РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Благоевград, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20241200900218 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Ищец в процеса е С. В. С., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ж. к. „Е.“,
бл., вх. „“, ет. , ап.
Претенциите са насочени срещу ЗАД „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С, р-н „Л“, бул. „Д.Б.“ №, представлявано от С. С. П. и К. Д. К..
В исковата молба се твърди, че на *** г., около *** ч., в гр. Б., е настъпил
пътен инцидент, в който е пострадала ищцата. Тогава л. а. „Ф.Г.“, с peг. № ***,
управляван от Х. Й. К., при движение по бул. „П. К. Я.“, не се съобразил с
пътната обстановка и движещия се до него л. а. „А“, с peг. № Е***, управляван
от ищцата, и го засякъл и ударил странично, вследствие на което реализирал
ПТП с пострадали лица, сред които била и С. С.. За пътния инцидент бил
съставен констативен протокол. Съгласно същия, виновен за настъпването на
инцидента бил водачът на л. а. „Ф.Г.“. По случая било образувано ДП.
Виновният причинител имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ответното дружество. Непосредствено след пътния инцидент,
ищцата била откарана от екип на ЦСМП в МБАЛ Благоевград, където
постъпила със силни болки в ****. Тя нямала спомен за случилото се.
1
Извършени й били образни изследвания - **** ****. Това мотивира ищцата
да иска от съда да го осъди да заплати застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
*** г., в размер на 26 000 лева, заедно с лихва за забава, считано от датата на
завеждането на доброволната претенция пред ответното дружество -
17.11.2023 г., до окончателното плащане на дължимата сума.
В отговора на ответника се застъпва позицията, че предявените искове са
неоснователни. Дружеството ги оспорва както по основание, така и по размер.
Виновен водач за настъпилия пътен инцидент била именно ищцата, за която
съществували определени задължения, фиксирани в ЗДвП, които тя не
спазила. В съставения от длъжностното лице констативен протокол не били
отразени причините и обстоятелствата, довели до ПТП. Образуваното ДП пък
било прекратено с постановление от Районна прокуратура Благоевград точно
защото поведението на С. било в основата на причинно-следствения процес,
довел до настъпването на ПТП. Прокуратурата приела, че ищцата е нарушила
правилата за движение, установени от чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, и по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на возещото се в
нейното превозно средство лице. Ответното дружество твърди, че виновна за
ПТП е именно ищцата, която не се е съобразила с конкретната пътна
обстановка и при преминаване от една лента за движение в друга, навлизайки
от крайната лява лента в крайната дясна лента, е блъснала със задната част на
колата си предната част на движещия се в същата посока, но в крайната дясна
лента, лек автомобил „Ф.Г.“, рег. № Е1732ВС. Всичко това било безспорно
установено от страна на прокуратурата, която прекратила образуваното
наказателно производство. Ищцата сама причинила ПТП и сама се наранила в
него, поради което нямала основание да претендира обезщетение за вредите,
които сама си причинила. Претендираното обезщетение било многократно
завишено. Претенцията не отговаряла на принципа за справедливост и на
икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП. Следвало да се
отчете обстоятелството, че пациентката е отказала хоспитализация.
Направените образни изследвания показали, че по тялото й няма сериозни
травматични промени. Данните за мозъчното сътресение били спорни. Нямало
доказателства за наличие на травма на главата. Липсвали медицински
документи за настъпили усложнения. За получените сравнително леки
увреждания, справедливо обезщетение щяла да бъде сумата от 5000 лева. При
2
условията на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. С. не се съобразила с конкретната
пътна обстановка и с правилото на чл. 25 от ЗДвП. Съпричиняването било в
размер на 50 %. С конкретното си поведение пострадалата допринесла за
настъпването на вредоносния резултат. Налице била обективна причинно-
следствена връзка между поведението на С. и настъпилите вреди, като същите
произтичали, по вид и степен, и от собственото й противоправно поведение.
Ищцата допринесла както за самото ПТП, така и за последиците от него.
Признава се наличието на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗГО
по отношение на сочения в исковата молба лек автомобил „Ф.Г.“, peг. № ***,
към датата на ПТП. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Претенциите са редовни и допустими. Техните правни основания се съдържат
в нормите на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог, а тези на
възраженията - в разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.
Събраха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Изслушаха се
заключения на вещи лица.
Предявена е главна осъдителна претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищцата от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ водач. Съгласно посочената
материалноправна норма, увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска пряко от застрахователя обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди. Успешното провеждане
на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента изисква
установяване на две групи юридически факти: от една страна, наличие на
застрахователно правоотношение между ответника, в качеството на
застраховател, и прекия причинител на увреждането, в качеството на
застрахован, а от друга - всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, включващ противоправно поведение /действие или
бездействие/, вреда, причИ. връзка между деянието и вредата, както и вина,
която, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, се предполага.
Съществувало е валидно застрахователно правоотношение.
Несъмнен е и фактът на настъпилото ПТП. Той се установява от показанията
на свидетелите М. И. Т. и Х. Й. К., разпитани по настоящото дело.
3
Катастрофата е доказана и от данните, отразени в констативния протокол.
Последният е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила. От заключенията на вещото лице по автотехническата
експертиза - основно и допълнително, се изясни, че в случая е налице сложен
механизъм на ПТП, при който всеки от двамата водачи е допринесъл за
настъпването на инцидента. Според инж. С. Д., ако се приеме, че опасността
за водача на л. а. „Ф.“ е възникнала в момента, в който водачът на л. а. „Ауди“
е започнал отклоняване от лявата в дясната лента, то в този момент водачът на
л. а. „Ф.“ е могъл да предотврати сблъсъка чрез спиране. Съдът е на мнение,
че извършената маневра по отклоняване на движението от страна на ищцата е
т. нар. „престрояване“, изрично уредено в § 6, т. 79 от ДР на ЗДвП, съгласно
която „престрояване“ е преминаване на ППС от една пътна лента в друга, за да
се продължи движението направо, да се завие или да се излезе от платното за
движение. В този смисъл, предприетата маневра от страна на ищцата е
правомерна, което означава, че водачът на л. а. „Ф.“ е бил длъжен да реагира
на конкретното поведение на движещия се л. а. „Ауди“. Нарушението от
страна на ищцата произлиза не от предприетата маневра, а от неспазеното
предимство на движещия се в лентата, в която тя иска да се престрои. Когато
опасността за движение, с оглед на конкретната пътна ситуация, е предвидима,
водачът, причинил съставомерните последици, не може да се позовава на
внезапна поява на същата опасност, щом сам се е поставил в невъзможност да
я предотврати - Решение № 181 от 27.12.1994 г. на ВКС по н. д. № 188/1994 г.,
II н. о., НК, докладчик съдията Г. И.. В хода на съдебното дирене безспорно се
доказа, че за водача на л. а. „Ф.“ е съществувала обективна възможност да
възприеме отклоняването на движението на л. а. „Ауди“. Съгласно
показанията на свид. К., същият категорично е възприел как л. а. „Ауди“ е
започнал да се отклонява от лявата лента, т. е. маневрата, извършена от
ищцата, е създала предвидима пътна ситуация, която е могло да бъде
предотвратена при своевременна реакция на К.. Самият свидетел категорично
призна, че не е успял да спре преди мястото на удара поради неизправното
състояние на гумите на управлявания от него л. а. и мократа пътна настилка.
К. посочи пред съда, че движещият се успоредно л. а. се е намирал на около 5
метра пред него и е тръгнал да навлиза в неговата лента, за да продължи
маневрата си. От поведението на ищцата е било ясно, че тя има намерението
да се престрои, тъй като маневрата й недвусмислено го е показвала. Безспорно
4
е, че л. а. „Ауди“ има дълъг спирачен път, както и че ударът е бил изцяло в
задната част на управлявания от ищцата л. а., т. е. тя е застигната и ударена
отзад, след като вече е направила маневрата по престрояване. В практиката на
ВКС не се изключва възможността опасността да възникне и в по-ранен
момент от навлизането на водача без предимство в пътя с предимство. За
съдебната преценка в тази насока е релевантно поведението на водача,
управляващ МПС по пътя без предимство, защото съществуват ситуации, при
които е очевидно, че той ще извърши нарушението. Дори да се приеме, че
водачът на л. а. „Ауди“ се е движел с предимство в лентата си за движение,
щом като същият е имал възможност да възприеме, че с поведението си
ищцата ще извърши нарушението, е бил длъжен да предприеме аварийно
спиране /точно в този смисъл е и Решение № 119 от 19.11.2021 г. на ВКС по н.
д. № 527/2020 г., I н. о., НК, докладчик председателят Галина Захарова/. В
настоящия случай водачът на л. а. „Ф.“ се е движел с предимство, тъй като
негово е било правото да използва лентата, по която вече пътува. Въпреки
това, виждайки, че друг участник в движението е предприел престрояване
вдясно, той е бил длъжен да реагира с аварийно спиране и да предотврати
пътния инцидент. В конкретния казус, от поведението на ищцата е можело да
се направи еднозначен и недвусмислен извод, че тя ще навлезе в дясната пътна
лента, тъй като е започнала отклоняване от праволинейното си движение.
