Решение по дело №1469/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, срещу Решение № 819/30.05.2023 г., постановено по АНД № 20233110200834/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 669679-F560443/19.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, с което, за нарушение на чл.125, ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, на „И. 2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Оспорва изводите на ВРС за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения поради издаване на наказателното постановление след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Сочи се, че е извършено надлежно връчване на АУАН по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, удостоверено с една изпратена покана и два протокола за посещения на адреса на дружеството, поради което производството е надлежно спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на решението и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. В депозирано чрез процесуален представител писмено становище касационната жалба се поддържа изцяло и се отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответната страна – „И. 2017“ ЕООД, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Варна да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита касационната жалба за неоснователна и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна Районен съд – Варна приел за установено следното:

При извършена на 17.06.2020 г. от служители на ТД на НАП Варна проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна е установено, че „И. 2017“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка декларация /СД/ по ЗДДС за отчетен период 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г. в законоустановения срок до 15.06.2020 г., като такава е подадена на 14.07.2020 година. За констатираното срещу дружеството е съставен АУАН, в който на деянието е дадена правна квалификация по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Въз основа на акта е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Районен съд – Варна приел от правна страна, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложил е мотиви за установеност на административното нарушение, на което е дадена правилна правна квалификация. Счел е обаче, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като наказателното постановление е издадено след изтичане на преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Съобразявайки правилото на чл.43, ал.6 от ЗАНН, поставящо като изискване за спиране на производството осъществено щателно издирване на нарушителя, при което той да не е открит, и представените по делото доказателства, районният съд приема, че липсват доказателства, които да установяват, че е било изпълнено задължението да бъде уведомен нарушителят за съставения срещу него АУАН. Изготвените два протокола – от 29.09.2020 г. и от 14.10.2020 г., които удостоверяват, че адресът, на който е регистрирано „И. 2017“ ЕООД, е посетен с цел връчване на АУАН, но не е открит негов представител, според въззивния съд, не изпълняват изискването за щателно издирване на нарушителя.

Въззивният съд счита, че АУАН, съставен в отсъствие на нарушителя, е следвало да му бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, като се позовава на тълкуването, дадено от Върховния съд, а впоследствие и Върховния касационен съд, в редица решения във връзка с чл.269, ал.3, т.2 от НПК /чл.268, ал.3, т.2 от НПК – отменен/, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН, че „щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява в продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“ В случая според районния съд АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /„съответната служба“ по смисъла на чл.43, ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл.43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя.

Според решаващия състав на Районен съд – Варна след като не е изпълнена процедурата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, не са били налице правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административнонаказателното производство по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Районният съдът приема, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, след изтичане на предвидения в тази правна норма 6-месечен срок и представлява съществено процесуално нарушение, основание за неговата отмяна.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Настоящият тричленен съдебен състав напълно споделя извода на Районен съд – Варна за неспазване на преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

В случая с Протокол изх. № 55927/14.10.2020 г. административнонаказателното производство е спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. В посочената правна норма е предвидена възможност за спиране на производството, когато след щателно издирване, нарушителят не може да бъде намерен. От наличните по делото доказателства не може да се изведе извод за изпълнение от страна на контролните органи на посоченото законово изискване преди предприетото спиране на производството по чл.43, ал.6 от ЗАНН. Спиране на производството е допустимо, когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. В разглеждания казус единствените доказателства, въз основа на които е спряно административнонаказателното производство, са изготвена покана за явяване в ТД на НАП Варна за съставяне на АУАН и протоколи, в които е отразено, че не е намерен търсеният адресат, нито упълномощено от него лице. В протоколите липсват конкретни данни за времевия интервал на посещението, т.е. за връчване на акта на лицето. Не са налице данни да е събирана информация за промяна на адреса на дружеството, да е търсен адресатът на акта на друг адрес, например на настоящ или постоянен адрес на управителите /И.П. и Калоян Иванов/, нито да са полагани каквито и да е други усилия за неговото издирване. Ето защо с основание районният съд е счел, че процедурата по чл.43, ал.4 от ЗАНН не е спазена, като допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като ограничава правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да се запознае с акта и констатациите в него, респективно да разбере в извършването на какво противоправно деяние е обвинено и да организира адекватно защитата си.

Постановеното спиране на административнонаказателното производство в нарушение на чл.43, ал.6 от ЗАНН от своя страна е довело до издаване на наказателното постановление след изтичане на преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В случая АУАН, с който е установено нарушението, е от 22.07.2020 г., а процесното наказателно постановление е издадено на 19.10.2022 г., т.е. повече от две години след съставяне на акта. Несъобразяването с императивната разпоредба на ал.3 на чл.34 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение, което правилно е преценено от районния съд като достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

С оглед изложеното съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата трябва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, макар своевременно направена, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а предвид липсата на заявено от ответника искане в тази насока такива не следва да му се присъждат независимо от благоприятния за него резултат от обжалването.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 819/30.05.2023 г., постановено по АНД № 20233110200834/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: