Решение по дело №252/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 11

гр. Видин,08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

дванадесети януари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

252

по описа за

2022

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Е.П.Г. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0291-000106/21.10.2022г. на Полицейски инспектор в РУ-Кула , с която спрямо него като собственик на лек автомобил „Ауди“80 с рег.№ ВН6091ВВ е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ ВН6091ВВ за срок от 6 месеца“.  

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е знаел , че водачът на автомобила ще прикачва ремарке към неговото МПС. Сочи се , че административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин , добросъвестно  и справедливо , а в случая, освен че прилагането на оспорената  ПАМ не е обосновано , не е и доказана необходимост от прилагане на ограничението с преследваната от закона цел. Сочи се , че мярката не се основава на действия/бездействия, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат.  Сочи се и че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила , тъй като не е уведомен за започналото административно производство , нито са събрани и обсъдени всички доказателства , сочещи, че като собственик нито е допуснал , нито  е знаел , нито е могъл да знае , че притежаваният от него автомобил ще бъде управляван от неправоспособен водач.  Сочи се и че като инвалид се нуждае от колата.

Иска се от съда да отмени оспорваната заповед. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваната заповед.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от АУАН от 20.10.2022г. при извършената проверка на пътя Кула-Видин, на кръстовището за с.Чичил, полицейските органи установили, че лицето С.В.Д.управлява лек автомобил „Ауди 80“ с прикачено към него ремарке за товарен автомобил “Бешантрейлърс Д2Д“. Установено било при проверката , че водачът притежава СУМПС категория „С“ , докато ремаркето било регистрирано категория 02. Прието било, че водачът не притежава СУМПС , валидно за категорията , към която спада управляваният от него състав от ППС, поради което на водача е съставен акт за административно нарушение за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП. Установено било също така , че лекият автомобил бил собственост на трето лице-жалбоподателя, а ремаркето на друго трето лице .  На собственика на лекия автомобил –жалбоподателя по делото , също бил съставен АУАН за нарушение на чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП и по отношение на него е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ . Посочено е в заповедта , че като собственик на лекия автомобил е допуснал същият да бъде управляван в състав от водач , който не притежавал СУМПС, валидно за управлявания от него състав от ППС, поради което на основание чл.171,т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС-лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВН6091ВВ за срок от 6 месеца , считано от датата на издаване на заповедта.

Видно от представените справки от сектор „ПП“, лекият автомобил е собственост на жалбоподателя, а ремаркето, регистрирано като такова за товарен автомобил, категория „02“, собственост на друго лице. От представените справка за лице АИС „БДС“ се установява , че водачът на лекия автомобил С.Д. притежава СУМПС , валидно за категория АМ, В1, С1, В, С . Видни от справките са и масата на МПС , вкл. максимална допустима маса , и тази на ремаркето, като видно от данните посоченото ремарке не може да се управлява единствено с категория В или С.  

По делото са събрани гласни доказателства , които не опровергават направените по-горе установявания . От показанията на свид.С.Д. и Димитър Г. се установява , че свидетелят Г.-брат на жалбоподателя , използва автомобила на жалбоподателя , като, когато е необходимо, обслужва с него брат си, тъй като той е инвалид. Установява се от показанията им , че на въпросната дата именно Димитър Г. помолил Димитров да докарат някаква кола , за което взели платформа от друг човек . Свидетелят Г. установява , че от 2 години именно той ползва колата , като обслужва и брат си , тъй като същият е с паркинсон и с инсулт. За инвалидността на жалбоподателя по делото са приложени медицински документи.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт и в 14-дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-полицейски инспектор в РУ Кула , осъществяващ пътен контрол . Съгласно  чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР. Видно от Заповед № 368з-1990/04.12.2020г. на директора на ОД на МВР – Видин, същият е оправомощил посочените в заповедта служители , вкл. полицейските инспектори в звената по пътен контрол в съответните РУ на ОД на МВР-Видин, да прилага принудителни административни мерки , вкл. процесната при нарушения по ЗДвП , извършени на територията , обслужвана от съответното РУ.  

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма,  при спазване на административно-производствените правила , в съответствие с материалния закон и целта на закона. 

