Решение по дело №136/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 03.08.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

        МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 136 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 161042 от 27.07.2020 г. по гр.д. № 63743/2019 г. по описа на СРС, 85 с-в, е осъден З. „Л.И.“***“ АД на основание чл.411 КЗ сумата от 482.54 лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019г. до окончателното й плащане, като за разликата до пълния предявен размер от 855 лв. предявения иск е отхвърлен като неоснователен.

В срок е подадена въззивна жалба от ответника ЗД Е.“ АД срещу решението. Излага доводи за неправилност на постановеното решение. Излага доводи за недължимост на претендираното обезщетение, след като присъждането му е в противоречие с чл. 411 КЗ. Счита, че искането за обезщетение на вреди, представляващи разход за заместващ автомобил, представляват пропуснати ползи, които не подлежат на обезщетение по реда на чл. 411 КЗ. Счита, че с направеното извънсъдебно плащане изцяло е погасил задължението.

Въззиваемата страна „З.Б.И.“ АД не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че по делото е безспорно установено сключването на договор за имуществена застраховка, плащане на обезщетение по нея, сключването на договор за задължителна „Гражданска отговорност“ между ответника и виновния водач, и механизма на процесното ПТП. Въз основа на заключението на САТЕ е приел, че стойността на вреди с включени ликвидационни разходи е в размер на 2 993,54 лв., като е взел предвид направеното извънсъдебно плащане в размер на 2 511 лв. и е присъдил на ищеца сума в размер на 482,54 лв., представлява разлика между определено и заплатено застрахователно обезщетение.

Решението на СРС е допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Разпоредбата на чл. 410 във вр. с чл. 411, ал. 1, изр. 2 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Съгласно чл. 493 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.

В случая по делото е представена полица № Е*******, обективираща сключена между ищеца и „Д.“ АД договор за имуществена застраховка „КАСКО“. По силата на нея ищецът се е задължил да заплати на собственика на лек автомобил марка „АУДИ А8“ рег. № *******обезщетение в размер до 133000 лева при настъпване на застрахователно събитие. Уговореният между страните срок на застрахователното покритие е за периода от 00. 00 часа на 24.08.2018 г. до 00. 00 часа на 23.08.2019 г., като е уговорено и че общите условия на застраховката са неразделна част от полицата, препис от които е получен от застрахования.

По делото е представена фактура от „А.К.“, от която е видно, че застрахования по имуществената застраховка е взел под наем автомобил на стойност 840 лв. с ДДС, за срока за сервизиране на застрахования автомобил.

В чл. 3.7.1 от ОУ е предвидено, че при щети, настъпили от ПТП, застрахователят обезщетява щети по основните външни корпусни детайли, като застрахователят определя обезщетението по цени, части труд и материали, прилагани от застрахователя към деня на настъпване на ПТП.

Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. Също така с оглед на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед чл. 386, ал. 2 КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите, причинени на нея, в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената. Съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, последователно приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно – стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.

Следователно между страните не е уговорено, че при настъпване на застрахователното събитие – ПТП, застрахователят по имуществената застраховка следва да обезщетени друго освен щети по основните външни корпусни детайли, като застрахователят определя обезщетението по цени, части труд и материали, прилагани от застрахователя към деня на настъпване на ПТП. Допълнителното заплатено обезщетение за заместващ автомобил е направено от застрахователя по имуществената застраховка без да има законово основание, като в случая не следва да се дължат от застрахователя ответник по ред на чл. 411 КЗ.

Доколкото в производството не е установено, че посочената и заплатена от ищеца сума попада в обхвата на покритието по сключената имуществена застраховка, както и че същата отразява реалната възстановителна стойност по см. на чл. 400, ал. 2 КЗ

, като присъщ разход за наемна цена за ползване на заместващ автомобил за определен срок, докато се извършва ремонт на увредения автомобил, съдът намира че неправилно регресната претенция е била уважена.

Една от предпоставките на чл.411 КЗ не е налице. Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.

С оглед това, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платените суми за ремонт на увредения автомобил и обичайните разходи за определяне на щетата, но не и за разходите за ползване на заместващ автомобил. Последното би било дължимо на основание чл. 411 КЗ, като имуществена вреда за застрахования по смисъла на чл. 493, ал. 1, т. 3 КЗ, явяваща се пряка последица от увреждането, подлежаща на репариране от застрахователя по "Гражданска отговорност" по пътя на регреса при наличие на данни за сключена имуществена застраховка при това покритие. Както бе посочено в проведеното производство не са ангажирани от ищеца, при правилно разпределена доказателствена тежест такива доказателства.

Поради частично несъвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде отменено в една част, като неправилно.

По разноските:

Поради отмяна на решението на СРС, въпросът за разноските следва да бъде преразгледан. На ответника-въззивник следва да бъдат присъдени сторените разноски в първинстанционното производство, а именно юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 100 лв.

Във въззивното производство следва да се присъдят на въззивника разноски в размер на 50 лв.  и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 100 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 161042 от 27.07.2020 г. по гр.д. № 63743/2019 г. по описа на СРС, 85 с-в, в частта, с която е осъден З. „Л.И.“ да заплати на „З.Б.И.“ АД на основание чл.411 КЗ сумата от 482.54 лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019г. до окончателното й плащане, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.Б.И.“ АД, ЕИК *******срещу З. „Л.И.“, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за осъждане на З. „Л.И.“, ЕИК ******* да заплати на „З.Б.И.“ АД сумата от 482.54 лева застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на З. „Л.И.“, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. - разноски в исковото първоинстанционно производство.

ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на З. „Л.И.“, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв. - разноски в исковото въззивното производство.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.