страни), че от есента на 2017 г. страните са се разделили, ответникът напуснал
семейството си, като детето е останало при майката, която е полагала грижи за
него. От момента на раздялата ответникът рядко търсел детето, но в издръжката
му не участвал. Поради невъзможност да осигури средства за детето си, а и
поради това, че ответникът не давал издръжка, майката заминала на работа в
чужбина, като при нейното отсъствие от страната май-октомври 2018г., детето
останало на грижите на нейните родители, като се включвали и родителите на
ищеца. През лятната ваканция детето било гледано и в с. Б., при родителите на
бащата (св. А.), и от родителите на майката. Майката изпращала средства от
заработеното от нея, но не се установи бащата да е предоставял някаква издръжка
на детето или да е полагал грижи за него. След заминаването си в чужбина, се
обаждал да го чуе по телефона, но не е давал или изпращал средства за неговата
издръжка.
Понастоящем бащата се намира в Г., където е заминал през есента на 2018 г.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите не се установява по безспорен
начин работи ли там бащата (както твърди ищцата) или пък е на лечение, на
издръжка на сестра си, при която живее (както възражение е направил ответника
едва във въззивната жалба). В показанията си единствено св. Х. свидетелства, че
докато майката била в чужбина (лятото и есента на 2018 г.), родителите на
бащата в петък вземали детето, тъй като ответникът петък, събота и неделя „ходеше
на лечение“. Други данни относно
здравословното състояние на ответника, и към настоящия момент, не са
ангажирани. Пред въззивната инстанция, въззивникът се позовава на документи,
които не бяха приобщени към доказателствения материал, поради непредставянето
им на български език, съгласно чл. 185 ГПК.
Ищцата е представила удостоверение за получено от нея за периода
м.03.2018г.- м.02.2019г. обезщетение за безработица по чл. 54б ал. 1 от КСО,
изпратено през м. февруари 2019 г. Ответникът е представил доказателства за
получавано от него възнаграждение в периода януари-септември 2018г. , в размер
на около 525 лв.- месечно.
При така установените фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
По предявения иск с правно осн.чл. 143 ал. 2 от СК:
Съгласно сочената разпоредба родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Предявеният иск за заплащане на издръжка е основателен по същество. Безспорно
е установено в процеса, че след раздялата на страните майката е тази, която
полага грижите за детето и осигурява неговата издръжка, както бащата не взема
участие. Установено е от показанията на свидетелите, че родителите на ответника
са полагали и полагат повече грижи за детето отколкото той, осигуряват на
детето средства и подаръци. Тяхната грижа обаче не може и не замества
задължението на родителя съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условшия на живот, необходими за развитието на детето (чл. 143 ал. 1 СК).
При установените по-горе възможности на страните, предвид и възрастта на
детето и съответните на нея средства за покрив, храна, облекло, здравни грижи,
образование, емоционален комфорт и развлечения, съдът определя, че общият
дължим размер на издръжка на малолетното дете (почти на 9 години) е в размер на
350.00 лв., от които бащата следва да поеме 190 лв., останалата част – от
майката, която освен финансово, полага и
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Неоснователно е
искането на ответника да бъде определена месечна издръжка в размер на минимума,
предвиден в закона (чл. 142 ал. 2 от СК) , съобразно мин.работна заплата,
считано от 01.01.2019г. Минимален размер
би бил предвидим при дете на много ниска възраст, и/или при доказана невъзможност,
или намалена работоспособност на родителя. Какъвто настоящият случай не е.
Доколкото от представените по делото доказателства не се установява полага ли
или не труд в чужбина ответника, какви са неговите доходи и възможности, същите
следва да бъдат съобразявани, съотнесено към минималната работна заплата за
страната. Още повече, че разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК, касаеща издръжка
на ненавършило пълнолетие дете е категорична – родителите дължат издръжка,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. При липсата на ангажименти за заплащане на издръжка и грижи за други лица,
така определеният размер не се явява завишен и несъответстващ на възможностите
на бащата, в каквато насока са оплакванията в жалбата.
Не така стои въпроса с определената издръжка за минало време – по иска по
чл. 149 от СК.
Съгласно сочената разпоредба издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година преди предявяване на иска. Предвид приетото, че от
раздялата на родителите през 2017г., ответникът не е давал издръжка и не е
полагал грижи за детето, искът за присъждане на издръжка за минало време, за
периода 22.01.2018-22.01.2019г. се явява основателен по същество. Относно
размера - съобразявайки законово определения минимум на дължимата издръжка за
ненавършили пълнолетие деца в размер на 127,50 лв. (предвид минималната
раб.заплата за периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г.), съдът намира, че съобразно
нуждите на детето, съответни на възрастта му (доколкото не се установяват
някакви извънредни потребности) и възможностите на даващия издръжка родител,
същата следва да бъде определена на 150 лв., при което дължимият размер
издръжка за минало време е 1800лв., в какъв размер следва да бъде уважен този
иск, а в останалата част да се отхвърли.
Предвид изхода на производството следва да бъде отменено решението и в
частта за дължимата д.такса по иска по чл. 149 СК- в размер над 72.00лв. до
91,20лв.
Въззивникът изрично е заявил, че не претендира разноски.
На въззиваемата следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част
от жалбата- в размер на 90.00лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 229/08.04.2019 г. по гр.д. № 125/2019 г. по описа на РС –Т., В
ЧАСТТА МУ, в която О.М.Ф. ЕГН **********,*** е осъден да заплати за детето О.О.М.,
роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител Х.М.Ф. ***, ЕГН **********, издръжка за минало време, за
периода 22.01.2018 г. до 22.01.2019г. - в размер над 1800 лв. до присъдените 2
280 лв., както И В ЧАСТТА, с която О.М.Ф. е осъден да заплати д.такса по сметка
на ТРС по иска за издръжка за минало време в размер над 72.00лв. до 91,20лв.,
като вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за издръжка
за минало време за периода 22.01.2018 г. до 22.01.2019г. в размер над 1800 лв.
до 2280.00лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението по предявените искове за издръжка в останалата му
част.
ОСЪЖДА О.М.Ф., ЕГН **********,*** да заплати на Х.М.Ф. ***, ЕГН **********,***, сумата от 90 лв.-
разноски за въззивната инстанция.
В останалата част, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване- чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.