ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 22
февруари 2024 год.
Административен съд Ловеч, в закрито заседание на 22 февруари 2024 год. :
Съдия : Диан Василев
/Командирован
със заповед на председателя на ВАС под №РД-08-159/15.05.2023г. за разглеждане
на настоящото дело/.
За да се произнесе по адм. дело №24 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството по
настоящото дело бе образувано след предявена от Г.В., находящ се понастоящем в
затвора в Ловеч искова молба, насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, от която се претендират 2 000 лева, за причинени от служители в
ОЗ „Ловеч“ на ищеца неимуществени вреди.
Излагат се и подробни
доводи в подкрепа на така предявения иск, описана е фактическата обстановка,
свързана с началния момент на привеждането му в затвора до момента на отнемане
на личната му възглавница. Сочи се нарушение на чл.3 от ЗИНС, вр. с чл.1,
протокол №1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Направени бяха и
доказателствени искания за събиране на писмени и гласни доказателства.
В производството по
преценка редовността и допустимостта на постъпилата искова молба АС Ловеч прие,
че същата не отговаря на законовите изисквания, предвидени в разпоредбите на
чл.285, ал.3 от ЗИНС и вр. чл.73, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 АПК.
В дадения срок за изправяне
на нередовностите ищецът поиска с нарочна молба вх.№ 1810/22.06.2023 г. освобождаване
от д.т. и разноски, като представи и декларация за доходи и др. данни.
С определение на съда
от 26 юни 2023 год. делото бе насрочено за разглеждане в о.с.з. на 29.09.2023
г. от 10:35 часа, в Затвора Ловеч.
Съдебният състав прие,
че молбата на В. за освобождаване от д.т. и разноски е основателна и това бе и
причината за допускане разглеждането на спора по същество.
От друга страна,
служебно известно на съда след насрочване на делото в о.с.з. станаха следните
факти и обстоятелства :
По адм. дело №28/2023г.
по описа на АС-Ловеч бе изискана информация от Началника на Затвора Ловеч, с доказателства
към нея, получил ли е, Г.В. подходяща работа по смисъла на чл. 77 от ЗИНС и
размера на възнаграждението му за периода на престоя му в Затвора Ловеч;
понастоящем работи ли, предлагана ли му е работа и той приемал ли е да я
изпълнява, респективно мотиви за отказа му.
От приложени по адм. дело № 79/2023г. по описа на
АС-Ловеч доказателства-справки от Сектор ПП при ОД на МВР-Велико Търново,
Сектор ПП при ОД на МВР-Габрово, от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията гр. Велико Търново, на имената на Г. В. и съпругата му А. В. , изискани за послужване и по настоящото дело
са налице данни, за притежавани недвижими имоти и МПС-та, лични и в режим на
съпружеска имуществена общност, за които се твърди, че са възбранени от КПКОНПИ
и делото е висящо на пред Апелативен съд – гр. В. Търново. Въпреки, че тези
справки са от края на 2022г., те сочат на наличие на данни за притежание на
множество недвижими имоти и на автомобили.
Съдът изиска с определение от 26 юли 2023 год. по адм.
дело №87/2023г. по описа на АС-Ловеч актуална към настоящия момент справка от
същите служби, с оглед справедливо произнасяне по отношение на искането за
освобождаване от д.т.
Внимателният прочит на данните в тези справки водят на извод,
че лицето не следва да бъде освобождавано от заплащане на д.т.
Съгласно справка от 14.08.2023 г. от ОД на МВР – гр.
Велико Търново, Сектор „Пътна полиция”, и идентична такава от предходната
година - справка от 05.04.2022 г. от ОД на МВР - Габрово, Сектор „Пътна
полиция” е видно, че Г.В. притежава пет МПС, върху които са наложени запори.
Съпругата му — А. С. В. , притежава автомобил, който не е запориран. Двамата
имат сключен граждански брак от 1986 г., съгласно приложено удостоверение и
справка в НБД, а автомобилът е придобит през 1993 г. и следва да се приеме, че
същият е в режим на СИО, което е законова презумпция по чл. 18, ал. 2, чл. 20,
чл. 21, ал. 3, във вр. с ал. 1 от СК, т. к. няма данни да е лична собственост
на съпругата. На следващо място : От получени справки за жалбоподателя и
съпругата му от АВ е видно, че двамата притежават редица недвижими имоти, които
са ипотекирани с кредитори в голямата си част частни лица и ипотекарни длъжници
- жалбоподателят/ищецът и съпругата му.
Налице са и заличавания на договорни ипотеки. Някои имоти са под наложена
възбрана, но не всички, като за част от тях възбраните са заличени. През 2017г.,
а и в по-ранен период са налице продажби на имоти, чиито собственици са тези
лица. Има вписан договор за наем с наемодател
жалбоподателят и месечен наем 1200 лева, виж пореден №17 на справката.
Към момента, видно от приложена справка Г.В. притежава повече от 20 имота на
територията на страната.
С оглед предоставените справки за имотното състояние на
жалбоподателя съдът установи, че жалбоподателят/ищецът и съпругата му притежават
множество недвижими имоти и на автомобил. Възбраната е обезпечителна мярка,
уредена в от Гражданско-процесуалния кодекс и представлява забрана на
собственика да се разпорежда с възбранения имот докато трае съдебния процес или
принудителното изпълнително производство. Това обаче не е пречка имотите да се
отдават например под наем. Ипотеката пък не е пречка дори за сключване на
разпоредителни сделки с имота при спазване на определени условия за това. както
се установи семейството притежава освен запорираните автомобили и незапориран
такъв.
Всичко гореизложено не дава на съда възможност да се
направи извод за невъзможност от страна на жалбоподателя/ищеца да заплати
държавна такса в размер 10 лева и съдебният състав прие, че жалбата на В. се
явява нередовна.
Така съдът да отмени определението, с което Г. В. бе
освободен от д.т. и разноски в настоящото производство. Съдът е длъжен съобразно
разпоредбите на АПК и ГПК по всяко време в провежданото съдебно производство да
следи за редовност и допустимост на жалбата или ИМ, с която е сезиран и при
констатиране на такава нередовност, да укаже на оспорващата страна/ищецът, че
следва да изправи тази нередовност. В противен случай би постановил един недопустим
съдебен акт.
С молба, вх. №300/29.01.2024г. по описа на АС-Ловеч, Г.В.
сочи, че се е запознал с определението на съда от 19.12.2023г. Анализира мотивите
на съда в определение №74/12.01.2024г. досежно наличието или не на средства и определеното
му задължение за внасяне на дължимата по закон държавна такса в размер на 10
лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Твърди, че съдът се е
заблудил и това са неверни и непълни данни. Твърди, че съдът не е имал право да
отмени определението с, което е насрочил делото за разглеждане на в о.с.з. Счита,
че всички процесуални действия са приключили и че следвало съдът да излезе със съдебен
акт по съществото на спора, както и че липсвал процесуален ред за извършената
отмяна на определение на съда от 26 юни 2023 год., с което ищецът Г.В.,***, е
освободен от задължението за заплащане на държавни такси и разноски по адм.
дело №24/2023г. по описа на АС-Ловеч.
Не иска освобождаване
от д.т., а твърди липса на средства за внасянето на такава.
Правни изводи :
От външна гледна точка искова молба с определение №74/12.01.2024г.
на съда бе приета за нередовна, тъй като към нея липсва приложен документ за
платена държавна такса в размер на 10 лева.
В дадения 7-дневен/седмичен/ срок за изправяне на допуснатата
нередовност, в деловодството на съда не постъпи документ /доказателства/ за
платена държавна такса по сметка на Ловешки административен съд, независимо че с
молба, вх. №300/29.01.2024г. по описа на АС-Ловеч, Г.В. сочи, че се е запознал
с определението на съда от 19.12.2023г.
Определение №74/12.01.2024г. на съда за оставяне без движение на делото поради наличието
на горепосочените недостатъци е постановено на 12.01.2024г., а съобщението за
изправяне на нередовността е връчено лично на оспорващия, на 15.01.2024г.
С определението бе указано на жалбоподателя, че ако не
неотстрани посочените нередовности в законоустановения срок, исковата молба ще бъде оставена
без разглеждане, а производството по адм. дело №24 по описа на съда за 2023 год.
ще бъде прекратено.
Даденият от съда 7-дневен срок е изтекъл още на 22.01.2024г.
До нея дата, включително и към момента на постановяване на настоящото
определение, липсват доказателства за заплатена държавна такса.
Тази пасивност на ищеца води съда към извода за
неотстранена нередовност на искова
молба - липсата на съществено приложение към нея - документ за платена
държавна такса, изискуем по чл.151, т.3 от АПК и чл.128, т.2 от ГПК.
С оглед на изложеното дотук, за настоящия съдебен състав
е налице основание за прекратяване на съдебното производство поради нередовност
на исковата молба.
Съдът счита, че не
може да направи извод за невъзможност от страна на жалбоподателя да заплати
държавна такса в размер 10 лева, каквато както посочихме по-горе не бе и
внесена.
За пълнота на изложението,
с оглед твърденията на В., че съдът не можел да отмени предходен съдебен акт, следва
да се посочи разпоредбата на чл.253 от ГПК, според която „Определенията,
които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия
съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск“.
Ето защо съдът има
право да отмени определение от 26 юни 2023 год., с което ищецът Г.В.,***, е
освободен от задължението за заплащане на държавни такси и разноски по адм.
дело №24/2023г. по описа на АС-Ловеч, при узнаване на нови
обстоятелства,
Воден от това и на
основание чл.158, ал.3 от АПК и чл.129, ал.3 от ГПК съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане искова молба на Г.В.В., ***, насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, от която се претендират 2 000 лева, за причинени от служители в
ОЗ „Ловеч“ на ищеца неимуществени вреди.
Прекратява
производството
по адм. дело № 24/2023г. по описа на Административен съд Ловеч.
ВРЪЩА подадената искова молба на В., насочена срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред тричленен
състав на Административен съд – Ловеч.
Съдия :