№ 1112
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светослав Василев
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20231100901409 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Т. Х., гражданин на Федерална Република Германия, роден на
**********г. в Берлин, с постоянен адрес: ФРГ, Берлин, с л.к. № *******L, издадена на
14.09.2016г от ФРГ, чрез адв. В. Л. от САК, със съдебен адрес: град София, ул. „*******
твърди, че е кредитор на ответника „Ш. 2“ ЕООД/ в ликвидация/, ЕИК ******* съгласно
договор за финансиране, сключен на 12.01.2018, по силата на който е предоставил на
ответника заем в размер на 172 506,62 лева съгласно 14 броя банкови превода в периода
07.03.2018г – 02.01.2019г, които не са върнати, въпреки настъпилата изискуемост на
задължението съгласно чл.7, т. 2 на договора, след обявяване на дружеството в ликвидация.
Твърди, че неизпълнението е по причина на изпадането на ответника в
неплатежоспособност. По изложените съображения се иска откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответника.
Ответното дружество не взема отношение по молбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице
предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. молба от лице, посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно
ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Н.А.П. за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност
на длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи
1
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.
608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е търговско
дружество, което е длъжник по търговска сделка, кредитор по която е молителя. Съгласно
представения договор за финансиране от договор за финансиране от 12.01.2018г и
заключението на СИЕ по т. 1, ищецът е предоставил на ответника заем в размер на
172 506,62 лева в периода 07.03.2018г – 02.01.2019г. А съгласно чл. 7, т. 2 при обявяване на
дружеството заемополучател в ликвидация или неплатежоспособност, задължението за
връщане на средствата става изискуемо. С вписване от 16.02.2023г спрямо ответното
дружество е открито производство по ликвидация с което е осъществен фактическия състав
на чл. 7, т. 2 от договора и задължението става предсрочно изискуемо съгласно чл. 71 ЗЗД.
Ответникът не твърди и не доказва, способ за погасяване на задължението за връщане на
предоставените заемни средства. Такова погасяване не се установява и от заключението на
СИЕ.
Следователно налице са изискуеми и непогасени задължения от вида, посочен в
чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор
на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото
задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В
настоящия случай се твърди спиране на плащанията по изискуемите парични задължения.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от събраните в хода на производството
писмени доказателства, включително обявените в Търговския регистър финансови отчети.
Не са изпълнение и указанията на съда ответникът да представи преки доказателства за
съществуване на осчетоводените текущи активи (вземания, суровини, материални запаси и
парични вземания на каса), като в приложението на чл. 161 ГПК ги намира за недоказани.
Няма обявени ГФО за 2020, 2021 и 2022г. По данни на НАПО от 2020 г дружеството е с
преустановена дейност и е дерегистрирано по ДДС. А от СИЕ се установява, че още към
31.12.2016г, краткотрайните активи на дружеството не са достатъчни за да покрият
краткотрайните задължения на същата, като коефициентите за платежоспособност са под
референтните стойности и за 2017, 2018 и 2019г. Следователно на е налице
неплатежоспособност като икономическо понятие, което състояние е трайно и необратимо.
Това с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност и
2
като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Поради изложеното молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента
на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и
трайна финансова невъзможност за погасяването му. Стойностите на показателите за
ликвидност сочат (коригирани от съда, с оглед приетото от него, че краткотрайните активи
не са доказани да съществуват реално в стойностите посочени в обявените в ТР отчети), че
още към 31.12.2016 г. дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си
парични задължения. А от приложение №1 към заключението на СИЕ се установява, че
първото изискуемо парично задължение, което длъжникът не може да погаси, поради
установената неплатежоспособност е към дружеството „Ш.“ЕООД по Фактурата
№426645/08.06.2018г, падежа на което съгласно чл. 303а ТЗ настъпва на 22.06.2018г или
считано от 23.06.2018г, то е изискуемо и непогасено. С оглед изложеното началната дата на
неплатежоспособност следва да се определи на 23.06.2018 г.
Тази дата следва да се определи за начална.
Съгласно чл. 272а, ал. 1, изр. 3 ТЗ при откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на дружество, спрямо което е открито производството по ликвидация, съдът е
длъжен да го обяви и в несъстоятелност в хипотезите на чл.630, ал. 2 ТЗ или на чл. 632, ал. 1
ТЗ. В случая разпоредбата на чл. 630, ал. 2 ТЗ е неприложима, тъй като няма имущество
което да покрие началните разноски за производството по несъстоятелност.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С определение от 12.09.2023 г., съдът е определил сумата от 5 000 лева, за покриване
на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя
и на всички кредитори, в едноседмичен срок от вписването на определението в книгата по
чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в
същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно
имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани
изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената
сума. Определението на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на
12.09.2023 г, от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече
едноседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Срокът е изтекъл на
19.09.2023, като до постановяване на съдебното решение не са представени доказателства за
3
внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът
притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството.
В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства в каса. Няма
данни за средства по банкови сметки. С оглед на това съдът намира, че следва да постанови
решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ш. 2“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. „*******“ № 133.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 23.06.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Ш. 2“ ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София,
бул. „*******“ № 133.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Ш. 2“ ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София,
бул. „*******“ № 133.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ш. 2“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. „*******“ № 133.
СПИРА производството по т.д. № 1409/2023 г. по описа на СГС, VI-7 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на длъжника.
УКАЗВА на длъжника, че следва в едномесечен срок от вписването на решението в
търговския регистър да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците
и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и
осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на
работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани
вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде
ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, за което следва да представи надлежни доказателства по делото до изтичане на
едногодишния срок по чл.632, ал. 4 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
4
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5