Решение по дело №81/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Настоящото касационно производство е образувано по касационна жалба на А. Т. А. с постоянен адрес [населено място], общ.Попово, обл.Търговище, [улица], действащ чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. А. Ц. от АК - гр. Търговище, срещу Решение № 5/10.01.2025г. по АНД №145 по описа за 2023г. на Районен съд - Попово, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-0321-000527/10.08.2022г. на Началник РУ - Попово към ОДМВР-Търговище, в обжалваната му част, в която на А. Т. А. на осн. чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, му са наложени наказания глоба в размер на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Касаторът визира наличие на касационните основания по чл. 348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК - нарушен материален закон и нарушение на процесуалните правила /делото било разгледано и решено от РСП без той да е бил редовно призован/. Изтъква, че след депозиране на жалбата му срещу НП в РСП образуваното дело не било насрочено в продължение на година и половина като през този период се наложило той да замине в чужбина, поради което и не му била връчена призовка за нароченото съдебно заседание. Относно оплакването за нарушаване на материалния закон касаторът сочи, че неправилно е прието от РСП, че той е извършил виновно административно нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, тъй като управлявал МПС със съзнанието за поставени две регистрационни табели и едва при спирането му от полицаите разбрал, че задната табела липсва като обяснява тази липса с падането ѝ по време на пътуването. Същият излага съображения, че при наличие на предната регистрационна табела не може да се приеме, че има нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП. Поради факта, че задната табела била паднала сама при пътуването, счита, че случаят може да се определи и като маловажен. Предвид тези аргументи моли да бъде отменено решението на РСП в обжалваната му част и съответно да бъде отменено и НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуалния му пълномощник адв. И. Ц. от АК-Търговище, който поддържа подадената касационна жалба и заявява, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 140 ал.1 ЗДвП изисква за извършване на нарушение да липсват и двете регистрационни табели, тъй като липсата на едната не водела до невъзможност да се идентифицира МПС. Същият допълва, че в жалбата до РСП е било направено искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели с цел установяване липсата на вина на А. за липсващата задна табела на МПС, но до събиране на същите не се е стигнало поради ненадлежно уведомяване на жалбоподателя за насроченото съдебно заседание.

Ответникът Началник РУ-Попово към ОДМВР-Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото, като от същия не са депозирани писмен отговор или становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита, че за извършване на нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП е достатъчно да липсва една от двете регистрационни табели на автомобила. Същият заявява, че при наличие на събрани от РСП доказателства за това, че при потегляне на автомобила същият е бил с две табели, а после при движението му е паднала едната, то не следва да се търси отговорност от водача. Но поради липсата на събрани такива доказателства, следвало да се реализира АНОтговорност на касатора. Посочва, че предвид изричната разпоредба на ЗДвП нарушенията по този закон не се явяват маловажни. Ето защо моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.

Настоящият касационен състав, след като установи, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страни, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

При разглеждането по същество и проверката за основателност на касационната жалба съдът прецени следното:

С Решение №5/10.01.2025г. по АНД №145 по описа за 2023г. на Районен съд - Попово, е потвърдено Наказателно постановление №22-0321-000527/10.08.2022г. на Началник РУ - Попово към ОДМВР-Търговище, в обжалваната му част, с която на А. Т. А. на осн. чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, са му наложени наказания глоба в размер на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В решението изрично е посочено, че в останалата му необжалвана част НП е влязло в законна сила.

В мотивите на решението въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 23.07.2022г., около 02,40ч. в [населено място], общ. Попово, по [улица], жалбоподателят А. Т. А., който управлявал л.а. „Сузуки Гранд Витара“, с рег.№[рег. номер] (собственост на Д. А. З.), бил спрян за проверка от служители на РУ - Попово. При извършената проверка служителите на РУ - Попово, установили, че автомобилът е регистриран, но е без регистрационна табела отзад. Освен това водачът не представил документ, удостоверяващ че ППС е преминало технически преглед, и не носел СУМПС и контролен талон. След установяване на тези нарушения, на място срещу А. А. бил съставен АУАН, серия GA №713185/23.07.2022г., който бил връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. Срещу съставеният АУАН не били депозирани и допълнителни възражения в 7-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено НП №22-0321-000527/10.08.2022г. на Началник РУ - Попово към ОДМВР-Търговище, връчено на А. на 07.07.2023г. С издаденото НП била ангажирана АНОтговорност на А. за установените със съставения АУАН три административни нарушения, за които му били наложени съответните административни наказания, а именно: на осн. чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; на осн. чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП - глоба в размер на 20.00лв.; на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП -глоба в размер на 10.00лв. Като необжалвано в частта за извършените нарушения по чл.147, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, НП е определно от съда като влязло в законна сила на 21.07.2023г. РСП е установил фактическата обстановка въз основа на събраните писмени доказателства и свидетелските показания на актосъставителя Б.Б. и свидетеля Хр.Г..

Относно обжалваната част на НП, касаеща нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП и наложените за същото административни наказания, РСП е приел, че АУАН е издаден от компетентен орган и съдържа всички законови реквизити като в хода на АНПроизводство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

Въззивният съд е приел жалбата, с която е сезиран, за неоснователна, тъй като предвид събраните писмени и гласни доказателства било безспорно установено, че на процесното място, дата и час описаният автомобил, управляван от жалбоподателя, се е движел без регистрационни табели, като жалбоподателят не оборвал и опровергавал тези обстоятелства. РСП е определил като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че задната табела била паднала по пътя по време на движение на МПС, тъй като същите не се доказвали.

Въз основа на приетата фактическа съвкупност съдът е приел, че нарушението се явява безспорно доказано от обективна и субективна страна, като относно санкционирането му е констатирал правилно приложение на санкционната норма и индивидуализиране на наказанията в минимално предвидения в закона размер. Съдът е обсъдил в мотивите си , че предвид разпоредбата на чл. 189з ЗДвП във вр. с чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН. Паралелно с това е коментирал наличната по делото справка за нарушител/водач, въз основа на която е преценил нарушителя като лице с по - висока степен на обществена опасност, което правело случая немаловажен дори и при липса на забраната за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. РСТ в законен съдебен състав и в рамките на правомощията му се е произнесъл по редовна и допустима жалба, подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт.

При проверка на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 НПК настоящият съдебен състав установи допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд, което е довело до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя А., и което предпоставя неправилно приложение на материалния закон. Това касационно основание е въведено и в касационната жалба. В подадената до РСП жалба срещу НП жалбоподателят е посочил адреса си за призоваване в [населено място], общ.Попово, обл.Търговище, [улица]. По тази жалба на 13.07.2023г. в РС – Попово е образувано АНД №145/2023г. Същото е насрочено едва след около година и половина с разпореждане от 26.11.2024г.като призовката за насроченото на 11.12.2024г. съдебно заседание и изпратена до жалбоподателя на посочения в жалбата адрес. Тази призовка е върната в цялост като невръчена с направено отбелязване от технически сътрудник в Кметство – [населено място] за това, че същият е посетил адреса на 03.12.2024г. в 11.30 часа, където била открита майката на адресата, която заявила, че той се намира в чужбина и отказала да приеме призовката. Това отбелязване е подписано само от посочения технически секретар. На 11.12.2024г. съдебният състав на РСП е дал ход на делото при условията на чл. 61 ал.4 от ЗАНН, констатирайки, че жалбоподателят е търсен на посочения от него адрес, но не е намерен. Видно от протокол №239/11.12.2024г. за проведеното съдебно заседание съдът е докладвал жалбата на А. без обаче да се произнесе по направеното в същата доказателствено искане за допускане на трима свидетели при режим на довеждане. Районният съдия е разпитал актосъставителя и свидетеля по акта, от чиито показания следва, че те са проследили в движение преди проверката управлявания от А. автомобил, който бил без поставена задна регистрационна табела, но според тях водачът заявил при тази проверка, че не знае, че автомобилът му няма табела отзад.

От изложените данни относно хода на въззивното производство пред РСП произтичат следните правни изводи:

Съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на НПК. Въззивното производство по жалби срещу НП пред районния съд се движи по правилата на НПК. Съгласно приложимото правило на чл. 180 ал.4 от НПК, ако получателят на призовката или лицето по ал. 2(пълнолетен член на семейството му, съсед или др.) и ал.3(защитника му) не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва. Едва при оформяне на призовката по указания в закона начин и въпреки направения отказ за получаване, призоваването може да се счете за редовно. В настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като липсва посочване на едно лице, в присъствието на което връчителят е установил отказа за получаване, и което да се е подписало на призовката. При това положение няма редовно призоваване на жалбоподателя. Действително нормата на чл. 61 ал.4 ЗАНН дава възможност на районния съд да даде ход на делото, ако лицето не е намерено на адреса, но и за приложението на тази норма е необходимо търсенето да бъде удостоверено по предвидения в приложимия закон начин. Ето защо като е дал ход на делото при наличие на нередовно призоваване на жалбоподателя, РСП е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото му да се защити в процеса. Освен пренебрегването на нередовното призоваване съдът не се е произнесъл и по направеното в жалбата доказателствено искане, което с оглед съдържанието на събраните гласни доказателства, би следвало да бъде уважено с цел обективното изясняване на значимите за спора обстоятелства. РСП е имал възможността да отложи делото, давайки възможност на жалбоподателя да ангажира визираните в жалбата му свидетели, но това не е сторено. Ето защо касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на касатора да участва в събирането на доказателства и да докаже твърденията си в жалбата. Направената в обжалваното решение констатация, че тези твърдения не са доказани, е обусловена не от пасивното поведение на касатора, а от факта, че същият е бил лишен от тази възможност. Съгласно чл. 348 ал.3 т.1 НПК нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено.

При това положение обжалваното решение подлежи на отмяна и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд съгласно чл. 222 ал.2 т.1 АПК, който да започне същото от етапа, на който е било допуснато нарушението на процесуалните правила – насрочване на съдебно заседание и надлежно призоваване на страните за същото. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва при спазване на принципните правила на чл. 13 и чл. 18 НПК да проведе обективно съдебно следствие, в рамките на което да събере служебно всички относими доказателства, да прецени същите и да изгради фактическите си и правни изводи по приложението на материалния закон.

По отговорността за разноски – По исканията на страните за присъждане на разноски, следва да се произнесе районния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. последно и чл.222 ал.2 т.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №5/10.01.2025г. по АНД №145 по описа за 2023г. на Районен съд – Попово.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Попово при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.