Водачът на л. а. „Ф.“ е доловил това и в този момент е имал възможността да
противодейства на настъпването на процесното ПТП, като е бил длъжен да го
стори, понеже такова отклонение може да се дължи на заспИ.е, прилошаване и
пр., и именно заради това водачите са длъжни веднага да реагират, когато
установят такова поведение на друг участник в движението. С оглед на всичко
това трябва да се приеме, че и за двамата водачи процесното ПТП е било
предотвратимо. Те съвместно носят вината за настъпването му.
Вредите и причИ.та им връзка с противоправното деяние се установиха по
безспорен начин от показанията на свидетелите Николина Страхилова
Рашкова и М. И. Т., както и от заключението на д-р Ц. Г.. Последното не е
оспорено от страните по делото. То е пълно, ясно и обосновано, поради което
съдът изцяло го кредитира. Вследствие на процесния пътен инцидент С. С. е
претърпяла травматични увреждания, изразили се в мозъчно сътресение,
контузия на дясната ръка в областта на китката и разкъсно-контузна рана на
кожата в областта на дясното коляно. Активният възстановителен период е
5
продължил около 1 месец. Ищцата е имала силни болки в крака и си е стояла
вкъщи. Лекувала се с обезболяващи. Претърпяното мозъчно сътресение е
довело до упорито главоболие, съчетано със световъртеж и безсъние. Това се
изяснява от показанията на Рашкова и Т.. Същите следва да бъдат
кредитирани. По принцип гласните доказателства, щом са относими и
допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва
да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/
степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко
Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 48/. Законодателят е създал едно
предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за
възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е
длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението
на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена
Бонева/. В настоящия казус свидетелските показания на Рашкова и Т. не са
противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява
кредитирането на подобни показания, а предвижда преценката им да става в
6
съответствие с останалите доказателства по делото, като от тях в случая
показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от
02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото
изхождат от близък или роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно
Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Дияна Ценева, роднинската връзка на свидетеля със
страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на
този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува забрана да бъдат
разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да
бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение
№ 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. В случая
съобщеното от въпросните двама свидетели следва да се приеме за
характеризиращо се с висока степен на достоверност, защото не противоречи
на никой от останалите елементи на доказателствената съвкупност и се
подкрепя от заключението на медицинската експертиза. Разказаното от тях е и
вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно /водещи критерии за
оценка на свидетелските показания според „Разпит на свидетели в
гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 55/.
Показанията им не оставят съмнение, че те са били очевидци на това, което
обрисуват, и имат необходимите пълни, преки и непосредствени впечатления
от него. Не са налице основания за некредитиране на разказаното от тези
свидетели.
Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното
застрахователно дружество.
Според задължителните разяснения в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не е
абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението - характер на увреждането,
начин на извършването му, обстоятелства, при които е извършено,
допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинени морални
7
страдания, осакатявания, загрозявания и др., като обезщетението за
неимуществени вреди следва в най-пълна степен да овъзмезди увреденото
лице.
Настоящият съдебен състав отчете: 1/ тежестта на травмите, засегнали два от
крайниците на пострадалата и нейната глава; 2/ силните и интензивни болки и
страдания, причинени от нараняванията; 3/ начина, по който са причинени -
неочаквано и при утежнени обстоятелства /автомобилът на ищцата внезапно е
бил връхлетян от другия автомобил и само щастлива случайност е, че тя не е
получила по-тежки травми и не е загинала на място/; 4/ продължителността на
възстановителния процес; 5/ нарушаването на функциите на двата засегнати
крайника, затрудняващо нормалното придвижване и обслужване на ищцата,
вследствие на което тя е изпитала сериозно неудобство; 6/ негативното
отражение на случилото се върху емоционалната стабилност на пострадалата;
и 7/ отрицателната промяна на живота й и нейното изолиране от външния
свят, както и съобрази обществено-икономическата обстановка в страната към
момента на деликта и нормативно определените застрахователни лимити, с
оглед на което прецени, че на ищцата се следва застрахователно обезщетение в
размер на 20 000 лева, като същото би било справедлива обезвреда на
понесените от нейна страна болки и страдания.
Основателно се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на С.. За да бъде намалено, на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, дължимото обезщетение, приносът на пострадалия
следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя и да бъде доказан по
категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване, от същия.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване, без значение дали е действал виновно, или не. Дали поведението
на пострадалия е допринесло за възникване на самото ПТП, като правно
значим факт, и/или за настъпване на вредата спрямо самия пострадал,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като от значение е
наличието на каузална връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Намаляване на обезщетението за вреди на
8
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
За да приложи чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, съдът трябва да се аргументира в какво
точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия и каква
е конкретната степен на съпричиняване. Определянето й изисква съпоставяне
на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и
отчитане на тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат /Решение № 239 от 19.04.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 1952/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова/. В
такава насока разсъждава и правната доктрина - „Обезщетение за
неимуществени /морални/ вреди в България“ от Стоян Ставру, „Сиела“,
София, 2020 г., стр. 149-150. В конкретния случай ищцата не е спазила
предимството на движещия се в лентата, в която тя е искала да се престрои.
Не се доказа това нейно поведение да се дължи на някакви външни фактори,
които да изключват отговорността й за случилото се. Същевременно водачът
на другия автомобил е бил длъжен да реагира с аварийно спиране и да
предотврати пътния инцидент, но не го е сторил. Той не е шофирал с
изискващата се пълна концентрация на вниманието. Гумите на колата му са
били стари и износени, а пътната настилка е била мокра и хлъзгава. Налага се
изводът, че приносът на ищцата за настъпването на произшествието е 60 %, а
този на водача на л. а. „Ф.“ - 40 %. С оглед на това, паричното обезщетение,
което следва да се присъди на С., в крайна сметка възлиза на 8000 лева /20 000
– 12 000 = 8000/.
Трябва да се присъди законна лихва върху обезщетението така, както е
поискана. Както се разяснява по този повод в Решение № 50040 от 30.05.2023
г. на ВКС по т. д. № 790/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията И.ка Ангелова,
в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от
КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от
момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
9
лице, или датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След
предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ, за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и 2 от
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ. В практиката на ВКС трайно се
застъпва, че застрахователят следва да покрие, спрямо увреденото лице,
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице - която от тези дати е най-
ранна, като след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. В казуса
застрахователят е бил сезиран от адвокат на пострадалата с претенция за
заплащане на обезщетение на 17.11.2023 г. и не се е произнесъл по същата,
поради което дължи лихвата от посочената дата.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, ответникът трябва да заплати
на адвокат Й. съответното възнаграждение, изчислено съобразно уважената
част от претенцията. Самият застраховател има право на част от направените
разноски, по силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Приложение следва да намери и
нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от изложените съображения, доводи и аргументи, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., р-н
„Л.“, бул. „Д. Б.“ № ., представлявано от С. С. П. и К. Д.в К., да заплати на С.
В. С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.“, бл., вх. “, ет., ап. , на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, съставляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и
страдания, от получените травми в резултат на ПТП, станало на *** г., около
10
*** ч., в гр. Б., на бул. „П. К. Я.“, заедно със законната лихва, считано от
17.11.2023 г. до окончателното изплащане, и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане
на обезщетение за разликата между присъдените 8000 /осем хиляди/ лева и
претендираните 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ЗАД „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., р-н
„Л.“, бул. „Д. Б.“ № ., представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на
адвокат Г. Й. Й., ЕГН **********, САК, кантора в гр. С., бул. „Е. и Х. Г.“ №,
ет., ап., възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, за
осъщественото от него по делото процесуално представителство на С. В. С.,
ЕГН **********, адрес гр. Бл., ж. к. „Е“, бл. , вх. „“, ет. , ап., в размер на 1320
/хиляда триста и двадесет/ лева, изчислено съобразно уважената част от
претенцията.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, адрес гр. Бл., ж. к. „Е.“, бл., вх. „“, ет.,
ап., да заплати на ЗАД „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С,
р-н „Л“, бул. „Д. Б.“ №, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, разноски по делото, в размер на 2320 /две хиляди триста и
двадесет/ лева, пресметнати съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., р-н
„Л.“, бул. „Д. Б.“ №, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, да преведе по съответната банкова сметка на Окръжен съд
Благоевград, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса от 320
/триста и двадесет/ лева и възнаграждения на експерти от 540 /петстотин и
четиридесет/ лева.
На страните, чрез адвокат Г. Й. и адвокат М. Г., ДА СЕ ВРЪЧАТ копия на
настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от тях в двуседмичен
срок, считано от връчването, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба,
подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11