№ 7940
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110167064 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът ******* е предявило против ******* положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2202.94лв., представляваща
регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско на МПС и
злополуки“ обезщетение по щета № 10019030119158 за вреди по лек автомобил марка
„БМВ“, модел „540“, рег. № **********, с включени ликвидационни разноски в
размер на 10.00лв., за застрахователно събитие, настъпило на 19.07.2019 г. в гр. София
при движение по ********* в посока от ***********, ведно със законна лихва от
06.10.2023 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 704.74лв. за
периода от 04.10.2020 г. до 04.10.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК
от 20.10.2023 г. по ч.гр.д. № 55507/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка „Каско на МПС и злополуки“
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „540“, рег. № **********, обективирана в
застрахователна полица № 0306Х0439803, със срок на валидност от 13.12.2018г. до
12.12.2019г. Твърди, че на 19.07.2019 г. в гр. София при движение по по ********* в
посока от ***********, лек автомобил „БМВ“, модел „540“, рег. № **********,
попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради което на
посоченото МПС били нанесени материални щети. За настъпилото произшествие при
ищеца била образувана щета № 10019030119158, по която било ищецът определил
обезщетение за ремонт на автомобила в размер на 2192.94лв., което на 29.08.2019г.
било изплатено на правоимащото лице, както и били извършени ликвидационни
разноски в размер на 10.00лв. Ищецът отправил регресна покана, получена от
ответника на 25.09.2019г., като ответникът не заплатил претендираното обезщетение.
Ищецът предявява регресен иск срещу *******, като имащ вменено по закон
1
задължение за поддържане изправността на пътищата, публична общинска
собственост. С изпратена до ответника регресна покана, ведно с цялата ликвидационна
преписка по образуваната щета № 10019030119158, получена от последния на
25.09.2019 г., ищецът отправил искане за заплащане на процесната сума от 2 202.94лв.,
но същата не била заплатена. Обосновава правен интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.10.2023 г. по ч.гр.д. № 55507/2023 г. по
описа на СРС, 27 състав, срещу която длъжникът е възразил. Моли съдът да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Претендира и разноски по
образуваното частно гражданско дело, разноски в настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - *******, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС и злополуки“ по полица № 0306Х0439803, както и договорът да съдържа
задължителни реквизити – подпис на застрахован и застраховател, както и данни за
надлежно упълномощаване на посредник, чрез който е сключен. Оспорва наличието на
дупка на пътното платно да е станало причина за настъпване на ПТП. Твърди, че
процесното събитие е настъпило на паркинг на магазин „Каре“, което е основание за
изключване отговорността на ответника. Оспорва механизма на ПТП и причинно-
следствената връзка, както и размера на претендираното обезщетение. В тази връзка
навежда, че е налице разминаване между изложените в искова молба обстоятелства и
декларираните такива от водача на автомобила пред ищеца, доколкото в
уведомлението по щета водачът е посочил, че пътният инцидент е настъпил при
престрояване и автомобилът закачил бордюр и дупка /доколкото в Уведомление за
щета от 19.07.2019г. било посочено, че при маневра за престрояване автомобилът
закача бордюр и дупка/, както и са описани щети за ожулена предна броня и счупена
кора /доколкото в Уведомление за щета от 19.07.2019г. било посочено, че се
претендира ожулена предна броня и счупена кора, а ищецът в исковата молба
претендира заплащане на регресно вземане за боядисване и ремонт на задна броня.
Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на МПС, който като не съобразил поведението си с пътната обстановка съгласно
нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е станал причина за настъпване на събитието, при
евентуалност- с това си поведение на пътя е допринесъл за вредоносния резултат,
поради което претендираното вземане следва да бъде намалено. Навежда довод, че не
дължи заплащане на лихва за забава, тъй като за застрахователя не е било налице
основание да изплати обезщетение, поради което и със заплащането му не е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Оспорва доказателствената
стойност на представеното към исковата молба уведомление по щета, доколкото
съставлява частен документ и изложените в същото обстоятелства са в противоречие с
твърденията на ищеца в исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото застрахователна полица № 0306Х0439803, се
установява, че ищецът е застраховател по застраховка „Каско“, на МПС „БМВ 740“
рег.№ **********, със срок на застраховката от 13.12.2018г. до 12.12.2019г. От
приетите по делото общи условия се установява, че клаузата „Пълно Каско“ включва
2
покрити рискове, причинени от „ПТП“ – събитие, възникнало в процеса на движение
на пътното превозно средство и предизвикало повреда на пътното превозно средство,
какъвто е и настоящият случай.