Съгласно чл. 171,т.2а,б.“а“ от Закона за движение по пътищата, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения една от принудителните административни мерки, които се прилагат, е  прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство  на собственик , който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Видно от горната разпоредба, същата се прилага при различни хипотези , но при всички случаи спрямо собственика на автомобила. В случая ПАМ е приложена спрямо собственик , който не е бил водач на автомобила. Съгласно последното предложение на посочената разпоредба ПАМ се налага на собственик , чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Релевантните в случая обстоятелства са лицето , спрямо което е приложена ПАМ, да е собственик на автомобила и водачът на автомобила, който е различно от собственика лице , да не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. Други изисквания за прилагане на процесната ПАМ законът не въвежда. Ирелевантно за прилагане на процесната ПАМ е както поведението на собственика-дали същият е предоставил МПС на водача, така и неговото субективно отношение към деянието и дееца-дали управлението на МПС е извършено със знанието или незнанието на собственика или дали същият е знаел, че водачът не притежава съответно свидетелство за управление на МПС.

В случая се установява от събраните по делото доказателства, че водачът С.Д. не е притежавал свидетелство за МПС за управлявания от него състав, като тези обстоятелства не се оспорват от страните и не се опровергават от събраните по делото гласни доказателства. От друга страна установеното от свидетелите обстоятелство , че жалбоподателят не е предоставил автомобила и не е знаел , че същият ще се ползва с прикачено ремарке , респ. ще се управлява от лице , което няма съответното свидетелство за управление , е без правно значение , тъй като отговорността на собственика е обективна и се поражда единствено в резултат на връзката му с веща , с която е извършено нарушението. За разлика от разпоредбите на чл.171,т.2,б.“м“ от ЗДвП, предвиждащи прилагане на ПАМ на собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС, както и за разлика от административно-наказателната отговорност, разпоредбата на чл.171,т.2а от ЗДвП не предвижда каквато и да е форма на изпълнително деяние на собственика или отношение на собственика към нарушението-знание или незнание.

Предвид горното са налице предвидените в чл.171,т.2а,б.а от ЗДвП предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването ѝ и същата съдържа необходимото съгласно чл.59,ал.2 от АПК съдържание . Възражението  на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения с оглед неуведомяването му за производството е неоснователно. Процесната принудителна административна мярка се налага по реда на чл.171,ал.4 от ЗДвП и изключва общите правила по чл.26 от АПК . Съобразно чл.171,ал.4 от ЗДвП в случаите , посочени в разпоредбата , вкл. процесния-т. 2а , свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, като се изземват и табелите с регистрационен номер на автомобила . Горното е в съответствие и с една от преследваните цели  на ПАМ по ЗДвП-да се преустанови извършването на нарушението.

Действително се установява по делото , че жалбоподателят е с призната степен на инвалидност , но при наличие на материално-правните предпоставки, предвидени в закона, органът действа при условията на обвързана компетентности-следва да наложи предвидената ПАМ. При определяне на срока на мярката в предвидените в закона граници – от 6 месеца до 1 година , органът действа при условията на оперативна самостоятелност и следва да отчете конкретните обстоятелства при определяне на продължителността на мярката, като в случая е наложил същата в минималния срок , предвиден за конкретната мярка-6 месеца.

Целта на принудителната административна мярка освен да преустанови нарушението е и превенция , а именно да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е наказание , а форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда , за да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия и на пострадалите при пътните произшествия . Тази превенция е законоустановена , поради което  при наличие на предпоставките за нейното прилагане , каквито се установява , че са налице в случая, липса основание за нейната отмяна.   

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган , в съответствие с материалния закон , при спазване на административно-производствените правила  , в предвидената форма, като са изложени съответните правни основания за издаването ѝ и относимите обстоятелства, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

От ответника са поискани разноски по делото за ю.к. възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.143,ал.3 от АПК.

На основание чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв-минималния , предвиден в разпоредбата, размер , предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

На основание чл. 172,ал.2 АПК Съдът

                                   РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.П.Г. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0291-000106/21.10.2022г. на полицейски инспектор в РУ-Кула, като неоснователна.

ОСЪЖДА Е.П.Г. *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лв.

Решението е окончателно.  

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                              Съдия: