Р Е Ш Е Н И Е № …
гр. Козлодуй, 12.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОЗЛОДУЙ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 31.01.2018 г. /Тридесет и първи януари, две хиляди и осемнадесета година/, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ПЕТРЕШКОВА-СТАВАРОВА
при секретаря Стела Д., като разгледа докладваното от съдията Г.Петрешкова-Ставарова гражданско дело № 1570 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба, с която Е.Д.М., ЕГН ********** и Е.Д.М., ЕГН********** и двамата от гр.София, чрез пълномощник адвокат Р.К.П. ***, със съдебен адрес ***, офис 5, са предявили против В.Ц.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, иск за защита правото си на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор 37798.505.217 по кадастралната карта на гр.Козлодуй, находящ се на улица „Христо Ботев” № 170, с площ 1378 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, и с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи на имота: 37798.505.298, 37798.505.218, 37798.505.206, 37798.505.207, 37798.505.216, ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор 37798.505.217.3 с предназначение-сграда със смесено предназначение със застроена площ 102 кв.м., сграда с идентификатор 37798.505.217.2, с предназначение-селскостопанска сграда с площ 14 кв.м. и сграда с идентификатор 37798.505.217.1 с предназначение-селскостопанска сграда със застроена площ от 25 кв.м. Претендират и направените съдебни разноски. Съдът е конституирал като ответник по делото наред с първоначалния и нейния съпруг Б.П.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, като необходим задължителен другар, тъй като имота предмет на спора е придобит по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност.
Съдът е приел за съвместно разглеждане с първоначалния иск насрещна искова молба, с която ответника В.Ц.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, е предявила против ищците Е.Д.М., ЕГН ********** и Е.Д.М., ЕГН********** и двамата от гр.София, положителен установителен иск за собственост на същия недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 37798.505.217 по кадастралната карта на гр.Козлодуй, находящ се на улица „Христо Ботев” № 170, с площ 1378 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, и с начин на трайно ползване-ниско застрояване, при съседи на имота: 37798.505.298, 37798.505.218, 37798.505.206, 37798.505.207, 37798.505.216, ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор 37798.505.217.3 с предназначение-сграда със смесено предназначение със застроена площ 102 кв.м., сграда с идентификатор 37798.505.217.2 с предназначение-селскостопанска сграда с площ 14 кв.м. и сграда с идентификатор 37798.505.217.1, с предназначение-селскостопанска сграда със застроена площ от 25 кв.м.
В съдебни заседания ищците участват лично и с пълномощника адвокат П. и поддържат иска за защита правото на собственост по отношение наследствения имот в гр.Козлодуй, като оспорват изцяло установителния иск за собственост на същия имот предявен от ответника В.Ж..
Ответникът В.Ж. участва, чрез пълномощник адвокат Р.М. *** и оспорва първоначалния иск, като поддържа насрещната претенция за собственост. В срока и по реда на чл.131 ГПК отвеника подала писмен отговор на първоначалния иск, в който е заявила, чрез възражение претенция за извършени от нея в качеството на добросъвестен владелец подобрения в имота на стойност 16 500.00 лева, както следва: почистване и облагородяване на имота на стойност 1 500.00 лева; изграждане на метално хале с РЗП 150.00 кв.м. на стойност 10 000 лева; изграждане на ограда на имота на стойност 5 000.00 лева. Иска и учредяване право на задържане на имота, до заплащане на подобренията.
Ответниците по насрещния иск са подали в срок писмен отговор, с които го оспорват.
Ответника Б.Ж. участва лично в процеса и оспорва първоначалния иск. Не е подал писмен отговор на исковата молба, нито се е присъединил към насрещния иск.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа и оценителна експертиза.
Съдът като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата по делото и доводите и становищата на страните, и
като съобрази закона, приема по делото следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
Видно от приложеното на л.8-9 заверено копие на съдебно решение № 358 от 13.05.2010 г. постановено по гражданско дело № 921/2009г. по описа на Районен съд – Козлодуй, влязло в законна сила на 10.06.2010г. в отношенията между ищците Е.Д.М. и Е.Д.М. и трети за спора лица Ана Д. Милева и Гена Д. Милева и Н.Николова Дишева от с.Златия е признато за установено, че ищците са собственици на процесния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 37798.505.217 по кадастралната карта на гр.Козлодуй, находящ се на улица „Христо Ботев” № 170, с площ 1378 кв.м., ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор 37798.505.217.3 с предназначение-сграда със смесено предназначение със застроена площ 102 кв.м., сграда с идентификатор 37798.505.217.2 с предназначение-селскостопанска сграда с площ 14 кв.м. и сграда с идентификатор 37798.505.217.1 с предназначение-селскостопанска сграда със застроена площ от 25 кв.м.
Със същото влязло в сила съдебно решение е отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт №112, том XIV, рег. №12873, нотариално дело №1745 от 22.11.2006г. на нотариус В.Митов, с който ответника Н.Николова Дишева е призната за собственик на същия недвижим имот. Ответниците в настоящия спор В.Ж. и Б.Ж. не са били страни и не са участвали в процеса по гр.д. № 921/2009г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
Освен това ищците се легитимират като съсобственици на процесния имот и по силата на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност № 172, том 1, дело № 321/1988г. на Оряховски районен съд и саморъчно завещание обявено с протокол от 07.04.1983г. на Оряховски районен съд, с което процесния имот е станал собственост /бил е завещан/ на техния баща и наследодател Д. Николов М..
От приложеното на л.10 удостоверение за наследници изх. № 94 от 31.07.2009г. издадено от Столично община се установява /към 2009г./, че ищците Е.Д.М. и Е.Д.М. са братя и заедно с Ана Д. Милева /сестра на първите/ и Гена Йорданова Милева /тяхна майка и съпруга на наследодателя, починала на 07.07.2015г./ са наследници на б.ж. на гр.София Д. Николов М. /баща и съответно съпруг/, починал в гр.София на 22.04.1988г.
Видно от мотивите на цитираното по-горе съдебно решение № 358 от 13.05.2010г., през 2006 г. Н.Николова Дишева /сестра на бащата на ищците/ се е снабдила с констативен нотариален акт №112, том XIV, рег. №12873, нотариално дело №1745 от 22.11.2006г. на нотариус В. Митов за собственост на процесния недвижим имот в гр.Козлодуй.
На 15.07.2008г. тя се е разпоредила със същия имот, като е прехвърлила собствеността на ответника В.Ц.Ж. по време на брака и с ответника Б.П.Ж., с договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт № 184, том 1Х, рег. № 9016, дело № 1222 от 2008г. на нотариус В.Митов приложен на л. 14 в делото.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдят и ответниците не оспорват, напротив потвърждават и на свой ред черпят права от факта, че от придобиване на правото на собственост върху процесния имот на 15.07.2008г. със сключването на договора за покупко-продажбата му в нотариална форма с нотариален акт № 184, том 1Х, рег. № 9016, дело № 1222 от 2008г. на нотариус В.Митов и към настоящия момент, те владеят – упражняват фактическата власт върху имота, като ползват същия като авто-морга и са извършили в имота подобрения, изразяващи се в почистване и облагородяване на имота, изграждане на метално хале и изграждане на ограда на имота. Ищците не твърдят, нито доказват, напротив ответниците установяват факта, че от момента на закупуване на имота, когато са установили владението си върху същия, нито ищците, нито трето лице са възразили и оспорили за правото на собственост и упражняване на фактическата власт върху имота, нито им станало известно наличието на спор за собственост по отношение имота.
Ищците са ангажирали гласни доказателства, чрез показанията на двама свидетели, К.Г. и Е.С.. Показанията и на двамата свидетели касаят периода преди придобиване собствеността и установяване на фактическата власт върху спорния имот от ответниците Железарови и касаят ползването на имота и спора за това между ищците и тяхната родственица продала имота на ответниците на 15.07.2008г. Н.Дишева.
Поради това и съдът намира, че доколкото не касаят факти и обстоятелства за следващия период от закупуване и ползването на имота от ответниците, нямат отношение към настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани. Единствено важно от показанията и на двамата свидетели на ищците е обстоятелството, за което свидетелстват безпротиворечиво, че им е известно обстоятелството, че ответниците Железарови са закупили имота от сестрата на бащата на ищците Н.Дишева, която според тях не е била собственик на имота и го ползват и понастоящем.
От ангажираните от ответниците гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля М.Т.П.се установява, че той е присъствал с ответника Б.Ж. през 2008г. на среща между последния и продавача Н.Дишева, когато са уговорили покупко-продажбата на процесния имот, като продавача Дишева се е легитимирала и е представила нотариален акт в уверение на факта, че тя е собственик на имота. Установява се и, че ответника Ж. от закупуването на имота на 15.07.2008г. е установил фактическа власт върху него и е започнал да го ползва, като е разчистил имота, изградил е ограда и метално хале в него, а след това е складирал в имота стари коли и го ползва и към настоящия момент като авто-морга. Свидетеля Пазийски е участвал заедно с него в дейностите по разчистване на имота и ползването му като морга за коли и установява, че никой не ги е уведомявал за спор за собственост и не е предявявал претенции за ползването от тях на имота. Свидетелства, че ответника Ж. е извършила действия по сключване на договори и доставяне в имота на електрическа енергия и вода, което се потвърждава от представените по делото писмени доказателства - получено на 16.01.2018г. уведомително писмо от „ЧЕЗ Електро България” АД удостоверяващо, че на адрес в гр. Козлодуй, ул. „Христо Ботев” № 170 /адреса на спорния имот/ дружеството има сключен договор за продажба на ел.енергия от 17.04.2013г. с ответника В.Ц.Ж. и договорът е регистриран с клиентски № 310207821324 и получена на 10.01.2018г. справка от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Враца, удостоверяваща, че партида на потребител на „В и К” услуги за имота на адрес гр. Козлодуй, ул. „Христо Ботев” № 170, е открита на ответника В.Ц.Ж. по силата на сключен с нея договор № 200/103/14.05.2009г.
Свидетелят на ответниците Д. Д. установява, че живее в гр.Козлодуй на адрес на улица „Христо Ботев” в близост до спорния имот и знае същия. Познава и е в приятелски отношения с ответниците Железарови и сочи, че преди те да закупят имота през 2008г. той е бил запустял и обрасъл с растителност. Не е виждал никой да идва и да се грижи за имота. След като ответниците закупили имота, първо го разчистили, изградили ограда и поставили метална врата. Изградили метално хале, електрифицирали имота и го снабдили с вода, и го ползват и към настоящия момент като авто-морга. Свидетеля не е виждал и не знае някой да е препятствал Железарови да ползват имота и да е имал спор за собствеността на същия.
Ищците твърдят в исковата молба и поддържат и в съдебни заседания, че са собственици на спорния имот от 1988г., когато са го наследили от своя баща и разполагат с нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение. Твърдят, че незаконосъобразно през 2006г. тяхната родственица /сестра на баща им/ Н.Дишева се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на техния имот. Правото им на собственост по отношение Дишева е признато от съда с влязло в сила съдебно решение на 10.06.2010 г. по гр.д.№ 99/2009 на РС Козлодуй и е отменен нотариалния акт на Н.Дишева. Не оспорват факта, че последната е продала на 15.07.2008г. с нотариален акт за покупко-продажба на ответника В.Ж. по време на брака и с ответника Б.Ж. имота, но твърдят, че тъй като прехвърлителя Н.Дишева не е била собственик на техния имот, не е могла и реално не е прехвърлила на ответниците Железарови собствеността на имота им. Твърдят, че ответниците Железарови ползват и владеят имота без да имат основание и искат да защитят собствеността си с иска по чл.108 ЗС, като бъдат признати за собственици по отношение ответниците и последните им отстъпят собствеността и предадат владението на имота им.