От искане за оценка на вреди по щета № 10019030119158 се установява, че е
подадено уведомление – декларация за щета за завеждане на претенция по повод на
събитие от 19.07.2019г., като от приетите опис на претенция № 10019030119158 се
установява, че застрахователят е приел щетата за обезщетяване на констатирани щети
и по изготвения доклад е прието да се изплати на сумата от 2192,94лв. на **********.
С приетия за окончателен доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ***********, съставлява общински път, част от
общинската пътна мрежа, както и че ищецът е заплатил обезщетение за имуществени
вреди в общ размер на 2202.94лв. и сторил ликвидационни разноски в размер от 10.00
лв.
От неоспорената регресна покана се установява, че ищецът е отправил до
ответника покана за заплащане на сумата, получена на 25.09.2019г.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. В., които съдът кредитира
като последователни, логични и пълни се установява, че същият е бил водач на л.а.
„БМВ 740“ и при движение попаднал в огромна дупка, която била на *********, в
посока ***********, като същата е била на част от пътното платно, където се влиза в
*********.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено
от страните, като от него се установява, че всички увреждания по застрахования лек
автомобил, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за
възстановяване на щетите по лекия автомобил, изчислени на база средни пазарни цени,
е в размер на 1681,74лв. към датата на ПТП, като обичайните разноски за ликвидиране
на щета са в размер на 15-20лв, като при защита на заключението вещото лице
изяснява, че разликата между определената стойност в заключението и платената от
ищеца на доверения сервиз и два от обстоятелството, че автомобилът е бил ремонтиран
в официален сервиз на марката БМВ, където стойността била в пъти по-висока от
средната, като към датата на ПТП автомобилът е бил на 3г., 3м. и 25 дни, като вещото
лице посочва, че по делото няма гаранционни условия, съответно данни за удължена
гаранция. Видно от приетия по делото талон на автомобила (л.17) същият е с дата на
първа регистрация 24.03.2016г., съответно талонът е издаден 21.03.2019г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С оглед предмета на спора и на основание чл. 154 от ГПК по иска с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
******* е разпределено да докаже: /1/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС и злополуки“ към 19.07.2019 г. между
него и застрахованото лице с обект - процесният лек автомобил марка „БМВ“, модел
„540“, рег. № **********; /2/ настъпване на покрит застрахователен риск - твърдяното
3
ПТП по посочения от ищеца начин; /3/ претърпени от застрахованото лице
имуществени вреди в размер на 2202.94лв. (с включени ликвидационни разноски от
10.00 лв.), вследствие от попадане на застрахования при ищеца автомобил в дупка в гр.
София, на ***********, в платното на движение в посока от ***********; /4/ пряка и
непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и
претърпените вреди; /5/ изплащане от застрахователя - ищец в полза на застрахованото
лице на застрахователно обезщетение в претендирания размер; /6/ противоправно и
виновно бездействие от страна на служители на ответника да изпълнят нормативно
вменени им задължения; /7/ пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното и виновно бездействие и настъпилото застрахователно събитие. По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в
забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за
забава за процесния период.
В тежест на ответника е разпределено да докаже плащане на претендираната сума,
да обори законоустановената презумпция за вина на своите служители, да установи, че
е обезопасил и обозначил процесната пътна неравност, както и да докаже наличието на
други обстоятелства, изключващи отговорността му. По направеното възражение за
съпричиняване - ответникът следва да го докаже при условията на пълно и главно
доказване.
Спорът по делото се концентрира по наличието на валидна застраховка „Каско на
МПС“, по механизма на процесното ПТП, причинната връзка между ПТП и
реализираните имуществени вреди, както и размерът им, така по възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС, който се твърди, че не
съобразил поведението си с пътната обстановка.
От приетата по делото застрахователна полица, съответно потвърждаване на
подаване на уведомлението от страна на разпитания по делото св. В., съдът приема за
доказано наличието на застрахователно правоотношение
Процесният застрахователен договор е сключен за основно покритие „Каско“, като
извършеното от ищеца - застраховател плащане на пълното застрахователното
обезщетение е по покрит от застрахователния договор риск, доколкото настъпилите по
увредения лек автомобил имуществени вреди са от ПТП.
Механизмът на ПТП от процесния тип (повреда от навлизане в неравности по
пътя) може да се доказва посредством всички законово допустими доказателствени
средства. Обстоятелството, че не е бил съставен протокол за ПТП не означава, че
същото не се е състояло, тъй като съгласно чл. 125 ЗДвП службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие в изрично посочените в разпоредбата хипотези, в
които не попада процесното ПТП.
Съвкупно от показанията на разпитания свидетел и от заключението на вещото
лице по допуснатата и приета САТЕ, съдът приема за установен механизмът по
настъпването на повредите по процесното МПС.
Не се спори, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е общински път
(собственост на ******* съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОбС) по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание
чл. 9, ал. 1 и чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително да означи съответната неравност/препятствие на
пътното платно с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците
4
в движението и съобразно чл.13 ЗДвП. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, а чл.167, ал.1 от ЗДвП вменява
задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират
незабавно препятствията по него. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които
е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
във връзка с обозначаване на находяща се на пътното платно дупка, е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди. Оттук /с оглед приетия за доказан по-горе механизъм/ съдът намира, че по
делото безспорно се доказва, че длъжностните лица от администрацията на ответника
са бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167
от ЗДвП, т. е налице е неизпълнение на законово задължение.
По отношение на размера съдът кредитира заключението на вещото лице,
съответно приема за релевантни средните пазарни цеди, колкото по делото няма
доказателства за удължена гаранция на процесното МПС, т.е. искът се явява
основателен до сумата от 1691,74лв. (с включени 10лв. ликвидационни разноски по
претенцията). С оглед частичната основателност на главния иск, частично основателен
е и акцесорният иск за мораторна лихва, която съдът определи по чл.162 ГПК в размер
на 541.21 лева за периода от 04.10.2020г. до 04.10.2023г.
По делото не са събрани каквито и да било доказателства, че водачът на увредения
лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани
със скоростта или на други правила, установени в нормативен акт, поради което при
приложението на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че няма съпричиняване на
вредоносния резултат.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират такива
разполагат двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 300лв. депозит за САТЕ, 100лв. за
д.т., както и е претендиран присъждане на юрк.възнаграждение, което с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв., така и по
ч.гр.д. № 55507/2023г. е сторил разноски в размер на 108,15лв., или общо 608,15лв.,
като с оглед частичната основателност на исковете има право на разноски в общ
размер на 467.03лв.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на
100лв., като с оглед частичната неоснователност на исковете има право на разноски в
общ размер на 23.21лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с
чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че *******, ***********, представлявана от кмета
5
***********, дължи на **********, ЕИК: **********, **********, сумата от
1691,74лв. представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско на МПС и злополуки“ обезщетение по щета № 10019030119158 за вреди по лек
автомобил марка „БМВ“, рег. № **********, с включени ликвидационни разноски в
размер на 10.00лв., за застрахователно събитие, настъпило на 19.07.2019 г. в гр. София
при движение по ********* в посока от ***********, ведно със законна лихва от
06.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 541.21 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 04.10.2020 г. до 04.10.2023 г., за които
суми има издадена заповед по чл.410 ГПК от 20.10.2023 г. по ч.гр.д. № 55507/2023 г. по
описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 2202.94лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска
за мораторна лихва за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
704.75лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *******, ***********, представлявана от
кмета ***********, да заплати на **********, ЕИК: **********, **********,
разноски по делото в общ размер на 467.03лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК **********, ЕИК: **********,
**********, да заплати на *******, ***********, представлявана от кмета
***********, разноски по делото в общ размер на 23.21лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6