№ 727
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. Г.
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. Г. Административно
наказателно дело № 20231110215400 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Перлла Велл Трейдинг” ЕООД срещу електронен фиш /ЕФ/
серия Г № 0026397 на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с който на
основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция за в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
С жалбата се твърди, че няма ясно и точно описание на нарушението, като не са посочени
неговите обективни признаци и е неясно дали деянието се изразява в действие или
бездействие. Твърди, че не е посочена датата на издаване на ЕФ. Оспорва годността на
техническото средство, заснело автомобила. Моли ЕФ да бъде отменен и претендира
разноски.
Жалбоподателят не изразява становище по жалбата.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„Перлла Велл Трейдинг” ЕООД е собственик л.а. „Рено Лагуна” с ДК № ***. На 22.01.2021
г. в 13:43 ч. автомобилът бил заснет с автоматизирана техническа система „ARH CAM S1”
1
№ 11743ее да се движи в гр. София, АМ Тракия срещу бензиностанция „Петрол” – 1-ви
километър вход – София с посока от гр. Пловдив към Околовръстен път. Към тази дата за
автомобила нямало сключен на договор за застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Собственикът на автомобила се установява от справката за регистрацията му.
От справката от Гаранционен фонд е видно, че към 22.01.2021 г. за автомобила не е имало
валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите.
От разпечатката на АТСС и снимката е видно, че на процесната дата и час автомобилът се е
движел в процесното място.
От удостоверение № 17.09.5126 от БИМ е видно, че автоматизирана техническа система -
„ARH CAM S1” е одобрен тип средство за измерване с валидност до 07.09.2027 г., Видно от
протокол от проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г. процесната система № 11743ее е била
преминала проверка с валидност една година.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения.
ЕФ не се издава по начина, по който се издава НП и по дефиниция не носи подпис на
издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В
него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено.
В този смисъл е и ТР № 1 26.02.2014 г. на ОСК на ВАС, според което: „Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш.
Предвид това, за ЕФ не се отнасят изискванията относно реквизитите в НП и, доколкото
законодателят не е предвидил изискване за дата на издаването му, то липсата й не е
2
процесуален порок. В оспорения ЕФ са налице в достатъчна степен изискуемите
задължителни реквизити.
Правната квалификация е правилна и адекватна на описанието на нарушението. Същото е
описано ясно и точно със всички съставомерни факти. Пределно ясно е какво се поддържа
относно изпълнителното деянието на нарушението.
По същество:
Съгласно чл. 461, т. 1 КЗ „Гражданска отговорност” е задължителна застраховка за
автомобилистите по раздел II, буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 към закона. Чл. 483, ал.
1, т. 1 КЗ въвежда следното задължение: договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България
и не е било спряно от движение. Нарушаването на това задължение, като форма на
изпълнителното деяние, се изразява в бездействие т.е. необходимо е адресатът на същото да
не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност за.
Санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда, че на юридическо лице по чл.
483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000
лева. Съгласно чл. 638, ал. 4 КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1.
Тъй като на процесната дата автомобилът е бил управляван без за него да е имало сключен
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, правилно по реда на чл. 683, ал. 4 от кодекса е санкциониран
жалбоподателят като негов собственик, тъй като не е изпълнил задължението си да сключи
договор за тази застраховка за автомобила и с това е извършил от обективна страна
нарушението, за което е ангажирана отговорността му.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна изобщо не следва
да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на деянието.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваният ЕФ следва да потвърди.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Санкцията по чл. 638. ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 КЗ е с фиксиран размер от 2000 лева и е
невъзможно намаляването му.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия Г № 0026397 на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4