В подкрепа на доводите, че са собственици на имота представят още, две постановление на Районна прокуратура Козлодуй от 29.06.2007г. на л.77-78 и от 19.03.2008г. на л.79-90, с които по техни жалби е отказано да бъде образувано наказателно производство по повод спор за собственост на имота и е указано този спор да бъде разрешен по гражданско правен ред.
Ответниците оспорват иска и твърдят, че владеят и ползват имота от 15.07.2008г. на валидно правно основание по силата на действителен договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт, без да знаят, че след закупуване на имота, констативния нотариален акт на прехвърлителя им Н.Дишева е бил отменен от съда. Твърдят, че те не са знаели за съдебния спор между ищците и прехвърлителя Дишева по гр.д. № 921/2009г. на РС Козлодуй, не са били страни по спора и след влизане на решението по това дело в сила никой не ги е уведомил нито е предприел действия по оспорване правата им, включително да владеят имота.
Твърдят, че са придобили имота чрез добросъвестно 5-годишно владение и като се позовава на разпоредбите на чл.70, ал.1 вр. чл.79, ал.2 ЗС ответника В.Ж. иска да бъде призната по отношение на ищците за собственик на имота. Твърди, че като добросъвестен владелец е извършила подобрения в имота, който претендира чрез възражение заявено в условията на евентуалност, наред с искане за право на задържане на имота до заплащане на подобренията от ищците.
За установяване действителното съществуване и стойността на претендираните за извършени от ответника В.Ж. в спорния имот подобрения, съдът е приема и кредитира като обективно и обосновано, а наред с това неоспорвано от страните заключение на съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Г.К..
ОТ ПРАВНА СТРАНА.
По
главния иск за защита правото на собственост с правно основание чл.108 ЗС.
Искът за собственост по чл. 108 ЗС представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота, по които искания съдът е длъжен да се произнесе с два отделни диспозитива (т.2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по тълкувателно дело №4/2014г. на ОСГК, ВКС).
Няма спор в
правната теория и съдебната практика, че фактическият състав за уважаване на
иска предвижда кумулативно наличие на следните материално правни предпоставки:
1) ищецът е собственик на вещта предмет на иска; 2) ответникът владее
тази вещ и 3) това владение е без правно основание (така Решение № 551 от
13.09.2010г. по гр.д. № 669/2009г. на Първо гр.о., ВКС „В предявеният иск
за ревандикация ищецът следва да установи трите
юридически факта, включени в състава на петиторния
иск, които касаят материалната му активна легитимация на собственик,
осъществяваната фактическа власт от ответницата върху спорната вещ и липсата на
правно основание за това и Решение № 9 от 23.01.2012г. по гр.д. №
251/2011г. на Първо гр.о., ВКС „Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. От тази разпоредба следва, че при иск с правно основание чл. 108 ЗС е необхоД.да се докаже, че ищецът е собственик на вещта,
предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че
ответникът владее или държи вещта без основание.“). Освен това предмет на доказване от ищците, е не само правото им на
собственост върху спорния имот, но и доказване правото на собственост на
заявеното правно основание.
Така ищците Е.М. и Е.М. твърдят, че са собственици на спорния имот, съгласно констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност № 172, том 1, дело № 321/1988г. на Оряховски районен съд, с който през 1988г. са признати за собственици на имота. Черпят права още и от саморъчно завещание обявено с протокол от 07.04.1983г. на Оряховски районен съд, по силата на което същия имот е станал собственост /завещан със саморъчно завещание/ на техния баща и наследодател Д. Николов М., починал на 22.04.1988г. Легитимират се като собственици и въз основа на влязлото в законна сила на 10.06.2010г. съдебно решение по гражданско дело № 921/2009г. на РС-Козлодуй, с което по установителен иск за собственост предявен от тях против Н.Дишева, са признати за собственици и е отменен констативен нотариален акт легитимиращ ответника Н.Дишева като собственик на същия имот.
Ответниците оспорват твърдението на ищците, че са собственици на имота, като твърдят, че те са придобили това право върху имота по силата на добросъвестно давностно владение на имота в продължение на пет години, установено на валидно правно основание – договор за покупко-подажба с нотариална форма, сключен на 15.07.2008г. и упражнявано от тях непрекъснато, явно и несмущавано.
Така спора по делото се свежда до въпроса за това притежават ли ищците право на собственост върху имота, или са загубили това право, като отговора на този въпрос е последица от отговора на главния въпрос в спора, придобито ли е правото на собственост по отношение същия имот от ответниците по силата на давностно владение. Затова съдът първо ще изследва и даде отговор именно на този въпрос.
Не е спорно по делото, че към 1988г. ищците се легитимират като собственици на имота черпейки тези права от констативния нотариален акт, с който това право им е признато.
Не е спорно по делото, че през 2006г. родственица на ищците Н.Дишева /сестра на техния баща/ също се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота и на 15.07.2008г. тя е прехвърлила собствеността на имота на ответника В.Ж. по време на брака и с ответника Б.Ж..
По делото е безспорно установено, и че след като собствеността на имота е прехвърлена от Н.Дишева на ответниците от Н.Дишева на 15.07.2008г., ищците през 2009г. са предявили против прехвърлителката Н.Дишева положителен установителен иск за собственост на процесния имот. Съдът е уважил този иск и е отменил констативния нотариален акт за собственост на прехвърлителката Н.Дишева с решение влязло в законна сила на 10.06.2010г. В този съдебен спор по гр.д. № 921/2009г. на РС-Козлодуй ответниците В. и Б. Железарови не са участвали и не си били страни по делото. Не се доказа твърдението на ищците, ответниците да са били уведомени за този съдебен спор от тях или от трети лица.
По делото безспорно се установи твърдението на ищците, което се признава от ответниците и се доказва и от показанията на разпитаните свидетели, че ответниците владеят процесния имот от закупуването му на 15.07.2008г. /датата на сключване но договора в нотариална форма/ и към датата на приключване на устните състезания по делото, като са извършили в имота подобрения. Не се събраха доказателства ответниците Железарови да са знаели или да са били уведомявани от ищците, че прехвърлителката Н.Дишева не е собственик на имота, който им е продала на 15.07.2008г. Напротив от показанията на свидетеля М.П. се доказа, че при преговорите за закупуване на имота, на които той е присъствал при срещата на Н.Дишева и ответника Б.Ж., продавача Дишева е удостоверила правото си на собственост върху имота с констативен нотариален акт. Същия констативен нотариален акт е удостоверил това и право на собственост, което е проверено в нотариалното производство от нотариус В.Митов при сключване в нотариална форма на договора за покупко-продажба на имота между подавача Н.Дишева и купувача ответника В.Ж.. Впрочем констативния нотариален акт на прехвърлителя Н.Дишева е бил отменен с влязло в сила на 10.06.2010г. решение по гр.д. № 921/2009г. на РС-Козлодуй след продажбата на имота от нея на ответниците.
За пълнота
на изложението, влязлото в сила съдебно решение по положителния установителен иск предмет на спора по гр.д. № 921/2010г. на
РС-Козлодуй има задължително действие във времето занапред, а по отношение на
лицата, за разлика от съдебните решения по исковете за гражданско състояние и
брачните искове, които имат сила erga omnes /по отношение на всички/ – арг.
чл.298, ал.3 ГПК, то има сила само за страните /ищците и ответника Н.Дишева/, техните наследници, правоприемници, за съда
постановил решението, както и за всички други съдилища и учреждения
в България по арг. чл. 297 и чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК, но не и по отношение ответниците
в настоящия спор.
По
същество за възражението на ответниците за
придобиване на имота по давност чрез добросъвестно владение:
Владението съгласно чл.68 ЗС представлява упражняване на фактическа власт(corpus) върху определена вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя(animus domini, animus rem sibi habendi ). Упражняването на фактическата власт и намерението за своене на вещта трябва да съществуват кумулативно. В теорията и съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака – упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение - Решение № 68 от 02.08.2013г. по гр. д. № 603/2012г. на ВКС.
Съгласно чл. 70, ал.1 ЗС, за да квалифицираме едно владение като добросъвестно, е необхоД.: установяване на владение по смисъла на чл.68 ЗС кумулативно с допълнителните признаци - правно основание, годно да породи транслантивен ефект (обективен признак) и отрицателни предпоставки, изразяващи се в незнанието на факт (субективен признак), че праводателят не е собственик. Единствено когато са изпълнени всички предпоставки ( владение + правно основание + незнание на определен факт), обективното право ще характеризира факта като добросъвестно владение и ще се породят регламентираните в закона правни последици - добросъвестният владелец придобива правото на собственост върху недвижимия имот, чрез непрекъснато давностно владение в продължение на пет години - чл. 79, ал.2 ЗС.
Освен това правото на собственост по давност не се придобива автоматично, а след надлежното позоваване в случая пред съда, като орган с компетентност да констатира настъпили вещно-правни последици в резултат на комплекс от факти – арг. чл. 79 ЗС и ТР № 4 по т.д. № 4/2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно което собствеността не се придобива докато владелецът не се позове на придобивна давност, но при позоваване правните последици на давността се зачитат към момента на изтичане на законовия срок. Според това тълкуване колкото и дълго да е продължило владението то няма за автоматична последица придобиването на собствеността. НеобхоД.е и позоваване на давността. За да може да се позове на давност съответното лице трябва към момента на позоваването да е във владение на имота, т.е. владението му да не е прекъснато за повече от шест месеца преди позоваването.
Конкретно за спора ответника В.Ж. в срока по чл.131 ГПК е заявила възражението, че е придобила имота по давност и на това основание е предявила чрез насрещен иск и установителен иск за защита но собствеността против ищците. Съдът изложи по-горе факта, че ответниците владеят имота и не са загубили владението от 15.07.2008г. и към датата на устните състезания не е спорен по делото. Не е спорен и фактът, че са установили владението върху процесния имот на 15.07.2008г. по силата на договор за покупко-продажба сключен в изискуемата нотариална форма съгласно чл.18 ЗЗД.
Според съда договора за покупко-продажба сключен в изискуемата нотариална форма на ответниците представлява валидно правно основание по чл.70, ал.1 ЗС, което квалифицира владението им върху имота като добросъвестно, тъй като представлява действителна правна сделка, която може да породи прехвърлителен ефект и предвижда прехвърлянето на вещни права, но предвид факта, че прехвърлителя Н.Дишева не е била собственик на имота, не се е породил транслативният ефект на договора. Вярна е тезата на ищците, че в българската правна система е валиден принципът – Nemo dat quod non habet, никой не може да даде повече от това, което има. Т.е. договорът на ответниците за покупка на процесния имот, сключен на 15.07.2008г. е действителен и поражда своето облигационно действие, но е лишен от вещно правно действие. Това представлява обективният отрицателен факт. За да бъдат определени ответниците като добросъвестни владелци, то трябва да е налице и субективият отрицателен факт. Незнанието на посоченото обективно обстоятелство от страна на приобретателя.
В нашия казус безспорно се доказа, че купувачът ответника В.Ж. не е знаела, че продавача не е собственик на въпросния имот към момента на сключването на договора – арг. чл.70, ал.1, изр. 2 ЗС. Освен това е налице и оборимата презумпция установена в чл.70, ал.2 ЗС в полза на ответниците, като ищците носят доказателствената тежест да я оборят. Ищците не са сторили това с никакви доказателства, тъй като гласните такива сочени от тях, чрез показанията на свидетели Гризанов и Стоименова, касаят период преди закупуване на имота от ответниците и са досежно отношения между ищците и тяхната родственица Н.Дишева. Противното се установява от свидетелите на ответниците основно от свидетеля Пазийски, че към момента на продажбата на имота на ответниците, те не са били узнали за спор за собственост, или че праводателя им Н.Дишева не е собственик на имота, тъй като тя им е предоставила констативен нотариален акт удостоверяващ противното. Следователно ответниците са добросъвестни владелци на процесния имот установили владението си при сключване на договора за покупко-продажба на същия имот с нотариален акт на 15.07.2008г. Те са установили и упражняват добросъвество владение върху имота без противопоставянето на това от ищците, тъй като последните не доказаха такива обстоятелства. От показанията на свидетелите Пазийски и Д. досежно извършените подобрения в имота от ответниците и с оглед факта, че те са почистили имота, поставили са нова ограда и метални врати и са построили в имота метално хале, съдът приема че с тези действия владението им е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, установено от 15.07.2008г. и към датата на предявяване на настоящия иск на 28.11.2016г., това им владение е продължило повече от пет години, поради което и те са придобили чрез този оригинерен способ собствеността върху процесния имот, а ищците са загубили това право.
По въпроса, дали първоначално съществуващата добросъвестност на ответниците може да отпадне, ако настъпят определени последващи обстоятелства, съдът приема, че това е принципно възможно. В случая обаче обстоятелството, че ищците през 2009г. са предявили против трето лице Н.Дишева положителен установителен иск за защита на правото си на собственост по отношение същия имот не е такова, което да е довело до прекъсване на теклата в полза на ответниците придобивна давност. Само исковете за собственост смущават владението и прекъсват придобивната давност. Това следва от приетото в т.VІ.13 на ППВС №6/1974г., решение №705/29.10.2010г. по гр.д. № 1744/2009г. на ВКС, решение № 401/12.01.2012г. по гр.д. № 895/2010г. на ВКС. За да прекъсне придобивната давност, искът за собственост следва да е предявен срещу владелеца на вещта, а ответник по иска за собственост на ищците предмет на гр.д. №921/20109г. на РС-Козлодуй не е била владелец на имота /владели са го ответниците в настоящия спор от 15.07.2008г./. Именно владелецът упражнява фактическата власт и на него принадлежи и намерението за своене. Затова правните действия по смущаване на владението и прекъсване на придобивната давност следва да бъдат предприети спрямо него. Именно той следва да бъде обвързан и от силата на пресъдено нещо на иска за собственост. Ако се приеме, че придобивната давност може да бъде прекъсната и с иск на собственика срещу държателя, ще се препятства възможността владелецът, който има правен интерес, но не участва в съдебния процес, да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност до предявяване на иска за собственост. Така придобивната давност ще бъде прекъсната, без да е дадена възможност на материално правно легитимираната страна да се позове на последиците на вече изтеклата придобивна давност, които се зачитат към един минал момент - момента на изтичането на давностния срок, съгласно приетото в т.2 на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Поради неучастието в процеса, владелецът няма да може да противопостави и други правоизключващи възражения, които да доведат до отхвърляне на иска за собственост, а оттам и до настъпване на последицата на чл.116, б.”б” ЗЗД за отпадане на ефекта на прекъсването на придобивната давност.
Съдът не споделя доводите на ищците, че владението на недвижим имот на ответниците е смутено, а придобивната давност - прекъсната, с факта на подаване до прокуратурата на жалби от тях с твърдение за извършено престъпление във връзка с придобиването на имота. Това е така, тъй като видно от двете цитирани прокурорски постановления по жалби на ищците, първото е от 29.06.2007г., а второто е от 19.03.2008г., т.е. и двете са преди датата на придобиване на владението и започване на течене на давността в полза на ответниците от 15.07.2008г. Ответниците не се позовават в случая на присъединена давност от страна на прехвърлителя Н.Дишева и по отношение на тях жалбите на ищците до прокуратурата не са довели до прекъсване на придобивната давност текла повече от пет години.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен и недоказан главния иск по чл.108 ЗС на ищците, тъй като те са загубили правото на собственост върху процесния имот.
По акцесорния установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК предявен с насрещен иск от ответника В.Ж. против ищците, съдът намира, че предвид подробно изложените по-горе мотиви следва да уважи този иск, тъй като ответника Ж. доказа по отношение на ищците, че тя е придобила правото на собственост върху имота на оригинерно основание – упражнявано от нея и ответника неин съпруг Б.Ж. добросъвестно владение установено със сключване на договора за покупко-продажба в изискуемата нотариална форма на 15.07.2008г. и към датата на устните състезания по делото, в продължение на повече от пет години. Владението на ответника е било постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Поради това предявеният от нея положителен установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. За спора е без значение, че нейния съпруг ответника Б.Ж. не е предявил иск за собственост по отношение същия имот, тъй като това има значение само в евентуални отношения между тях.
При този изход на спора, съдът не дължи произнасяне по евентуалната претенция на ответниците против ищците за подобрения в имота и възражението за право на задържане на имота до заплащането им.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
С оглед изхода на спора и съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК, ищците нямат право на разноски. Те дължат съгласно правилото на чл.78, ал.3 ГПК на ответника В.Ж. сторените от нея разноски в процеса съгласно приетия от съда списък по чл.80 ГПК в размер на общо 635.00 лева, или всеки да и заплати по 317.50 лева.
Ответникът Б.Ж. не е заявил разноски и не е представил доказателства да е сторил такива.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иск на Е.Д.М., ЕГН **********, и Е.Д.М., ЕГН**********, и двамата от гр.София, против В.Ц.Ж., ЕГН ********** и против Б.П.Ж., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр.Козлодуй, община Козлодуй, ж.к.2, бл.55, ап.3, по чл.108 ЗС за защита правото на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор 37798.505.217 по кадастралната карта на гр.Козлодуй, находящ се на улица „Христо Ботев” № 170, с площ 1378 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, и с начин на трайно ползване -ниско застрояване, при съседи на имота: 37798.505.298, 37798.505.218, 37798.505.206, 37798.505.207, 37798.505.216, ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор 37798.505.217.3, с предназначение - сграда със смесено предназначение със застроена площ 102 кв.м., сграда с идентификатор 37798.505.217.2, с предназначение-селскостопанска сграда с площ 14 кв.м. и сграда с идентификатор 37798.505.217.1, с предназначение-селскостопанска сграда със застроена площ от 25 кв.м., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Е.Д.М., ЕГН ********** и Е.Д.М., ЕГН**********, и двамата от гр.София, че В.Ц.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, е собственик на поземлен имот с идентификатор 37798.505.217 по кадастралната карта на гр.Козлодуй, находящ се на улица „Христо Ботев” № 170, с площ 1378 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, и с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи на имота: 37798.505.298, 37798.505.218, 37798.505.206, 37798.505.207, 37798.505.216, ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор 37798.505.217.3 с предназначение - сграда със смесено предназначение със застроена площ 102 кв.м., сграда с идентификатор 37798.505.217.2 с предназначение - селскостопанска сграда с площ 14 кв.м. и сграда с идентификатор 37798.505.217.1 с предназначение-селскостопанска сграда със застроена площ от 25 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Е.Д.М., ЕГН **********, и Е.Д.М., ЕГН**********, и двамата от гр.София, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Ц.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, направените от нея съдебни разноски в размер на общо 635.00 лева, или всеки по 317.50 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд, Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: